МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 23
по НОХД №
1319/2019 год. по описа на ВТРС
ВЕ.котърновската районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу И.И.И. - роден
на *** ***, с постоянен адрес ***; адрес за призоваване - с. Н., общ. ВЕ.ко
Търново, дом № 413, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, осъждан, с ЕГН: **********, за това, че на 06.05.2018 год. в с. Н., по улица до дом № 413, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил "Ф.Ш." с peг. № ***,
собственост на И.И.И. от гр. С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда - 2,31 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
"Дрегер 7410+" с фабр. № 0263 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И.. Счита, че
същото е доказано и подсъдимия следва да бъде признат за виновен и осъден, като
изградената от подсъдимия защитна версия се опровергава от доказателствата по
делото. Моли съда с оглед личността и миналите осъждания на И., да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода над минималния размер, както и глоба над
средния предвиден в закона размер. Освен това представителя на ВТРП моли да
бъде приведено в изпълнение и наказанието, наложено на И. с друга присъда,
изпълнението на което е било отложено и в изпитателния срок на което е
извършено настоящото деяние.
Подсъдимият И.И., редовно призован се явява лично и с
адв. Л.Б. от ВТАК – редовно упълномощен. Подсъдимия дава частични обяснения по
обвинението, като не се признава за виновен и сочи, че не е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като посочва, че автомобила
е управляван от съпругата му. Моли да бъде оправдан.
Защитника на подсъдимия счита, че обвинението срещу И.
не е доказано по безспорен и категоричен начин както изисква закона за една
осъдителна присъда. По искане на адв. Б. в предишни съдебни заседания бяха
допуснати и разпитани няколко свидетеля. Защитника на И. излага обширни доводи
относно недоказаността на престъплението за което е обвинен подсъдимия, като по
същество моли същия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като прецени и обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 06.05.2018 год., в 03:29 ч. на Единен
европейски номер (ЕЕН) 112 бил получен сигнал от телефон с номер ***** за това,
че лице употребило алкохол демонстративно управлява автомобил марка „Ф.“ с peг.
№ *** в центъра на село Н.. Във връзка с получения сигнал Дежурният в ОДЧ при
ОД на МВР - гр. ВЕ.ко Търново, незабавно изпратил свидетЕ.те Д.С. и Д.М. -
служитЕ.в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. ВЕ.ко Търново за установяване на
автомобила и водача и вземане на отношение по случая. След пристигане в село Н.,
полицейските служитЕ. паркирали служебният автомобил марка „Кия Сийд“ с peг. № *****
на една от улиците в близост до центъра на селото и започнали да се ослушват за
шум от форсиране на двигател и се оглеждали за движение на автомобили. Около
04:08 ч. свидетЕ.те забелязали включени фарове на автомобил, който се движел в
посока запад. С. и М. незабавно потеглили в посоката на движение на посочения
автомобил. Известно време се движили зад автомобила и когато го наближили видЕ.,
че това е автомобилът, който им бил подаден от дежурния в ОДЧ. Свидетелят С.
включил светлинен сигнал на служебния автомобил, но автомобилът не спрял, а
продължил напред по улицата. С. карал след автомобила и се стремял да поддържа
визуален контакт и да не го изпуска от очи. Лекият автомобил „Ф.“ завил по
улица вляво по посока на движението си и полицейските служитЕ. също го
последвали. Зад завоя видЕ. как автомобилът е спрял пред къща в дясната част на
пътя, по който се движел. СвидетЕ.те също спрЕ. до автомобила като в този
момент шофьорската врата се отворила и от нея слязъл мъж на средна възраст.
Освен него в автомобила имало още един човек - жена, която седяла на предната
дясна седалка, която също слязла и влязла в къщата срещу автомобила. В този момент
автомобила самопотеглил леко назад, при което мъжът влязъл през шофьорската
врата и дръпнал ръчната спирачка, след което отново излязъл. Полицейските
служитЕ. се легитимирали и разпоредили на лицата да представят документите си за
самоличност, а на мъжът документите на автомобила и СУМПС. Жената заявила, че
личната й карта се намира в къщата, пред която спрЕ. и влязла, за да я вземе.
От представените документи за самоличност и документите на автомобила
полицейските служитЕ. установили, че автомобилът е собственост на И.И.И. с ЕГН **********
от гр. С. и лицето, което слязло от шофьорската врата е правоспособен водач -
подсъдимия И.И.И. с ЕГН:********** ***. Жената, която слязла от автомобила била
съпругата на И. - свидетелката Д.В.И. с ЕГН **********,***. Подсъдимият И. имал
силен мирис на алкохол, движенията му били забавени и говорел заваляно. СвидетЕ.те
Д.С. и Д.М. обяснили на обвиняемия, че ще му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол, при което същият заявил, че не е карал автомобила, а същия
вече бил спрял, когато полицаите дошли. Свидетелят С. разяснил на И., че има
право да откаже извършване на проверка, но в такъв случай ще му бъде съставен
АУАН и ще бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Тогава И.
казал, че ще даде проба за алкохол и се съгласил да бъде изпробван с техническо
средство. На водача И.И. била извършена проверка с техническо средство „Дрегер
7410+“ с фабр. № 0263, като пробата била положителна с резултат 2,31 на хиляда.
Впоследствие И. е бил откаран в ЦСМП -
В. Търново, където е отказал да му бъде взета кръвна проба.
Горната фактическа обстановка се
установи от частичните обяснения на подсъдимия, от показанията на свидетЕ.те Д.А.С.,
Д.Н.М., Ц.А.Ц., Д.Й.П., Д.В.И., Д.Б.И., А.Д.А., Е. М.К., Е.Д.П. - П., Й.С.А., И.
Д.И., В. И. К., И.П.К., М.Н. М., както и от всички останали приложени и приети
по делото веществени доказателства и доказателствени средства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прие, че обвинението
срещу подсъдимия И.И. не е доказано по безспорен и категоричен начин.
От обективна страна за да е
осъществен състава на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК е необходимо дееца
да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия И. на
06.05.2018 год. е имал наличие на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 2.31 на хиляда, и това обстоятелство е било установено по надлежния ред
- с техническо средство "Дрегер 7410+" с фабр. № 0263. Това
обстоятелство се доказва от всички доказателства по делото и не се спори и от
подсъдимия и неговия защитник, а се потвърждава и от показанията на почти
всички свидетЕ.. За да е осъществен състава на престъплението по чл. 343б ал. 1
от НК обаче е необходимо освен дееца да е употребил алкохол, и да управлява
МПС. Това обстоятелство според настоящия съдебен състав, не беше доказано по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.
303 от НПК присъдата не може да почива на предположения и съдът признава
подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. След
сериозен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, съдът намери, че безспорно
установените факти по делото преценени поотделно и в съвкупност и във взаимна
логическа връзка, не са достатъчни и сигурни, за да обосноват еднозначни,
изключващи всякакво съмнение осъдителни изводи, че подсъдимия И. е управлявал
процесното МПС. В тази връзка, след пълна, подробна и точна преценка на данните
от всички доказателствени средства, относими към главните факти от предмета на
доказване в процеса, съдът счита, че не може да се направи еднозначен извод по
отношение авторството на извършеното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението
е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303 от НПК.
Действително на пръв поглед
може да се направи някакъв извод, че И. е управлявал лекия автомобил, тъй като
той е видян от свидетЕ.те С. и М. да слиза от предна лява врата на автомобила
малко след спирането му, поради което подсъдимия е бил проверен от контролните
органи като водач на този автомобил. В хода на съдебното следствие обаче се
събраха множество доказателства, които разколебават този извод. В показанията
си пред съда свидетЕ.те С. и М. заявяват, че още в самото начало И. е заявил,
че не той е управлявал автомобила. В показанията си пред съда свидетелката Д.И.
(съпруга на подсъдимия) категорично заявява, че на 06.05.2018 год. лично тя е
управлявала автомобила още от заведението в което е била компанията, до самото
му спиране пред дома им и И. изобщо не е управлявал автомобила тогава, а при
спирането му тя се е преместила от шофьорското място на предна дясна седалка и
е излязла пред предна дясна врата, а съпруга й от задната седалка се е
преместил на предната лява седалка и е излязъл от автомобила през предната лява
(шофьорската) врата, поради което е бил възприет от полицейските служитЕ. като
водач на автомобила. Свидетелката И., както и подсъдимия обясняват това
обстоятелство с техническа повреда на задните врати на автомобила, които не
могат да се отворят от вътрешната страна и човек не може да слезе през някоя от
задните врати. Същото обстоятелство (относно техническата повреда на задните
врати на автомобила) се потвърждава и от показанията на свидетелката Д.И. -
майка на подсъдимия. Доказателства в обратната насока няма и няма как това
обстоятелство да бъде опровергано.
Косвени доказателства в тази
насока, а именно, че свидетелката Д.И. е управлявала автомобила, са и
показанията на свидетЕ.те И. И. и В. К.. И двамата свидетЕ. категорично
твърдят, че след като са приключили с почерпката в заведението на центъра на с.
Н., подсъдимия И. и неговата съпруга - Д.И. са си тръгнали сами от заведението
с автомобила им, като Д.И. се е качила на мястото на водача и тя е подкарала
автомобила, а подсъдимия се е качил в автомобила на задната седалка. В тази
насока са и показанията на свидетелката Й.А. ***. Същата твърди пред съда, че
във връзка със случая на следващия ден след Гергьовден (на 07-ми май) през 2018
год., в кметството са дошли полицейски служитЕ., които са поискали да изгледат
видеозаписите от охранителните камери на кметството, като тези записи са били
изгледани и от самата свидетелка А.. Същата твърди в показанията си, че на
записите се е виждал автомобил, в който в ранните часове на 06.05.2018 год. са
се качили двама човека, които не могат да бъдат разпознати, но се е виждало, че
са мъж и жена. А. твърди, че не си спомня добре кой от двамата - мъжът или
жената се е качил на шофьорското място, но мисли, че по-скоро жената се е
качила на шофьорското място, а мъжът се е качил на задната седалка и след това
автомобила е потеглил, като заявява в показанията си: "Смятам, че женската
фигура се насочи към шофьорското място, но не съм абсолютно сигурна. И мъжката
фигура се качи в колата, може би отзад, но не мога да бъда категорична.".
Въпреки несигурността в твърденията на А., сочените от нея обстоятелства се
потвърждават от показанията на свидетЕ.те И. И. и В. К., които пък са
категорични в своите показания.
При тези показания става
ясно, че от мястото, където вероятно автомобилът е потеглил, са налице
достатъчно доказателства, че не подсъдимия И., а съпругата му - св. Д.И. се е
качила да управлява автомобила. Наложило се е св. И. да седне и да кара автомобила,
тъй като подсъдимия вече е бил употребил алкохол и това обстоятелство (че
именно Д.И. е седнала на шофьорското място и е подкара автомобила) е било
забелязано от всички, които са били по масите на заведението, както и тези,
които са били отвън. Всички те без изключение, включително и свидетелят, на
който се родило дете - И. И., твърдят, че И. се качил отзад на задната седалка,
дори заявиха пред съда, че бил легнал, защото употребил алкохол, както и с
категоричност твърдят, че жена му - св. Д.И. се качила през предна лява врата
да управлява автомобила. Няма доказателства за размяна между подсъдимия и
съпругата му след потеглянето на автомобила от центъра на селото, като няма и
логика за такава размяна. Веднъж той седнал отзад, тя на шофьорското място,
явно така са пристигнали, а освен това свидетЕ.те С. и М. твърдят, че са
забелязали автомобила да тръгва от центъра на селото и същия не е спирал никъде
до пристигането му пред дома на И..
Съдът кредитира показанията
на посочените свидетЕ. Д.И., Д.И., Й.А., И. И. и В. К., тъй като същите са
непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Следва да се има предвид и
обстоятелството, което сочи в показанията си св. А., а именно, че подсъдимия И.
известно време след случая я е попитал дали може да ползва записите от
охранителната камера на кметството, но тя му е заявила, че е минало време и
записите вече са изтрити. Ако се предположи, че именно подсъдимия въпросната
нощ на 06.05.2018 год. се е качил на шофьорското място и е подкарал автомобила,
то той не би имал интерес тези записи да станат достояние на други хора и
най-вече на разследващите, тъй като ще се установи, че именно той е управлявал
автомобила, а в случая самия И. е проявил интерес към записите с цел да докаже
своята невинност.
Основната обвинителна теза
на прокуратурата се гради на показанията на свидетЕ.те С. и М., както и на
приложените и приети по делото записи от видеокамерите, монтирани на патрулния
автомобил, като представителя на прокуратурата сочи, че на записите явно се
виждало как автомобила спира, като задните стопове още светят и как
непосредствено след това И. излиза от предната лява шофьорска врата, което води
до категоричния извод, че именно И. е управлявал автомобила. На първо място
въпросните записи не са изготвени по реда на НПК. Въпреки това у съда няма
съмнение за някакво манипулиране на същите. Дори и обаче да се приемат за
напълно достоверни, то от същите не може според съда да се направи категоричния
извод за управляването на автомобила от подсъдимия И.. Въпросните записи бяха
прегледани в съдебно заседание в присъствието на прокурора, подсъдимия и
неговия защитник. Представителя на прокуратурата възприема и коментира
едностранно и еднозначно тези записи, като твърди, че ясно се виждало как
автомобила " Ф.Ш." спира и полицейския автомобил се приближава към
него, подсъдимия отваря вратата, показва левия си крак и тогава на записа се
виждало, че стоп светлините на автомобила угасват. Освен това прокурора твърди
в пледоарията си, че от момента на започване на проследяването на автомобила
"Ф.Ш." от патрулния автомобил, същия не е бил изпускан от полезрението
на полицейските служитЕ. с изключение само на един път за не повече от няколко
секунди. След внимателно преглеждане на въпросния видеозапис обаче се
установява, че непосредствено преди автомобила "Ф.Ш." да завие наляво в улицата,
където се намира дома на И., то от момента на завИ.ето на този автомобил, до момента
когато полицейския автомобил достига до този разклон и навлиза в улицата,
където е дома на И., изминават близо 8-9 секунди (от 04.09.09 часа до 04.09.16
часа според показанията на часа от самия запис), като ясно се вижда, че при завИ.ето
наляво и навлизането на полицейския автомобил в улицата, то автомобила "Ф.Ш."
вече е спрял. През този период от 8-9 секунди полицейските служитЕ. не са имали
пряка видимост към автомобила "Фоллксваген". Съдът счита, че този
период от време е достатъчно дълъг за да могат да бъдат извършени действията
описани от самия подсъдим и неговата съпруга, а именно тя да се премести на
предната дясна седалка, а И. да се премести от задната седалка на предната лява
(шофьорска) седалка и да слезе от предната лява врата. Освен това автомобила
"Ф.Ш." е тип "ван" и е нотоврно известно, че купето на този
тип автомобили е доста по-високо и широко от купето на автомобил тип
"седан", което позволява по-лесно и бързо да бъдат извършени тези
действия.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на представителя на прокуратурата, че при наближаване
на полицейския автомобил до спрЕ.я автомобил "Ф." се вижда, че едва
тогава угасват задните стоп светлини и това е ясно доказателство, че И. е
управлявал автомобила. Възможно е именно при преместването си от задната
седалка на предната лява седалка И. неволно да е натиснал педала на спирачката.
В този смисъл съдът не приема и доводите на прокурора, че всяко боравене с
уредите за управление на автомобила, се счита за управление на самия автомобил,
като прокурора сочи съдебна практика в този смисъл и счита, че дори и да се
приеме, че И. се е прехвърлил на мястото на водача след спирането на автомобила,
той е натиснал спирачката и поради това следва да се приеме, че е управлявал
автомобила. Въпросните цитирани решения на Върховния съд са от периода
1980-1982 година и към този момент деянието управление на МПС след употреба на
алкохол не е било криминализирано, като тези решения са в друг аспект и не
следва същите да се тълкуват разширително Правилно защитника на подсъдимия
сочи, че не може всяко докосване на автомобила да се приема за управление,
както и неволното докосване на някой от уредите за управление (както
най-вероятно се е случило и в конкретния случай), да се счита за управление на
автомобил.
Съдът намира за
неоснователни и доводите на представителя на прокуратурата, че един от свидетЕ.те
е заявил, че се е возил отзад в автомобила на подсъдимия и това опровергавало
твърденията, че имало технически проблем с отварянето на задните врати на
автомобила отвътре. Този свидетел - В. К., заявява пред съда, че слязъл отзад,
но не е заявявал, че той си отворил вратата отвътре, като дори в показанията си
се опитваше да си спомни дали не е имало хора и в багажника, като заяви, че и той
бил почерпен. Свидетелят не твърди пред съда, че сам си е отворил вратата на
автомобила, а само заявява, че е слязъл оттам, като е възможно друг да му е отворил
от външната страна. Подсъдимият обясни поради каква причина задните врати не са
се отваряли, като това обстоятелство бе коментирано по-горе.
От друга страна още на мястото,
когато е била извършена проверката, подсъдимият остро се е противопоставил на
двамата полицаи, че той е карал автомобила и това е довело до разпра. Не е ясно
по какви причини И. се е съгласил да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство, но свидетЕ.те С. и М. ясно заявяват в показанията си пред съда, че са
разяснили на И. правата му и последиците, ако откаже да бъде изпробван за
алкохол. Тези последици обаче са твърде тежки, като наказанието за такъв отказ
е глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок
от 2 години. Именно това обстоятелство и обстоятелството, че И. не е управлявал
автомобила, са довЕ. до решението му да бъде изпробван за наличие на алкохол,
тъй като е считал, че след като не е управлявал автомобила, то няма да има
някакви неблагоприятни последици за него, въпреки, че е знаел, че е употребил
алкохол.
При така събраните гасни и
други доказателства в хода на съдебното следствие, съдът счете, че не се
доказва по безспорен и категоричен начин подсъдимия И. да е управлявал
автомобила на 06.05.2018 година. Предвид
изложените съображения, настоящият състав прие, че повдигнатото и поддържано от
прокурора обвинение срещу подсъдимия И.И.И. затова, че на 06.05.2018 год. в с. Н., по улица до дом № 413, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил "Ф.Ш." с peг. № ***,
собственост на И.И.И. от гр. С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда - 2,31 на хиляда, не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Както вече бе посочено, разпоредбата на чл. 303 от НПК гласи, че присъдата не
може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния случай съдът намери, че
са налице редица предположения и съмнения относно обстоятелството, че
подсъдимия е управлявал процесния автомобил, поради което оправда подсъдимия И.И.
по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение и го призна за невинен.
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/
Емил Бобев /