Решение по дело №1839/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Оспорва се Заповед № 3286з-2611/10.07.2024 г., на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 14788 от 21.02.2000 г.,по описан а ОДМВР Хасково, извършена на К. К. К..

Жалбоподателят К. К. К., с процесуален представител адвокат Я. Ш., моли да се отмени заповедта като постановена в нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразна и необоснова. Позовава се на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на рамково Решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед, както и на решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22 г. Твърди, че с оглед на приложимото европейско право, обработването на лични данни в случаите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред е допустимо само при периодична проверка от администратора на необходимостта от това. Прави възражение, че органът не е извършил необходимите проверки и не е преценил характера и тежестта на престъплението, за което е осъден жалбоподателят, настъпилата реабилитация и дали в срока е извършвано друго престъпление, както и данните за личността му и риска, който той представлява. Прави възражение и за липсата на мотиви в тази насока. В подкрепа на възраженията си представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – директора на Главна дирекция "Национална полиция“, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 01.08.2024г. според приложената към административната преписка бележка на лист 145 от делото. Датата на връчване не е предмет на спор между страните. Жалбата е постъпила чрез администрацията на ГД“НП“ на 14.08.2024г.и е в изискуемия срок за обжалване. Жалбоподателя е адресат на оспорвания акт.

Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административното производство е започнало по заявление за снемане на полицейска регистрация УРИ 317005-13/22.02.2024г. (по описа на ОДМВР Пловдив) , с което е поискано от К. К. заличаването на лични данни, обработвани от МВР във връзка с водено срещу него досъдебно производство в ОД на МВР Хасково, както и полицейската регистрация към него.

След извършване на съответни справки и проверки, ВПД директор на ОД на МВР – Хасково е направил предложение/ лист 18 от делото/ за издаване на заповед за отказ от снемане на полицейска регистрация. Посочено е в същото,че по отношение на жалбоподателя е извършена проверка и е установено, че е водено ДП № 91/04.02.2000г. на РУ Хасково по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Впоследствие е повдигнато обвинение по чл.197, ал.1, т.3 и т.4 от НК за извършено в съучастие отнемане на чужди движими вещи-два кашона цигари, чрез разбиване на преграда и използване на МПС. Досъдебното производство е внесено в районен съд Хасково със споразумение № 24, като с решение от 14.03.2000г. по НОХД № 100/2000г. на РС Хасково е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.

Последвало е издаването на оспорената заповед, в мотивите на която е посочено от административния орган, че К. има извършена единствена полицейска регистрация № 14788 от 21.02.2000г. по описа на ОДМВР Хасково за извършена взломна кражба на цигари. Образуваната прокурорска преписка № 515/07.03.2000г. по описа на РП Хасково е внесена с обвинителен акт в съда, като след одобряване на постигнатото споразумение с прокуратурата, по което К. се е признал за виновен за това, че на 02.03.2000г. в гр.Хасково, след предварителен сговор с друго лице, чрез разбиване на прегради и използване на МПС, отнел чужди движими вещи- два кашона цигари на обща стойност 900лв. с намерение противозаконно да ги присвои, е постановено налагане на глоба в размер на 150лв. Посочва се още в мотивите на заповедта, че прекратяването на производството при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.5 от ЗМВР. Според аргументите в оспорваната заповед, К. несъмнено е осъществил умишлено престъпление от общ характер, което не е и типичен случай за извършване на кражба, а е кражба с взлом, при което са използвани и специални средства за проникване в имота и магазина, както и МПС. Деянието било извършено при пряк умисъл, а и предметът на кражбата били цигари. По отношение на реабилитацията е посочено, че с оглед решението на СЕС по дело № С-118/22 г. същата не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а само е индиция за по-малък риск. Споменава се в мотивите на заповедта и Директива (ЕС)2016/680 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г., в контекста на това, че не се забранява на държавите членки да определят в национални правила операции по обработване и процедури за обработване на лични данни. Посочва се, че и според решението на СЕС в т.54, 55 и 61 съхранението на лични данни може да е необходимо и след като осъждането е заличено от регистъра за съдимост, като биометричните и генетични данни на вече осъжданите, включително до смъртта на тези лица, може да е абсолютно необходимо по смисъла на чл.10 от директивата. Посочва се още, че следва да се извърши анализ на риска на лицето, наред с естеството и тежестта на престъплението. Констатирано е,че жалбоподателят не е осъждан за друго, както и, че е налице настъпила реабилитазия по право, считано от 21.06.2002г. Мотивирано е още, че заявителят имал издадени 5 наказателни постановления и 10 фиша по ЗДвП, което манифестирало трайно установено незачитане на правовия ред. Затова и е прието, че личността на К. е рискова за обществото и продължаване обработването на данните за извършената полицейска регистрация ще способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл.6 от ЗМВР. Посочени са и целите, за които следва да продължи срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация, а именно противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, предотвратяване, разследване и разкриване или наказателно преследване на конкретни престъпления.

Така издадената заповед е от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но е необоснована и постановена в противоречие с целта на закона.

Съгласно чл.68 ал.6 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема, респективно се отказва нейното снемане въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица, а съгласно чл.21 ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336 от 24.10.2014 г., полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за обработваните такива данни в информационните масиви на МВР е Министърът на вътрешните работи съгласно чл.29 ал.1 от ЗМВР. Към преписката е приложена Заповед 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи с която на основание чл.68 ал.6 във вр. чл.29 ал.1 и чл.33 т.9 от ЗМВР е оправомощил директора и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация. Тоест, административният орган е действал въз основа на изрично оправомощаване.

Заповедта е в писмена форма, съгласно изискването на чл.68 ал.6 от ЗМВР и съдържа необходимите реквизити, включително и тези– посочени са фактическите и правните основания за издаването му.

Мотиви са налице, но същите са необосновани, а и не са подкрепени с конкретно изложени факти. Описанието на престъплението, за което жалбоподателят е бил осъден, противно на изложеното в заповедта, не представя някакво изключително по вида си деяние, което да се отличава от типичните случаи на кражба с взлом. Касае се за младежка престъпна проява, към момента на извършване на престъплението жалбоподателят е бил само на 21 години, което изобщо не е отчетено от административния орган, като предметът на кражбата – два кашона цигари, нито е в особено големи размери, нито издава някаква особено неморална нагласа на дееца, каквото би било, ако например деянието беше насочено срещу беззащитни членове на обществото или, ако предметът на кражба бяха играчки от детска градина или лекарства от болнично заведение. Нещо повече, времето на извършване на въпросното престъпление през 2000 г. се характеризира с множество прояви на обществен разпад и липса на устойчиви ценности в обществото, което също е следвало да се отчете от органа, като характеристика на всички обстоятелства, при които е извършено престъплението, които обстоятелства не водят единствено и само към извод за негативни личностни характеристики от субективен характер, а са обективни фактори и извън дееца като субект. Твърдението, че К. е с принизени морално волеви задръжки, основано единствено и само на въпросното деяние, остава необосновано. Наличието на 5 наказателни постановления и 10 фиша по ЗДвП също е твърде далеч от възможните сериозни аргументи за рискова личност. Тук не е изложено за какви нарушения са тези наказателни постановления и представляват ли те някаква по-особено висока обществена опасност. Санкциите с фиш по ЗДвП също не могат да са убедителен мотив за необходимост от продължаване на обработването на данните за извършена полицейска регистрация. Съгласно чл.68 ал.2 от ЗМВР, полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон, а според чл.27 ал.1 от ЗМВР, данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл.68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. От цитираните разпоредби следва, че регистрацията по чл.68, ал.1 от ЗМВР е вид правомерно обработване на специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване на престъпления. След като не е установено лицето да е извършвало други престъпления или значими прояви на нарушаване на правовия ред, освен тази от 2000г., управлението на МПС с превишена скорост не може да се свърже с целта на закона при полицейската регистрация за предотвратяване и разкриване на престъпленията. Тук липсва индиция за обвръзка между деянието от 2000г. и извършването на административни нарушения по реда на ЗДвП така, щото да може да се предположи, че данните за лицето са необходими за полицията с оглед разкриването на престъпления.

Превратно, в мотивите на оспорвания акт, органът се позовава на решението на СЕС без обаче да обоснове именно абсолютната необходимост за продължаване съхранението на лични данни, като дори не е направена проверка за последващото развитие на личността на заявителя – с какво образование е, какво работи, как се проявява в обществото. За последното самият жалбоподател представи доказателства в хода на съдебното производство относно трудовата си заетост, доходите си и характеристиката, дадена му от работодателите, от които е видно, че не се касае за рискова за обществото личност.

Действително, основанията за снемане на вече извършена полицейска регистрация са изчерпателно установени в чл.68, ал.6 от ЗМВР и между тях не попада нито реабилитацията, нито одобряването на споразумение с прокуратурата.

Не следва да се пропуска и разликата между последиците, които настъпват при реабилитация (както при реабилитация по право, така и при асболютната реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК), и основанията за снемане на полицейска регистрация. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, свързвани със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено обратното. Полицейската регистрация е институт на административното право, чиято цел не е свързана с ограничаване на конституционни, икономически или политически права на регистрираното лице. Нейната цел е да подпомага правоохранителните органи да решават по-успешно задачите, свързани с борбата срещу престъпността. Именно затова, поддържането на информационни фондове, в които се съдържат лични данни за лицата, осъдени за извършено престъпление от общ характер няма отношение с реабилитирането на тези лица. Затова и реабилитацията по право не е между изрично изброените в чл.68 ал.6 от ЗМВР, законови основания за заличаване на полицейската регистрация.

И да, предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация.

Доколко обаче мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС, когато по никакъв начин не се обосновава необходимостта от обработване на личните данни имено на това лице и то без конкретика относно срока на това съхранение и относно периодичността на проверките, които следва да се правят от самия административен орган за необходимостта от това съхранение.

Именно в този смисъл е и задължителното за настоящия съд решение на СЕС по дело С -118/22 г. на СЕС. В същото е дадено задължително тълкуване, че чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграф 2 и 3 от същата директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Несъмнено от гореизложеното е в случая, че в оспорения административен акт не само липсва анализ на данните относно личността на жалбоподателя, но изложеното в акта е необосновано и вътрешно противоречиво. Няма обосновка защо за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Периодът от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, до момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация е твърде дълъг, за да е налице необходимост от съхранението на данните за целите, за които те са били обработвани при този вид престъпление, съпоставено с характеристиките на извършеното деяние, конкретната обстановка и характеристиките на личността на дееца към настоящия момент.

Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспониран чл. 5 "Срокове за съхранение и проверка" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни.

Нито в ЗЗЛД, нито в ЗМВР има правило за снемане от полицейска регистрация на осъдено лице при настъпила реабилитация, като не е предвидена процедура за периодични проверки.

Но именно с оглед на задължителното не само за съда,но и за всички учреждения, на основание чл. 633 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, решение на Съда на Европейските общности /СЕС/,в хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР административният орган е трябвало да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката следва да обхване предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, но трябва да включва и събиране и анализ на информация относно заявителя като субект на данни и да прецени дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на друга информация, свързана с личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, риска, който представлява изтеклият период от време, други особени обстоятелства, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (виж т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС). Следва да се спазва баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. В случая този баланс не е обоснован и не е спазен, защото в оспорвания акт не се съдържа отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета.

Ето защо съдът намира, че оспорваната заповед е необоснована и следва да се отмени, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения с Решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които по представения списък на разноските и доказателствата за направени такива, са в размер на 750лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса. Претендираните 2 лв. към заплатената държавна такса са за извършената от банката услуга по превода и не попадат в категорията съдебни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на К. К. К. Заповед № 3286з-2611/10.07.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 14788 от 21.02.2000 г.,по описан а ОДМВР Хасково, извършена на К. К. К..

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за ново произнасяне по заявление за снемане на полицейска регистрация УРИ 317005-13/22.02.2024г. (по описа на ОДМВР Пловдив) , с което е поискано от К. К. К. заличаването на лични данни, обработвани от МВР във връзка с водено срещу него досъдебно производство в ОД на МВР Хасково, както и полицейската регистрация към него.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" да заплати на К. К. К., [ЕГН], сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.