Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Своге, 27.03. 2018 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СВОГЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми февруари, двехиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: НАДЯ БАКАЛОВА
при секретаря Ирена
Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия АНХ.д.№ 301, по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
ЗАНН.
Я.И.Н., ЕГН **********,***
обжалва наказателно постановление (НП) № ..../13.11.2017г., издадено от д-рА. Н.
З., директор на Регионална здравна инспекция-Софийска област, с което е
наложена глоба от 300, 00 лева, за извършено от него административно нарушение
по чл.56, ал.1 от Закон за здравето. Жалбоподателката твърди, че не е извършила нарушението, обжалваното НП е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание
жалбоподателката не се явява, чрез процесуалния си представител адв.Ц. поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна Регионална здравна
инспекция-Софийска област не изпраща представител.
Съдът, като разгледа всички
събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.
Жалбоподателката е привлечена към
административнонаказателна отговорност за административно нарушение по чл.56
ал.1 от ЗЗ, изразило се в това, че на 19.10.2017г.в
обект ресторант”...”в град С., лицето Я.Н., в качеството си на длъжност
„сервитьор” допуска тютюнопушене в обекта.По масите са поставени пепелници за
ползване от клиенти. Въз
основа на констатираното бил съставен АУАН и издадено процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства: гласните показания на
свидетелите И.В.П. и Д.Б.С., които съдът кредитира като
последователни, обективни и непредубедени, подкрепени и от събраните писмени
доказателства - наказателно постановление и акт за установено
административно нарушение.
Съдът, след преценка на събраните гласни и
писмени доказателства, намира, че е налице основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. Тези съществени
процесуални нарушения се състоят в непълното изпълнение на задължението и на
актосъставителя, и на административно – наказващият орган да изложат всички
обстоятелства на нарушението при неговото описание – съответно по чл.42 т.4 от ЗАНН за АУАН и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за НП, така че да бъде възможна
преценката, че именно жалбоподателката, чрез своето поведение, е
осъществила състава на това процесно административно нарушение.
Административната отговорност за нарушението по чл.56 ал.1 от ЗЗ може да бъде
насочена както към физическо лице, към такова имащо качество и на ЕТ, съответно
към юридическо лице съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.218 ал.1
– ал.3 от ЗЗ, където административното наказание е диференцирано по вид и
размер съобразно субекта на административната отговорност. В настоящия случай актосъставителят, и административно – наказващият орган не са посочили при описание на нарушението в
обстоятелствената част на АУАН и НП конкретно в какво се състои изпълнителното
деяние от страна на санкционираното лице. Посочено е единствено, че „ на
19.10.2017г.в обект ресторант”....”в град
С., лицето Я.Н., в качеството си на длъжност „сервитьор” допуска тютюнопушене в
обекта.По масите са поставени пепелници за ползване от клиенти”. В случая обаче липсва
описание на това как точно и с какво свое, явно в случая бездействие, жалбоподателката е нарушила забраната на чл.56 ал.1 от ЗЗ. Именно заради липсата
на изложени обстоятелства относно изпълнителното деяние на санкционираното
лице, съдът приема, че в хода на административното производство е ограничено
правото на защита жалбоподателката, а това е съществено
процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо
неговата отмяна.
От обективна страна съставът на процесното
административно нарушение се изразява в това определено физическо лице да е
нарушило в лично качество забраната да не се пуши в закрити обществени места,
като е пушило. Нарушението се осъществява чрез действие, при правно
дължимо бездействие (да не се нарушава въведената забрана) от страна на правния
субект – физическо лице. В случая обаче жалбоподателката е привлечена към
административнонаказателна отговорност не за това, че лично и със свои действия
е нарушила забраната, а за това, че е допуснала тютюнопушене в
обекта. Следователно, нарушителят е наказан за допустителство на тютюнопушене,
а не за тютюнопушене.
Според разпоредбата на чл.10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и
укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в
съответния закон или указ. За описаното в АУАН и НП деяние, състав на
административно нарушение, при който изпълнителното деяние се състои в
допустителство, не е уреден в Закона за здравето.
По аргумент от нормата на чл.24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична и е налице само при
виновно извършено деяние, което е обявено от закона за административно
нарушение. Изключение от този принцип е уредено с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН , съгласно който за административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят
работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които
са наредили или допуснали да бъдат извършени.
За да се приложи обаче институтът на
допустителството следва чрез изрична разпоредба в специалния закон да е
предвидена такава хипотеза. В случая това не е така. Нито материалноправната
норма, нито санкционната разпоредба, приложени от наказващия орган, предвиждат
изключение от основния принцип. Жалбоподателката не е санкционирана на основание
специална норма, предвиждаща отговорност за това, че е допуснала тютюнопушене в
проверения обект. Предвид липсата на предвиден състав за допустителство и след
като от събраните по делото доказателства не се установява, че наказаното лице
е извършило вмененото му административно нарушение, неправилно е ангажирана
отговорността му за това, че е допуснало тютюнопушене в обекта.
Видно от
съставените АУАН и НП, от страна на актосъставителя и наказващия орган липсва
конкретизация на самото осъществено административно нарушение. Наказващият
орган не е посочил конкретно в какво неправомерно поведение се е осъществило
изпълнителното деяние, посредством което именно жалбоподателката е нарушила нормата на чл.56,
ал.1 от ЗЗ. Липсата на съставомерно посочване на поведението, в което се
осъществява административното нарушение води до липса на нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, която норма определя, че административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. С това съществено е нарушено
правото на защита на жалбоподателката, включително и да разбере точно в какво се изразява изпълнителното деяние, с което ття е осъществила състава на
вмененото й нарушение.
Дори и да имаше нарушение(какъвто случая не е), са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, което не е обсъждано от административно-наказващия
орган. Легалното определение на понятието „маловажен случай” се съдържа в
чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен
случай” е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за „маловажност”
следва да се прави по законосъобразност от АНО и на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността
и целите на административно-наказателната отговорност, като тази преценка по
чл. 28 ЗАНН подлежи на съдебен контрол - ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС. В конкретния
случай съдът счита, че не се установи по безспорен начин да е извършено
соченото нарушение, но дори и да се приеме такова, се касае за маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват данни посочената разпоредба
/чл.28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на жалбоподателката и същата да е
предупреждавана, че при повторно извършване на същото по вид
административно нарушение ще й бъде наложено административно
наказание. Липсват данни за нейно предходно санкциониране за
други нарушения по Закона за здравето или въобще за дейност, свързана с контролните функции на РЗИ, поради което следва да се приеме, че
констатираното е извършено за първи път, като обективно не са настъпили
значителни вредни последици за обществените отношения. Тези обстоятелства
дават основание за извод за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .../13.11.2017г.,
издадено от д-рА. Н. З., директор на Регионална здравна инспекция-Софийска
област.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до
страните пред Административен Съд – София област.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: