Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
05.04.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет
и пети март |
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Юрия Кискинова |
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
93 |
по описа
за |
2021 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП
№20-0438-001504/02.11.2020г.
издадено от Самуил Юлиянов Хаджиев на длъжност ВПД Началник РУ ОДМВР Пловдив,
РУ 03 Пловдив, упълномощен със заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР
допълнена със Заповед №8121з-825/19.07.2019г. с което на М.Н.М., с ЕГН**********
***, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания: “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на М.Н.М., с ЕГН**********
***, сумата от 370 /триста и седемдесет / лева за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №20-0438-001504/02.11.2020г.
издадено от Самуил Юлиянов Хаджиев на длъжност ВПД Началник РУ ОДМВР Пловдив, РУ
03 Пловдив, упълномощен със заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР
допълнена със Заповед №8121з-825/19.07.2019г. с което на М.Н.М., с ЕГН**********
***, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания “ГЛОБА”
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят М.Н.М. се явява
лично по делото. Чрез подадената жалба и изразеното в хода на делото по
същество заявява, че не е извършил вмененото му нарушение, като моли
обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, необосновано и издадено
в нарушение на материалния и процесуален закон.
Сходно становище изразява и адв. Х.Р.
в качеството си на упълномощен повереник от страна нарушителя. Според защитата,
в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения по от ЗАНН, свързани с териториалната компетентност на АНО които
са опорочили издаденото в последствие НП. На второ място се твърди, че по
делото няма събрани и никакви доказателства правоспособността на нарушителя,
като същия неправилно е бил и лишено от право да управлява МПС, което се явява
също основание за отмяна на обжалвания акт. С депозираното писмено становище,
което се поддържа изцяло в съдебно заседание, моли да им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпраща представител. Според представеното писмено становище,
обжалваното НП е правилно и законосъобразен и като такова следва да се
потвърди.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Във връзка с утвърден план-разстановка,
на 17.10 срещу 18.10.2020г. на Територията на гр. Асеновград се провела специализирана
полицейска операция /СПО/. В хода на операцията на територията на гр.
Асеновград били изпратени полицейски екипи от 3-то РУ Пловдив от ОДМВР Пловдив.
В един от съставите на наряда, били включени свидетелите Ч.В.Д.-заемащ длъжността
„Командир на отделение“ и Н.В.М.-младши полицейски инспектор в 3-то РУ Пловдив.
Около 21.00 часа, на 17.10.2020г.
двамата полицейските служители се намирали
на бул. „България“ до №2 в гр. Асеновград. По
същото време, те видели, че към тях приближава МПС- „Джип Вранглер“ чийто
стъкла били затъмнение. Това обстоятелство мотивирало служителите да спрат за
проверка неговия водач. В хода на
проверката, се установило, че автомобила е с ДК№ 301М776 и се управлява от М.Н.М., който представил СУМПС
издаден в САЩ. Във връзка с нередностите по автомобила, по отношение на водача
бил съставен АУАН № 946763/17.10.2020г. /справка листи 15 и 16 от съд.дело/.
Поведението на водача се сторило съмнително, поради което св. Д. поканил водача
да го изпробва с техническо средство за употреба на алкохол, при което
последния категорично отказал. При тези обстоятелства спрямо М. бил съставен АУАН
№ 639284/17.10.2020г. в който установеното нарушение било квалифицирано като
такова по чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП /справка листи 15 и 16 от съд.дело/. Св. Д.
поканил водача М. да го изпробва и с
носенето техническо средство „Drug Test 5000 STK7“ за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
При това М.М. се подвоумил, като поиска да му се даде възможност да проведе
консултация по телефона. След проведения разговор, въпреки отправеното му
предупреждение за това, че ще бъде съставен нов акт, водачът категорично
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. При тези
обстоятелства спрямо М. бил съставен трети акт- АУАН № 946764/17.10.2020г. в
който установеното нарушение било квалифицирано като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП /справка листи 15 и 16 от съд.дело/. Със съставения акт, били иззети СУМПС
на водача, както и двата броя регистрационни табели на автомобила. Във връзка
със съставния трети акт, на водача бил издаден талон за медицинско изследване
№074541 от 17.10.2020г. , който той не използвал по предназначение. Въз основа
на съставения АУАН946764 и резултатите от проверката било издадено и
обжалваното НП №20-0483-001504/02.11.2020г.
Приетата за установената от съда фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от свидетелските показания на свидетелите, както
и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за основателна във връзка с направеното
възражение относно липсата на териториална компетентност на АНО. С оглед
направеното възражение, към което е приложено и копие от Решение №
1986/04.11.2020г. по КНАХД № 2342/2020г. по описа на Адм.съд Пловдив, съдът
извърши служебна проверка и относно териториална компетентност на
актосъставителя, като констатира, че по отношение и на това обстоятелство
липсват доказателства. Липсата на териториална компетентност случая дава основание да се направи извод, че
както АУАН, а така и НП се явяват нищожни, като жалбата се явява основателна и
следва да бъде уважена. Мотивите на съда за това са следните:
Безспорно по делото се установи,
че на 17.10.2020г., около 21.00 часа, в гр. Асеновград, на бул. „България ”,
срещу №2 жалбоподателя М.Н.М., е бил
установен като водач на МПС- лек автомобил „Джип Вранглер“ с ДК№ 301М776. Именно
констатираните несъответствия и нередности по автомобила, са станали причина водачът
да бъде спрян за проверка. Установеното в хода на същата са мотивирали
полицейските служители да предприемат мерки за извършване на проверка и за
употреба на алкохол и наркотици. При това, той отказал категорично да бъде
изпробван с техническо средство „Drug Test 5000 STK7“ за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил състава визираното в чл.174, ал.3 от ЗДвП. административно нарушение. Всичко
това обаче не е достатъчно, за потвърждаване на обжалваното НП. В
действителност е следвало не само
обжалваното НП, но и акта въз основа на който то е издадено да са съставени от
компетентни лица.
По отношение на актосъставителя Ч.В.Д.,
по делото безспорно се установи, че същия е назначен на длъжност „Командир на
отделение“ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив. Доколкото същия няма правомощия по
закон да съставя актове за установени административни нарушения по ЗДвП /
съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП/ , то няма пречка , същия служител да бъде
оправомощен със съответна заповед да осъществява тази
административнонаказателна дейност.
От намиращата се на листи от 16
до 17 от НАХД № 7663/20г. по описа на
ПРС в кориците на съд.дело/ копие от Заповед №8121з-825 от 19.07.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, се установява, че тя допълва Заповед №8121з-515
от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи / листи от 13 до 15 от НАХД №
7663/20г./ Съгласно т.2 от допълващата заповед, то правомощие да осъществяват
контрол по ЗДвП и да съставят АУАН и НП
във връзка с констатирани нарушения се дава и на служителите в
„Патрулно-постовата дейност“ назначени на длъжност „командир на отделение“
/какъвто е и св. Ч.В.Д./ . В изпълнение на Заповед №8121з-825 е
била издадена Заповед №317з-5484 от 02.07.2020г. на Директора на ОДМВР от която
се установява, че посочените в нея поименно длъжностни лица, включително и св. Ч.В.Д.
в качеството му на КО в Трето РУ, са оправомощени да осъществяват контрол по ЗДвП и да съставя
АУАН и НП във връзка с констатирани
нарушения, но само в рамките на съответната структура.
От извършената служебна справка в
сайта на ОД на МВР- Пловдив в интернет на адрес https://www.mvr.bg/plovdiv/rup/rup3 се установява, че „Трето РУ - Пловдив
обслужва район “Северен” на Община – Пловдив с население около 70 000.
Обслужвана територия е със силно развита пътна инфраструктура, част от която
обхваща основните пътни направления за град Пазарджик, град Панагюрище, град
Карлово, град Брезово и др. „
От друга страна, от извършената служебна справка в сайта на ОД на
МВР- Пловдив в интернет на адрес https://www.mvr.bg/plovdiv/rup/asgr се
установява, че „РУ Асеновград обслужва
общините – Асеновград, Садово, Лъки и част от Община - Куклен, в които са
включени три града и 53 села с второкласна, третокласна и четвъртокласна пътна
мрежа на площ от 1 091 кв.км.“
Т.е. анализа на двете справки установява
се, че териториално двете полицейски управление нямат нито обща граница, нито
райони, които взаимно да се обслужват от техните служители. При липса на други
доказателства, то безспорно следва извода, че на 17.10.2020г. актосъставителя е
нямал правомощия да съставя актове за констатирани нарушения по ЗДвП.
Съставения от св. Д. АУАН, поради липса на компетентност се явява нищожен, като
същия е довел да опорочаване на цялото
административнонаказателно производство и до издаване на едно незаконосъобразно
НП.
Съобразно своите правомощия по
чл. 52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е
констатирал допуснатото нарушение, като издавайки обжалваното НП е допуснал и
нови процесуални нарушения от ЗАНН. Събраните по делото доказателства водят до
извода, във връзка с установеното нарушение на територията на РУ Асеновград,
АНО в лицето на ВПД Началник на 3- то РУ
Пловдив също е бил териториално некомпетентен
да издаде съответното НП,
Според текста на чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
От намиращата се на листи от 13
до 15 от НАХД № 7663/20г. по описа на
ПРС/ копие от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, се установява, че на основание чл.186 и чл.189, ал.1 и 12 от ЗДвП,
чл.37, ал.1, б.„б“ и чл.47, ал.2 във връзка с ал.1, б.„а“ от ЗАНН, чл.45, ал.2,
т.5 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните
работи /ПУДМВР/ и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/,
определени да издават наказателни постановления по ЗДвП, са съответните
изчерпателно изброените в заповедта длъжностни лица, между които и началниците
на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – на обслужваната
територия /точка 2.9. от заповедта/. От намиращата се на листи от 19 от
съд.дело копие от Заповед №8121К-4207 от
28.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че Самуил
Юлиянов Хаджиев, като издател на обжалваното НП, е временно преназначен на
длъжността Началник І степен Трето Районно Управление при ОДМВР Пловдив, Т.е.при
липса на други правомощия ВПД Началник
на 3- то РУ Пловдив към 02.11.2020г. ВПД Началник на 3- то РУ
Пловдив е имал право да издава НП във връзка с констатирани нарушения
само на територията на съответното РПУ, но не и на територията на обслужвана от
РУ Асеновград. В тази насока изложените по-горе мотиви относно територията
обслужвана от 3- то РУ Пловдив и тази
обслужвана от РУ Асеновград са абсолютно идентични.
Предвид посоченото, настоящият
състав на съда намира за установено, че процесните АУАН и НП са издадени от
териториално некомпетентни органи за целта, тъй като нарушението е извършено на
територията на община Асеновград, респективно на територия, обслужвана от РУ- Асеновград
докато АУАН и НП са съответно съставени и издадени от служители на 3- то
РУ Пловдив при ОД на МВР- Пловдив.
Липсата на териториална
компетентност по отношение на актосъставителя и на издателя на процесното НП
обуславят незаконосъобразността и на двата посочени акта. Това е едно и
основното възражение в жалбата, която се явява основателна и следва да бъде
уважена, като обжалваното НП се отмени. Доколкото съдът отменява обжалваното НП
на посочените основания, то съдът намира, че не следва да се произнася подробно
и по отношение на останалите възражения на жалбоподателя и тези на неговия
ответник. Все пак следва да се посочи, че съдът ги намира за неоснователни.
Безспорно по делото е установено, че жалбоподателя е бил правоспособен водач на
МПС, като в хода на проверката е била иззето и представеното от него СУМПС
издадено в САЩ /справка лист 15 от съд.дело/. По отношение на отказа на водача
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, то
съдът е на становище, че като се изключи териториалната некомпетентност на
актосъставителя, може да се заключи, че не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Това, че водачът е имал здравословни проблеми и на същия
е било предписано някакво лечение, съвсем не означава, че на датата на която
спрямо него е била извършена проверка, той е приел количества от изписаните му
лекарства, а още повече, това да оправдае отказа му да бъде изпробван с
техническото средство за употреба на наркотични вещества. Именно и това е
състава на нарушението по чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП. Дори и при отказ или
евентуална положителна проба, то за водача е била налице възможност да даде
кръвна проба,с която да опровергае съмнението относно употребата или не на
такива забранени вещества. В този смисъл съдът намира, жалбата за неоснователна.
Предвид изхода на делото,
искането на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. Съгласно тази
разпоредба, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По настоящото
производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лв. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.18, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300 лв. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
от 1000 лв. до 5000 лв. минималното възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв. В случая, размерът на глобата е 2000лв., което дава основани се
направи извод, че минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 370,00
лева. В случая, макар, че съдебното производство е продължило три месеца ,
същото приключи в едно заседание, като следва да се отбележи, че настоящия
казус, не се отличава с някаква особена фактическа и правна сложност, която да
е предизвикала някаква необичайна процесуална активност на процесуалния
представител в който смисъл, направеното искане от страна на представителя на
АНО за прекомерност се явява основателно
и следва да бъде уважено. Предвид и което искането до този размер следва да
бъде уважено, като осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура е
издателят на процесното НП, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив
(чл.37, ал.2 от ЗМВР).
Мотивиран от горното Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: