№ 235
гр. Кюстендил, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по подадени въззивни жалби, насочени срещу различни части
от решение №141/07.03.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.
№1115/2021г. по описа на същия съд, както следва:
- въззивна жалба от Б. Й. М., действащ чрез особения представител адв.К. Д. от
АК-Кюстендил, със служебен адрес: гр.Кюстендил, ул.„Цар Освободител“ №64, ет.2,
кантора 13, и
- въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.„Княз Ал.Дондуков“ №68.
С подадената от Б. Й. М., чрез особения представител адв.К.Д., въззивна жалба, се
атакува решението на КнРС в частта, в която съдът е признал за установено между
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“ №68 и Б. Й. М., с ЕГН ********** от гр.Кюстендил,
ул."Л."***, че в полза на ищцовото дружество съществува против ответника вземане за
сумата от 4873.34 лева - главница, представляваща изплатените от ищеца застрахователни
обезщетения по преписка №*********, №********* и №*********, във връзка с
претърпени от Д.Е. Й. и М.Р.С. неимуществени вреди и във връзка с увреждания на л.а.
марка „Алфа Ромео“ с рег.№******** в следствие на ПТП, настъпило на 11.03.2017г., ведно
1
със законната лихва върху главницата считано от 19.02.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 474.04 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 18.02.2018г. до 18.02.2021г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№312/2021г. по описа на КнРС,
както и в частта, в която ответника е осъден да заплати на ищцовото дружество деловодни
разноски по компенсация в размер на 170.86 лева – сторени разноки в заповедното
производство и 1321.17 лева разноски в исковото.
Въззивникът, чрез назначеният по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител
адв.К. Д., оспорва правилността на решението на районния съд в обжалваната част,
приемайки същото за порочно, несправедливо, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния закон. Акцентира се на неправилно възприета от решаващия
съд фактическа обстановка и изградени на база на последната неправилни изводи, водещи
до порочност на решението в обжалваната част. На тази плоскост се оспорва
доказателствената стойност на събраните в производството гласни доказателства от
пострадалите от деликта лица. Сочи се неяснота относно изводите и мотивите на съда за
присъждане на регресната претенция, твърдейки, че направените изчисления са неправилни.
Липсвала и яснота защо при частично уважаване на претенцията за мораторна лихва върху
главното вземане, не са уважени направените възражения за погасяване на вземанията по
давност. Не ставало ясно и откъде съдът е извел наличието на причинна връзка между
деянието и настъпилите вреди. Възразява се срещу размера на настъпилата щета, като се
сочи, че при своевременно оспорване на заключението на вещото лице, съдът изцяло се бил
доверил на последното. Доказателствената съвкупност не била правилно анализирана, а
само изброена в мотивите на оспорвания съдебен акт. При задълбочен анализ на последната
се стигало до извод за неоснователност на исковата претенция. Искането е за отмяна на
решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата преетнция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – „Дженерали застраховане“ АД,
ЕИК ********, е депозирала отговор по въззивната жалба. Оспорват се изложените във
въззивната жалба доводи като неоснователни и необосновани. Подробно се анализират
представените с исковата молба писмени доказателства, които в съвкупността си, безспорно
установявали основателността на исковата претенция, нейният размер и причинно-
следствената връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди.
Поддържа се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се деловодни разноски за въззивното
производство.
С постъпилата въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********,
се обжалва решението на районния съд, в частта, в която съдът е отхвърлил като
неоснователни предявените от „Дженерали застраховане“ АД, против Б. Й. М. искове да
бъде признато за установено вземането на ищцовото дружество срещу ответника за
горницата над 4 873.34 лева главница до пълно претендирания размер от 5 373.37 лева,
както и за горницата над 1 474.04 лева мораторна лихва до пълно претендирания размер от
2
1 855.45 лева.
Решението в обжалваната част се приема за неправилно. Счита се, че необосновано
съдът е приел, че изплатеното в полза на пострадалия Д.Е. Й. застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се намали, тъй като последният не бил доказал, че е
претърпял „мозъчно сътресение“. Акцентира се, че токова увреждане не е сочено нито в
исковата молба, нито в производството по делото, както и че такова увреждане е взето
предвид при изплащане на обезщетението. В тази насока се пояснява, че в приложеното по
делото споразумение от 28.08.2017г. , в което били посочени претърпените от Й. телесни
увреждания, липсвало соченото от съда „мозъчно сътресение“. Премахвайки от изплатеното
обезщетение стойността на увреждане, което никога не е било претендирано, районният съд
е постановил неправилен в тази си част съдебен акт. При задълбочен анализ на приложените
в производството доказателства въззивното дружество мотивира извод, че правилно е
определило и съответно изплатило размера на дължимото обезщетение на пострадалия Й..
Поддържа се искане за отмяна на решението в охвърлителната му част и изцяло уважаване
на исковите претенции. Претендират се разноски за заповедното и двете искови
производства.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – Б. Й. М., чрез особения
представител адв.К.Д., е депозирала отговор по въззивната жалба. Счита, че правилно
районният съд е отхвърлил иска в тази му част. Иска се потвърждаване на решението в
обжалваната част. Възразява се срещу претендираните разноски от страна на въззивното
дружество.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивните
жалби са допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства (във въззивното
производство не са приобщавани такива), в контекста на заявените от страните оспорвания и
възражения, намира следното от фактическа страна:
РС-Кюстендил е бил сезиран с предявени от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК
********, против Б. Й. М. с адрес в гр.Кюстендил, обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника М., че в полза на ищцовото дружество съществува вземане срещу него за сумата
от 5 373.37 лева - главница, представляваща подлежащи на възстановяване на ищеца
изплатени от него застрахователни обезщетения по преписки с №*********, №********* и
№********* във връзка с претърпени от лицата Д.Е. Й. и М.Р.С. неимуществени вреди и
във връзка с имуществени такива, изразяващи се в увреждания на лек автомобил марка
„Алфа Ромео“ с рег.№********, настъпили при ПТП на датата 11.03.2017г., причинено
виновно от Б. Й. М., като водач на лек автомобил марка „Ровер 420“ с рег.№********, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2021г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1855.45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 25.09.2017г. до 18.02.2021г.
3
По делото не е било спорно, че към датата 11.03.2017г. за лекия автомобил марка
„Ровер 420“ с рег.№******** е имало сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при дружеството „Дженерали застраховане“
АД по полица BG/**************.
От представения по делото и неоспорен от ответната страна протокол за ПТП
№1509013 от 11.03.2017г., изготвен от мл. автоконтрольор при ПП – ОД на МВР е
установено, че на 11.03.2017г., в гр.Кюстендил, на кръстовището, образувано от
пресичането на улиците „Цар Освободител“ и „Даскал Димитрий“ ответникът Б. М.,
управлявайки лекия автомобил марка „Ровер 420“ с рег.№********, собственост на Л.А.С., е
причинил ПТП като е предприел маневра „изпреварване“ без да съобрази, че движещият се
пред него участник в движението ще завива наляво, в резултат на което ударил
управлявания от Д.Е. Й. лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№********, собственост
на същия, при което настъпили увреждания за двата автомобила. В протокола за ПТП е било
вписано, че водачът М. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – над 1.2 промила, както и без
свидетелство за управление на МПС. Установено е, че в управлявания от Д.Е. Й. автомобил
към момента на настъпване на ПТП е имало пътник, а именно - М.Р.С..
Видно от приобщените от КнРС документи, на Б. Й. М. във връзка с
гореописаното ПТП е бил съставен акт за установяване на административно нарушение от
дата 11.07.2013г., а в последствие на 31.03.2017г. е било издадено наказателно
постановление №17-1139-000365/31.03.2017г. за нарушения на чл.42 ал.1 т.1 от ЗДвП и
чл.150 от ЗДвП, с което на М., на основание чл.179 ал.1 т 5 предл.6 и чл.177 ал.1 т.2 предл.1
от ЗДвП, са били наложени административни наказания глоби.
На 07.04.2017г. Д. Й. отправил към „Дженерали застраховане“ АД покана за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди в резултат на виновно причиненото от М. ПТП, към която приложил
два броя амбулаторни листове и медицинско свидетелство. Според амб.лист с
№1765/14.03.2017г., издаден от ОПЛ, Й. е бил прегледан с оплаквания, че на 11.03.2017г. е
претърпял ПТП и чувства главоболие, световъртеж, гадене, болки в ляв крак и в дясна ръка,
тежест в гърдите. Поставена е диагноза „последици от злополука, свързана с МПС“; не е
била изписана терапия. От амб.лист №000260/14.03.2017г. се установява, че на същата дата
Й. е бил прегледан от хирург. Поставена е диагноза „контузия на гръден кош“, с
придружаващо заболяване „други повърхностни травми на раменния пояс и мишницата“ и
„мозъчно сътресение“. При прегледа е констатирана палпаторна болка в областта на лявото
ухо и темпорално с лек оток; в областта на лявата мишница и рамото – оток с хематом и
палпаторна болка; в областта на гърдите – палпаторна болка и отслабено везикуларно
дишане със зачервяване по типа на колан; в областта на лявото бедро – оток с палпаторна
болка. Назначена е терапия с компреси и аналгетици.
По образуваната преписка по щета при застрахователя, между дружеството и Д.Й.
4
е било подписано споразумение на дата 28.08.2017г., в което страните са се съгласили, че в
резултат на настъпилото на 11.03.2017г. ПТП, причинено виновно от Б.М., Й. е получил
телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, контузия и хематом на лявата ръка,
контузия на гръден кош и контузия на левия крак, както и, че за така претърпените от Й.
вреди на същия се следва заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 500 лева,
включващи и преживения стрес и неудобства и всички бъдещи вреди. Обезщетението е
било изплатено на Й. на 01.09.2017г.
На 07.04.2017г. до застрахователното дружество покана за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отправила и
спътничката на Й. – М.С. като към поканата е приложила амбулаторен лист с
№000394/14.03.2017г. за извършен преглед от психиатър с поставена диагноза „остра
реакция на стрес“. Според анамнезата, пациентката се е оплакала, че след ПТП на
11.03.2017г., когато тя и приятеля й били блъснати от пиян шофьор, изпитва страх да излиза
навън, да се качва в превозно средство, не може да спи, сънува кошмари, свързани със
случилото се, страхува се за сигурността на приятеля си, не може да се храни, има
постоянно главоболие, световъртеж и гадене, загуба на телесно тегло. Вписано е, че
обективно С. е с остра стресова реакция с изобилна НВ симптоматика, тревожни очаквания,
кошмарни сънища, свързани с преживяното, избягващо поведение, депресивни нагласи за
бъдещето, церебрастенни, мигренозни симптоми, резултат от преживения стрес. Предписана
е медикаментозна терапия.
На 02.08.2017г. между ищеца и М. С. е било подписано споразумение, с което
страните са се съгласили, че за констатираните в амбулаторния лист увреждания,
представляващи неимуществени вреди, включително и за бъдещи болки и страдания на
увреденото лице ще бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от
1 000 лева. Плащането е било осъществено на 08.08.2017г.
Във връзка с отправена от Й. претенция пред застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение и за претърпените имуществени вреди в резултат на повредите
по автомобила, застрахователят е извършил опис на щетите и калкулация-ремонт
№********* от 13.04.2017г., при което била определена сума за разходи за ремонт в размер
на 3 747.49 лева, а предложеното за заплащане обезщетение, при средна пазарна стойност на
автомобила към датата на ПТП от 2 676.20 лева, възлизало на 1 873.34 лева, с приспадане на
30 % запазени части. Сума в размер на 1 873.37 лева е била изплатена на собственика Д.Й..
На 21.08.2017г. до Б.М. е била изпратена покана изх.№*********/21.08.2017г., за
доброволно заплащане на застрахователя на изплатените от него обезщетения – за
неимуществени вреди на Д.Й. и М.С., съответно 2 500.00 лева и 1 000.00 лева, и за
имуществени вреди в размер на 1873.37 лева, която покана е била получена от ответника на
25.08.2017г., видно от известието за доставяне.
КнРС е приел заключения по назначени съдебно-медицинска и съдебно
автотехническа и оценителна експертиза.
5
От заключение с вх.№4414/03.11.2021г. на в.л. д-р В.Н. е било установено, че
констатираните в медицинската документация увреждания на Д.Й., а именно - контузия на
главата, контузия на стената на гръдния кош вляво, контузия на лява мишница и ляво рамо,
контузия на ляво бедро и лява тазова област, без данни за мозъчно сътресение, е напълно
възможно да са резултат от сочения по делото инцидент, поради което е счетено наличие на
причинно-следствена зависимост между двете. Експертът е посочил, че, че при този вид
увреждания и при благоприоятно протичащ възстановителен процес, при липса на данни за
настъпили усложнения, възстановителният период е от 2-3 до 3-4 седмици, през който
пострадалият е изпитвал болки и страдания – по-интензивни в началото и до около първата
половина, постепенно отслабващи, до изчезващи в края на периода.
По отношение на М. С. вещото лице е приело, че е налице причинно-следствена
връзка между причинената й остра стресова реакция, без данни за физически травматични
увреждания, и процесния инцидент, както и, че обикновено острата стресова реакция е
преходно състояние, което най-често изчезва в рамките на часове, до дни или до около
месец след стресогенното събитие. В този период пострадалата е изпитвала болки и
страдания (от главоболието), без да може по-точно да се определи интензитета и
продължителността им.
От заключение с вх.№ 4360/02.11.2021г. по назначената техническа и оценителна
експертиза, изготвено от в.л.инж.Н.Велчев е бил установен механизма на настъпилото на
11.03.2017г. ПТП, съвпадащ с този в съставения протокол за ПТП, а именно – предприета
маневра за изпреварване, без съобразяване за извършване на ляв завой на движещия се пред
делинквента участник в движението, в резултат на което следва сблъсък в лявата странична
част на увредения автомобил, качване на левия тротоар и блъскане последователно на два
метални стълба. Като причина за настъпване на процесното ПТП експертът е посочил
несъобразяване от страна на водача Б.М. на индикациите за предприемания от л.а. марка
„Алфа Ромео“ ляв завой и невъзможност да осигури достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното МПС. Вещото лице е констатирало, че е налице причинно-
следствена зависимост между механизма на ПТП и настъпилите за автомобила м.„Алфа
Ромео“ увреждания. Според вещото лице, посоченият като необходим в опис заключенията
и калкулация-ремонт такъв е икономически неизгоден в съпоставка с цената на автомобила,
която е определена на 2 676.20 лева, при щети на стойност 3 747.49 лева. Според експерта,
щетата на лекия автомобил м.„Алфа Ромео“ с рег.№*******, при реализираното на
11.03.2017г. ПТП представлява тотална такава и размерът на дължимото обезщетение,
съобразно приетото в КЗ, при установена тотална щета, а именно – определено като 70 % от
стойността на автомобила преди реализирането на ПТП, възлиза на 1873.34 лева.
Районният съд е разпитал като свидетели пострадалите при ПТП лица – Д. Й. и
М.С. понастоящем съпрузи, от чиито показания се установило, че при процесното ПТП Й.
получил натъртвания и набивания, взимал болкоуспокояващи и се мажел в областта на
натъртванията; изпитвал болки в рамките на десетина дни до две седмици. С. била силно
стресирана и уплашена, нямала физически травми, но психически не се чувствала добре, не
6
могла да спи, имала притеснение от движение, включително и пеш, не смеела да се движи
по улиците, както и по пешеходните пътеки; потърсила професионална помощ и й били
изписани медикаменти, които приемала; това състояние продължило около 2-3 месеца.
Не е спорно по делото, че след получаване на регресната покана за плащане Б.М.
не е възстановил на застрахователя изплатените застрахователни обезщетения.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, подадено на 18.02.2021г., „Дженерали застраховане“ АД поискало от РС-
Кюстендил да издаде заповед за изпълнение срещу Б. М. за сумата от 5 373.37 лева,
представляваща сбор на изплатените на пострадалите лица застрахователни обезщетения за
претърпени имуществени и неимуществени вреди при настъпилото ПТП, виновно
причинено от същия, ведно с обезщетение за забавата. По образуваното ч.гр.д.№312/2021г.
по описа на КнРС е била издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично
задължение №260163/22.02.2011г. за всички поискани суми. При наличие на хипотезата на
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, на заявителя са били дадени съответни указания и същият е предявил
разглеждания иск за установяване съществуване на вземането в рамките на установения от
закона срок.
При така установените по делото факти, КнРС е достигнал до извод за
допустимост и частична основателност на предявените искове, които е квалифицирал като
такива по чл.500 ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ, сочейки, че уважаването им предполага
кумулативното установяване на няколко предпоставки, а именно - 1/ валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования, 2/ изплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице и 3/ деликт – противоправно деяние,
изразяващо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, съотв. без притежание на свидетелство за управление на МПС, 4/
настъпване на имуществени/неимуществени вреди и 5/ причинна връзка между деянието и
вредите.
Съдът е посочил, че по делото категорично е било установено наличието на
сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата на
настъпване на процесното ПТП, както и фактът на изплащане на застрахователните
обезщетения от ищеца на пострадалите лица, в това число две обезщетения за
неимуществени вреди – 2 500 лева на пострадал Д.Й. и 1 000 лева на пострадал М.С., и едно
за имуществени такива в размер на 1 873.37 лева, представляващи обезщетение за вредите,
настъпили по процесното МПС, собственост на Й..
Съдът е обосновал извод и за наличие на следващата предпоставка, а именно–
осъществено противоправно деяние от застрахования водач Б.М., който е нарушил
правилата на ЗДвП и е причинил ПТП - извод, произтичащ от съставения протокол за ПТП,
който доколкото е бил изготвен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползващ се с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление,
доколкото документът е бил издаден от органите на полицията при посещението на мястото
7
на процесното ПТП – хипотеза, в която съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Отделно от това, според съда, ищецът,
за установяване на обстоятелствата по протокола, а именно – механизъм на настъпване на
ПТП, настъпили вреди, както и причинната връзка между тях, е ангажирал и други
доказателства, а именно назначената по делото техническа експертиза, която ги
установявала по идентичен начин на отразения в протокола.
КнРС е обосновал извод и за наличието на поддържаните от ищеца две хипотези,
при което може да бъде ангажирана регресната отговорност на застрахования водач, а
именно – същият е причинил вредите при управление на моторното превозно средство без
да притежава правоспособност за управление на съответната категория такова (чл.500 ал.2
от КЗ) и при управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма (чл.500 ал.1 т.1 от КЗ), който извод е базиран на
констатациите на компетентния орган в съставения протокол за ПТП, който е като
официален документ, при липса на оспорване на истинността му по реда на чл.193 от ГПК, е
прието, че отразеното в него е вярно, тъй като не е отречена неговата материална
доказателствена сила и е ценен с оглед обвързващата сила на изложените в него
обстоятелства вкл. досежно това, че ответникът не е притежавал свидетелство за управление
на МПС и, че при проверка за алкохол по надлежния ред е отчетена концентрация на
алкохол над 1.2 промила, като водачът е отказал да даде кръв за лабораторен анализ.
КнРС е приел за установени да са настъпили неимуществени вреди за водача и
пътника в ударения от М. лек автомобил, както и имуществени щети по последния, както и
позовавайки се на заключението по назначената САТЕ е обосновал извод за наличие и на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования водач,
изразяващо се в предприета маневра за изпреварване, без съобразяване за извършване на ляв
завой на движещия се пред делинквента участник в движението, и настъпилите вреди при
реализиране на удар в лявата странична част на увредения автомобил.
Относно вината на водача, съдът се е позовал на установената от законодателя
оборима презумпция за наличие на вина, която в случая е счел, че не е била оборена с
допустимите в процеса доказателствени средства, като е изтъкнал и събраните доказателства
за ангажирана административно-наказателна отговорност на Б.М..
При наличието на безспорни доказателства за плащане на застрахователните
обезщетения от страна на ищеца на пострадалите лица и осъществяване на предпоставките
на чл.500 ал.1 т.1 и ал.22 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на застрахования
водач, който е причинил вредите при управление на МПС след употреба на алкохол над
допустимата по закон норма и без да притежава свидетелство за управление на МПС, КнРС
е разгледал направените от ответната страна възражения за размера и начина на определяне
на изплатените обезщетения и за погасяване на вземането за мораторна лихва по давност.
8
Позовавайки се на констатациите и изводите на вещото лице по приетото
заключение по назначена САТЕ, КнРС е намерил за доказано, че подлежащата на изплащане
щета на ударения лек автомобил марка „Алфа Ромео“, попадаща в категорията „тотална“
такава възлиза на 70 % от стойността на автомобила преди реализирането на ПТП, а именно
– на сумата от 1 873.34 лева, до който размер претенцията следва да се уважи като доказана,
а до пълния й заявен такъв от 1 873.37 лева – да се отхвърли като неоснователна.
На база събраните по делото доказателства, в това число амбулаторен лист и
заключение по назначената СМЕ, съдът е счел, че изплатеното на М.С. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1 000 лева е справедливо, с оглед поставената диагноза
„остра стресова реакция“ с изобилна НВ симптоматика, тревожни очаквания, кошмарни
сънища, свързани с преживяното на 11.03.2017г., избягващо поведение, депресивни нагласи
за бъдещето; церебрастенни, мигренозни симптоми. В този период пострадалата е имала
главоболие, а остра стресова реакция е отшумяла за около месец. Приемани са били и
медикаменти, търсена е лекарска помощ. При доказаната причинно-следствена връзка, съдът
е приел, че определеният и заплатен като обезщетение на пострадалата размер на сумата от
1 000.00 лева, се явява справедлив съобразно обективните критерии като време на
възстановяване от около 2 - 3 месеца, според показанията на свидетелите, преживените
стресови усещания, конкретния механизъм на процесното ПТП и данните за пълно
възстановяване при липса на остатъчни последици в какъвто и да е аспект.
По отношение на сумата в размер на 2 500.00 лева, заплатено обезщетение за
причинените на Д.Й. неимуществени вреди, КнРС е отчел установените с амбулаторните
листове и заключението на вещото лице по СМЕ увреждания и изричното изключване от
страна на експерта наличие на вписаното в единия от амбулаторните листове увреждане
„мозъчно сътресение“. Отчел е, че самият пострадал, при разпита му като свидетел, е заявил,
че уврежданията му не били „нещо сериозно“, че се е повлиял от болкоуспокояващи и
мазане в областта на натъртванията и се е възстановил в период „десетина дни до две
седмици“, а според вещото лице болките и страданията при такъв тип увреждане са били по-
интензивни в началото и до около първата половина, постепенно отслабващи, до изчезващи
в края на периода. Така, съобразявайки естеството на причинените на пострадалия
неимуществени вреди и обстоятелствата, от значение за случая и най-вече, че същите са
напълно възстановени за период от „десетина дни до две седмици“, при липса на данни за
причинени психически травми, а физическите такива са се повлияли от болкоуспокояващи и
мазане в областта на натъртванията, в съвкупност със становището на експерта в областта,
че при посочените данни, пострадалият не е имал сътресение, за каквото се сочи да е налице
в представения амбулаторен лист съдът е приел, че за същите се е дължало обезщетение в
размер на 2 000.00 лева, до който именно е счел, че следва да бъде уважена предявената от
застрахователя срещу делинквента регресна претенция. Така определеният размер на
обезщетение, според КнРС, представлява справедлива парична компенсация на
претърпените от Й. неимуществени вреди вследствие на ПТП и съответства на интензитета
на нараняванията и възстановителния период при физически травми, представляващи
9
контузия на главата, контузия на стената на гръдния кош вляво, контузия на лява мишница
и ляво рамо, контузия на ляво бедро и лява тазова област, при което същият е изпитвал
болки и страдания – по-интензивни в началото и до около първата половина, постепенно
отслабващи, до изчезващи в края на периода. Съдът е отбелязал, че постигнатото между
пострадалия и застрахователя споразумение за размера на обезщетението не обвързва нито
делинквента, тъй като той не е страна по него, нито съда, който следва на общо основание
да прецени какъв е размерът на справедливото обезщетение за реално причинените вреди.
Относно исковата претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД съдът е посочил, че обезщетение
за забава в размер на законната лихва се следва на застрахователя и се дължи от
причинителя на вредата от получаването на покана за връщане на изплатеното
застрахователно обезщетение, доколкото при регресния иск правата на суброгиралия се са
обусловени от направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана за изпълнение съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД. КнРС е констатирал, че
ищецът е изпратил такава покана на Б.М. и същата е била получена на лично от него на
25.08.2017г. Съдът, ползвайки програмен продукт за изчисляване на законна лихва (онлайн
калкулатор Calculator.bg), е посочил, че за исковия период от 25.09.2017г. до 18.02.2021г.,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на сума от
1 670.22 лева.
Предвид тази констатация, съдът е разгледал релевираното от ответника
възражение за изтекла досежно претенцията за лихва погасителна давност, сочейки, че
същата, като периодичен платеж, се погасява с кратката 3-годишна давност, която е била
прекъсната с депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 18.02.2021г. Така, направен е
извод, че вземанията за лихва преди 18.02.2018г., т.е. за периода от 25.09.2017г. до
18.02.2018г., са се погасили по давност. Изчислил е, че за времето от 18.02.2018г. до
18.02.2021г., дължимата законна лихва за забава възлиза на сума в размер на 1 474.04 лева.
За тази сума искът е уважен и отхвърлен за горницата над него.
Като взе предвид горното, КнОС намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
В случая обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Намира също, че правните изводи
10
на съда са правилни и обосновани, подкрепени от събраните доказателства, при точно
приложение на материалния закон, детайлни и аргументирани, съдържащи обсъждане на
всички доводи и възражения на страните в съответствие с приложимите законови
разпоредби, поради което въззивният съд, на основание чл.272 от ГПК, относно преценката
за съществото на спора се солидаризира изцяло с мотивите на КнРС и препраща към тях.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми.
По оплакванията във въззивните жалби относно правилността на атакуваното
решение, трябва да се отбележи следното:
В една съществена част въззивната жалба, подадена от особения представител на
Б.М., има бланкетен характер, поради което въззивният съд ще обсъди само конкретно
наведените в нея доводи срещу правилността на решението. Това е така, доколкото, както
вече се посочи, по въпросите, отнасящи се до правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за
защита интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две
хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява
законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на
първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически
констатации.
В конкретния случай, въззивната жалба на М. съдържа конкретни оплаквания само
в посока за неяснота при изчисляване на сумите, липса на произнасяне по направеното
възражение за изтекла погасителна давност; необоснованост на извода за наличие на
причинно – следствена връзка между деянието и вредите; необоснованост на извода за
размера на имуществената щата, тъй като съдът се е доверил само на заключението по
назначената експертиза, което е било оспорено от страната.
Категорично може да се посочи, че в решението си КнРС ясно е обосновал извод
обезщетения в какви размери е счел, че са били дължими на пострадалите лица и как е
формирана главничната сума, подлежаща на възстановяване от виновни водач, при
условията на чл.500 ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ, а именно – обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1 000 лева, заплатено на М.С., обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 000 лева, заплатено на Д.Й. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 873.34
лева, заплатено на Д.Й., или общо – 4 873.34 лева. Върху тази сума за периода от
18.02.2018г. до 18.02.2021г. е изчислено, че обезщетението за забава в размер на законната
лихва възлиза на 1 474.04 лева, чрез използване на програмен продукт за изчисление на
законна лихва.
Не кореспондира на съдържанието на решението оплакването във въззивната
жалба в посока, че съдът не е разгледал своевременно заявеното от ответника възражение за
погасване на вземането за законна лихва по давност, тъй като районният съд не само, че е
разгледал това възражение, но и го е намерил за основателно, поради което е приел
съществуване на вземане за обезщетение за забава само за периода от време – 3 години
11
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е редуцирал размера
от претендираните 1 855.45 лева на реално дължимите 1 474.04 лева.
Не може да се сподели оплакването, че изводът на районния съд за наличие на
причинно-следствена връзка между деликта и настъпилите вреди е необоснован, тъй като
както вещото лице по назначената СМЕ, така и това по назначената САТЕ сочат
категорично, че както неимуществените вреди – болки и страдания, претърпени от
пострадалите лица, така и имуществените такива, изразяващи се в увреждане на
автомобила, са настъпили в резултат на причинения от М. в резултат на противоправното му
виновно нарушение на правилата на ЗДвП, удар с управлявания от него автомобил в този,
управляван от Й., с пътник С.. Този извод е базиран и на съставения и неоспорен протокол
за ПТП и същевременно не се опровергава по никакъв начин от друг доказателствен
източник.
Оплакването във въззивната жална на Б.М. за необоснованост на извода за размера
на имуществената щата по автомобила също не може да се сподели, тъй като за определяне
естеството и стойността на щетите съдът се нуждае от специални знания, именно поради
което е възложил изясняването на тези въпроси на вещо лице. В заключението на
инж.Н.Велков се съдържа детайлно обсъждане на всички относими въпроси към определяне
стойността на щетите и въззивният съд намира, че с основание при формиране на своите
изводи КнРС е дал вяра на вещото лице. Не е ясно в какво, според жалбоподателя, се състои
порочността на изводите, а и не кореспондира на данните по делото твърдението във
въззивната жалба, че страната е оспорила така представеното заключение. Според
настоящата инстанция, последното основателно е било кредитирано, липсва причина да не
бъде възприето, а и не са направени възражения или посочени доказателства, които да го
опровергават.
С горните доводи КнОС обосновава разбирането си за неоснователност на
подадената от Б.М., чрез особения му представител, въззивна жалба.
В жалбата, депозирана от „Дженерали застраховане“ АД се съдържат следните
оплаквания: необосновано съдът е приел, че изплатеното в полза на пострадалия Д.Е. Й.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, следва да се намали, тъй като
последният не бил доказал, че е претърпял „мозъчно сътресение“, тъй като такова увреждане
въобще не е било поддържано да е налице и за същото на Й. не е било заплатено
обезщетение.
Въззивният съд приема, че оплакването в жалбата е несъстоятелно, доколкото
районният съд, преценявайки какъв е справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, подлежащо на изплащане на Д.Й., е обсъдил всички релевантни
обстоятелства и е счел, че действителните вреди следва да се остойностят на 2 000 лева
вместо на 2 500 лева не само поради липсата на увреждане, представляващо мозъчно
сътресение. Действително, съдът е посочил отсъствието на подобно увреждане, което е
сторил, предвид вписването му в представен от ищеца амбулаторен лист и наличието на
12
констатация на вещото лице – медик за липса на подобна увреда. Посоченото от съда цели
изясняване на естеството и обема на претърпените от Й. вреди, но не е единствен фактор за
намаляване на сумата, тъй като – както е видно от мотивите на съда – основния довод да
счете, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е прекомерно, произтича от
извода за относително неголяма продължителност и сравнително слаб интензитет на реално
претърпените вреди, които самият пострадал е окачествил като нищо сериозно и е посочил,
че болките са отзвучали в рамките на две седмици. При тези данни, аргументиран и
правилен се явява изводът на съда, че обезщетение в размер на 2 500 лева спрямо
увреждане, станало преди 5 години, се оказва прекомерно. Преценката за действителния
размер на вредите се споделя като правилна, тъй като от друга страна отчита наличието на
натъртвания, травми и болезненост на доста места по тялото на пострадалия, съчетани с
кръвонасядания и отоци, което е предизвикало значителен телесен дискомфорт.
Поради изложеното, неоснователна се явява и подадената от „Дженерали
застраховане“ АД.
Решението, като правилно в неговата цялост следва да се потвърди. Не се налага
ревизия на същото и в частта за разноските, които са разпределени правилно.
С оглед изхода от въззивното обжалване, сторените от страните разноски остават
за тяхна сметка, с изключение на част от разноските за особен представител, заплатени от
дружеството, които съобразно неоснователността на въззивната жалба на представляваното
от особен представител лице, следва да се възложат в негова тежест, на основание чл.78 ал.7
изр.2 от ГПК, а именно сумата от 607.13 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №141/07.03.2022 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№1115/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б. Й. М., с ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул."Л."***, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.„Княз Ал. Дондуков“ №68, сумата от 607.13 лева (шестстотин и седем лева и
тринадесет стотинки), представляваща сторени разноски за особен представител във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок, считано от датата на връчване на препис.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14