Решение по дело №278/2023 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
от 07.02.2023 г. към Решение № 194/02.02.2023 г., постановено
по AНД № 278/2023 г. по описа на РС-Пловдив, 25 н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 4008 от 16.01.2023 г. по описа на РС-Пловдив,
РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство
№ 97/2022 г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР, град Пловдив, водено срещу
обвиняемия А.С.С., ЕГН: ********** за това, че: на 08.01.2022 г., в гр.
Пловдив е причинил другиму - на С.П.М. ЕГН ********** лека телесна
повреда – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК,
изразяваща се в контузия на главата и лицето с лекостепенно мозъчно
сътресение, контузия на гръдния кош и разкъсно-контузна рана на лицето,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното
предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като предлага на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият, А.С.С., се явява в проведеното съдебно заседание,
признава обвинението и изразява съжаление за извършеното.
Неговият защитник – адв. Стоянов, също не оспорва обвинителната теза
и моли спрямо подзащитния му да бъде постановено решение, с което същият
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в минимален размер.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият, А.С.С., е **, б., б.г., разведен, с основно образование,
безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Вечерта на 07.01.2022 г. /към 22часа/ обвиняемият С. и приятелката
му – свид. А.Н.К. отишли на гости в дома на свид. Т.Г.К. - апартамент под
наем находят се на адрес в **. В същия жилищен вход, но в апартамент на
петия етаж живеел свид. С.П.М.. Обвиняемият и свидетелката К. гостували до
към 03,00 ч. па 08.01.2022 г., когато решили да си тръгват и свид. К.
позвънила по телефона, за да повика такси. Обвиняемият и приятелката му
напуснали апартамента на свид. К. и започнали да слизат по стълбите, като
свид. А. К. се движела бавно, тъй като била инвалид и изпитвала затруднения
с придвижването. В момента в който двамата стигнали стълбищната
площадка на първия /нисък/ етаж двамата се скарали, като свид. К. загубила
равновесие и паднала на стълбите. В същия момент във входа влязъл свид.
1

С.М., който се прибирал в дома си. Виждайки падналата жена свид. М. решил
да й помогне да стане - навел се и й подал ръка. Обвиняемият, обаче, напълно
безпричинно му нанесъл няколко удара с юмрук - съответно в областта на
лицето, главата и тялото /гръдния кош/, от които М. паднал на земята.
Свидетелят бил силно изненадан, тъй като по никакъв начин не бил
провокирал обвиняемия, и дори не успял да се защити. Обвиняемият и св. К.
/която междувременно била станала/ излезли през входа на блока на улицата -
където междувременно бил пристигнал повиканият таксиметров автомобил
на фирма “ЕЛМА-ТАКСИ“ - л.а. Хюндай, управляван от свид. В.М.А.. Свид.
М. се и изправил и ги последвал, като попитал обвиняемия „Какво става,
защо ме удряше, защо беше всички това?“, но обвиняемият не отговорил, а се
качил в таксито и двамата с К. си тръгнали. От ударите цялото лице на свид.
М. било изцапано в кръв, което било видяно от таксиметровия шофьор. Свид.
М. веднага подал сигнал на тел.112 и на място пристигнал дежурен
автопатрул при VI РУП-гр. Пловдив. Полицейските служители съдействали
на свид. М., като го откарали до районното управление, където да подаде
сигнал за гореописания инцидент.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена
съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която на С.М. са
били причинени контузия на главата и лицето с лекостепенно мозъчно
сътресение, контузия на гръдния кош и разкъсно-контузна рана па лицето.
Според експерта, описаните травматични увреждания били причинени в
резултат на действието па твърд тъп предмет, чрез удар или притискане с или
върху такъв, или неговото тангенциално действие и отговарят да са получени
при нанесени удари с юмрук в областта на лицето, главата и тялото на
пострадалия по време на инцидента па инкриминираната дата. Описаните
травматични увреждания му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота /извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК/.
С оглед гореустановеното било прието, че с действията си обвиняемият
С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.131, ал.1, т. 12, вр. чл.130, ал.1 НК, за което бил предаден на съд с
предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане
на администратвино наказание.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло описана в постановлението
на РП фактическа обстановка, тъй като същата се намира в отношение на
пълно съответствие с събраните по делото доказателства – писмени
(Протоколи, Справка АИС „Български документи за самоличност”, Справка
съдимост, Характеристична справка, Докладни записки и други справки) и
гласни такива (показанията на разпитаните по делото свидетели – К., К., М. и
А.), които съдът кредитира изцяло като обективни и логични. Всички тези
свидетели са дали показания всеки на частта от събитията, които е възприел,
като съотнесени едни с други, същите се явяват кореспондиращи,
последователни и неопровергани от целокупния доказателствен материал.
2

Така свид. К. е потвърдила присъствието на обвиняемия на процесната дата и
място, а непосредствено след напускането на жилището й от обвиняемия, е
възприела нараняванията по пострадалия М.. Последният от своя страна е дал
последователни и категорични показания за механизма на нанесената му
телесна повреда, за обстоятелството, че същото е сторено без повод, както и
че телесната повреда е била нанесена именно от обвиняемия. Показанията на
пострадалия намират потвърждение освен в приложената по делото
медицинска документация и в показанията на свид. А., който е възприел част
от спора между обвиняемия и пострадалия, в това число окървавеното лице
на свид. М., непосредствено преди раздялата му с обвиняемия. Единствено
показанията на свид. К. се намират от части в противоречие със заявеното от
пострадалия досежно обстоятелствата, при които е нанесено процесното
телесно увреждане, но не и по същество относно факта на нанесената телесна
повреда. Последното намира подкрепа дори и в обясненията на обв. С., който
не оспорва описаната в постановлението РП и възприета от настоящия
съдебен състав фактическа обстановка, като изцяло признава вината си и
изразява съжаление за извършеното. Относно заявеното от обвиняемия в
неговите обяснения в хода на досъдебното производство, където е посочил,
че е бил провокиран от пострадалия, съдът оценя същото като защитна
позиция, имаща за цел да облекчи процесуалното му положение. Както беше
посочено по-горе, така или иначе тази позиция бе изоставена в хода на
съдебното следствие, но по същество обвиняемият не оспорва, че в хода на
възникналото пререкание с пострадалия е нанесъл на последния удари в
главата.
Съдът кредитира и коментираното по-горе заключение на изготвената
експертиза, като компетентно изготвено от лице, разполагащо с необходимата
професионална компетентност, същото е неоспорено и се оценява като
обективно, пълно, ясно и даващо отговор на поставените въпроси.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства
обосновават следните правни изводи:
При така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемия
А.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, а именно: на
08.01.2022 г., в гр. Пловдив е причинил другиму - на С.П.М. ЕГН **********
лека телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, изразяваща се в контузия на главата и лицето с лекостепенно
мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и разкъсно-контузна рана на
лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по
делото свидетели, а също така и от обясненията на обв. С., както и от
приложените по делото медицински документи и заключениета на приетата
по делото съдебномедицинска експертиза, се черпят категорични данни както
3

по отношение на датата и мястото на извършване на инкриминираната
телесна повреда, така и по отношение на механизма на причиняването й, а от
показанията на свид. М. и свид. А., които съдът кредитира изцяло като
неопровергани от събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се
установява и авторството на деянието.
Характерът и видът на причинената телесна повреда се установяват
отново от показанията на свид. М. и свид. А., а също така и от наличната по
делото медицинска документация и изготвената по делото СМЕ.
С действията си обвиняемият е нарушил обществения ред и спокойствие,
тъй като на публично място, без свид. М. да му е дал основателен повод за
това, воден от хулигански подбуди, му е причинил телесна повреда, изразила
се в контузия на главата и лицето с лекостепенно мозъчно сътресение,
контузия на гръдния кош и разкъсно-контузна рана на лицето. Действията на
обвиняемия са били неприемливи и пресилени и са могли да станали
достояние на неограничен кръг хора. С действията си спрямо свид. М., обв. С.
е изразил открито висока степен на неуважение както към обществото, така и
към личността на свид. М., посягайки на телесната неприкосновеност на
последния, без да се съобразява с това, че се намира на публично място, че
действията му могат да бъдат възприети от един широк кръг от хора, и най-
вече - без да се съобразява с това, че подобна саморазправа е несъвместима с
установения в държавата правов ред.
Мотивът за нанесената телесна повреда е изцяло хулигански, тъй като
действия, и то в такъв обем, не са били провокирани от пострадалия. Дори и
да се кредитират обясненията на обв. С., заявени в хода на ДП, че е бил
провокиран от пострадалия, който настоянелно искал да види документите му
за самоличност, преди да го остави да напусне входа на блока, подобно
поведение на пострадалия не е заслужавало подобен отговор, който се явява в
пъти несъразмерно тежък. За да прецени дали телесната повреда е причинена
по хулигански подбуди, съдът взе предвид всички обстоятелства, установени
във връзка с деянието, а не само обективно причиненото нараняване.
Данните, установени по делото за причината (неоправдано нервна реакция,
неотговаряща по интензитет на поводът за нея), мястото на деянието
(публично такова) и механизмът на нанасянето на удара над пострадалата
(няколко удара в областта на лицето на пострадалия), който от своя страна не
е дал повод на обвиняемия да извърши действия по причиняване на телесната
повреда, установяват допълващия субективната страна на състава елемент. С
действията си по гореописания начин обв. С. е засегнал като обект
обществените отношения, свързани със защита на здравето и
неприкосновеността на личността. Налице е и грубо нарушаване на
обществения ред, тъй като не е нормално някой да напада другиго без
основателна причина, на обществено място, както е в конкретния случай,
дори и при наличие на личен мотив за това. В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно константната съдебна практика не винаги личният
4

мотив изключва хулигасните подбуди – в този смисъл е Решение №
425/22.12.2015 г., пост. по н.д. № 1169/2015 г., I н.с. ВКС. Ето защо наличието
на личен мотив не може да изключи автоматично хулиганския такъв.
От субективна страна обв. А. С. е действал с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че нанасяйки в главата на свид.
М., може да му причини телесно увреждане, но въпреки това пряко го е целял
и искал, воден от хулигански мотив, съображения за наличието на който бяха
изложени.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че обв. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен.
По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият А.
С. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на
изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление, като му бъде наложено административно
наказание по реда на чл. 78а НК.
Обвиняемият е пълнолетно лице към датата на налагане на
административното наказание, същият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, като не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от престъплението, което е
формално, т. нар. “на просто извършване”, не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Ето защо в слуая са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за приложението на чл. 78а НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на
административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен на обществена
опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата на
криминална регистрация и изразеното съжаление за стореното. Не се
отчетгоха отегчаващи вината обстоятелства. Поради това и като отчете
степента на обществена опасност на деянието, настоящият състав счете, че
справедливо размерът на наложената глоба да бъде определена при превес на
смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона
размер, който е съобразен с обстоятелството, че понастоящем обвиняемият е
безработен. Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия
5

административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева, като именно така
определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен
ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски в размер на 213 лева, представляващи
възнаграждение за изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
като на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът ги възложи в тежест на
обвиняемия, като го осъди да заплати посочената сумата по сметка на
ОДМВР-Пловдив.

По изложените мотиви Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	194
Дата:	2 февруари 2023 г. (в сила от 2 февруари 2023 г.)
Съдия:	Доника Илиева Тарева - Пехливанова

Дело:	20235330200278
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 януари 2023 г.

Решение по дело №278/2023 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите