Решение по дело №1440/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 443/27.5.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1440 по описа на съда за 2019 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост и е образувано по жалбата на Т.А.Х. с ЕГН **********,***, против Заповед № 2499/04.12.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя, държаният от него без правно основание имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. Пазарджик, ***.

 В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. По изложени съображения в тази насока, моли съда да уважи жалбата и постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Б., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените разноски, съгласно списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че постановената заповед е мотивирана, законосъобразна и обоснована, и моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Заинтересованата страна – И.Г.Г., редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед № 2499/04.12.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се изземе от Т.А.Х. и И.Г.Г., държаният от тях без правно основание имот – частна общинска собственост, представляващ общинско жилище с идентификатор 55155.504.290, находящ се на адрес в гр. Пазарджик, ***, състоящо се от три стаи, кухня, баня с тоалетна, антре, перално помещение със застроена площ от 99 кв. м. и съответно полезна жилищна площ 76 кв. м., мазе, вкопано под цялата сграда с площ от 69 кв. м., актувано с Акт за частна общинска собственост № 3940/08.08.2014 г., с вх. рег. № 7758/25.08.2014 г., том 29, акт № 2, вписано в Служба по вписванията гр. Пазарджик.

Обжалваната заповед е издадена на основание Заповед № 2277/05.11.2019 г. на кмета на Община Пазарджик за прекратяване на Договор № 1330/16.10.2014 г., поради изтичане срока на същия и на основание чл. 44, ал. 1, т. 8, във връзка с ал. 2 от ЗМСМА.

Установи се по делото, че със Заповед № 2563/08.10.2014 г. на Кмета на Община Пазарджик (стр. 14) настоящата жалбоподателка е била пренастанена в имота общинска собственост, посочен по-горе. Видно от представения по делото Договор № 1330/16.10.2014 г. (л. 16), на жалбоподателката е бил отдаден под наем общински жилищен имот, като в т. ІІІ от същия е посочено, че настоящият договор се сключва за срок от пет години, считано от датата на сключване, т.е. към 16.10.2019 г. срокът на договора е изтекъл.

По делото е представена Заповед № 2277/05.11.2019 г. на кмета на община Пазарджик, с която, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗОбС, във връзка с чл. 5, т. 1, б. „в“ от Договор № 1330/16.10.2014 г., е прекратен Договор № 1330/16.10.2014 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, поради изтичане срока на същия. Посочената заповед е била предмет на разглеждане за законосъобразност по адм. д. № 1400/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, който с Решение № 453/15.07.2020 г. е отхвърлил оспорването на Т.А.Х.. Решението е влязло в сила на 13.01.2021 г. с Разпореждане № 14233/17.11.2020 г., постановено по адм. д. № 12257/2020 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение.

Представен е и Акт за частна общинска собственост № 3940/08.08.2014 г., от който е видно, че посоченият имот с идентификатор № 55155.504.290 по КККР на гр. Пазарджик е актуван като частна общинска собственост и вписан в Службата по вписванията гр. Пазарджик.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, „Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината“. Видно от мотивите на обжалваната заповед, в конкретния случай е налице първата хипотеза на чл. 65, ал. 1 от ЗОС – имотът се държи без правно основание от жалбоподателя. За да бъде законосъобразна заповед с такова правно основание, следва да се установят релевантните за спора фактически обстоятелства, а именно че имотът е общинска собственост и същият се държи без правно основание от адресата на административния акт.

В конкретния случай не е спорен въпросът за това чия е собствеността на процесния имот. Имотът – предмет на оспорената заповед, е общинска собственост, видно от представения Акт за частна общинска собственост № 3940/08.08.2014 г. Същият представлява жилище, състоящо се от три стаи, кухня, баня с тоалетна, антре, перално помещение със застроена площ от 99 кв. м. и съответно полезна жилищна площ 76 кв. м., мазе, вкопано под цялата сграда с площ от 69 кв. м. Ето защо, съдът намира за установено, че предмет на изземане е имот общинска собственост, с оглед на което е изпълнена първата задължителна предпоставка за материална законосъобразност на обжалваната заповед.

В настоящото производство не се ангажираха доказателства от страна на жалбоподателя за наличието на втората правно значима предпоставка, а именно че имотът се държи от него с валидно правно основание.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателката Т.А.Х. държи имота без правно основание. Със Заповед № 2563/08.10.2014 г. същата е пренастанена по силата на сключен Договор № 1330/16.10.2014 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот. Поради изтичане на срока на договора със Заповед № 2277/05.11.2019 г. на кмета на община Пазарджик, същият е прекратен. Заповедта е била предмет на разглеждане по адм. д. № 1400/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, който с Решение № 453/15.07.2020 г. е отхвърлил оспорването на Т.А.Х., като е приел, че заповедта е правилна и законосъобразна. Не са налице данни да е възникнало ново наемно правоотношение между Т.Х. и Община Пазарджик, т.е. не е налице правно основание – няма сключен договор за наем. В производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОС правнозначими са само възраженията за наличие на правно основание за ползване на имота, които почиват на облигационно отношение между общината и лицето, което владее или държи имота. В конкретния случай се установи, че имотът се държи без валидно правно основание, поради което правилно и законосъобразно е издадена и обжалваната заповед.

Наемните правоотношения относно имоти и вещи – частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или юридическите лица, на издръжка на общинския бюджет, намират изрична правна регламентация в разпоредбите на чл. 14 и следващите от ЗОбС, като нормативно уредено е както възникването, така и прекратяването им, при строго регламентирани условия и за определен срок, съгласно Наредбата на общинските съвети по чл. 8, ал. 2 от Закона. Съгласно императивната норма на чл. 14, ал. 3 от ЗОбС, срокът за отдаване под наем на имоти – частна общинска собственост не може да бъде по-дълъг от 10 години, т. е. държането на имотите не може да надхвърля срока на придобивната давност. Аналогична е разпоредбата и на чл. 229, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо наемното правоотношение не може да се преобразува от срочно в безсрочно, а е необходимо възникване на ново правоотношение при спазване на изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ЗОбС.

При липса на договор за наем, съдът намира, че правилно административният орган е приел, че жалбоподателят упражнява фактическа власт върху процесния имот – общинска собственост без правно основание, което от своя страна определя и реда за защита на правата на общината по чл. 65 от ЗОС.

В хода на извършената служебна проверка съдът констатира, че са спазени и останалите изисквания за законосъобразност на административния акт - предмет на съдебен контрол. Актът е издаден от компетентен орган – кмет на Община Пазарджик, в съответната писмена форма, при спазване на процесуалноправните разпоредби за издаването му - посочени са фактическите и правни основания за издаването му, както и същият е съобразен с целта на закона.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на Община Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на това и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административният съд, ІІІ състав,

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.Х. с ЕГН **********,***, против Заповед № 2499/04.12.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя, държаният от него без правно основание имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. Пазарджик, ***.

ОСЪЖДА Т.А.Х. с ЕГН **********,*** да заплати на Община Пазарджик сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                          СЪДИЯ: (П)