М О Т И В И
Към присъда по НОХД №
733/2018г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимия Б.П.Б. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт за това, че:
За периода от
17.12... г. до 17.03.2018 г. в с. А. П.след като е осъден с влязло в сила на
08.07.2006 г. протоколно определение от 30.06.2006 г. на РС Карлово по гр. д.
206/2006 г. по описа на съда и Решение № 486/02.12... г. по гр. д. № 663/.. г. по описа на РС Карлово,
влязло в сила на 17.12... г., и Решение № 274/17.08.2015 г. по гр. д. № 663/..
г. по описа на РС Карлово за поправка на очевидна фактическа грешка, влязло в
сила на 26.09.2015 г., да издържа свой низходящ – сина си А.Б.Б. с ЕГН ********** ***, роден от съвместното му
съжителство със С.А.Ч., ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 39 месечни
вноски за периода 17.12... г. – 17.03.2018 г., всяка на стойност 200 лв. в общ
размер 7800 лв. /седем хиляди и осемстотин лева/ - престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК.
Р.п.К. представлявана от прокурор Д.. поддържа
внесения обвинителен акт, като счита вината на подсъдимия в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение за безспорно доказана и
пледира същия да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание ПРОБАЦИЯ в размер близък до минималния в съвкупност от
следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на
обществото.
Подсъдимият
А.Б. се явява в с.з., като заявява, че не е знаел, че издръжката е увеличена,
но признава, че до момента не е изплатил дължимата издръжка. Желае, ако съда го
признае за виновен да му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за минимален
срок, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното му
наказание да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в законна сила.
Защитника
на подсъдимия – адв.Я. пледира за
постановяване на оправдателна присъда и алтернативно, ако съда признае за виновен подзащитният
й да му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за минимален срок, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия
наказание да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в законна сила.
Граждански
иск не е предявен. Няма конституиран частен обвинител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Б.П.Б. с ЕГН ********** е роден на *** ***, ***
През
1996 година подс.Б. и св.С.Ч. заживели на съпружески
начела с подсъдимия. На 23 март 2000 година им се родил
син- А.Б.. През *** година подс.Б. и св.С.Ч. се разделили, като детето им –
останало да живее при майка си в С. А., общ С..
По иск на св.С.Ч.
с протоколно определение от 30.06.2006 г., постановено по гр.д. № 206 по описа
на Районен съд Карлово за 2006 г. била одобрена постигната между страните
спогодба за решаване на делото и производството по същото е било прекратено.
Определението за прекратяване на делото е влязло в сила на 08.07.2006 г. С
одобрената от съда спогодба постановена по гр.д. № 206/2006г. за решаване на
делото подс.Б.П.Б. се е задължил да заплаща на С.А.Ч.
в качеството й на майка и законен представител на детето А.Б.Б. ***, месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от
15.05.2006 г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
С
решение № 486/02.12... г., постановено по гр. д. № 663/.. г. по описа на РС
Карлово, влязло в сила на 17.12... г., размерът на издръжката определен с
протоколното определение от 30.06.2006г. по гр. д. № 206/2006 г. по описа на РС
Карлово бил изменен на осн. чл.150 от СК от 50 лв. на
200 лв. месечно. С решение № 274 от 17.08.2015 г. била допусната на осн. чл.247, ал.1 от ГПК поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 486 от 02.12... г., в частта относно единния граждански
номер на ответника – подс. Б.Б..
След
като бил осъден да плаща издръжка на сина си подс. Б.
до .. г., макар и със закъснение, заплащал дължимата месечна издръжка от 50 лв.
През .. г. подс. Б. преустановил изцяло плащането на
дължимата издръжка и тъй като синът му А.Б. се нуждаел от лечение, св. Ч.
завела от името на сина си дело пред РС Карлово за изменение размера на
дължимата издръжка, като искът бил частично уважен с посоченото по-горе
решение, постановено по гр. д. № 663/.. г. по описа на РС Карлово. По това
гражданско дело подс. Б. не присъствал лично, а бил
представляван от особен представител, тъй като не бил открит от съда на
установените му адреси. При постановяването на решението подс.
Б. не е знаел за него.
През
2015 г. се наложило св.А.Б. да замине за Г.. за което било необходимо и
съгласието на баща му – подс. Б.. За целта св.
Ч. го открила и го помолила да се съгласи сина им да
пътува с нея за чужбина. Подс. Б. подписал нотариално
заверена на 13.07.2015г. декларация с която се съгласил сина му да пътува за чужбина, придружен от майка си.
При срещата по повод оформяне на тези документи св. Ч.
казала на подс. Б., че издръжката за детето е
променена на 200 лв. месечно. Подс. Б. й обяснил, че няма възможност да плаща дължимата
издръжка.
След
влизане в сила на съдебното решение за изменение размера на издръжката Б.Б. изцяло не е изпълнявал задължението си, поради което
било образувано изпълнително дело – изп. дело №
35/2015 г. при ДСИ при КРС, по което не постъпили суми. По това изпълнително
производство на 18.01.2017г. лично на подс. Б.
била връчена покана за доброволно изпълнение на задължението по гр. д. № 663/..
г. по описа на РС Карлово, в която покана точно и ясно е посочено каква сума
дължи, защо, от кога и на какво правно основание. Т.е. тогава отново подс.Б. е бил уведомен за дължимата издръжка. Въпреки това
плащания не постъпили.
За
периода от 17.12... г. до 17.03.2018 г., подс. Б. не
заплатил нито една месечна вноска по определената му със съдебните актове
издръжка – частично или изцяло. За посочения период Б. не платил общо 39
месечни вноски всяка в размер от 200 лв., или общо в размер на 7800 лв.
Издръжката следвало да бъде заплащана в с. А., обл.
П., където бил адреса на правоимащото лице - А.Б.Б..
От
събраните по делото доказателства се установява, че Б.П.Б. притежавал два автомобила
– Фиат Ритмо и Рено Клио, а
последният му сключен и деклариран пред НАП трудов договор е бил прекратен на
30.10.2015 г.
От
представените справки от Службата по вписвания се установява, че подс. Б. през 2015 г. и .. г. е извършвал разпоредителни
сделки със свое недвижимо имущество.
Липсват
обстоятелства, които да правят обективно невъзможно даването на дължимата по
одобрената спогодба, изменена с влязлото в сила решение по гр. д. 663/.. г. по
описа на РС Карлово, издръжка.
През
този период обвиняемият не е правил подаръци, както и не е давал пари на ръка
на детето си и/или неговата майка.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се в частичните обяснения на подсъдимия от съдебното производство,
показанията на свидетелите С.А.Ч. и А.Б.Б. и
приобщените по делото писмени доказателства - покана за доброволно изпълнение,
изпълнителен лист, справка от РП Карлово, изп.д.
№35/2015г. на СИС при КРС, акт за раждане, протоколно
определение от 30.06.2006 г. по гр. д. 206/2006 г. по описа на КРС, Решение № 486/02.12... г. по гр. д. № 663/.. г. по описа на РС Карлово,
Решение № 274/17.08.2015 г. по гр. д. № 663/.. г. по
описа на РС Карлово за поправка на очевидна фактическа грешка, влязло в сила на
26.09.2015 г., справки от РУП Карлово, справки от община К.., справки от НАП,
справки от Общинска служба по земеделие К., докладни
записки, справка за лице АИС „БДС“, справка за съдимост, характеристична
справка, справка за пътувания на лице, справки от РУП К., нотариално
заверена декларация от 13.07.2015г., съдебно-счетоводна експертиза.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва събраните по делото писмени и
гласни доказателства, тъй като същите са еднопосочни, последователни и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Р.М. съдът намира
за изготвена с необходимите професионални знания и компетентност и за това го
кредитира.
Показанията
на свидетелите С.А.Ч. и А.Б.Б. съдът възприема като
логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото
писмени доказателства и за това ги кредитира изцяло. Между тях не съществуват
противоречия относно главния факт на доказване.
Относно
обясненията на подсъдимия е необходимо да се посочи следното: трайно установено
е в
съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги
съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или не. С оглед изложените принципни
постановки настоящият състав намира, че обясненията на подсъдимия дадени пред
съда не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, включително и от писмените
доказателства, поради което съдът не ги цени като годен източник на доказателствено релевантни факти. Те целят единствено
оневиняването на подсъдимия. Твърдението на подс.Б.,
че не е знаел за наличието на решение № 486/02.12... г. по гр. д. № 663/.. г.
по описа на РС Карлово, влязло в сила на 17.12... г. се опровергава от гласните
доказателства - показанията на св.Ч. и писмените такива - нотариално заверена декларация от 13.07.2015г., която
е била повод за среща между св.Ч. и подс. Б., при
която тя му казала за увеличения размер на издръжката и материалите по изп. дело № 35/2015 г. при ДСИ при КРС, по което на
18.01.2017г. лично на подс. Б. била връчена покана за
доброволно изпълнение на задължението по гр. д. № 663/.. г. по описа на РС
Карлово в която покана точно и ясно е посочено каква сума дължи, защо, от кога
и на какво правно основание.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото
му обвинение.
Обект
на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от
собственото си имущество.
От
обективна страна подсъдимият, чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила
съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в
определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 39 месечни вноски, всяка на стойност 200 лв. в
общ размер 7800 лв.
Съгласно
чл.143, ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са трудоспособни
/родителите/ и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Това означава,
че за времето от присъждането й до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, осъденият родител трябва да изпълнява това си
задължение от което не може да бъде освободен дори да няма никакви доходи. За горепосочения
период подсъдимия не е заплатил присъдената ежемесечна издръжка за тогава ненавършилото
си пълнолетие дете, а през този период за всичките нужди и потребности на
детето се е грижела майката.
Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите, поради това обуславя специфичния режим на задължението, а и
наказателна отговорност при съответно неизпълнение на постановеното решение по
присъждане на издръжката.
За да
е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. В случая всички тези обстоятелства са налице.
Престъплението
по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. В настоящия
случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние, като в
периода от 17.12... г. до 17.03.2018 г. е бездействал и не е изплатил
присъдената за детето му издръжка повече от две вноски, а именно 39 месечни
вноски, всяка на стойност 200 лв. в общ размер 7800 лв.
Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е
било осъдено да издържа своя низходящ.
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е, и пряко е целял настъпването на обществено-опасните
последици. Той е знаел, че не изпълнява своето задължение по изплащане на
издръжката и по този начин нарушава влязло в сила съдебно решение. В съзнанието на дееца са били ясно
отразени и обстоятелствата свързани с конкретният размер, който е дължал като
ежемесечна издръжка за непълнолетното си дете в целият инкриминиран период за
разгледаното престъпление, тъй като въпреки, че се спори, че подсъдимият не е
бил запознат със съдебните актове по гражданското дело, касаещо
постановената издръжка, то в съдебното производство се установи, че той е
узнал, макар и в по късен етап тези обстоятелства.
Съгласно
практиката на върховните съдилища, ненамирането на работа и нереализирането на
доходи, не е деквалифициращо престъплението обстоятелство, доколкото
подсъдимият се установи, че е здрав, работоспособен и на практика сам се е
поставил в това положение на нереализиране на доходи за продължителен период от
време с настъпването и на процесните вредоносни
последици за собственото му непълнолетно /тогава/
дете. Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се
установява действителното правно положение и се задължават страните да
съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото
значение на решението задължава страните по него да възприемат занапред
поведение, което да отговоря на установеното от съда материално-правно
положение. За това независимо от обстоятелството, че за инкриминирания период
подсъдимият е нямал доказани доходи и не е бил трудово ангажиран, той не е
освободен от задължението да доставя издръжка. Позитивното съществуване на
предпоставките по чл.86 от СК - затрудненото материално положение, могат да имат за последица изменение или
прекратяване на присъдената издръжка. Последните обаче не освобождават дееца от
задължението да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с
влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Влязлото в сила съдебно
решение декларира действително положение, с което всеки субект, към който е
насочено е задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде
постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на родителските
права, изменя или прекратява размера на дължимата отнапред издръжка,
подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение. Освен това от
данните по делото се установява, че подсъдимият е в работоспособна възраст,
като въпреки това същият не е положил усилия да изпълнява задължението си по
заплащане на присъдената издръжка за един изключително продължителен период от
време. Съдът счита, че подсъдимият би могъл, след като очевидно успешно издържа
себе си, да отделя средства за детето си и не е в обективна невъзможност да
изплаща издръжка редовно в размер на 200 лева.
За
това съдът го призна за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение с обвинителния акт.
От
изложеното по горе действително се установява, че първоначално подс. Б. не е знаел за променената с решение № 486/02.12... г. по гр. д. № 663/.. г. по описа на РС Карлово,
влязло в сила на 17.12... г., издръжка от 50лв. на 200лв., но след като е узнал
за това обстоятелство при срещата му със св. Ч. на 13.07.2015г. отново не е
изпълнил задължението си. Изпълнение не е последвало и след връчването на 18.01.2017г.
на поканата за доброволно изпълнение на задължението по гр. д. № 663/.. г. по
описа на РС Карлово, в която покана точно и ясно е посочено каква сума дължи,
защо, от кога и на какво правно основание. Т.е. налице е и субективния елемент
от състава на престъплението, понеже след 13.07.2015г., датата на която съдът
приема, че подсъдимият е узнал за първи път за присъдената издръжка в размер на
200 лв. месечно, Б.Б. не е изплатил нито една вноска,
както за предхождащ, така и за последващ период.
Относно
вида и размера на наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид, че предвиденото наказание за престъплението по
чл.183 ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до една година или пробация.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид и следното: от една
страна степента на обществена опасност на деянието, както и размера на неплатената
издръжка, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се вземе предвид дългият период от време за което
подсъдимият трайно се е дезинтересирал от детето си и
не е изплащал дължимата издръжка.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието
залегнали в чл.54 от НК и определяйки вида и размера на наказанието на
подсъдимия, съдът се ръководи от правилата на чл.57, ал.1 и ал.2 от НК, като
взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, размерът на
увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за
извършването му, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото,
както и целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК. В тази връзка съдът
отчете, че детето не е получавало издръжка в един относително дълъг период,
през който баща му - подсъдимия не се е интересувал от него и не са настъпили
вредни последици единствено благодарение грижите на майката-св.Ч.. Всички тези
обстоятелства характеризират конкретния случай като по тежък, оправдаващ определянето
на наказанието при по тежката алтернатива от втората кумулативно дадена
възможност на санкцията по чл.183, ал.1 от НК – лишаване от свобода или пробация. След като определи вида на наказанието /лишаване
от свобода/, съдът индивидуализира размера му при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като приложи правилото на чл.54 от НК. Съобразявайки тези
обстоятелства - отегчаващите и смекчаващи отговорността, съдът индивидуализира
по размер наказанието и определи то да е 4 месеца лишаване от свобода.
При
преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” –
условно или ефективно, съдът намира, че наложеното наказание би постигнало
целите си и без ефективно изтърпяване в предвид липсата на данни за други
извършени от подсъдимия противообществени прояви, а и за да му се даде
възможност да полага труд, за да заплати дължимата издръжка.
С
оглед на това и съдът отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок в
минималния размер от три години, като прецени, че следва да се даде възможност
при предпоставките на условно осъждане подсъдимия да се превъзпита за в бъдеще
към спазване на закона и добрите нрави. Така ще се постигнат и целите на генералната
превенция на закона - да се въздейства възпитателно и предупредително не само
върху извършителя, но и върху другите членове на обществото.
По
този начин на изпълнение биха се постигнали в максимална степен целите в чл.36
от НК, особено личната превенция.
Тъй
като призна подсъдимия за виновен, съдът го осъди на осн.
чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата, вносими
по сметка на ОД на МВР П.., сумата от 47,61 /четиридесет и седем лева и
шестдесет и една стотинка/ лева за съдебно-счетоводна експертиза,
представляваща направени по делото разноски в досъдебното производство за
възнаграждение на вещо лице, както и да заплати в полза на държавата, платима
по бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на КрлРС,
направените разноски в съдебното производство в размер на 40 /четиридесет/ лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.