Р Е
Ш Е Н
И Е № 426
гр.Стара Загора, 19.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на дванадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 526 по описа
за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.66, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Р.М.С.,*** против Заповед № Л-1619/
03.07.2020г, издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора, с която е оставена без уважение молбата на осъдения С. за
преместване в затворническо общежитие от открит тип „Стара Загора“ и замяна в
тази връзка на режима за изтърпяване на наказанието в следващия по-лек – общ.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателят
счита, че спрямо него са налице всички законови основания за промяна на режима
на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек, тъй като е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание, има добро поведение, няма наложени
дисциплинарни наказания, награждаван е и има право на удължено свиждане. По
тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта.
Ответникът – Началник на Затвора гр.Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Обосновава, че преместването на лишен от свобода от
затвор в затворническо общежитие е правна възможност, която не се осъществява
автоматично при изтърпяване на посочената в закона част от наказанието, а след
становище на съответни длъжностни лица. В случая Началникът на Затвора Стара
Загора изцяло е възприел техните становища за непостигната устойчивост в
поведението на жалбоподателя, която на този етап създава реални опасения за
проблемно пребиваване в условията на облекчена охрана в затворническо общежитие
от открит тип. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Р.С. е осъден с
влязла в сила присъда на лишаване от свобода за срок от 10 години и 8 месеца
при постановен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Постъпил
е в Затвора Стара Загора на 26.10.2016г с начало на наказанието 11.03.2016г. Към
21.07.2020г фактически и от работа е изтърпял 4 години, 11 месеца и 18 дни.
По
негова молба е образувано производство, приключило с оспорената Заповед № Л-2499/
20.08.2020г на Началника на Затвора – Стара Загора, с която на основание чл.64,
ал.1 и чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС и
становища на началник сектор СДВР, заместник - началник РНОД, е оставена
без уважение молбата на осъдения С. за преместване в затворническо общежитие от
открит тип „Стара Загора“ и замяна в тази връзка на режима за изтърпяване на
наказанието в следващия по-лек – общ. Изложени
са мотиви, че на база цялостна преценка на престоя на С. не може да се обоснове
извод за наличие на трайна устойчивост в поведението въпреки липсата на
дисциплинарни наказания. С оглед значителния остатък от наказанието и следна
степен а рисковете от рецидив и вреди
извеждането при облекчените условния на „открития тип“ е преценено като
неудачно.
В
становището на Заместник-началник РНОД от 23.07.2020г е посочено, че строгият
режим противоречи на чл.65, ал.3 от ЗИНЗС, не е трудово устроен и корекционната
работа с него трябва да продължи с цел изпълнение на заложените цели и задачи в
плана на присъдата и утвърждаване на постигнатото.
В
доклада на Инспектор СДВР от 24.07.2020г са изложени констатации за стремеж към
постигане на режимни облекчения по прогресивната система, несъобразени с плана
на присъдата и постигнатите резултати, за стремеж към активност във всички
предлагани дейности и придържане към плана на присъдата, но проявява крайно
непостоянство и импулсивност. Не успява да завърши 12-ти клас в училището при
затвора поради натрупани слаби оценки. ПРез 2019г завършва квалификационен курс
за заварчици. Полага доброволен труд, награждаван многократно за положителни
прояви, няма наложени дисциплинарни наказания. Направен е краен извод за липса
на трайна устойчивост в поведението, рисковете от рецидив и вреди продължават
да са от средна степен, поради което и с оглед значителния остатък от наказанието
е счетено за неудачно да бъде прекатегоризиран и изведен в облекчените условия
на „открития тип“.
Становището
на Началник сектор СДВР от 24.07.2020г за замяна на режима от строг на общ и
настаняване в затворническо общежитие е отрицателно по съображения, че не се
наблюдават значими промени в оценката на риска от рецидив и вреди – средно ниво, трудно успява да
приеме договореностите от плана на присъдата, липсва нужния баланс между
собствени възможности, реалности и очаквания. Препоръчва се дейностите по
третирането му да продължат в посока подкрепа на постигнатото и реалистичност в
целеполагането, доколкото е възможно при дадената му психиатрична оценка –
демонстрира хиперсоциална установка относно предлаганите дейности и плана на
присъдата с единствена цел постигане на режимни облекчения а в поведенчески
план е незрял, непостоянен и импулсивен.
Според
доклада на инспектор-психолог от 31.07.2020г Р.С. полага усилия за изпълнение
на задълженията си, но не е достатъчно постоянен и отговорен. Несигурен е в
житейските си преценки и с неуравновесени реакции, неспособен да решава
ефективно проблеми, възможно е лесно да бъде манипулиран, затруднен е да
поддържа трайни взаимоотношения макар лесно са ти изгражда. Не съумява да
завърши 12-ти клас поради слаб успех, а средното образование е негов приоритет,
което ясно и категорично му е било обяснено. Специфичните му потребности касаят
изразени дефицити за решаване на проблеми и самоконтрол, неадекватно сексуално
поведение, недоразвити социални умения, ниски резултати в училища.
В
представената и приета като доказателство Резолюция № 3112/2020 от 28.08.2020г
прокурорът при Окръжна прокуратура Стара Загора приема, че не са налице
основания за оспорване на процесната заповед с протест по реда на АПК.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по пощата на 25.08.2020г
в 14-дневния срок по чл. 64, ал.4 от ЗИНЗС, считано от датата на връчване
на 21.08.2020г на процесната Заповед №
Л-2499/ 20.08.2020г, издадена от Началника на Затвора Стара Загора. Следователно
оспорването като направено от легитимирано лице, за което административният акт
е неблагоприятен, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На
основание чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието се определя от съда. Разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност лишените от свобода с добро поведение,
които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, да
бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за
доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.
Съгласно чл. 64, ал.2 от ЗИНЗС,
началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на
съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4.
Предвид
така очертаната правна уредба оспорената Заповед № Л-2499/ 20.08.2020г се явява
издадена от материално и териториално компетентен орган, а именно Началникът на
Затвора Стара Загора.
Постановена
е в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество,
включително чрез препращане към приобщените становища, дадени по реда на чл.64,
ал.2 от ЗИНЗС от началник сектор СДВР, заместник-началник РНОД, инспектор-психолог
и доклад от инспектор СДВР, в които също се съдържат конкретни данни за
поведението на осъденото лице.
Съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изпълнени са изискванията на чл.64 ал.2 от ЗИНЗС преди
издаване на заповедта. Началникът на
Затвора-Стара Загора е взел становищата относно основанията за продължаване на общия
режим по отношение на осъдения от всички посочени в закона лица, които имат
отношение към изтърпяване на наказанието на С. - ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа и заместник-началника по
режимно-охранителната дейност, а по собствена инициатива - и на психолог.
Обжалваната
заповед е издадена в съответствие с материалния закон, при спазване целта на
закона и за целите на наказанието.
Разпоредбата
на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС предвижда две материалноправни предпоставки за промяна
в режима на осъдените - изтърпяване на най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наказанието и наличието на добро поведение на лицето. В случая първата
предпоставка е налице доколкото към момента на постановяване на заповедта С. е
изтърпял 4 години, 11месеца и 18 дни, което е повече от една четвърт от
наложеното му наказание от 10 години и 8 месеца. Но
обстоятелството, че жалбоподателят е изтърпял повече от една четвърт от
присъдата, не е достатъчно да обоснове преместването. Действително, както е
посочено в заповедта, остава значителен остатък от нея.
Освен
това при издаване на настоящата заповед е взето предвид поведението на
осъденото лице. Съгласно чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Оценката на поведението може да се основава на юридически факти, показателни за стремеж да
се следва едно като цяло добро поведение.
В случая обуславящи крайния извод са оценката на риска от рецидив 52 бала /средна/
и рискът от вреди /среден/, трайната неустойчивост в поведението,
характерологичните данни. Източник на информация за тези факти са становищата,
дадени по реда на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС от началник сектор СДВР,
заместник-началник РНОД и от инспектор СДВР, доклад на инспектор-психолог. Становищата
са еднопосочни и се основават на конкретни преки впечатления от личността на
жалбоподателя и професионална оценка на индивидуалния му риск.
Така
събраните данни за лицето и дадената експертна оценка на поведението му –
неустойчиво, импулсивно, с възможност за лесно манипулиране, а оттам и за
уязвимост, са послужили за формираното у началника на затвора вътрешно
убеждение, че към момента на произнасянето му поведението на С. представлява достатъчна и основателна
предпоставка за изменение на мястото на изтърпяване на наказанието. Особено
показателен е фактът, че поради слаб успех не е завършил 12-ти клас, а предвид
възрастта му това е негов абсолютен приоритет, към който не се е отнесъл с
необходимата сериозност. От мнението на психолога може да се изведе обнадеждаващия
за жалбоподателя факт, че завършването на средно образование би било голямо
преимущество при последваща преценка за промяна на режима му. Безспорно поведението
на жалбоподателя показва стремеж към промяна с оглед преместване в
затворническо заведение от по-лек тип, но към настоящия момент е налице пречка
за това, респективно за облекчаване режима на изтърпяване на наказанието му, въпреки
получените награди и липса на наказания, тъй като пребиваването в
контролираната среда на затвора е необходимо за работата по специфичните му потребности в дефицитните зони.
В
обобщение приетите по делото доказателства еднозначно сочат, че цялостната оценка
на поведението на осъденото лице не показва добро поведение по смисъла на чл.64,
ал.1 от ЗИНЗС като предпоставка за изменение на режима в по-лек. С оглед всичко изложено изводът в оспорената
заповед, че спрямо С. на този етап не следва да се преминава към облекчаване
режима на изпълнение на наказанието, е фактически, доказателствено и правно
обоснован.
По
тези съображения оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при
издаването й съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на
наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на Р.С. срещу нея следва да се
отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора жалбоподателят /освободен от заплащане на държавна такса,
но не и от заплащане на разноски/ следва да бъде осъден да заплати в полза на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв на основание чл.78, ал.8 ГПК / изм.ДВ, бр.8/2017г./ във връзка
с чл.144 от АПК, определен по реда на чл.37 Закона за правната помощ, препращащ
към чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.С., с адрес *** против
Заповед № Л-2499/ 20.08.2020г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора, с която
е оставена
без уважение молбата му за преместване в затворническо общежитие от открит тип
„Стара Загора“ и замяна в тази връзка на режима за изтърпяване на наказанието в
следващия по-лек – общ, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Р.М.С., с адрес *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София сумата 100 /сто/лв за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно на основание чл.64, ал.4 от ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: