Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 594/20.10.2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1136/2021 год., по
описа на Административен съд –Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на П.И.М., срещу Решение № 1012-12-242#1/20.09.2021г.,
издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което е потвърдено
разпореждане № 121-00-468-3/17.08.2021г.
на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателят
е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е
издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на
закона. В представени писмени бележки се излагат аргументи, че в съответствие
със събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства се установява по безспорен и
категоричен начин, че жалб. М. е осъществявала трудова дейност в процесния
период, съответно за нея е възникнало правото на ПОБ. Прави се искане
оспореното Решение да бъде отменено, претендират се разноски представляващи държавна такса.
Ответникът – Директорът
на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата,
моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи
излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и
представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна
основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по
делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.02.2021 г. жалб.
М. подала заявление с вх. №366 в
Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пазарджик за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а
от КСО, като към него приложила заповед №47 от 31.01.2021 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с „ГРГ Експорт“ ЕООД - гр. Бургас, ЕИК *********,
считано от 31.01.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда –
„поради намаляване обема на работа“.
По подаденото
заявление с били извършени проверки в информационната система на НОИ на
данните, подадени съгласно изискванията на Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от
работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и за
самоосигуряващите се лица във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Било констатирано,
че за лицето е подадено уведомление за сключен трудов договор от 23.05.2020 г.,
на длъжност „общ работник“ и основно трудово възнаграждение 1000 лв. с
работодател „ГРГ Експорт“ ЕООД, били подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО за осигуряване с осигурителен доход, въз основа на който се определя
дневния размер на паричното обезщетение. Дължимите от работодателя осигурителни
вноски не били внесени в приход на държавното обществено осигуряване.
След анализ на
данните в информационните системи на НОИ за осигурителя било установено
наличието на данни, водещи до съмнение за злоупотреби със средства от ДОО и по
този повод бил подаден сигнал до контролните органи на НОИ. Било достигнато до
извода, че са налице достатъчно данни, които могат да доведат до отказ за
изплащане на парично обезщетение за безработица. Съобразно това с разпореждане
№121-00-468-1 от 15.02.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица на жалб. М..
В хода на извършена
проверка на осигурителя „ГРГ Експорт“ ЕООД - гр. Бургас, не били установени
данни за реално осъществяване на търговска или друг вид дейност от дружеството
за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г. Според ответника дружеството без правно основание е подавало
данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. От същите не били представени
доказателства за основната дейност и обекти, в които се е извършвала. Не била
предоставена подробна и конкретна информация относно работното място на лицата,
за които са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Въз основа
констатациите от извършената от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик
проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО били издадени и впоследствие
влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020 г., въз
основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за жалб. М.
били заличени за периода от 23.05.2020 г. до 30.09.2020 г.
На основание чл. 55
от АПК с разпореждане №121- 00-468-2 от 16.08.2021 г. било възобновено
производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица.
При преценка правото
на парично обезщетение за безработица по подаденото от лицето заявление било
установено, че жалб. М. не е осигурявана за риска безработица за 12 месеца от
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. В тази връзка с
разпореждане №121-00-468-3 от 17.08.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във
връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица с мотив, че М. няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца
от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
В оспореното Решение
е посочено, че съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване но този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ответника е посочил
и, че наличието на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО в регистъра на осигурените лица не е достатъчно условие за възникване
правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е
осъществявало трудова дейност. Извършването на трудова дейност е една от
задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително
правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица.
Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов
договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и
следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е
реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово
възнаграждение, т.е. ако не е предоставена реално работна сила.
Въз основа на тези аргументи, с оспореното Решение
ответника е потвърдил разпореждане
№121-00-468-3 от 17.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
с което на П.И.М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица,
поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а от КСО. а именно лицето да
е осигурено за риска безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването.
С влязло в сила на
13.02.2023г. съдебно решение № 1075, постановено по гр. дело № 3928/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Пазарджик са
отхвърлени предявените от НОИ срещу жалб. М. и „ГРГ Експорт“ ЕООД искове с правно основание 74, ал.3, вр.ал.1
от КТ за обявяване недействителността на сключения между ответниците трудов договор № 82/23.05.2020г.
За 2020г. била
подадена декларация по чл.92 от ЗКПО от страна на „ГРГ Експорт“ ЕООД. Били
подадени и справки – декларации по ЗДДС за м. май, юни, юли, август, септември
2020г.; представени са дневници за продажбите за м. октомври, ноември, декември
2020г.
Във ведомостите за
заплати, подадени пред НАП за м.май, юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември 2020г. била включена
жалб. М., с положен подпис за изплатено договорено трудово възнаграждение в размер на 1000 лева.
Видно от приложеното
по делото писмо рег. № 16-204#1/19.04.2022 на ДГС – Пазарджик към издаденото
позволително за ползване на НГП – диворастящи гъби, горски плодове, ароматни и
лечебни растения сер. ЮЦДП № 00308, ТП ДСГ Пазарджик не разполага с поименен
списък на лицата, заети с добива на горски недървесни продукти на „ГРГ Експорт“
ЕООД, не разполага с писмено уведомление за организирани пунктове на територията на стопанството, дружеството
не е представило обобщена информация за
изкупените, реализираните и намиращи се на склад недървесни горски продукти.
Видно от писмо изх. №
16-421#1/12.08.2022г. на ДСГ-Пазарджик съгласно утвърдения горскостопански план
в района на ТП ДСГ – Пазарджик могат да се добиват средногодишно по 15 тона
билки, по 10 тона горски плодове и по 10 тона диворастящи гъби. Тези количества
имат характер на прогноза, тъй като добивът им зависи от плодоносенето,
годишните промени и климатични условия и др.
Представен по делото е и
Ревизионен акт № Р-0200002210005903-091-001/18.10.2022 г., с който на
дружеството ГРГ Експорт ЕООД са установени задължения за ЗДДС, за пенсионно
осигуряване по КСО, ЗЗО, ЗДДФЛ за периоди от 2020 г. С Решение на Директора на
Дирекция „ОДОП“ - Бургас с № 24/10.03.2023 г., е потвърден Ревизионен акт №
Р-0200002210005903-091-001/18.10.2022 г. в частта за дължим ДДС с данъчни
периоди май – ноември 2020 г. и е отменен в частта също за ДДС за същите
периоди, касателно различни облагаеми доставки. Със същото решение е оставена
без разглеждане жалбата на „ГРГ Експорт“ ЕООД, относно установените с РА
задължения за данъци по реда на ЗДДФЛ. От изложените мотиви става видно, че
дружеството с декларация Обр. 6 е декларирало задължения за данък по
ЗДДФЛ за периодите март - септември 2020 г., но не е
заплащало същите и аналогично са декларирани задължения за осигурителни вноски
по фондовете за ДОО, но не са внасяни в бюджета. От представените по делото
доказателства се установява, че Решение № 24/10.03.2023 г., на
Директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В хода на съдебното дирене е разпитан в
качеството на свидетел И.Л.,
който посочва, че работел в „ГРГ
Експорт“ ЕООД от м. май 2020 г. до м. май 2021 г., на длъжност мениджър,
занимавал се с подбор на персонал, осъществявал контрол върху дейността на
работниците и служителите във фирмата, както и с продажба на добитата продукция
от фирмата на клиенти. Твърди, че познава жалб. М., която била от ромската
махала на с. Мало Конаре, там била и складовата им база. Жалб. М. работела в „ГРГ
Експорт“ през лятото на 2020 г., назначена като общ работник, като работата й
се състояла в бране на диворастоящи гъби, горски плодове и трюфели, което се
осъществявало на територията на ДГС Пазарджик, около с. Паталеница, с. Црънча,
с. Дебращица и местн. „Добра вода“, с основна заплата от 1000 лева, съгласно
сключения трудов договор. Ежедневно от фирмата организирали превоз на
работниците от с. Мало Конаре до местата за бране и обратно с транспорт на дружеството.
Разполагали с три бели буса „Мерцедес Спринтер“ с рег. № РА 8020 ВМ; РА 8030 КК
и РА 8040 КК, и допълнително леки автомобили. Понякога се ползвал и транспорт
на работниците. Когато били в кампания, се работело без почивен ден, за извънредния
труд се заплащало допълнително на работниците, но не било отразено във
ведомостите за работна заплата. Според св. Л. имало комисия от фирмата, начело
с управителя, която след измерване, съставяла и подписвала протоколи за
добитата продукция. Според св. Л. жалб. М. била съвестна и отговорна
работничка, не е отсъствала без уважителна причина. Трудът се заплащал в брой, за
което работниците се подписвали върху разплащателните ведомости ежемесечно. Набраната
продукция от гъби се продавала на клиенти в страната, измежду които „Гъбиланд“
в с. Черногорово, „Алвита“, „Гурме фууд“.
Някои от клиентите взимали
продукцията от мястото на бране, а на други я доставяли в съответните складове. На жалб. М., както и
на другите работници били осигурени две кофи и няколко пластмасови касетки, с
които да работят. Работниците били инструктирани за това какви гъби да берат.
Във фирмата имало няколко човека, обучени и преминали инструктаж за бране на
диворастящи гъби, притежаващи удостоверения в Асоциацията на
гъбопреработвателите. Работниците беряли гъбите в екип, на отделни групи по
около 10 човека. Тръгвали в определена посока и след като напълнели кофите,
идвали да ги изсипят и пак тръгвали. Количеството набрани гъби всеки ден било
различно, в зависимост от климатичните условия и сезона. Не се водел отчет на индивидуално набраните
количества гъби от работниците. Свидетелят твърди, че жалб. М. се справяла
добре с работата си, за което имал лични наблюдения. Знаел, че работодателят не
внасял редовно осигурителните вноски на работниците.
Жалбата е подадена до териториално
компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен
акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува
пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от
провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално
право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.117 от КСО, поради което
подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения:
Оспореното решение е издадено от на Директора на ТП на
НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно
определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия
случай процесното решение е от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от КСО, касаещо отказ за отпускане на парично обезщетение за
безработица. Издателят на акта е материално и териториално
компетентния орган за издаване на оспореното Решение.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение – Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по жалбата с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването му. С решението
Директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането на ръководителя по
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Пазарджик, като допълнително е
изложил мотиви по съществото на спора.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно
чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава,
наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран,
съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта,
пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на
издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В обстоятелствената част на
решението се съдържат възприетите от административния орган фактически данни и
са посочени относимите правни норми, които обосновават взетото решение. В
достатъчна степен на яснота са индивидуализирани както предмета, така и адресата
на произнасяне, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма
на административен акт.
Материалното право на парично обезщетение за
безработица е регламентирано в чл. 54а от КСО, като изплащането се извършва въз
основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3/ не упражняват трудова дейност, за която подлежат
на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Легалното определение за „осигурено лице“ следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното
правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до
възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална
дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО,
според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Предвид това,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“
по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на
трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са
подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто
не е процесният.
В конкретната хипотеза въпреки наличието на сключен
трудов договор, не може да се приеме за установено извършването на действия по
изпълнението му от страна на жалб. М.. Не се спори, че „ГРГ Експорт“ ЕООД е
подавало декларации към данъчните органи, но не са заплащани дължимите данъчни
и осигурителни вноски. По делото не са налице данни какъв е реалният обем на
продукцията на „ГРГ Експорт“ ЕООД, вкл. в контекста на
представените Ревизионен акт № Р-0200002210005903-091-001/18.10.2022 г.
и Решение № 24/10.03.2023 г., на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Бургас и как и дали същата е реализирана на пазара именно от „ГРГ Експорт“
ЕООД. В този смисъл, недоказани остават твърденията, че дружеството е
осъществявало дейност, съответно жалбоподателят е полагал труд в полза на
осигурителя, като е изпълнявал дейност като общ работник. Освен това липсват данни за издавани превозни билети на
дружеството за процесния период, липсва списък на лица за добив на горски
продукти, няма информация за регистрирани открити временни пунктове за
изкупуване на горски продукти. Следва да се подчертае, че отчетените количества
набрани гъби, горски плодове и билки не съответстват на възможния или
предполагаем добив. В частност гъбите – около 10 тона на сезон, а отчетената
пред приходната администрация продукция е около 600 тона. За обстоятелството
какво количество гъби са били събирани от всеки един работник не се намират
данни и в показанията на разпитания по делото свидетел, чийто показания съдът
кредитира изцяло, но в същите няма конкретика относно релевантните за делото
данни. При наличие
на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска
дейност от дружеството през периода 2020 г., не може да бъде подкрепен извод за
осъществяването от жалбоподателката на
трудова дейност в полза на „ГРГ Експорт“ ЕООД.
Наличието на подавани справки - декларации по ЗДДС за
процесния период, платежни ведомости и др. не установяват по категоричен начин
реалното изпълнение на трудова дейност от жалбоподателя в полза на дружеството.
Освен това по делото са представени и са влезли в сила задължителни предписания
№ ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020 г., въз основа на които подадените по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за жалбоподателя са заличени за периода от
13.05.2020 г. до 30.09.2020 г. Горепосочените доказателства, сами по
себе, и разглеждани в контекста на събрания в хода на делото доказателствен
материал, не свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска
дейност от дружеството. Действително, те могат да бъдат индикация за такава, но
установените с тях факти следва да кореспондират на останалите доказателства,
обосноваващи в тяхната съвкупност безспорен извод за реално осъществени
доставки на стоки и услуги от дружеството. В този смисъл, не може да се
заключи, че воденето на процесните счетоводни документи означава, че
дружеството е реализирало търговска дейност за процесния период.
Не е достатъчно сключването на трудов договор, по
силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и
упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а
доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била
извършвана. В този смисъл Решение № 4739 от 7.05.2022 г., постановено по адм.д.
№ 274/2022 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение.
В Решение № 4739/17.05.2022г.,
постановено по адм.дело № 274/2022г. на ВАС е посочено, че лице, за което не е
доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено
лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на
внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.
В конкретната хипотеза въпреки наличието
на сключен трудов договор, и депозираните свидетелски показания, видно от представените справки от
ДСГ-Пазарджик, последните не разполагат
с писмено уведомление за организирани
пунктове на територията на стопанството
от „ГРГ Експорт“ ЕООД, като не са предоставили обобщена информация за
изкупените, реализираните и намиращи се на склад недървесни горски продукти. По
делото не са представени протоколи, от които да е видно какво количество
гъби е беряла, респ. предавала на
дружеството жалб. М., такива данни не се намират в приобщените гласни
доказателствени средства . В този смисъл, недоказани остават твърденията, че дружеството е
осъществявало дейност, съответно жалбоподателят е полагала труд в полза на
осигурителя, като е изпълнявала дейност като общ работник.
Предвид наличните по делото документи и данни са
налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на упражнявана от
жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период.
По изложените съображения съдът намира
оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от
компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при
отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта.
Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна
сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.М., срещу Решение № 1012-12-242#1/20.09.2021г.,
издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което е потвърдено
разпореждане № 121-00-468-3/17.08.2021г.
на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателят
е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.
ОСЪЖДА П.И.М., да заплати на ТП на НОИ – гр. Пазарджик сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 119 от КСО, вр. чл. 117, ал. 1 , т. 2, б. „б“ от КСО.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/