№ 7737
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110103453 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба вх. №17139/18.01.2023г. /с характер
на искова молба/, подадена от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд, с която се иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 24000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му в резултат на непозволено увреждане неимуществени вреди.
В жалбата ищецът твърди, че непозволеното увреждане се изразява в бездействия на
съда, изразяващо се в непредприемане на действия по подадена от ищеца жалба вх.
№10188/09.11.2023г.
При тези данни и извършвайки служебна проверка на допустимостта на иска
съгласно чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за
това са следните:
Въз основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира по
чл.2в ЗОДОВ. По реда на тази разпоредба се разглеждат искове срещу държавата за вреди от
нарушение на правото на Европейския съюз.
В настоящата искова молба ищецът навежда оплаквания от бездействие на Софийски
градски съд по негова жалба, изразяващо се в „мълчалив отказ“ да се произнесе по подадена
друга жалба. Следва да се има предвид, че защитата, която законът указва, че държавата
дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на
принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е
установено, че са били незаконосъобразни. От този закон не могат да се ползват лица, които
считат, че не са удовлетворени техни оплаквания по повод подавани от тях „жалби“.
Следва да се посочи освен това, че соченото нарушение на ХОПЕС в исковата молба,
не е относимо. Хартата ще се прилага в случай, че Софийски градски съд е прилагал съюзна
правна норма, а в настоящата хипотеза съдът е бил сезиран с жалба по реда на НПК. Видно
е, че СГС е прилагал норми от вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което
ХОПЕС не се прилага. Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън
приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС,
поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се прилагат
субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е
тълкувана и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС. В случая обаче липсват
фактически твърдения за тези обстоятелства. Ищецът се е ограничил само да извършва
1
правна квалификация, която обаче не обвързва съда. Заради липсата на твърдения, които да
се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, съдът намира, че предявеният
иск е недопустим - в този смисъл напр. Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело №
4870/2022 по описа на ВКС, IIIг.о.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за недопустим, поради което
и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА жалба вх. №17139/18.01.2023г. /с характер на искова молба/, подадена от Е.
Д. М., ЕГН **********, срещу Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3453/2024г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от определението на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2