ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 491
Варна, 15.01.2025 г.
Административният съд - Варна - IX състав, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИН БОРИСОВ |
Като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20247050703004 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е след отмяна на Решение № 1637/16.02.2024г. по адм. д. № 944/2023г. по описа на Административен съд - Варна с решение № 13241/05.12.2024г. по адм. д. № 6464/2024г. на ВАС, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Същото е образувано по жалба на „Поларис 8“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В. К. Р., чрез адв. С. Б., против Решение № 2-П/2023г. на Министъра на околната среда и водите, с което е прекратена процедурата, по реда на Глава Шеста на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, в това число и съвместната процедура по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие.
С определение от 19.12.2024г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 20.01.2025г., 14:30 часа.
С молба с.д.№ 364/09.01.2025г. процесуалният представител на „Поларис – 8“ ООД – адв. Б. – СвАК, посочва, че доверителят му оттегля своята жалба, поради това, че междувременно му е издадена скица от ИАППД. На осн. чл.155, ал.1 и ал.3 АПК се отказват от настоящото оспорване и се иска прекратяване на производството.
С молба с.д.№ 446/10.01.2025г., в изпълнение на дадени от съда указания, от страна на жалбоподателя е представено изрично пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК, с което на адв. Б. е предоставено правото да подаде изричен отказ от жалбата по реда на АПК.
С оглед извършеното от жалбоподателя оттегляне на оспорването, с депозирани на 14.01.2025г. идентични молби, процесуалният представител на ответника – министъра на околната среда и водите, претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, на основание чл.143, ал.3 вр. чл.155, ал.1 и чл.159, т.8 от АПК, а именно – юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и платените ДТ за касационно оспорване.
Предвид изложеното, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, като съгласно ал.3 на чл.155 АПК оттеглянето и отказът извън съдебно заседание се прави с писмена молба.
Настоящият състав намира, че молбата на жалбоподателя по чл.155, ал.1 от АПК следва да бъде уважена, тъй като е депозирана от легитимиран субект, и е в изискуемата по чл.155, ал.3 от АПК форма, като е налице волеизявление за десезиране на съда. Доколкото в настоящия случай не се касае за искане за обявяване на нищожност, а и оттеглянето е направено до първото по делото заседание, то случаят е извън приложното поле на чл.155, ал.2 от АПК, поради което за прекратяване на производството не е необходимо уведомяването на ответната страна, и не се изисква съгласието й. Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Що се касае до искането на ответната страна за присъждане на разноски, съгласно инкорпорирания в молбите от 14.01.2025г. списък, съдът намира същото за неоснователно. Отговорността за разноските в съдебното производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в процесуалния закон – АПК. Създалите се правоотношения между страните по делото по повод разрешаването на правния спор, обосновават техните права по отношение на разноските, които им се следват. Според чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, а според ал. 3, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Когато производството по делото се прекрати в хипотезата на чл.143, ал.3 от АПК, по аргумент на противното не ответникът, а жалбоподателят има право на разноски, включително и при отпаднал правен интерес в хода на делото, предвид поведението на органа, станало по-рано причина за завеждането му. С издаването на посочената от жалбоподателя скица, довело до оттегляне на жалбата, очевидно административният орган е преосмислил първоначалната си позицията по казуса, обективирана в оспорения отказ. След като за жалбоподателя е бил налице правен интерес от търсената защита, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, доколкото не е издал своевременно искания административен акт, а едва при настоящото разглеждане на делото, разноските не биха могли да се възложат в тежест на жалбоподателя. Позоваването на разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК от страна на ответника не води до извод в обратен смисъл, предвид превратното й тълкуване от органа, обвързващо правото на сторените разноски с уважаването на касационната жалба. Произнасянето на първоинстанционния съд по разноските, сторени пред касационната инстанция, не е изолирано и съобразено с резултата от касационното оспорване, а също подчинено на развитието и крайния изход на делото при новото му разглеждане.
Предвид гореизложеното, и на основание чл.159, т. 8 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Поларис 8“ ООД, ЕИК *********, против Решение № 2-П/2023г. на министъра на околната среда и водите, с което е прекратена процедурата, по реда на Глава Шеста от ЗООС, в това число и съвместната процедура по чл.31 от ЗБР за инвестиционни предложения по внесени уведомления от „Поларис 8“ ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на министъра на околната среда и водите за присъждане на разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3004/2024г. по описа на Административен съд - гр. Варна.
ДА СЕ уведомят страните по телефона с оглед насроченото съдебно заседание.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.
| Съдия: | |