Определение по дело №16/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на Глава двадесет и втора от НПК / приложима по силата на чл. 341, ал.2 във вр. с чл. 271 , ал. 6 от НПК/ и е образувано по жалба на Ф. И. Ф. против определение от 16.05. 2014 год. на РРС, постановено по НОХД № 109/2014 г. , с окото се отказва допускането му като частен обвинител.

Оплакването по жалбата е за неправилност на изводите, дали основание на РС да постанови отказите за конституирането на Ф. като граждански ищец и частен обвинител / макар че изричаното искане по жалбата е само за отмяна на този, касаещ участието като частен обвинител/. Неправилността се твърди без да са посочени конкретни съображения , които да я обосновават.

Изричното искате за отмяна на отказа за допускането на частен обвинител е неоснователно, като само с оглед на изложените съображения за неправилност и на другия отказ, следва да се изрази становището, че той е необжалваем , поради което дори и при неправилност въззивната инстанция не може да го отмени в това производство.

От материалите по делото е видно, че във основа на обвинителен акт срещу Г. Н. е било образувано съдебно производство по НОХД № 750/2009 г. по описа на РС – Г. Д. по обвинение в извършването на престъпление по чл. 12. ал.2 от НК – причиняване на средна телесна повреда на Ф. И. Ф.. Последният е предявил надлежно граждански иск за сумата от 10 000 , който е бил приет за съвместно разглеждане и Ф. е бил конституиран като граждански ищец с определение, постановено в съдебно заседание на 28.06. 2011 год. С присъдата си от 01.02.2 2013 год. РС е признал подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение и е отхвърлил гражданския иск.

Въз основа на депозирани протест и жалба от гражданския ищец в БОС е било образувано въззивно производство по ВНОХД № 198/2013 г., приключило с решение № 2488/12.06.2013 г. С него първоинстанционната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на районния съд от друг състав. Отмяната е била обоснована с допуснати процесуални нарушения, които не са свързани с конституирането на страни в процеса, а именно липса на мотиви и незаконен състав .

При новото разглеждане в рамките на НОХД № 642/2013 г. РС / това е вече РС - Р., на когото делото е възложено с определение на ВКС , тъй като съдът на който делото било върнато , не е могъл да образува състав/ е изпратил призовка на Ф. , в качество му на граждански ищец за с. з. на 31.10.2013 г. , като в следващото съдебно заседание е постановен отказ за допускането му и като частен обвинител, който не е обжалван от него. Предмет на обжалване не е било и постановеното прекратяване на съдебното производство в същото съдебно заседание, защото въззивната инстанция е проверила по ВЧНД № 12/14 год. разпореждането на съдията-докладчик от първоинстанционния съд, с което е върнат като недопустим протеста на РП-Г. Д. срещу това прекратяване. След внасянето на нов обвинителен акт, за разграждането на който е образувано вече НОХД № 109/2014 год. , РС -Р. се е произнесъл в открито съдебно заседание на 16.05.2014 год. по направеното писмено искане на Ф. за конституирането му като граждански ищец с оглед предявения иск за обезщетяване в размер на 10 000 лв. и по устното - за допускането му като частен обвинител. И по двете е постановен отказ, като разглеждането на делото е отложено за изчакване на резултата от му въззивното обжалване на отказа, предмет на настоящото производство.

С оглед така изложените данни и предвид предмета на делото, БОС намира, че определението , с което е отказано допускането на частен обвинител е правилно / в останалата част, то както вече се посочи не подлежи на проверка по този ред, макар че без всякакво съмнение е, че Ф. е имал такова качество при първоначалното разглеждане по НОХД № № 750/2009 г. по описа на РС – Г. Д., защото след отмяната на постановената по него присъда, съдържала и произнасяне по същата тази гражданска претенция , е повече от очевидно, че при новото разглеждане производството пред първата инстанция следва да се развие между същите страни, освен ако са налице основания, които оправдават друг подход / такъв може да има при оттегляне или отказ от иска съобразно ГПК/. С оглед на това във всички случаи съдът е бил задължен да осигури участието на гражданския ищец Ф. като страна. В тази връзка следва да се отбележи / поради доводите в жалбата му/, че изискването по чл. 255 НПК за съобщаване на пострадалия, и осигуряване на участие с оглед предявяване на граждански иск се свързва с началото на съдебния процес. Когато този процес вече един път е започнал и гражданският ищец е бил конституиран като страна, то при новото разглеждане, дори и не е необходимо той да предяви повторно иска си, защото той вече е бил приет и съдът е длъжен да го разгледа /.Изложените доводи са обстойни, макар и да касаят неподлежащия на обжалване отказ в това производство, тъй като те са определящи и за този, който е предмет на въззивната проверка. Както се посочи вече, след отмяната на първоначалната присъда, при новото разглеждане производството пред първата инстанция следва да се развие между същите страни, които са били вече конституирани, като е недопустимо едва тогава да се конституира и като частен обвинител.

С оглед изложеното и чл. 341, ал.2 във вр. с чл. 271 , ал. 6 от НПК, БОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА отказа на РС-Р. , постановен в с.з на 16.05. 2014 год. по НОХД № 109/2014 г. , за допускането на Ф. И. Ф. като частен обвинител.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: