Р Е Ш Е Н И Е
№ 39 /18.02.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на деветнадесети януари, две хиляди и двадесет
и първа година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя
административно дело № 401 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодек (АПК) във връзка с чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците и е образувано
по жалба на „Емилия“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, бул.“25-ти септември“, № 15, представлявано от С.Г.Т., подадена чрез
адв.С.Ж., срещу Решение към MRN 20BG002005023760R3/21.01.2020г. с рег. № 32-212188 от 22.07.2020г., издадено
от В.К.– със Заповед № О-3649/13.07.2020г. да замества директора на
Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, с което е увеличена
митническата стойност и дължимите държавни вземания за стоки по митническа
декларация MRN 20BG002005023760R3/21.01.2020г. на основание чл.74, параграф 2,
б.“б“ от Регламент 952/2013 във вр. с чл.140 от Регламент 2015/2447, като е
коригирана митническата декларация определено допълнително мито от 772,10 лв. и
данък добавена стойност от 1441,22 лв., ведно с лихва за забава върху размера
на държавните вземания.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.
Счита, че решението е необосновано, недоказано и че не е спазена процедурата по
увеличаване на митническата стойност. Счита, че неправилно митническата
стойност е определена на килограм стока вместо на единична бройка, тъй като в
случая стоките били индивидуално определени и имат стойност на единична бройка.
Възразява, че в решението нямало мотиви и доказателства, че така определените
„справедливи цени“ касаят „сходни стоки“. Жалбоподателят представил на
митническите органи фактура и платежни документи за заплащане цената на
стоката, фактура за транспортни разходи, с което е доказал декларираната
митническа стойност. Счита, че съмненията в достоверността на декларираната
митническа стойност не са надлежно мотивирани и възразява, че му е нарушено
правото на защита, защото оспореният акт не съдържал мотиви обосноваващи
наличието на предпоставките за прилагане на чл.74 параграф 2, б.“б“ от МК във вр. с чл.140 от
Регламент 2015/2447 . В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
заявява, че поддържа жалба и в писмени бележки подробно излага съображенията си
за това. Моли оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да
му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът, директорът на Териториална дирекция
Северна морска, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт М.Р.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
оспореното решение. В писмено становище от 13.01.2021г. главен юрисконсулт Лора
с. оспорва жалбата като заявява, че декларираната цена на стоки № 1, 2, 3, 4,
5, 6, 7, 8, 9 11 и 12 в процесната митническа декларация е по-ниска от
посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС като на база извършения
сравнителен анализ възникнали съмнения относно декларираната митническа
стойност. В случая митническите органи, поради липса на представени
доказателства за стойността на стоките, определили по реда на т.нар. вторични
методи по чл.74, § 3 от МКС стойността на внасяните стоки. В писменото
становище се твърди, че административният орган е провел законосъобразна
процедура по оспорване на митническата стойност. Процедурата по чл.140, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС)2015/2447 се отнасяла не до автентичността на
търговската фактура, а до точността на митническата стойност на внесените
стоки. В този смисъл било Решение от 16 юли 2016г. на СЕС по дело С-291/15, според чийто диспозитив е
допустимо митническите органи да определят стойност на внесени стоки въз основа
на договорната стойност на сходни стоки, когато се прецени, че декларираната
договорна стойност е необичайно ниска. За целта се изследвала справедливата
цена, извлечена от информационната система “TSESEUS” на Joint Research Centre и се съблюдавал рисков праг до 50 % от нейното
равнище. По тези съображения ответникът приема, че процедурата
е проведена законосъобразно, оспореното решение е издадено при съответствие с
материалния закон и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –Добрич извърши преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на
страните и намира следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е допустима като
подадена от лице с правен интерес в законоустановения 14-дневен срок за оспорване по
чл.149, ал.1 от АПК и е срещу годен за оспорване административен акт. Съгласно
чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, наричан за
краткост Регламент
(ЕС) № 952/2013, всяко лице има право да обжалва решенията на митническите
органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го
засягат пряко и лично. Оспореното решение е съобщено на Павлина Траянова,
упълномощена от дружеството-жалбоподател, на 28.07.2020г., видно от
уведомително писмо с рег. № 32-212700/23.06.2020г., а жалбата е постъпила в ТД
Северна морска на 10.08.2020 г.
От фактическа страна:
С
митническа декларация MRN 20BG002005023760R3/21.01.2020г. „Емилия“ ЕООД е
декларирало на режим „Допускане на свободно обращение“ митническо задължение за
внос на стоки от Китай, които са описани в 12 позиции със следните тарифни
кодове: стока № 1 с тарифен код: **********, стока № 2 с тарифен код: **********,
стока № 3 с тарифен код: **********, стока № 4 с тарифен код: **********, стока
№ 5 с тарифен код: **********, стока № 6 с тарифен код: 62045330090, стока № 7
с тарифен код: **********, стока № 8 с тарифен код: **********, стока № 9 с
тарифен код: **********, стока № 11 тарифен код: **********, стока № 12 с
тарифен код: **********.
Въз основа на декларацията
дружеството е внесло мито (А00) в размер на 704,53 лева и ДДС (В00) в размер на
1344,55 лева, видно от платежни нареждания към бюджета от 21.1.2020г.
Към митническата декларация е
приложена фактура с № ІІТТ-ЕМІ-202902/16.01.2020г., издадена от ICANO INTERNATIONAL
TRANSPORTATION T.C.L. за сумата
от 3420,20 USD, платена изцяло на
29.01.2020 г., видно от банков SWIFT за
извършено плащане към изпращача. Приложена е и авиотоварителница MAWB № 555-2370-0132
Митническите органи са поискали
обезпечение и дружеството е внесло на 21.01.2020г. в набирателната сметка на ТД
Северна морска депозит в размер на 5636,86 лв., видно от платежно нареждане
(л.75), след което стоките са вдигнати.
На 24.01.2020 г. на представляващ дружеството
е връчено писмо с изх. № 32-26172/24.01.2020г., издадено от началника на МП
Пристанище Варна, с което от вносителя на стоките са поискани допълнителни
документи.
В изпълнение на искането с писмо
с вх. № 32-35077 от 30.01.2020г. управителят на „Емилия“ ООД, С. Х., е дала
пояснение, че разполага единствено с вече представените документи.
На 03.02.2020г. старши
инспектор МП „Пристанище Варна“ е
изпратил на началника на Сектор „Митнически процедури, Х. Б., служебна бележка
относно определянето на митническата стойност по процесната митническа
декларация.
На 04.03.2020г. началникът на Сектор
„Митнически процедури“ в писмо до началника на МП „Пристанище Варна“ е заявил,
че е открито производство по определяне на справедлива митническа стойност.
Вероятно това писмо, в което е
посочено каква е справедливата цена на ЕС за всяка стока от шестте позиции,
каква е съответната подпозиция и какъв е кодът по ТАРИК, е връчено на „Емилия“
ООД, чийто управител на 13.04.2020г. е подал писмено възражение срещу
започналото производство за увеличаване на митническата стойност на процесните
стоки.
На 22.07.2020г. е издадено
оспореното решение, в което са определени справедливи цени за внесените стоки
от митническите органи по чл.140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията. Оспореното решение е издадено от В. К. съгласно
Заповед № О-3649/13.07.2020г. на директора на Агенция Митници.
В мотивите на решението е
посочено, че след анализ в националната база данни били установени резултати за
декларирани сходни стоки в същия или приблизително същия момент от други
вносители и от същия вносител, като приетите по тях митнически стойности не
били необичайно ниски. Въз основа на тези данни административният орган е извършил
сравнение на стоките. Административният
орган е приел, че декларираната цена на
стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС и на
база извършения сравнителен анализ и възникналите съмнения относно декларираната
митническа стойност са разгледани представените документи и предоставените
мостри от стоки №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9,11 и 12 по митническа декларация №
20BG002005023760R3/21.01.2020r. и е установено следното:
Стока
№1 е описана като: „дамска рокля плат полиестер-65 броя.", код по ТАРИК
**********, държава на произход Китай, 28 кг бруто тегло, 27 кг нето тегло,
декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 5,63 лв./ или 2,99 лв./кг,/
Справедливата цена на ЕС – 55,39 лв./кг.
Стока № 2, описана като: „дамска
туника трико полиестер-89 броя.", код по ТАРИК **********, държава на
произход Китай, 36 кг бруто тегло, 35 кг нето тегло, декларирана митническа
стойност за 1 брой в размер на 3,17 лв. /или 8,05 лв./кг./. Справедливата цена
на ЕС - 34,68 лв./кг.
Стока № 3, описана като: „дамска
туника трико полиестер-119 броя.", код по ТАРИК ********** държава на
произход Китай, 57 кг бруто тегло, 56 кг нето тегло, декларирана митническа стойност
за 1 брой в размер на 13,16 лв. или 6,73 лв./кг. Справедливата цена на ЕС -
33,39 лв./кг.
Стока № 4, описана като: „дамски
къс панталон плат полиестер -170 бр.", код по ТАРИК **********, държава на
произход Китай, 49 кг бруто тегло, 47 кг нето тегло, декларирана митническа
стойност за 1 брой в размер на 2,81 лв. или 10,18 лв./кг, Справедливата цена на
ЕС – 36,71 лв./кг.
Стока № 5, описана като: „дамска
тениска трико памук- 1 503 бр..", код по ТАРИК **********, държава на
произход Китай, 296 кг бруто тегло, 293 кг нето тегло, декларирана митническа
стойност за 1 брой в размер на 1,93 лв. или 9,93 лв./кг, Справедливата цена на
ЕС е в размер на 36,77 лв./кг.
Стока № 6, описана като: „дамска
пола плат полиестер - 69 бр.", код по ТАРИК ********** държава на произход
Китай, 14 кг бруто тегло, 13 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за
1 брой в размер на 2,46 лв. или 13,07 лв./кг. За стока № 6 е посочено, че на основание горното и на
основание Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция
6104 от КН, гореописаната стока следва да бъде класирана в код по КН 61045300
код по ТАРИК **********. Справедливата цена на ЕС – 36,97 лв./кг.;
Стока № 7, описана като: „дамски
ансамбъл (клин и блуза) трико полиестер- 47 комплекта", код по ТАРИК
**********, държава на произход Китай, 25 кг бруто тегло, 24 кг нето тегло,
декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 4.05 лв. или 7,93 лв./кг.
Справедливата цена на ЕС- 24,13 лв./кг.
Стока № 8, описана като: „дамски
ансамбъл (панталон и блуза) плат полиестер - 35 к-та", код по ТАРИК **********,
държава на произход Китай 18 кг бруто тегло, 17 кг нето тегло, декларирана
митническа стойност за 1 чифт в размер на 6,33 лв. или 13,04 лв./кг, условие на
доставка СРТ Варна. Справедливата цена на ЕС - 26,83 лв./кг.
Стока № 9, описана като: „дамска
блуза, плат полиестер - 133 броя", код по ТАРИК **********, държава на
произход Китай, 21 кг. бруто, 20 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1
брой в размер на 2,46 лв. или 16,38 лв./кг. Справедливата цена на ЕС - 51,77
лв./кг.
Стока № 11 описана като: „дамско
яке плат полиестер-46 броя", код по ТАРИК **********, държава на произход
Китай, 19 кг бруто тегло, 17 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за
1 чифт в размер на 5,63 лв. или 15,24 лв./кг. Справедливата цена на ЕС - 37,20
лв./кг.
Стока № 12, описана като:
„дамско сако полиестер-39 броя", код по ТАРИК **********, държава на
произход Китай, 18 кг бруто тегло, 17 кг нето тегло, декларирана митническа
стойност за 1 чифт в размер на 6,33 лв. или 14,53 лв./кг. Справедливата цена на
ЕС - в размер на 38,65 лв./кг.
Въз основа на горното са
определени митнически стойности за всяка стока, както следва: за стока № 1 -
767 лв.; за стока № 2 - 843,72 лв.; за стока № 3 - 1775,48 лв.; за стока № 4 –
1001,30 лв.; за стока № 5- 5681,34 лв.; за стока № 6 – 443,67 лв.; за стока № 7-
305,03 лв.; за
стока № 8 – 242,20 лв.; за стока № 9 – 529,34 лв.; за стока № 11- 347,76лв.; за стока № 12-
325,65 лв.
В решението са възпроизведени
фактическите констатации и правните квалификации, изложени в Становището на
Х.Бауренска – началник сектор „МП“ до началника на МП „Пристанище Варна“ и въз
основа на тях е отказано приемането на
митническата стойност на декларираните стоки в митническата декларация на
„Емилия“ ООД; определена е нова митническа стойност на стоките, посочена
по-горе, разпоредено е коригиране на митническата декларация; определено е общото
дължимо мито от 1476,63 лв. лв. и ДДС от 2785,77 лв., като от тези суми са
приспаднати вече внесените от жалбоподателя и е определено мито за доплащане в
размер на 772,10 лева и ДДС за довнасяне от 1441,22 лева.
Видно е, че задължението е
обезпечено от внесения депозит, като е разпоредено остатъкът да се върне след
погасяване на задълженията.
По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
потвърждава обстоятелството, че в счетоводството на дружеството е отразено
плащането на цената по фактурата, приложена към митническата декларация.
Заключението не бе оспорено и съдът го приема като компетентно и обосновано.
По основателността на жалбата
Разгледана по същество, жалбата
е основателна
При така установената фактическа
обстановка и съобразно предмета на съдебната проверка по чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът приема следното:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се
издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и
чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Със Заповед №
О-3649/13.07.2020г. директорът на Агенция „Митници“, Г. К., е разрешил на директора
на ТД Северна морска, С. Т., да ползва редовен платен годишен отпуск, считано
от 20.07.2020г. до 31.07.2020г. и е определил в периода на отсъствие и е
определил в периода на отсъствие титулярът да бъде заместван от В. Л. К., която
е издала оспореното решение.
Оглед горното съдът приема, че оспореното
решение е издадено законосъобразно при
условията на заместване от компетентен административен орган, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и
чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8
от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му
правомощия.
Обжалваното решение е
постановено при липса на мотиви, при съществени процесуални нарушения и в
несъответствие с материалноправните норми, включително тези от европейското
право.
Спорът между страните е формиран
по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по
смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са
процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“
от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно
договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co.
Deutschland, C 256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul,
С-354/09.
По правило и съгласно чл. 70, §
1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени
в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.
Освен това митническата стойност
трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение
от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т.
20.
Когато митническата стойност не
може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно
прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Съгласно чл. 74, § 1 от МК,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70,
тя се определя при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а)
до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. До приложение на чл. 74, § 3 от МК се
пристъпва при невъзможност стойността да се определи по § 2.
Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от
Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност
на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на
внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
В конкретния случай органът е
приложил чл. 74, § 2 от МК. Решението му е обосновано въз основа на направен сравнителен анализ на
база наличната информация в митническата информационна система, че за
процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се
различават от декларираните с процесната МД.
Митническите органи са индивидуализирали митническите декларации, послужили при анализа, чрез посочване на техния номер и дата, въз основа на които са извели изводите си, че внесените с тях сходни стоки са декларирани с по-високи стойности, от тези, декларирани от жалбоподателя. Декларациите са представени и по делото. От тях е видно, че всички останали декларирани стоки от други вносители са на значително по-висока митническа стойност.
В случая обаче липсват данни за търговската
марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. В решението
не са изложени съображения дали административният орган приема, че сравняваните
стоки с идентично качество и търговско равнище, дали декларираният внос касае
внасяне на сходни количества, за да се обосноват средностатистическите цени за сходни стоки и
да се приеме, че стоките, внесени от жалбоподателя за със занижени цени.
В Становище с рег. № 32-69661/04.03.2020г.(л.90)
митническите органи са изложили подробно обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорната стойност. Посочено е, че вносителят не
представя допълнителни документи, които са му били изискани, в подкрепа на
декларираната митническа стойност, няма договор между изпращача и вносителя за
конкретната сделка, в представената фактура няма посочени условия, начин на
плащане, марки на стоките или качество, не е отразена стойността на транспорта
в транспортния документ в авиотоварителницата, което не дава възможност да се
оцени доколко справедливо е оценен във фактурната стойност на стоките.
С горните обстоятелства жалбоподателят е бил запознат в съответствие с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.
Макар че дружеството-жалбоподател е уведомено по реда
на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова
митническа стойност на стоките, то не е било информирано за конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията. Не е било информирано за
ползваните от органа други митнически декларации (такива на трети лица) за
свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани и от които са
ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност. Уведомено е
единствено за номера и датата на ползваните декларации, но няма данни да е
разполагало с достъп до тях, за да направи възражения свързани със цените на сравняваните стоки,
качество, количество и т.н.
По този начин оспорващото
дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства,
релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки.
Основание за този извод дава
обстоятелството, че митническите декларации, от които митническите органи са
ползвали декларирани цени от трети лица, не са се съдържали и в
административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се
представят от ответника допълнително по делото, след като са били изискани от
компетентните структури на Агенция "Митници". Така посоченото
обосновава извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което обосновава наличието на основания за отмяна на оспореното решение като
незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на защита на лицето преди
вземане на неблагоприятно за него решение - по аргумент от решението на СЕС по
обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
Не са изложени и съображения
защо се променя кодът по ТАРИК на стока № 6. В тази връзка е извършено единствено описание на
взетата мостра, но така установените факти не са обосновани с необходимост от
промяна на декларирания код.
Възможността на митническата
администрация да определя друга митническа стойност на внасяните стоки, когато
се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена
или платима сума по реда на чл. 70 от МК е законово установена, но митническият
орган не е мотивирал решението си. В решението не са изложени мотиви при
прилагането на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, че стоките,
произведени в същата държава, че имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение.
Понятията "идентични
стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т.
4) и т. 14) от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето
на митническата стойност се разбира следното: "идентични стоки" са
стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични;
"сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при
прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в
хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава.
В случая е ползвана информацията
от внос на стоки също от Китай, но сред факторите, които определят дали стоките
са сходни, съответно и цените им, са качеството на стоките, репутацията им,
търговската марка, внесените количества. Извършено е сравнение единствено на
цените на сравняваните стоки, но не е извършен анализ относно наличие на данни
за производители, количество и качество на стоките по вноса, осъществен от
другите вносители, което обстоятелство е релевантно по арг. на чл. 141 § 5 от
регламента за изпълнение.
Липсата на такъв анализ разколебава
и становището на митническите власти, че декларираните от жалбоподателя стоки
са със занижени цени, тъй като е възможно качеството на стоките, внасяни от
другите вносители да е различно от качеството на стоките, внесени от
жалбоподателя. Разликата в цените на стоките, внесени от жалбоподателя с цените
на стоките, внесени от другите вносители, не е достатъчна сама по себе си за извеждане
на извод за декларирани занижени цени, което да бъде основание за увеличаване
на митническата стойност.
Затова се налага извода, че при определянето
на по-високата митническа стойност на описаните стоки в митническата декларация
на жалбоподателя, ответникът се е позовал на данни за декларирана митническа
стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и на стоки с
различно търговско равнище стоки, но без да извърши корекции съобразно
императивното правило на чл. 114, ал. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, а това нормативно изискване е въведено да гарантира обективност при
определянето на реална митническа стойност, основа за митническото облагане. Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или на
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui &Co.
Deutshland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г.,
Gaston Schul, C-354/09, EU: C: 2010: 439.
В хода на процеса ответникът не
представя доказателства за сходство на стоките по процесната митническа
декларация с митническите декларации на други вносители по критериите за също
търговско равнище и за количества. Върховният административен съд в свое
решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. д. № 3456/2019 г. посочва, че в тежест на
митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки
със "сходни" стоки. Сходството в характеристиките и функциите на
остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в
тарифното класиране/ без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради
което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата
стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В този смисъл е
решение 16811/10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2019; решение №
16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 8139/2019 г. /.
Основателно е и възражението в
жалбата, че процесните стоки са декларирани на брой, понеже така са договорени
и фактурирани, а „справедливите“ цени са определени на килограм. Не съществува,
нито математически, нито правен способ, който да направи съответствие между
цена на килограм с цена на брой. Самият факт, че „справедливите“ цени са на
килограм, а рискова прагова стойност е определена на база на тези „справедливи“
цени, само по себе си, не може да обоснове съмнения за цена на стока, която се
декларира на бройка.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки
и е определил нова такава съобразно митнически декларации на трети лица,
директорът на ТД "Северна морска" към Агенция "Митници" е
постановил незаконосъобразен административен акт.
При определянето на новата
митническа стойност не е спазен принципа на прозрачност, установен в чл. 12,
ал. 1 от АПК. В хода на производството пред административния орган
жалбоподателят не е разполагал с информация за сравняваната стока, нейния
произход, производителя, датата на продажбата и т.н. и в този смисъл не е могъл
да ангажира адекватно защитата си. Единствено е бил уведомен за размера на определената
митническа стойност.
По така изложените съображения
съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението
на чл. 140 вр.чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74 параграф 2 буква
б) от МК, поради което като е определил митническа стойност, по декларация на
трето лице, без да извърши анализа съгласно чл. 141 параграф 1 от Регламента за
прилагане, директора на териториална дирекция /ТД/ "Северна Морска" е
постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
При този изход на правния спор и
с оглед своевременно направеното с жалбата искане за присъждане на разноски,
съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на
оспорващият направените и доказани съдебно деловодни разноски в размер на 50
лева платена държавна такса (л.8),
депозит за вещо лице от 200 лева (л.300) и платено по банков път адвокатско
възнаграждение от 432 лева (л.323).
Мотивиран така и на основание
чл. 172, ал. 1 и, ал. 2, във вр. с чл. 143, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „Емилия“ ООД Решение
към MRN 20BG002005023760R3/21.01.2020г. с рег. № 32-212188 от 22.07.2020г.,
издадено от В.К.– със Заповед № О-3649/13.07.2020г. да замества директора на
Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Териториална дирекция
"Северна морска" в Агенция "Митници" да заплати на „Емилия“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“25-ти
септември“, № 15, представлявано от С.Г.Т., сумата от 682 (шестстотин осемдесет
и два) лева – разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице
и адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва
чрез настоящия съд пред Върховен административен съд на РБ в четиринадесет
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: