Решение по дело №3008/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н.Т.Ф., ЕГН **********,***, чрез адв. П.В., против решение № 1636 от 29.09.2023г., постановено по АНД № 2231/2023г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 6269288, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се посочва незаконосъобразност на решението. Счита, че ел. фиш е следвало да бъде връчен надлежно – било писмено с обратна разписка, било срещу подпис. Счита, че този пропуск представлява съществено нарушение, което е неотстранимо, и прави фишът нищожен. Счита, че като не му е бил връчен надлежно фишът, съответно не му е изпратена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да декларира кой управлява процесното МПС, му е нарушено правото по издаването и оспорването на ел.фиш. Претендира отмяна на оспореното решение и на издадения електронен фиш и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, чрез юрк. П., намира жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно законосъобразно. Счита фактическата обстановка за изяснена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

За да потвърди издадения електронен фиш, състав на Районен съд –Пловдив приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на 02.08.2022г. в 09:55ч. в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“, посока Митница, управлявал л. а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № ****, с който извършил нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство /ATCC/ ARH CAM S1 № 120сса8, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 67 км/ч или превишаване на разрешената скорост със 17 км/ч в населено място. Прието било, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3179183.

Електронният фиш е бил издаден на Н.Т.Ф. в качеството му на собственик на автомобила, като същият не е упражнил правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи ползвател на автомобила.

Съдът намерил за безспорно установено, че при издаването на електронния фиш са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Приложеният по делото протокол с рег. № 1030р-15306 от 03.08.2022 г. удостоверява използването на процесното мобилно техническо средство на 02.08.2022 г. Според съда е видно и къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посоката му на задействане, както и ограничението на скоростта в населено място – 50км./ч.

Съдът е приел, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС тип ARH CAM S1 с фабр. № 120ССа8, което е одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, същото е минало периодична техническа проверка, за което е издаден протокол от проверка.

В решението е прието, че Ф., извършвайки деянието предмет на издадения фиш, виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 50 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл. Според съда мястото на нарушението е абсолютно точно идентифицирано, включително посока на движение, а описанието не създава съмнение относно местоположението и същото съвпада с описаното в протокола по чл. 10 от Наредбата и абсолютно съвпада със зададеното в АТСС.

Съдът е приел още, че жалбоподателят, като собственик на процесното МПС, не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП. Посочил е, че разпоредбата на чл.188 от ЗДП съдържа презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена в случай, че друг е управлявал автомобила, съгласно чл.189 ал.5 от ЗДП, даваща право в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, собственикът да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Съдът е отбелязал, че органът няма задължение с връчването на ЕФ да запознава нарушителя с правото му да подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП. Последното е правна възможност на наказаното лице по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДП и непознаването с нея не оправдава нарушителя. Поради това е приел, че правата на жалбоподателя не са били нарушени, а при липсата на данни, че лекият автомобил е управляван от друго лице с декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП, правилно е бил ангажирана отговорността на Ф. в качеството му на собственик. Нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е било квалифицирано като „повторно“ по см. на §6 т.33 от ДР на ЗДП, като е посочен влезлият в сила ЕФ Серия К № 3179183 за наложено наказание за същото по вид нарушение в рамките на законовоизискуемия срок. Приел е, че нарушението и се подкрепя от доказателствата по преписката - ЕФ Серия К № 3179183 и справка с намерени фишове. Ето защо, поради което правилно е било наложено наказание – глоба в двоен размер от 100 лв., на основание чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд относно безспорната установеност на процесното нарушение от обективна и субективна страна. Събраните писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да обосноват извод, че Ф., в качеството му на водач на МПС, е извършил вмененото му нарушение. Районният съд изключително подробно, последователно и обосновано е извършил цялостна проверка на проведеното административнонаказателно производство и по наведените доводи от жалбоподателя, и по неповдигнати такива.

Не се споделят възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, а още по-малко за нищожност поради невръчването на електронния фиш. В действителност това е единственото поддържано с касационната жалба оплакване касае обстоятелството за връчването на ЕФ. Действително по делото пред районния съд не са събрани доказателства за връчване, а напротив – във връзка с нарочно разпореждане на съда за представяне на такива от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е изпратено писмо рег. № 103000-11350 от 01.06.2023 г., че в сектора не е получена разписка или друг документ, удостоверяващ дата на връчване, а съгласно приложената справка от системата за управление на административнонаказателна дейност фишът е бил връчен на 25.02.2023 г. Въпреки това районният съд е приел жалбата за процесуално допустима за разглеждане по същество, тъй като не следва да се накърнява правото на защита на санкционираното лице заради пропуски в дейността по връчване на административния орган, чиято е доказателствената тежест да удостовери този факт.

Настоящата съдебна инстанция намира, че връчването има значение за определянето на началния момент, от който започват да текат предвидените в чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП срокове – за плащане на глобата с отстъпка; за представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението; за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. В настоящия случай, въпреки че няма категорични доказателства за връчване, безспорно касаторът е научил за издадения срещу него ЕФ, което обстоятелство се потвърждава от самия факт на неговото обжалване пред съда. Поради това, дори да е нарушена процедурата по връчване на фиша, това не води до съществено процесуално нарушение на процедурата по налагане на административно наказание и не засяга законосъобразността на ЕФ. Изпращането с препоръчано писмо с обратна разписка е една от възможностите за връчване, разписана в приложимата разпоредба на чл. 189, ал. 5, изр. 1 от ЗДвП. Друга възможна хипотеза на връчване е чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В случая няма данни как се е развило производството по връчване, но научавайки за издадения срещу него ЕФ, касаторът е имал възможност да упражни всички способи за защита, които законът, в частност чл. 189, ал. 5 – ал. 9 от ЗДвП, му предоставя. Като правоспособен шофьор Ф. следва да познава ЗДвП и това обстоятелство се презумира, поради което не е необходимо последният изрично да бъде информиран за правата му, а и принципно законът няма такова изискване, доколкото не вменява задължение на наказващия орган да кани собственика на автомобила да упражни правата си по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП. Узнавайки за ЕФ (дори и без доказателства за връчване) за санкционираното лице са били в сила предвидените от закона срокове за плащане на глобата в намален размер или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. Касаторът е избрал да подаде жалба и това е израз на личния му избор и на преценката как ще организира и упражни правото си на защита. С депозирането на жалбата пред районния съд е изчерпана процесуалната възможност на собственика на автомобила да обори презумпцията, че той е допуснал констатираното нарушение, и това не може да бъде санирано в хода на съдебното оспорване.

Въз основа на изложеното, съдът намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора на касатора не се дължат претендираните разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за тази инстанция.

Ето защо, на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1636 от 29.09.2023г., постановено по АНД № 2231/2023г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Н.Т.Ф., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция при Министерство на вътрешните работи сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: