РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. С., 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно
наказателно дело № 20211870200374 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
„М.“ ЕООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Ц. Б. III“ № 107,представлявано от управителите В. К. и П. Й.,чрез
пълномощника адв.С. Д., е обжалвал с оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност наказателно постановление № 23-004002 от 21.06.2021 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” С. област-гр.С., с което на
основание чл.79,ал.4,вр.чл.77,ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/му е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева за извършено нарушение на чл.13,ал.1 ЗТМТ.
Сочи се ,че дружеството жалбоподател не е извършил нарушението, за
което е съставен АУАН и е издадено атакуваното наказателно постановление.
Счита ,че заявлението за продължаване на пребиваването е депозирано в
законоустановения срок пред компетентните български институции,
позовавайки се на разпоредбата на чл.24, ал.13 от ЗЧРБ. Излага съображения
за приложимост на чл.28 от ЗАНН,уреждащ маловажните случаи на
административни нарушения.Иска се изцяло отмяна на обжалваното
1
наказателно постановление.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят не изпраща представител.В молба от 25.10.2021
година пълномощникът адв.Димитрова е изразява становище,че поддържа
жалбата и моли съда да отмени издаденото наказателно постановление.
Административно-наказващият орган–Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” С. област-гр.С., представляван от юрк.В. оспорва жалбата и
изразява становище за нейната неоснователонст ,и моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът,като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните ,намери за установено следното:
Видно от обжалваното наказателно постановление № 23-004002 от
21.06.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” С. област-
гр.С., на жалбоподателя „М.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Ц. Б. III“ № ..., представлявано от управителите В. К. и
П. Й.,в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на
КТ,на основание чл.чл.79,ал.4,вр.чл.77,ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/ му е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева за извършено нарушение на чл.13,ал.1 ЗТМТ.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено,
че на 04.03.2021 година ,съвместно с ОД на МВР ,група „Миграция“ и
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ С. област е
извършена проверка на работодателя „М.“ ЕООД-гр.С., осъществяващ
дейност в обект на контрол в гр.С.–строителна площадка на комплекс С.,
ул.“П.“ № ..-УПИ III, кв.304 по регулационния план на гр.С., относно
спазването на нормите, регулиращи достъпа до пазара на труда на работници
–граждани на трети държави, при която е установено ,че в периода от
08.03.2021 година до 26.04.2021 година за приключване на проверката по
документи в сградата на ДИТСО, дружеството жалбоподател „М.“ ЕООД-
гр.С.,в качеството на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на КТ,на
04.03.2021 година е нарушил забраната на чл.13,ал.1 от ЗТМТМ, като
фактически е наел на работа незаконно пребиваващ на територията на
Република България гражданин на трета държава –лицето М. Р. ,гражданин на
2
И., с единно разрешение за пребиваване на работа /ЕРПР/ *********,издадено
на 04.03.2020 година ,чиито срок на валидност е до 08.12.2020 година,роден
на 09.09.1988 година ,работник в „М.“ ЕООД, в качеството на чужденец по
смисъла на параграф 1,т.33 от ДР на ЗТМТМ. Валидността на единното
разрешение за пребиваване и работа на М. Р. е изтекло на 08.12.2020 година и
същият не е подал заявление за продължаване на валидността му в
законоустановения срок до 13.02.2021 година и към 04.03.2021 година липсва
документ, удостоверяващ законен престой на М. Р. ,гражданин на И..
Отразено е ,че към момента на проверката на 04.03.2021 година в обекта
на контрол в гр.С.–строителна площадка на комплекс С., ул.“П.“ № ..-УПИ
III, кв.304 по регулационния план на гр.С., лицето М. Р.е заварен да полага
труд като „работник строителство“за работодателя „М.“ ЕООД,с единно
разрешение за пребиваване и работа ,чиито срок на валидност е 08.12.2020
година .
При проверката контролните органи са изискали лицето М. Р. да се
легитимира с лични документи и той се е легитимирал с посоченото по го-
горе с единно разрешение за пребиваване и работа, чиито срок на валидност е
08.12.2020 година.От гражданите на трета държава са изискани сведения
,като лицата са посочили данни ,характеризиращи тяхното трудово
правоотношение ,работно място, работно време ,почивки, трудово
възнаграждение ,като данните са удостоверени в декларации.
Нарушението е установено при проверката по документи в ДИТСО,при
преглед на трудовото досие на М. Р. е установено ,че липсват документи за
наличие на единно разрешение за пребиваване и работа или друг документ ,с
който да е разрешено пребиваването му в Република Бълагрия.
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 23-
004002/26.04.2021 год. за установяване на административно нарушение от К.
Г. К.-гл.инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” С. област.Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели ЕЛ. ХР. АВР. и АД. С. К. и е
предявен на упълномощено лице –М. З. П..Констатациите в АУАН са
идентични с отразените в НП.
Дружеството жалбоподател „М.“ ЕООД-гр.С. през 2019 година е
сключил договор лицето М. Р. ,гражданин на И. ,с единно разрешение за
пребиваване и работа ,чиито срок на валидност 08.12.2020 година.На лицето е
3
връчена длъжностна характеристика без удостоверена дата.
С решение № РД-08-3360/10.12.2019 година на изпълнителния директор
на Агенцията по заетостта е разрешен достъп до пазара на труда на М. Р.
,гражданин на И. ,за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на
единното разрешение за пребиваване и работа за длъжност „работник
строителство“,с място на работа „М.“ ЕООД.След издаване на разрешението
,от министерство на външните работи е издадена виза Д за период от
01.02.2020 година до 01.08.2020 година.М. Р. е влязъл на територията на
Република България и след издадено решение № РД-08-3360/10.12.2019
година на изпълнителния директор на Агенция по заетостта .Министерство на
вътрешните работи е издало единно разрешение за пребиваване и работа със
срок на валидност 08.12.2020 година.
Със Заповед № 68/29.07.2020 година ,считано от 29.07.2020 година е
прекратено трудовото правоотношение между „М.“ ЕООД и М. Р..На
30.07.2020 год. същият е назначен отново в „М.“ ЕООД с трудов договор №
77/30.07.2020 година ,на длъжност „кофражист“,за което е уведомена ТД на
НАП.
С допълнително споразумение № 1/24.11.2020 година страните са се
споразумели за промяна на мястото на робата ,като е уговорено ,че считано от
24.11.2020 година М. Р. ще полага труд в обект комплекс С. –спортно-
възстановителен,медицински и СПА комплекс ,хотел, конферентен център и
жилищен комплекс от затворен тип в гр.С., ул.“П.“ № 18.
С допълнително споразумение № 2/01.02.2021 година страните са се
споразумели за промяна на длъжността кофражист на работник строителство.
Полагането на труд е удостоверено в книга за ежедневен
инструктаж,присъствени форми ,ведомости за заплати.
Видно от писмо на ОД на МВР-С. с вх.№ 21042527/27.04.2021 год. на
лицето М. Р. е издадено разрешение за пребиваване и работа със срок до
08.12.2020 година .Същият е бил в страната в незаконен престой ,за периода
от 13.02.2021 година /поради предвиденото в ЗЧРБ удължаване на срока за
депозиране на заявление за продължаване на престоя във връзка с
епидемиологичната обстановка в страната/ до 23.02.2021 година, когато е
депозирал заявление за продължително пребиваване ,като в периода
23.02.2021 година до 13.04.2021 година е бил в процедура по разрешаване на
4
продължително пребиваване на основание чл.24и от ЗЧРБ.Същият има
разрешен престой в страната до 08.12.2021 година.
Към дата 04.03.2021 година лицето М. Р. няма издадено разрешение за
пребиваване в Република България.
По делото са разпитани свидетелите – К. Г. К.-гл.инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда” С. област-актосъставител и ЕЛ. ХР. АВР. и
А.С. К.-свидетели при извършване на проверката и съставяне на акта
,показанията на които потвърждават констатациите в АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна да следните
правни изводи:
След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на
административното нарушение,така и наказателното постановление са
съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и
при спазване на правилата за установяване на административното нарушение
и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление,съдът намери,че не са налице основания за
неговата отмяна .
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.13,ал.1 от
ЗТМТМ, не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на
територията на Република България граждани на трети държави.
В параграф 1, т.13 от същия закон е дадена легална дефиниция за
"Незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава" – това е
наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република
България, както и наемането или приемането на гражданин на трета държава
без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.В
следващата т. 14 е дефиниран "незаконно пребиваващ" – лице по смисъла
на параграф 1,т.3б от ДР на Закона за чужденците в Република България, т. е.
всеки чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на
територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря
на условията за престой или пребиваване.
5
Нарушаването на забраната на чл.13,ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност от работодател – юридическо лице се
санкционира с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. –
чл.77,ал.2 от ЗТМТМ.
За да е осъществен съставът на административно нарушение
по чл.13,ал.1 от ЗТМТМ, трябва да е налице на първо място възникнало
трудово правоотношение и второ, лицето, което е наето на работа, да е
незаконно пребиваващ чужденец.
По делото не е спорно, че лицето М. Р. при сключването на трудовия
договор с дружеството жалбоподател е бил законно пребиваващ на
територията на България, това е видно и допълнителните споразумения , но в
един последващ момент е изгубил това си качество и към датата на
извършване на проверката от Дирекция „Инспекция по труда“ С. област е
отговарял на условията на параграф 1,т.3б от ДР на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност за незаконно пребиваващ
чужденец.Следователно налице са и двете описани по-горе условия за
извършено административно нарушение от страна на дружеството-
работодател–лицето е имало сключен и действащ трудов договор с
жалбоподателя „М.“ ЕООД, т. е. налице е възникнало трудово
правоотношение и лицето М. Р. към датата на проверката 04.03.2021 година е
било незаконно пребиваващ чужденец, установено от информацията от
ОДМВР С..Издаденото на М. Р. разрешение за пребиваване и работа е било
със срок на валидност 08.12.2020 година.До 13.02.2021 година същият е
следвало да подаде заявление за продължаване на престоя /за издаване на
единно разрешение за пребиваване и работа.Същият е подал заявлението след
изтичане на срока на 23.02.2022 година.Заради обявената пандемия от
КОВИД-19 и обявеното извънредно положение законодателят е удължил
срока за подаване на заявление за продължаване на пребиваването –до 9
месеца след отмяна на извънредното положение /чл.24,ал.13 от ЗЧРБ/.Този
срок е изтекъл на 13.02.2022 год. и жалбоподателят не попада в хипотезата на
нормата на чл.24,ал.13 от ЗЧРБ.Така към датата на проверката 04.03.2021
година ,когато лицето е заварено да престира труд в обекта на контрол ,не е
разполагал с документ,който да удостоверява правото на пребиваване и
работа в Република България.
6
Законосъобразно за установеното нарушение наказващият орган е
ангажирал юридическата отговорност на дружеството-работодател с налагане
на имуществена санкция в минималния размер от 3000 лв. по чл.77,ал.2 от
ЗТМТМ.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и
съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на
дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му
вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена
санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид
нормата на чл.27,ал.5 от ЗАНН.
Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ
прилагане на ЧЛ.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Освен
това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му
вредни последици не са необходими, а и конкретно извършеното не се
отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения.Целта на закона е да се гарантират правата на работниците и
служителите.Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да
изпълняват стриктно законовите разпоредби, съблюдават изискванията на
специалните разпоредби по ЗТМТМ и ЗЧРБ, едно от които е лицето да има
разрешен статут на пребиваване.
Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д,ал.4,вр.ал.1 от ЗАНН. следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37,ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
7
предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които
е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Дирекция „Инспекция по труда" С. област ,със седалище град С., именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Воден от горното и на основание чл.63 ,ал.1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-004002 от
21.06.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” С. област-
гр.С., с което на „М.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Ц. Б. III“ № ..., представлявано от управителите В. К. и
П. Й. ,на основание чл.чл.79,ал.4,вр.чл.77,ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ му е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева за извършено нарушение на чл.13,ал.1 ЗТМТ.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Ц. Б. III“ № 107 да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” С. област-гр.С. сумата от 100 лева ,представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд –С. област в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8