Определение по дело №278/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 244
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20217240700278
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

                                    14.05.2021г.        град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                            

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 при секретар                                                                                                        и с участието

 на прокурора                                                                                                         като разгледа

 докладваното от съдия   Р. ТОДОРОВА   административно дело № 278 по описа за

 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на П.И.П., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му Н.П.И., против Разпореждане № 231-00-3935-1 от 27.07.2020г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Стара Загора и против писмо изх. № Ц1012-23-66≠1 от 24.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора.    

 

След преценка на материалите по делото съдът намира, че подадената жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:

 

С оспореното Разпореждане № 231-00-3935-1 от 27.07.2020г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на П.П. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.07.2020г. до 12.05.2020г. в размер на 18.06 лева дневно. Разпореждането се обжалва относно определения размер на отпуснатото обезщетение за безработица. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО, разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, подлежат на обжалване пред Ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Решаващият административен орган, по аргумент от ал.3 на чл.117 от КСО, може да отмени разпореждането и да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд /чл.118, ал.1 от КСО/. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът въвежда задължително административно обжалване на актове от вида на оспорения пред Директора на съответното ТП на НОИ по реда на АПК. Обжалването по административен ред на издаденото от длъжностно лице при ТП на НОИ разпореждане по чл.54ж, ал.1 от КСО, е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.148 от АПК, регламентираща възможността административният акт да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред, тъй като е налице  императивен процесуален ред, предвиден в специален закон, какъвто е Кодекса за социално осигуряване.

                  Доколкото органът, компетентен да се произнесе съгласно чл.117, ал.3 във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО по основателността на подадената от П.П. жалба против Разпореждане № 231-00-3935-1 от 27.07.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, е Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, съдът е длъжен да изпрати жалбата на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, тъй като от изхода на административния контрол за законосъобразност зависи възникването на правен интерес за оспорване на административния акт пред съда.

                  Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата в частта й, с която е оспорено Разпореждане № 231-00-3935-1 от 27.07.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, като подадена срещу акт, който не подлежи на пряко съдебно оспорване, е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Жалбата следва да се изпрати на компетентния административен орган – Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, за разглеждане и произнасяне по подведомственост в срока по чл.117, ал.3 от КСО.

                  Жалбата в частта й по оспорването на писмо изх. № Ц1012-23-66≠1 от 24.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, също е процесуално недопустима. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК/, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. В случая с оспореното писмо на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора П.П. е уведомен, че във връзка с образувано административно производство по чл.117, ал.3 от КСО по подадена от лицето жалба против Разпореждане № 231-00-3935-1 от 27.07.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, се налага извършването на допълнителни действия по установяване на относими обстоятелства и факти, свързани с осигурителния статус на П.П., поради което срокът за произнасяне не може да бъде спазен. Посоченото писмо не представлява индивидуален акт по см. на чл.21 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК – не обективира властническо волеизявление, нито съдържа разпоредителна част като характерен белег на такова волеизявление; с него пряко и непосредствено не се ограничават или засягат права, нито се вменяват задължения за лицето. С оглед на което жалбата и в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да се прекрати.

 

      Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 и във вр. с чл.130 от АПК, съдът

 

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от П.И.П., ЕГН **********,***, против Разпореждане № 231-00-3935-1 от 27.07.2020г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на Националния осигурителен институт– Стара Загора и против писмо изх. № Ц1012-23-66≠1 от 24.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора,  като недопустима. 

 

       ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 278/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

      ИЗПРАЩА ПО ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт– Стара Загора жалбата, подадена от П.И.П., ЕГН **********, против Разпореждане № 231-00-3935-1 от 27.07.2020г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, за разглеждане и произнасяне в срока по чл.117, ал.3 от КСО.

 

      Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване. 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: