Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 18.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                             

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

                                                                         

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3349/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано е по искова молба на *** с ЕГН *** ***, чрез упълномощения адвокат *** ***, с която срещу ***, са предявени следните обективно съединени искове: 1) за заплащане на 255,30 лв., представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по БКТД по месеци както следва: месец март 2017 г. – 13,80 лв., месец април 2017 г. – 13,80 лв., месец май 2017 г.  – 13,80 лв., месец юни 2017 г. – 13,80 лв., месец юли 2017 г.  – 13,80 лв., месец август 2017 г. – 13,80 лв., месец септември 2017 г.  – 13,80 лв., месец октомври 2017 г. – 13,80 лв., месец ноември 2017 г. – 13,80 лв., месец декември 2017 г.  – 13,80 лв., месец януари 2018 г. – 25,50 лв., месец февруари 2018 лв. – 25,50 лв., месец март 2018 г. – 25,50 лв., месец април 2018 г. – 25,50 лв. и месец май 2018 г. – 15,30 лв., ведно със законната лихва върху главниците, начиная от датата на завеждане на иековата молба до окончетелното изплащане; 2) за заплащане на 16,59 лв., представляваща обезщетение за забава върху разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по БКТД от датата на изискуемостта на всяко вземаке - 30 - то число на следващия месец до подаване на  исковата молба както следва: месец март 2017 г.  – 1,82 лв., месец април 2017 г. – 1,70 лв., месец май 2017 г. – 1,58 лв., месец юни 2017 г. – 1,47 лв., месец юли 2017 г. – 1,35 лв., месец август 2017 г.  – 1,23 лв., месец септември 2017 г. – 1,11 лв., месец октомври 2017 г. – 0,99 лв., месец ноември 2017 г. – 0,88 лв., месец декември 2017 г. – 0,76 лв., месец януари 2018 г. – 1,19 лв., месец февруари 2018 г. – 0,99 лв., месец март 2018 г. -0,77 л., месец април 2018 г. – 0,55 лв. и месец май 2018 г. – 0,20 лв.; 3) за заплащане на 109,11 лв., представлялаща дължима разликата за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода март 2017 г. - май 2018 г.  по месеци както следва: месец март 2017 г. – 5,80 лв., месец април 2017 г. – 5,30 лв., месец май 2017 г.  – 5,80 лв., месец юни 2017 г. – 5,80 лв., месец юли 2017 г.  – 5,80 лв.,  месец август 2017 г. – 5,93 лв., месец септември 2017 г. – 5,93 лв., месец октомври 2017 г. – 5,93 лв., месец ноември 2017 г. – 5,93 лв., месец декември 2017 г. – 5,93 лв., месец януари 2018 г. – 10,97 лв., месец февруари 2018 г. – 10,97 лв., месец март 2018 г. – 10,97 лв., месец април 2018 г. – 10.97 лв. и  месец май 2018 г. – 6,58 лв., ведно със законната лихва върху главниците начиная от датата на завеждане на исковате молба до ончателното изплащане; 4) за заплащане на 7,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по т. 3, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане – 30-то число на следващия месец до датата на предявяване на исковете, както  следва: месец март 2017 г. – 0,76 лв., месец април 2017 г. – 0,72 лв., месец май 2017 г. – 0,67 лв., месец юни 2017 г. – 0,62 лв., месец юли 2017 г. – 0,57 лв., месец август 2017 г. – 0,53 лв., месец септември 2017 г. – 0,48 лв., месец октомври 2017 г. – 0,43 лв., месец ноември 2017 г. – 0,38 лв. месец декември 2017 г. - 0.33 лв. месец януари 2018 г, - 0.51 лв. месец февруари 2018 г. – 0,42 лв., месец март 2018 г. – 0,33 лв., месец април 2018 г. – 0,24 лв. и месец май 2018 г. – 0,09 лв.; 5) за заплащане на 109,40 лв. /сто и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща неизплатена разлика на дължимото обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане на сумата; 6) за заплащане на 1,43 лв., представляваща обезщетение за забава за неизплатено своевременно обезщетение в пълен размер по чл. 222, ал. 3 от КТ работодателят ми дължи лихва за забава от датата на изискуемостта на вземането - 30 - то число на следващия месец до подаване на исковата молба.

Претендират се и сторените по делото съдебно разноски, включително и възнаграждението за упълномощения адвокат.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, чрез адвокат ***. Видно от приложенията към този отговор липсват доказателства за надлежното упълномощаване на адвокат *** по делото.

С разпореждане от 31.10.2018 г. ДРС е оставил без движение отговора на исковата молба, като е указал на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за представителната власт на адвокат *** или в същия срок отговора на исковата молба следва да бъде подписана от законния представител на ответното дружество или от негов представител по пълномощие по смисъла на чл. 32 от ГПК. Това съобщение е получено от ответното дружество на 06.11.2018 г. като до настоящия момент липсват доказателства то (разпореждането на ДРС от 31.10.201 г.) да е изпълнено. Това налага да се приеме, че по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание на 18.02.2019 г. на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, а именно:

Увеличение на предявния иск за заплащане на сумата от 255,30 лв. на 342,51 лв., представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по БКТД по месеци както следва: месец март 2017 г. – 19,60 лв., месец април 2017 г. – 19,60 лв., месец май 2017 г.  – 19,60 лв., месец юни 2017 г. – 19,60 лв., месец юли 2017 г.  – 19,60 лв., месец август 2017 г. – 19,73 лв., месец септември 2017 г.  – 19,73 лв., месец октомври 2017 г. – 19,73 лв., месец ноември 2017 г. – 19,73 лв., месец декември 2017 г.  – 19,73 лв., месец януари 2018 г. – 36,47 лв., месец февруари 2018 лв. – 36,47 лв., месец март 2018 г. – 36,47 лв., месец април 2018 г. – 36,47 лв.

Увеличение на предявния иск за заплащане на сумата от 16,59 лв. на 16,65 лв., представляваща обезщетение за забава върху разликата между изплатеното ми основно трудово възнаграждение и полагащото се по БКТД от датата на изискуемостта на всяко вземаке - 30 - то число на следващия месец до подаване на  исковата молба както следва: месец март 2017 г.  – 1,82 лв., месец април 2017 г. – 1,70 лв., месец май 2017 г. – 1,69 лв., месец юни 2017 г. – 1,47 лв., месец юли 2017 г. – 1,35 лв., месец август 2017 г.  – 1,34 лв., месец септември 2017 г. – 1,12 лв., месец октомври 2017 г. – 1 лв., месец ноември 2017 г. – 0,88 лв., месец декември 2017 г. – 0,76 лв., месец януари 2018 г. – 1,20 лв., февруари 2018 г. – 0,99 лв., месец март 2018 г. – 0,77 лв. и за месец април 2018 г. – 0,56 лв.

Увеличение на предявния иск за заплащане на сумата от 7,08 лв. на 7,10 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по т. 3, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане – 30-то число на следващия месец до датата на предявяване на исковете, както  следва: месец март 2017 г. – 0,76 лв., месец април 2017 г. – 0,72 лв., месец май 2017 г. – 0,71 лв., месец юни 2017 г. – 0,62 лв., месец юли 2017 г. – 0,57 лв., месец август 2017 г. – 0,58 лв., месец септември 2017 г. – 0,48 лв., месец октомври 2017 г. – 0,43 лв., месец ноември 2017 г. – 0,38 лв., месец декември 2017 г. - 0.33 лв., месец януари 2018 г, - 0.52 лв. месец февруари 2018 г. – 0,43 лв., месец март 2018 г. – 0,33 лв. и месец април 2018 г. – 0,24 лв.

Увеличение на предявния иск за заплащане на сумата от 109,40 лв. на 5 469,80 лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща неизплатена разлика на дължимото обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Увеличение на предявния иск за заплащане на сумата от 109 лв. на 5 469,80 лв., представляваща обезщетение за забава за неизплатено своевременно обезщетение в пълен размер по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Увеличение на предявния иск за заплащане на 1,43 лв. на 32,09 лв.,  представляваща обезщетение за забава за неизплатено своевременно обезщетение в пълен размер по чл. 222, ал. 3 от КТ, считано от 30-то число на следващия месец до подаване на исковата молба.

Намаление на предявения иск за заплащане на сумата от 109,11 лв. на 102,51 лв., представлялаща дължима разликата за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода март 2017 г. - май 2018 г.  по месеци както следва: месец март 2017 г. – 5,80 лв., месец април 2017 г. – 5,80 лв., месец май 2017 г.  – 5,80 лв., месец юни 2017 г. – 5,80 лв., месец юли 2017 г.  – 5,80 лв.,  месец август 2017 г. – 5,93 лв., месец септември 2017 г. – 5,93 лв., месец октомври 2017 г. – 5,93 лв., месец ноември 2017 г. – 5,93 лв., месец декември 2017 г. – 5,93 лв., месец януари 2018 г. – 10,97 лв., месец февруари 2018 г. – 10,97 лв., месец март 2018 г. – 10,97 лв. и месец април 2018 г. – 10.97 лв. Като за разликата от 102,51 лв. до 109,11 лв. е заявен отказ от предявения иск.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

Не се спори по делото, че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което *** е заемал във ***, което правоотношение е прекратено по силата на заповед № ЛС - 23#1/16.05.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, т.е поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.05.2018 г. 

Установено е по делото, че със заповед № *** г. на ищеца е било наложено от ответника дисциплинарно наказание „***”, считано от 06.01.2012 г. С Решение № 25/04.11.2013 г. по гр.д. № 749/2012 г., влязло в сила на 19.11.2013 г., Добричкият районен съд е отменил като незаконосъобразна тази заповед, като е възстановил *** на заеманата преди *** длъжност.

Съгласно чл. 10 от Браншовия колективен трудов договор от 27 април 2016 г. сключен между **** – Работодателите и синдикатите, страни по този БКТД, се споразумяли, че минималното основно трудово възнаграждение за бранша за първата година от действието на БКТД (01 май 2016 г. - 30 април 2017 г.) се определи на база минималната работна заплата за страната завишена с коефипиент Кб = L03, а за втората година на действие на БКТД (01 май 2017 г.  – 30 април 2018 г.) минималното основно трудово вознаграждение за бранша се определя на база минималната работна заплата за страната завишена с коефициент Кб = 1.05" . МОТВб = МРЗхКб.

По силата на чл. 50, ал.2 от КТ спрямо работниците и служителите следва да се приложи по-благоприятната норма, предвидена в отрасловия КТД. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че за периода март 2017 г.  – май 2018 г.  в нарушение на БКТД от 27 април 2016 г. работодателят е определил по-ниско основно месечно трудово възнаграждение.

В тази връзка *** настоява за неизплатената работна заплата работодателят да заплати обезщетение по чл. 245, ал. 2 от КТ въз връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на изискуемостта на всяко вземане – 30-то число на следващия месец до подаване на исковата молба.

Ищецът основава исковата си претенция на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от БКТ според която: „За придобит трудов стаж и професионален опит, на рабспяиците и служителите, членове на един от синдикатите страна по гози БКТД се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент от основната работна заплата определена с индивидуален трудов” и ал. 2 на същата разпоредла: „Минималния размер на допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е по 1 % /един/ процент за всяка година трудов стаж и професионален опит”.

Предвид това, че работодателят е начислявал и изплащал по-ниско основно и доплънително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода март 2017 г. – май 2018 г. ищецът предявява посочения по-горе иск, ведно с обезшетение за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на изискуемост на всяко вземане – 30-то число на следващия месец до подаване на иековата молба.

По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице, по която дава следното заключение:

След извършената проверка на приложените по делото материали и в съответствие с отразеното в констативно-съобразителната част, експертизата дава заключение, според което при начисляване на месечните трудови възнаграждения на ищеца за част от процесния период, а именно от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. от ответното дружество не са съобразявани минималните размери на основното трудово възнаграждение по БКТД, което е довело до и начисляване и изплащане в по-малък размер на полагащо на ищеца допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Според в.л. *** месечните брутни трудово възнаградения на ищеца, които се дължат за всеки месец, включен в процесния периоди, предвид минималните размери на основното трудово възнаграждение, за продължителна работа, според размерите на БКТД (за срок от 2 години - считано от 01.05.2016 г.), съобразно документираните във ведомостите за работна заплата отработени дни за всеки месец, брой дни на ползван платен годишен отпуск и съобразно действителния трудов стаж, определящ процента на допълнителното възнаграждение - клас, са в размер на общо 10 252,29 лв., в т.ч. по месеци, както следва:

·        Март 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Април 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Май 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Юни 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Юли 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Август 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Септември 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Октомври 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Ноември 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Декември 2017 г. в размер на 672,80 лв.,

·        Януари 2018 г. в размер на 765,77 лв.,

·        Февруари 2018 г. в размер на 765,77 лв.,

·        Март 2018 г. в размер на 765,77 лв.,

·        Април 2018 г. в размер на 765,77 лв. и

·        Май 2018 г. в размер на 473,58 лв.

Вещото лице докладва, че са налице дължими разлики, представляващи неплатени суми по полагащи се трудови възнаграждения изчислените в отговора на точка 2 и реално изплатените на ищеца възнаграждения, които възлизат на общо 342,51 лв., включващи: 1) 240 лв. представляващи разлика между полагащото се основно трудово възнаграждение по БКТД в размер на общо 7186 лв.и изплатеното такова в размер на 6946 лв.. в т.ч. по месеци:

·        м.март 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.април 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.май 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.юни 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.юли 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.август 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.септември 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.октомври 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.ноември 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.декември 2017 г. в размер на 13,80 лв.,

·        м.януари 2018 г. в размер на 25,50 лв.,

·        м.февруари 2018 г. в размер на 25,50 лв.,

·        м.март 2018 г. в размер на 25,50 лв.,

·        м.април 2018 г. в размер на 25,50 лв. и

·        м.май 2018 г. в размер на 0,00 лв.

2) 102,51 лв. представляващи разлика между полагащото се допълнително трудово възнаграждение за професионален   стаж и опит изчислено на база МОТВ по БКТД и действителния трудов стаж определящ процента на ДТВ - клас в размер на общо 3 066,29 лв. и изплатеното такова в размер на общо 2 963,78 лв. по месеци:

·        м.март 2017 г. в размер на 5,80 лв.,

·        м.април 2017 г. в размер на 5,80 лв.,

·        м.май 2017 г. в размер на 5,80 лв.,

·        м.юни 2017 г. в размер на 5,80 лв.,

·        м.юли 2017 г. в размер на 5,80 лв.,

·        м.август 2017 г. в размер на 5,93 лв.,

·        м.септември 2017 г. в размер на 5,93 лв.,

·        м.октомври 2017 г. в размер на 5,93 лв.,

·        м.ноември 2017 г. в размер на 5,93 лв.,

·        м.декември 2017 г. в размер на 5,93 лв.,

·        м.януари 2018 г. в размер на 10,97 лв.,

·        м.февруари 2018 г. в размер на 10,97 лв.,

·        м.март 2018 г. в размер на 10,97 лв.,

·        м.април 2018 г. в размер на 10,97 лв. и

·        м.май 2018 г. в размер на 0,00 лв.

           Според в.л. дължимото обезщетение за забавено плащане, съобразно размера на законната лихва, за времето на забава от датата на изискуемостта на всяко едно вземанията посочени по-горе, считано от 30-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба, както следва: 1) 16.65 лв. върху всяка една от разликите между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се на ищеца по БКТД , от която:

·        м.март 2017 г. в размер на 1,82 лв.,

·        м.април 2017 г. в размер на 1,70 лв.,

·        м.май 2017 г. в размер на 1,69 лв.,

·        м.юни 2017 г. в размер на 1,47 лв.,

·        м.юли 2017 г. в размер на 1,35 лв.,

·        м.август 2017 г. в размер на 1,34 лв.,

·        м.септември 2017 г. в размер на 1,12 лв.,

·        м.октомври 2017 г. в размер на 1,00 лв.,

·        м.ноември 2017 г. в размер на 0,88 лв.,

·        м.декември 2017 г. в размер на 0,76 лв.,

·        м.януари 2018 г. в размер на 1,20 лв.,

·        м.февруари 2018 г. в размер на 0,99 лв.,

·        м.март 2018 г. в размер на 0,77 лв. и

·        м.април 2018 г. в размер на 0,56 лв.

2) 7.10 лв. върху всяка една от разликите между изплатеното допълнително трудово възнаграждение за професионален стаж и опит и полагащото се такова съобразно МОТВ по БКТД и действителния трудов стаж определят процента на ДТВ - клас, от която:

·        м.март 2017 г. в размер на 0,76 лв.,

·        м.април 2017 г. в размер на 0,72 лв.,

·        м.май 2017 г. в размер на 0,71 лв.,

·        м.юни 2017 г. в размер на 0,62 лв.,

·        м.юли 2017 г. в размер на 0,57 лв.,

·        м.август 2017 г. в размер на 0,58 лв.,

·        м.септември 2017 г. в размер на 0,48 лв.,

·        м.октомври 2017 г. в размер на 0,43 лв.,

·        м.ноември 2017 г. в размер на 0,38 лв.,

·        м.декември 2017 г. в размер на 0,33 лв.,

·        м.януари 2018 г. в размер на 0,52 лв.,

·        м.февруари 2018 г. в размер на 0,43 лв.,

·        м.март 2018 г. в размер на 0,33 лв. и

·        м.април 2018 г. в размер на 0,24 лв.

Вещото лице е изчислило дължимото обезщетение в полза на ищеца по чл. 222, ал. 2 от КТ в два варианта:

Първи вариант – при БТВ в размер на 729,30 лв. включващо договореното с трудовия договор ОТВ в размер на 510 лв. и ДТВ за професионален стаж и опит 219,30 лв., обезщетението е в размер на 4 375,80 лв. (6м.х 729,30 лв.), от което, от ответното дружество са начислени и изплатени 2 187,90 лв. и остава неизплатено в размер на 2 187,90 лв.

При втория вариянт при БТВ в размер на 765,77 лв., включващо ОТВ, определено по размер на МОТВ по БКТД в размер на 535,50 лв. и ДТВ за професионален стаж и опит 230,27лв., обезщетение е в размер на 4 594,62 лв. (6м.х 765,77 лв.), от което от ответното дружество са начислени и изплатени 2 187,90 лв. и остава неизплатено в размер на 2 406.72 лв.

На следвашо място в.л. е изчислило размерът на обезщетението за забавено плащане, съобразно размера на законната лихва, за времето на забава от датата на изискуемостта на вземането по т.5 от настоящото определение, считано от 30-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба, експертизата изчисли в два варианта:

1.     Върху главница от 2 187,90 лв., считано от 30.06.2018 г. до 16.08.2018 г. в размер на 29,17 лв.;

2.     Върху главница от 2 406,72 лв., считано от 30.06.2018 г. до 16.08.2018 г. в размер на 32,09 лв.

Искът, предмет на разглеждане на настоящото дело е процесуално допустими, тъй като е заведен в срока по чл. 358 ал. 1 от КТ и от ищец – активно легитимиран да ги предяви като лице, което е било в трудовото правоотношение с ответника. Налице е и пасивна легитимация у ответника като бивш работодател на ищеца, за който се твърди в исковата молба, че не е изплатил дължими на работника суми, конкретно посочени по размер и период.

Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудов договор е възмезден, т.е. възмездността е съществена характеристика на трудовото правоотношение. Възмездността на труда се изразява в това, че срещу изразходваната от работника работна сила работодателят му дължи насрещна престация, която да възмезди изразходваната от него психическа и физическа енергия, съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно затова задължението на работодателя да плаща с установените срокове уговореното трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово задължение към  работника. Следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение включва както основното, така и допълнителните възнаграждения.

По силата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя – пълно или частично, работникът или служителят има право на иск за заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на парични средства или друго препятствие не освобождават работодателя от задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТ неизплатената част се дължи ведно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Възмездността представлява съществена характеристика на трудовото правоотношение, което съдът намира за безспорно съществуващо и установено в настоящия казус.

БКТД от 27.04.2016 г. предвижда начисляването на по-висок размер на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа, а именно от по 1% за всяка година трудов стаж. И тъй като се установи, че ответното дружество – работодател е член на Съюза на работодателите от системата на ВиК, страна по Браншовите КТД и на основание чл. 6, ал. 1 от същите, то действието на клаузата, касаеща размера на ДТВ за продължителна работа се разпростира върху страните по делото. А предвид императивната разпоредба на чл. 50, ал. 2 от КТ се налага извода, че по отношение на ищеца следва да се приложи разпоредбата на БКТД, вместо уговореното в КТД, като по-благоприятна за него.

Приетата с ПМС № 43 на МС от 18.03.2005 г., обн., ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г., в сила от 01.01.2005 г. Наредба за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие през 2005 г., както и съответните Наредби за 2006 и 2007 години, регламентират специфичен режим на формиране на работната заплата - търговските дружества да образуват средствата си за работна заплата тримесечно съобразно финансово-икономическото си състояние. Съгласно параграф 3, ал.2 от специалната наредба търговските дружества по приложение № 1 към наредбата/включващо под т.27 и ответното дружество/, не могат да образуват средствата си за работна заплата чрез браншов договор. В конкретния случай търговското дружество-ответник попада в списъка на търговските дружества със специфичен режим за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие. В тази връзка законодателят е  установил ред – оптимум  в съотношението между държавното и договорно регулиране на трудовото възнаграждение. В  публичния сектор в търговските дружества с 50 и повече процента държавно или общинско участие държавното регулиране на размера на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, заети в тях се осъществява съгласно параграф 13, ал. 4 от ПЗР на ЗПСПК с ежегодно приемане наредби от МС, включително за организацията на работната заплата.

С Наредбите за образуване средствата за работната заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие се въвежда механизма за образуване на средствата за работна заплата като цяло в дружествата, чийто основен принцип се свежда до това, търговските дружества да образуват средствата си за работна заплата тримесечно съобразно финансово-икономическото си състояние. Така, ако през дадено тримесечие формираните по правилата на наредбата средства за работна заплата в дружеството не са достатъчни за изплащането на минималните работни заплати и минималните ДТВ, минимално изискуемото се заплаща, като необходимите да покриване на недостига средства се признават в разходите. През следващите тримесечия, дори и да има достатъчно средства, дружеството няма право да увеличава средствата за работна заплата, и това продължава всяко следващо тримесечие до пълното компенсиране размера на превишението. С разпоредбата на  §3, ал.2 от Наредбите за 2005 и 2006г. се поставя забрана за търговските дружества по приложение № 1 – тези в регулация, вкл. и ответното дружество, да образуват средствата си за работна заплата чрез браншов договор, т.е. да променят условията, редът и начинът на образуване на средствата си за работна заплата, установени в Наредбите, чрез договаряне между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите в съответния бранш. Коментираните БКТД нямат такъв предмет. С браншовия колективен трудов договор и този, сключен в съответното предприятие, се уреждат въпросите на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени от повелителните разпоредби на закона. Т.е. в тях намират по-благоприятно от законовото разрешение въпроси на трудовите отношения, доходите, трудовата заетост, социалното обслужване, работното време, осигурителните отношения, социалното партньорство и условията на труд за работещите в бранша, членове на синдикатите.

Колективният трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. Това са отраслови и браншови синдикални и работодателски организации, които членуват в национални синдикални и работодателски организации, признати за представителни, т.е. страни по тези договори са отрасловите и браншовите синдикални и работодателски организации. Отрасловите и браншовите колективни трудови договори действат за отрасъла или бранша, в който са създадени представителните синдикални и работодателски организации и в който са заети техните членове – работници, служители и работодатели. Работниците и служителите от тези отрасли, които изобщо не членуват в синдикални организации или не членуват в синдикалните организации – страни по тези договори, могат на общо основание да се присъединят към тях по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ. Не се спори по делото, че ответното дружество е обвързано от БКТД от 2016 г.

От анализа на разпоредбата на чл. 51б, ал. 4 от КТ, според която, когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша, са налага извода, че разпростирането на действието на колективния трудов договор обхваща всички работници и служители, независимо от това дали членуват в синдикални организации. По изложените съображения съдът счита, че посоченият БКТД, въз основа на които ищецът претендира заплащане на процесната сума проявяват своето действие спрямо него.

Съобразно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, разликата между полагащото се основно трудово възнаграждение по БКТД и действителното получено такова за процесния период, предявените искове за заплащане на сумите от:

1) 342,51 лв., представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото ми се по БКТД по месеци както следва: месец март 2017 г. – 19,60 лв., месец април 2017 г. – 19,60 лв., месец май 2017 г.  – 19,60 лв., месец юни 2017 г. – 19,60 лв., месец юли 2017 г.  – 19,60 лв., месец август 2017 г. – 19,73 лв., месец септември 2017 г.  – 19,73 лв., месец октомври 2017 г. – 19,73 лв., месец ноември 2017 г. – 19,73 лв., месец декември 2017 г.  – 19,73 лв., месец януари 2018 г. – 36,47 лв., месец февруари 2018 лв. – 36,47 лв., месец март 2018 г. – 36,47 лв., месец април 2018 г. – 36,47 лв.;

2) 16,65 лв., представляваща обезщетение за забава върху разликата между изплатеното ми основно трудово възнаграждение и полагащото ми се по БКТД от датата на изискуемостта на всяко вземаке - 30 - то число на следващия месец до подаване на  исковата молба както следва: месец март 2017 г.  – 1,82 лв., месец април 2017 г. – 1,70 лв., месец май 2017 г. – 1,69 лв., месец юни 2017 г. – 1,47 лв., месец юли 2017 г. – 1,35 лв., месец август 2017 г.  – 1,34 лв., месец септември 2017 г. – 1,12 лв., месец октомври 2017 г. – 1 лв., месец ноември 2017 г. – 0,88 лв., месец декември 2017 г. – 0,76 лв., месец януари 2018 г. – 1,20 лв., февруари 2018 г. – 0,99 лв., месец март 2018 г. – 0,77 лв. и за месец април 2018 г. – 0,56 лв.;

3) 7,10 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по т. 3, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане – 30-то число на следващия месец до датата на предявяване на исковете, както  следва: месец март 2017 г. – 0,76 лв., месец април 2017 г. – 0,72 лв., месец май 2017 г. – 0,71 лв., месец юни 2017 г. – 0,62 лв., месец юли 2017 г. – 0,57 лв., месец август 2017 г. – 0,58 лв., месец септември 2017 г. – 0,48 лв., месец октомври 2017 г. – 0,43 лв., месец ноември 2017 г. – 0,38 лв., месец декември 2017 г. - 0.33 лв., месец януари 2018 г, - 0.52 лв. месец февруари 2018 г. – 0,43 лв., месец март 2018 г. – 0,33 лв. и месец април 2018 г. – 0,24 лв.

4) 102,51 лв., представлялаща дължима разликата за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода март 2017 г. - май 2018 г.  по месеци както следва: месец март 2017 г. – 5,80 лв., месец април 2017 г. – 5,80 лв., месец май 2017 г.  – 5,80 лв., месец юни 2017 г. – 5,80 лв., месец юли 2017 г.  – 5,80 лв.,  месец август 2017 г. – 5,93 лв., месец септември 2017 г. – 5,93 лв., месец октомври 2017 г. – 5,93 лв., месец ноември 2017 г. – 5,93 лв., месец декември 2017 г. – 5,93 лв., месец януари 2018 г. – 10,97 лв., месец февруари 2018 г. – 10,97 лв., месец март 2018 г. – 10,97 лв. и месец април 2018 г. – 10.97 лв.

Не се спори по делото, че при прекратяване на грудовия договор работодателят е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на          2 187,90 лв. /две хиляди сто осемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ която сума, според ищеца, не е съобразена с полагащато му се обезщетение, съобразно посочения БКТД.

Съгласно посочената норма на КТ при прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните десет години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца.

В обсъжданата хипотеза настоящият състав намира, че са налице предвидените от законодателя предпоставки за присъждане в полза на ищеца на търсеното обезщетение – налице е прекратено трудово правоотношение между страните по делото; към момента на прекратяването работникът в лицето на ищеза е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи когато трудовото правоотношение на работникът или служителя се прекрати след като работникът или служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законодателят признава правото да се получи това обезщетение без да прави разлика нито на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, нито от гл.т. на това дали придобитото право на пенсия е на „пълна” такава или се касае до придобито право на пенсия за изслужено време и старост по ЗП или право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КЗОО, обхващащо и определени категории работници или служители, които придобиват това право при по-благоприятни от общите условия /ранно пенсиониране/.

В този смисъл е и съдебната практика постановено по реда на чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 235/3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 969/2014 г., IV г. и Решение № 270/24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2013 г., III г. о., ГК, в които е прието, че предпоставки за възникване правото на обезщетение по  чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

Размерът на обезщетението зависи от това какъв период от време работникът или служителят е работил при работодателя, при който е възникнало правото му на обезщетение. За основателността на претенция, предявена на това основание, са необходими следните кумулативни предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако работникът или служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е познато в правната теория и съдебната практика като гратификацоинно плащане. Това плащане не обезщетява претърпяна от работника или служителя вреда през времето на трудовия му стаж при работодателя, а представлява възмездяване на лоялността на работника или служителя към работодателя, проявявана в дълъг период от време /в този смисъл решение № 417 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 61/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В дадения отговор на правния въпрос в решение № 15 от 02.02.2016 г. по гр.д. № 2520/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., е прието, че правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерий – работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ само „трудовия стаж”, а дали работникът е работил или не, е ирелевантно /в този смисъл е отговорът на правния въпрос, даден с решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 191/2010 г. на ВКС, ГО, ІV г.о./. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. Тоест увеличеният размер на гратификацията се дължи на проявеното от работника лоялно отношение към работодателя, обусловено от това да е придобил трудовия си стаж именно при същия този работодател през последните години на трудовия си стаж, преди възникване на основанието за плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Съгласно чл. 351, ал. 1 от КТ, трудов стаж е времето през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или друг закон, както и времето през което лицето е работило като държавен служител. Според чл. 352, ал. 1, т. 3 от КТ за трудов стаж се признават и ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В чл. 160, ал. 3 от КТ се посочва, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или акт на МС. В чл. 351, ал. 2 от КТ е указано изрично, че трудов стаж по смисъла на Кодекса е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на ЕС.

Закнодателят е предвидил и други хипотези, при които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи (чл. 352 от КТ): 1. почивните и празничните дни; 2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им; 3. ползуваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено; 4. ползуваните неплатени отпуски за временна неработоспособност; 5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството; 6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа; 7. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред; 8. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г., след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; 9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е работил при същия работодател през последните 10 години. За да възникне правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, необходимо и достатъчно условие е при прекратяване на трудовото правоотношение работникът да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно КСО. При това, в трайната практика на ВКС е прието, че не е необходимо прекратяването на трудовия договор и възможността за пенсиониране да са причинно обусловени или да съвпадат по време, т.е. не съществува законово изискване правото на пенсия да е възникнало към момента и в резултат на прекратяването на трудовия договор, необходимо е само да е налице възможност за пенсиониране на работника при прекратяване на трудовото му правоотношение. И това е така, тъй като правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е свързано с наличие на изискваната от закона възраст и осигурителен стаж, а не с това дали работникът е упражнил и предявил правото си да се пенсионира или не. Тази разпоредба създава задължение за работодателя да изплати обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, когато по време на изпълнение на договора работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпоредбата на чл. 354, т. 1 от КТ сочи, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато работникът или служителят е бил без работа поради ***, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на ***то до възстановяването му на работа, каквато безспорно е и настоящия случай. Ищецът е бил дисцплинарно уволнен със заповед № РД -03-14/05.01.2012 г. на работодателя, считано от 06.01.2012 г., а с решение № 25/04.11.2013 г. по гр.д. № 749/2012 г., влязло в сила на 19.11.2013 г.,  Добричкият районен съд е отменил като незаконосъобразна тази заповед, като е възстановил *** на заеманата преди ***то длъжност. В този смисъл следва да се приеме, че последните 10 години трудов стаж на ищеца са придобити при същия работодател, с когото трудовото правоотношение е прекратено (в тази насока: проф. Васил Мръчков, „Комнетар на Кодекса на труда” изд. КНСБ - 1993 г., стр. 296).

Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ за определяне на размера на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се взема брутното трудово възнаграждение, което работника е получил за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.

В настоящия случай дължимото обезщетение в полца на ищеца следва да се изчисли на базата на БТВ в размер на 765,77 лв., включващо ОТВ (определено по размер на на МОТВ по БКТД в размер на 535,50 лв. и ДТВ за професионален стаж и опит в размер на 230,27 лв., като в този случай вземането по чл. 222, ал. 3 от КТ се равнява на 4 594,62 лв. След като на *** са били изплатени 2 187,90 лв., то исковата претенция е основателна и доказана до размера на сумата от 2 406,72 лв.

По отношение на искането в полза на ищеца да се присъди сумата от 5 496,80 лв., същото е неоснователно. По делото не се представиха доказателства, че *** е бил член на ръководството на синдикалната организация на всички нива, в който случай работодателят дължи обезщетение в размер на 10 /десет/ брутни заплати получавани от лицето. Такива твръдения липсват и в исковата молба, като едва в проведеното на 21.01.2019 г. ищецът сочи тези обстоятелства, без да ангажира същевременно и доказателства за това. Друг е въпроса, че искането да се събират доказателства за това обстоятелство би било преклюдирано. В този случай правото на защита на ответника би се накърнило, ако се допусне събирането на такива доказателства, обосноваващи твърдения за факти и обстоятелства, изснени от ищеца далеч след законоустановените срокове за това.

Доколкото се установява правото на пенсия да е възникнало по време на съществуването на трудовото правоотношение с ответника, то съдът намира, че е налице основание за дължимост на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, поради което и искът следва да бъде уважен до посочения по-горе размер от 2 406,72 лв., а за горницата до общо претендираните 5 469,80 лв.

По отношение на предявения иск за заплащане на сумата от 32,09 лв.,  представляваща обезщетение за забава за неизплатено своевременно обезщетение в пълен размер по чл. 222, ал. 3 от КТ, считано от 30-то число на следващия месец до подаване на исковата молба:

Съгласно чл. 84 от ЗЗД при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. Затова и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, макар да става изискуемо от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед характера му – парично и безсрочно, на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходимо да има покана за заплащането му. Това е така, защото отговорността на работодателя в тази хипотеза е договорна - възниква в рамките на индивидуалното трудово правоотношение и произтича от неговото прекратяване. Аргументи в този смисъл се съдържат и в Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС.

При това положение ищецът има право на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 16.08.2018 г. (датата, на която исковата молба е депозирана пред Съда) до окончателното й изплащане.

Съответно при така постановения резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 245,62 лв. /двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете.

Поради уважаването на предявения иск и на основание на чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 3 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса в размер на 115,02 лв. /сто и петнадесет лева и две стотинки/.

Ответникът следва да заплати по сметка на ДРС сумата от 81,88 лв. /осемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща авансово изплатени от бюджетните средства на ДРС средства за изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (която сума е изчислена съобразно уважената част от исковете).

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕГН *** *** сумите от:

1) 342,51 лв. /триста четиридесет и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по БКТД по месеци, както следва: месец март 2017 г. – 19,60 лв., месец април 2017 г. – 19,60 лв., месец май 2017 г.  – 19,60 лв., месец юни 2017 г. – 19,60 лв., месец юли 2017 г.  – 19,60 лв., месец август 2017 г. – 19,73 лв., месец септември 2017 г.  – 19,73 лв., месец октомври 2017 г. – 19,73 лв., месец ноември 2017 г. – 19,73 лв., месец декември 2017 г.  – 19,73 лв., месец януари 2018 г. – 36,47 лв., месец февруари 2018 лв. – 36,47 лв., месец март 2018 г. – 36,47 лв., месец април 2018 г. – 36,47 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.08.2018 г. до окончателното й изплащане;

2) 16,65 лв. /шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по БКТД от датата на изискуемостта на всяко вземане - 30 - то число на следващия месец до подаване на  исковата молба както следва: месец март 2017 г.  – 1,82 лв., месец април 2017 г. – 1,70 лв., месец май 2017 г. – 1,69 лв., месец юни 2017 г. – 1,47 лв., месец юли 2017 г. – 1,35 лв., месец август 2017 г.  – 1,34 лв., месец септември 2017 г. – 1,12 лв., месец октомври 2017 г. – 1 лв., месец ноември 2017 г. – 0,88 лв., месец декември 2017 г. – 0,76 лв., месец януари 2018 г. – 1,20 лв., февруари 2018 г. – 0,99 лв., месец март 2018 г. – 0,77 лв. и за месец април 2018 г. – 0,56 лв.;

3) 102,51 лв. /сто и два лева и петдесет и една стотинки/, представлялаща дължима разликата за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода март 2017 г. - май 2018 г.  по месеци както следва: месец март 2017 г. – 5,80 лв., месец април 2017 г. – 5,80 лв., месец май 2017 г.  – 5,80 лв., месец юни 2017 г. – 5,80 лв., месец юли 2017 г.  – 5,80 лв.,  месец август 2017 г. – 5,93 лв., месец септември 2017 г. – 5,93 лв., месец октомври 2017 г. – 5,93 лв., месец ноември 2017 г. – 5,93 лв., месец декември 2017 г. – 5,93 лв., месец януари 2018 г. – 10,97 лв., месец февруари 2018 г. – 10,97 лв., месец март 2018 г. – 10,97 лв. и месец април 2018 г. – 10.97 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.08.2018 г. до окончателното й изплащане;

4) 7,10 лв. /седем лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по т. 3, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане – 30-то число на следващия месец до датата на предявяване на исковете, както  следва: месец март 2017 г. – 0,76 лв., месец април 2017 г. – 0,72 лв., месец май 2017 г. – 0,71 лв., месец юни 2017 г. – 0,62 лв., месец юли 2017 г. – 0,57 лв., месец август 2017 г. – 0,58 лв., месец септември 2017 г. – 0,48 лв., месец октомври 2017 г. – 0,43 лв., месец ноември 2017 г. – 0,38 лв., месец декември 2017 г. - 0.33 лв., месец януари 2018 г, - 0.52 лв. месец февруари 2018 г. – 0,43 лв., месец март 2018 г. – 0,33 лв. и месец април 2018 г. – 0,24 лв.;

5) 2 406,72 лв. /две хиляди четиристотин и шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 2 406,72 лв. до сумата от       5 469,80 лв.

ОТХВЪРЛЯ предвяния от *** с ЕГН *** *** срещу ***, иск за заплащане на сумата от 32,09 лв., представляваща обезщетение за забава за неизплатено своевременно обезщетение в пълен размер по чл. 222, ал. 3 от КТ, считано от 30-то число на следващия месец до подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕГН *** *** сумата от 245,62 лв. /двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 115,02 лв. /сто и петнадесет лева и две стотинки/.

ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Добричкия районен съд сумата от 81,88 лв. /осемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща авансово изплатени от бюджетните средства на Добричкия районен съд средства за изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

                           

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: