Решение по дело №386/2020 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  24.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 и чл.10а, ал.1 от ЗПК, и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.33 от ЗПК за установяване на парични вземания за главница, договорна лихва, неустойка и лихва за забава.

Подадена е искова молба  oт „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, действащ чрез пълномощника юрк.В. Л.против А.Д.С., ЕГН **********,***.

В исковата молба се твърди, че на 08.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.03.2019 г. между „Креди Йес" ООД, ЕИК****, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземанията на „Креди Йес" ООД срещу А.Д.С., произтичащи от Договор за паричен заем № 830117 от дата 12.11.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по Договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица - чл. 5, ал. 3. „Креди Йес" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството си на цесионер по рамковия договор за прехвърляне на вземания, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия - съгласно изрично пълномощно от законния представител на дружеството.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от страна на „Креди Йес" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратено уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-КРИ/830117 от 10.05.2019 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за заем адрес. Писмото се върнало в цялост. На 24.03.2020 г. до ответника е изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-КРИ/830117 от 24.03.2020 г. за извършената цесия чрез куриер, като към настоящия момент обратна разписка все още не се е върнала.

Към настоящата искова молба се представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Креди Йес" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Изх. № УПЦ-С-КРЙ/830117 от 24.03.2020 г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д.№ 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установявало, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли съдът  да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. па ВКС по гр.дело 867/2011г.. IV г.о. и Решение №173/15.04.2004?. па ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.

На 12.11.2018 г. между „Креди Йес" ООД, като Заемодател, и А.Д.С., като Заемополучател, е сключен Договор за паричен заем с № 830117, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем'' (чл. 3, ал. 1). Редът и условията, при които Заемодателят е отпуснал заема се уреждат от Договора и Общите условия на договора за заем, с разпоредбите на които Заемополучателят се е запознал и съгласил изрично и безусловно, като е удостоверил това обстоятелство с полагането на подписа си върху договора за заем. С подписването на Договора за заем, Заемателят е удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от Договора, съгласява се с тях и, че желае Договорът да бъде сключен.

С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемополучателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като, съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия, същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема в размер па 543,34 лева (чл. 3, ал. 12), като по отношение на договорната лихва по заема страните са постигнали съгласие същата да е в размер на 43,34 лева, която следва да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски.

На основание сключения между страните договор, Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума в срок до 08.04.2019 г., на 21 броя седмични погасителни вноски в размер на 25,87 лева, платими при първа погасителна вноска на 19.11.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане на 08.04.2019 г.

Срокът на договора е изтекъл на 08.04.2019г. - с последната погасителна вноска, и същият не е обявяван за предсрочно изискуем.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай, че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 135,39 лева за периода от 19.11.2018 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

Предвид гореизложеното, за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникна правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което подадохме заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като претендирахме от длъжника А.Д.С., да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***сума в общ размер на 678,73 лева, от които главница в размер на 500,00 лева, договорна лихва в размер па 43,34 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 135,39 лева. Съдът е уважил претенциите ни и по образуваното ч. гр. д. № 146/2020 г. по описа на Районен съд - Харманли, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба. Моли съдът да признаете за установено по отношение на ответника А.Д.С., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, както следва: главница в размер на 500,00 лева; договорна лихва в размер на 43,34 лева за периода от 19.11.2018 г. до 08.04.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);обезщетение за забава в размер на 135,39 лева за периода от 19.11.2018 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; както и законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК както и в настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С писмена молба от 13.08.2020г. ищецът моли, в случай че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, да бъде даден ход и делото бъде разгледано в тяхно отсъствие, а в случай че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, моли такова да бъде постановено. В случай, че ответникът представи списък с разноски по чл. 80 от ГПК прави евентуално възражение за прекомерност, като моли съдът да го редуцира до законоустановения минимален размер.

Представена е обратна разписка № 68821945 за връчване на ответника уведомяване за извършена цесия.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника А.Д.С..

Съдът като взе предвид, че ответникът редовно призован не депозира отговор в срока по чл. 131 от ГПК,който е  изтекъл на 03.07.2020г./петък/, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован на 09.07.2020г., не взема становище по предявените против него искове и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание и че предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 и чл.10а, ал.1 от ЗПК, по чл.422 от ГПК, от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.33 от ЗПК са вероятно основателни, предвид на изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства Договор за паричен  заем № 830117 от дата 12.11.2018 г.. Предложение за сключване на договор за паричен заем; Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.03.2019 г. между „Креди Йес" ООД, ЕИК ****, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземанията на „Креди Йес" ООД срещу А.Д.С., произтичащи от Договор за паричен заем № 830117 от дата 12.11.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор;потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от дата 28.03.2019 г.; Уведомително писмо от „Креди Йес" ООД, ЕИК ****, чрез .”Агенция за събиране на вземания" АД  от 10.05.2019г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо за извършена цесия до длъжника и получаването на същата от страна на ответника, както и материалите по ЧГД № 146/2020 г.по описа на РС Харманли , намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Това обуславя уважаването на така предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 и чл.10а, ал.1 от ЗПК и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.33 от ЗПК и съответно признаване за установено съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника за сумите: главница в размер на 500,00 лева; договорна лихва в размер на 43,34 лева за периода от 19.11.2018 г. до 08.04.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 135,39 лева за периода от 19.11.2018 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; както и законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съобразно чл. 236, ал.2 от ГПК. Съобразно чл. 239, ал.2 от ГПК настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските и държавните такси:

С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и с оглед уважаването претенциите на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. 

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в полза на ищеца „АСВ” ЕАД следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото производство в размер на 125,00 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгл. чл.37 от ЗПП и чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът   

 

Р Е Ш И :

       

По предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 и чл.10а, ал.1 от ЗПК, по чл.422 от ГПК и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.33 от ЗПК:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Д.С., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *****, представлявано от изпълнителният директор Д.Б.Б., за сумите:  главница в размер на 500,00 лева; договорна лихва в размер на 43,34 лева за периода от 19.11.2018г. до 08.04.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 135,39 лева за периода от 19.11.2018 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда -03.02.2020г.; както и законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в съда на 03.02.2020г- до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 70 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.02.2020г. по ч.гр.д.№ 146/2020г. по описа на РС-Харманли.

 

ОСЪЖДА ответника А.Д.С., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. .****, представлявано от изпълнителният  директор Д. Б. Б., направените по настоящото гр.д.№ 386 по описа на РС- Харманли за 2020г.  разноски в размер на 125,00 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37 от ЗПП, вр. чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

ОСЪЖДА ответника А.Д.С., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр. София, бул*****, представлявано от изпълнителният директор Д.Б. Б. направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 146/2020г. по описа на РС-Харманли разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решение не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

                                                                            

 СЪДИЯ: