Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 01.03.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І-во
Гражданско отделение, 13-ти състав, в публично съдебно заседание на първи
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 13611
по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът И.И.М. твърди в исковата
си молба, че е кредитор и има вземане срещу ответника А.Н.К. по силата на запис
на заповед от 03.06.2009 г. за сумата от
19 000 лева.
Ищецът твърди,че е кредитор на
първия ответник,като вземането му произтича от подписан от ответника в полза на
ищеца запис на заповед от дата 03.06.2009 г. за сумата от 19 000 лв.,като
вземането му е установено и по съдебен ред с влязло в сила решение през 2016
год.
Твърди,че на 29.09.2009 г.
длъжникът А.Н.К. и съпругът й Г.Ф.К. са дарили на техните синове В.Г.К.
¼ идеална чест и на О.Г.К. ¾ идеални части от следния недвижим
имот: апартамент № 109, находящ се в гр.София, СО, район „Н. „ ж.к. „ *******,
състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от
65,20 кв.м.,, при съседи на жилището- изток - ап.№ 108, запад- ап.№ 130,север-
двор и юг-двор,заедно с прилежащото зимнично помещение № 3, с полезна
площ 3,65 кв.м. при съседи- изток- стълбище, запад- коридор,север - двор и от
юг- мазе ПРУ и 0,685 % ид.части от общите части на сградата и толкова ид. части
от отстъпеното право на строеж върху мястото.Данъчната оценка на описания имот
към извършването на разпоредителното действие е 32 737,20 лв. Разпоредителното
действие е отразено в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148, том ІІІ,рег.№
7424, дело №513 на нотариус С.Т..
На 01.04.2010 г. О.Г.К. е продал
на В.Г.К. за сумата от 29 000 лева собствените си 3/4 идеални части от
недвижимия имот описан по- горе - нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 82,том І, рег.№1469, дело № 78 от 2010 година на нотариус К.Б..
Според ищеца тези сделки го
увреждат като кредитор, тъй като с тях длъжникът е намалил имуществото си, от
което би могъл да се удовлетвори. Твърди, че е налице знание за увреждането
както у прехвърлителите така и у
приобретателите и по двете сделки.
Моли съдът да прогласи за
недействителна по отношение на ищеца сделките извършени с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148, том ІІІ, рег.№
7424,дело №513 на нотариус С.Т. и с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 82,том І,рег.№ 1469,дело № 78 от 2010 година на нотариус К.Б..
Претендира направените разноски
по производството.
Ответниците А.Н.К.
, Г.Ф.К., В.Г.К. и О.Г.К. оспорват
предявения иск като неоснователен.
Твърдят ,че към
датата на дарението на процесния апартамент първия ответник не е бил длъжник на
ищеца,тъй като претенцията на И.И.М. за сумата от 19 000 лв. е заявена
пред съда след датата на дарението,а по същество тази претенция е неоснователна
и това е предмет на отделен съдебен спор.Молят съда да отхвърли иска.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните по делото, събраните в производството доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено влязло
в сила решение по гр. д.№ 7022/2012 година по описа на СРС, 63-ти състав, от
което се установява,че А.Н.К. дължи на И.И.М. за сумата от 19 000 лв. по
силата на запис на заповед от 03.06.2009 г.
От представените по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148, том ІІІ, рег.№
7424, дело №513 на нотариус С.Т. и с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 82,том І,рег.№ 1469, дело № 78 от 2010 година на нотариус К.Б. се
установява, че на 29.09.2009 г. А.Н.К. и съпругът й Г.Ф.К. са дарили на техните
синове В.Г.К. ¼ идеална чест и на О.Г.К. ¾ идеални части от апартамент
№ 109, находящ се в гр.София, СО, район „Н. „ ж.к. „ *******, състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65,20 кв.м.,, при
съседи на жилището- изток - ап.№ 108, запад- ап.№ 130,север- двор и
юг-двор,заедно с прилежащото зимнично помещение № 3, с полезна площ 3,65 кв.м.
при съседи- изток- стълбище, запад- коридор,север - двор и от юг- мазе ПРУ и
0,685 % ид.части от общите части на сградата и толкова ид. части от отстъпеното
право на строеж върху мястото. След седем месеца, 01.04.2010 г. О.Г.К. е продал
на брат си В.Г.К. за сумата от 29 000 лева собствените си 3/4 идеални части от описания
по-горе имот,те. Понастоящем собственик на имота е В.Г.К..
От показанията на св. Г.Т.Т.се
установява,че преди около 10-тина години е присъствал на два разговора между
ищеца и А. за връщането на парично задължение на последната,които разговори се
провели в офиса на последната и в присъствието на единия от синовете й- мъж на
около 25 години.
Свидетелят К.С.В.установява,че
преди около 6-7 години И. е идвал в офиса на А./който се намира в същия
блок,където живее семейството й/ и е имало разправии между тях,дори за това е
свидетелствал и пред полицията,тъй като А. му казала,че И. я е заплашил да подпише
документ за някакви пари,че му дължи.
Предвид така установената от
събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства фактическа обстановка,
приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането,като се презумира знание ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Факт е, че с подписването
на записа на заповед от 03.06.2009 год. поемателят И.И.М. е придобила качеството на кредитор
спрямо А.Н.К., като това обстоятелство
установено и по съдебен ред в влязло в сила 23.07.2016 год. решение
на СГС по в. гр.д. № 20699/2014 год.
И двете разпоредителни сделки-дарението от 29.09.2009 г. и продажбата
от 01.04.2010 год. увреждат ищеца, тъй като чрез тях А.Н.К. обективно е
намалил имуществото.В случая няма значение,че това е станало не с една,а с две
последователни сделки,тъй като независимо от броя на последващите сделки с имоти
увреждането е налице и предпоставка за уважаване на иска е дали и по отношение
на третите лица-прехвърлители и приобретатели по последващите сделки е налице
знание за това,че с тези сделки увреждат кредитора на първоначалния длъжник.
При първата сделка знание за увреждане у приобретателите
не се изисква , тъй като тя е била безвъзмездна.При втората сделка-продажбата
на ¾ ид. части от апартамента знанието се предполага,тъй като страни по
тази сделка са синовете на длъжника О. и В..Съдът намира,че по делото не се
събраха доказателства,който да опровергаят презумпцията на чл.135,ал.3 ЗЗД,поради което приема,че страните по втората сделка-продажбата,са знаели,че
увреждат ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен
и следва да бъде уважен ,но частично,поради следните съображения:
Факт е,че ответникът Г.Ф.К.-съпруг на първия
ответник не е имала качеството на длъжник на ищеца,тъй като дългът на съпругата
му като издател на записа на заповед е бил личен,доколкото не е установено
задължението по ценната книга да е поето за задоволяване нуждите на семейството.
Ето защо искът
не следва да се уважава изцяло,така както се поддържа от ищеца , а само до
размера на правата на длъжника А.Н.К., т.е. до размер на ½ ид.част от дарението спрямо В.Г.К. или за
1/8 ид.част от целия имот и ½ ид.част
от дарението спрямо О.Г.К. или за
3/8 ид.част от целия имот.
За останалата ½ ид.част претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Продажбата е недействителна спрямо ищеца за ½ част
от прехвърлените от продавача права от ¾ ид.части от целия имот,а над
тази част искът следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и по компенсация на
разноските ответниците/разноски
от 1000 лв. /
следва да заплатят на ищеца/разноски от 2146 лв./
разноски по делото на ответника в размер на 573 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на И.И.М. ЕГН ********** договор
за дарение от 29.09.2009
г. обективиран в нотариален акт № 148, том ІІІ, рег.№ 7424, дело №513 на
нотариус С.Т., с който договор А.Н.К.
ЕГН ********** е дарила на синовете си В.Г.К. ЕГН ********** и О.Г.К. ЕГН ********** собствената
си ½ идеална част от апартамент
№ 109, находящ се в гр.София, СО, район „Н. „ ж.к. „ *******, състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65,20 кв.м.,, при
съседи на жилището- изток - ап.№ 108, запад- ап.№ 130,север- двор и
юг-двор,заедно с прилежащото зимнично помещение № 3, с полезна площ 3,65 кв.м.
при съседи- изток- стълбище, запад- коридор,север - двор и от юг- мазе ПРУ и
0,685 % ид.части от общите части на сградата и толкова ид. части от отстъпеното
право на строеж върху мястото,като ОТХВЪРЛЯ
иска за прогласяване относителната недействителност на дарението от
29.09.2009 г. за
останалата ½ ид.част от имота като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на И.И.М. ЕГН ********** договор
за дарение от 29.09.2009
г. обективиран в нотариален акт № 82,том І, рег.№1469, дело № 78 от 2010 година
на нотариус К.Б., с който О.Г.К.
е продал на В.Г.К. за сумата от 29 000 лева ½ част от собствените
му 3/4 идеални части от апартамент № 109, находящ се в
гр.София, СО, район „Н. „ ж.к. „ *******, състоящ се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 65,20 кв.м.,, при съседи на
жилището- изток - ап.№ 108, запад- ап.№ 130,север- двор и юг-двор,заедно с
прилежащото зимнично помещение № 3, с полезна площ 3,65 кв.м. при съседи-
изток- стълбище, запад- коридор,север - двор и от юг- мазе ПРУ и 0,685 %
ид.части от общите части на сградата и толкова ид. части от отстъпеното право
на строеж върху мястото,като ОТХВЪРЛЯ
иска за прогласяване относителната недействителност на продажбата
за останалата
½ част от ¾ ид.части имота като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.Н.К.
ЕГН ********** е дарила на синовете си В.Г.К. ЕГН ********** и О.Г.К. ЕГН
********** да заплатят на И.И.М. ЕГН ********** разноски
по водене на делото в общ
размер на 573 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: