№ 64
гр. П., 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500004 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателите-ищци Н. П. М., И. Р. Ч. и Л. И. Ц., редовно призовани,
не се явяват. За тях се явява адв.К. К., надлежно упълномощен да ги
представлява. Адв.К. представя Договор за правна защита и съдействие, както
и списък на разноски.
За жалбоподателя-ответник Община П., редовно призовани, се явява
гл.юрк.В., редовно упълномощена да представлява общината от първата
инстанция.
Адв.К.: - Да се даде ход на делото.
Гл.юрк.В.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №1216 от 15.10.2024г.
1
постановено по гр.д.№20245220100099 по описа на съда за 2024г. е ОСЪДЕН
ответника Община П., ЕИК-*************, с адрес-гр.П., бул. „Б.“№2,
представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община П., ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М.
ЕГН- ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 17, обл. П., сумата от 13000лв
/тринадесет хиляди лева /, съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, претърпени от Н. П.
М. ЕГН- ********** в резултат от настъпил на 12.06.2019г. инцидент в с. М.,
обл. П.-падане на предпазен метален парапет от надлез- мост, част от пътен
участък от общински път PAZ 3131/1129, ведно със законната лихва върху
тази сума , считано от датата на увреждането /12.06.2019г./ до окончателното й
изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск в останалата му част - над
присъдените размери от 13 000.00 лв. до претендираните размери от 25 000.00
лв. /двадесет и пет хиляди лева/.
ОСЪДЕН е ответника Община П.,ЕИК-*************, с адрес- гр. П.,
бул. „Б.“№2, представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община П., ДА ЗАПЛАТИ на
И. Р. Ч., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „С.“ № 47, обл. П., сумата от
15000лв /петнадесет хиляди лева /, съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, претърпени от И. Р.
Ч., ЕГН - ********** в резултат от настъпил на 12.06.2019г. инцидент в с. М.,
обл. П.-падане на предпазен метален парапет от надлез- мост, част от пътен
участък от общински път PAZ 3131/1129, ведно със законната лихва върху
тази сума , считано от датата на увреждането /12.06.2019г./ до окончателното й
изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск в останалата му част - над
присъдените размери от 15 000.00 лв. до претендираните размери от 25 000.00
лв. /двадесет и пет хиляди лева/.
ОСЪДЕН е ответника Община П., ЕИК- *************, с адрес- гр.
П., бул. „Б.“№2, представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община П., ДА
ЗАПЛАТИ на Л. И. Ц., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 4, обл.
П., сумата от 5 000лв /пет хиляди лева /, съставляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
претърпени от Л. И. Ц., ЕГН - ********** в резултат от настъпил на
12.06.2019г. инцидент в с. М., обл. П. - падане на предпазен метален парапет
от надлез- мост, част от пътен участък от общински път PAZ 3131/1129, ведно
със законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането
/12.06.2019г./ до окончателното й изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН
2
предявения иск в останалата му част - над присъдените размери от 5 000.00 лв.
до претендираните размери от 8 000.00 лв. /осем хиляди лева/.
ОСЪДЕН Е ответника Община П., ЕИК-*************, с адрес- гр.
П., бул. „Б.“№2, представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община П., ДА
ЗАПЛАТИ на Н. П. М. ЕГН- ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 17, обл.
П. , сумата от 2028лв., представляваща сторените от ищеца М. съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪДЕН е ответника Община П., ЕИК-*************, с адрес- гр.
П., бул. „Б.“№2, представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община П., ДА
ЗАПЛАТИ на И. Р. Ч., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „С.“ № 47, обл.
П., сумата от 2340.00лв., представляваща сторените от ищеца Ч. съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪДЕН е ответника Община П., ЕИК- *************, с адрес- гр.
П., бул. „Б.“№2, представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община П., ДА
ЗАПЛАТИ на Л. И. Ц., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 4, обл.
П., сумата от 1075.00лв. , представляваща сторените от ищеца Ц. съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪДЕНИ СА Н. П. М. ЕГН- ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ №
17, обл. П. , И. Р. Ч., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „С.“ № 47, обл. П.
и Л. И. Ц., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 4, обл. П. ДА
ЗАПЛАТЯТ на Община П., ЕИК- *************, с адрес- гр. П., бул. „Б.“№2,
представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община П., сумата от 362.07 лв. /триста
шестдесет и два лева и седем стотинки/ , представляваща сторените от
ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението се обжалва и от двете страни в производството.
Жалбоподателите ищци Н. М., И. Ч. и Л. Ц. чрез пълномощника си
адв.К. К. от АК-П., обжалват с въззивна жалба с вх.№27067 от 31.10.2024г.
решението в неговите отхвърлителните части относно частично неуважените
им претенции за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди на всеки един от тримата и до пълния претендиран размер, с доводи за
3
порочност на решението в тези му части като незаконосъобразно и
противоречащо на чл.52 ал.2 от ЗЗД, респективно и в осъдителната част за
разходи, по отношение на тях, при допуснати съществени процесуални
нарушения, с оглед превратното тълкуване на събраните доказателства,
относно броя на уврежданията, като счита, че са нарушени правилата на
формалната и правната логика за формиране на вътрешното убеждение,
поради което и неправилно са направени изводите, относно размера на
неимуществените вреди, като исковете им са уважени, в занижен размер.
Твърди се, че първостепенния съд е отчитал отделните увреждания на
доверителите ми, но според ищците, това не е станало в достатъчна степен, а в
по ниска такава. Като незаконосъобразен се счита, първоначално определения
размер на обезщетенията, който е определя и явно несправедлив. Считат
жалбоподателите, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон
и постановил едно необосновано решение, като от една страна не се е
съобразил с принципите на справедливост съгласно разпоредбите на чл. 52 от
ЗЗД, при определяне размера на неимуществените вреди, а от друга страна не
се е съобразил в достатъчна степен с икономическата обстановка в страната по
време на увреждането, като ги определи в един занижен размер.
Допълва се, че при определяне размера на неимуществените вреди,
който да репарира претърпените от пострадалият болки и страдания, се иска
да бъдат съобразени указанията по приложението на чл. 52 от 33Д, съдържащи
се в т. II на Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС. Подчертава се,
че съгласно това разрешение, понятието „справедливост”' по вложения от
законодателя смисъл в сочената норма не е абстрактно понятие, а е
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
травмата, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на здравословното състояние,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други; че
физическите болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но все
пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да
бъде съотносимо с болките и страданията претърпени от увреденото лице; че
по силата на закона, то би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените щети, а не неоснователно обогатяване. Акцентира се, че при
4
анализа за определяне на общия размер на неимуществените вреди, следва да
се съобразят конкретните увреждания, на всеки един от пострадалите, и преди
всичко със срока за отшумяването им, с оглед обективните писмени
доказателства. Твърди се, че посоченият размер е значително занижен и не
отговаря на смисъл на понятието справедливост. Допълва още, че твърденията
в исковата молба заявени по основанието на претенцията за неимуществени
вреди са се доказала по начин, който да обуслови присъждане на парично
обезщетение в искания размер, тъй като се установило по безспорен начин за
пострадалите лица да са настъпили нематериални вреди от вида на описаните
в обстоятелствената част на иска.
Счита, че определената парична сума, за всеки един от тримата, е
необосновано занижена, като не съответствало на справедливостта и на
установеното по отношение естеството и конкретните изяви на
неблагоприятни последици от травмите, възникнали при произшествието и
периода на проявление на вреди. По делото били ангажирани без
противоречиви доказателства, които да обосновават присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в претендираните с исковата молба
размери, поради което при изготвяне на съдебното решение, жалбоподателите
молят да се съобрази задължителната практика на Върховния съд
Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към релевантния за спора
момент, тъй като справедливостта по чл. 52 от 33Д не е абстрактна, а всякога
обусловена от общественото разбиране за вложеното в нея съдържание на
определен етап от развитие на обществото; че икономическата конюнктура е в
основата и на непрекъснатото осъвременяване нивата на присъжданите
обезщетения за неимуществени вреди, причинени на трети лица, вследствие
на ПТП; че икономическата конюнктура в страната е неизменно свързана с
минималната работна заплата в страната. В този смисъл се счита, че
обезщетения за неимуществени вреди трябва да бъдат присъждани от съда в
значително по-висок размер.
Молят жалбоподателите ищци да се измени решението на Районен съд-
П., постановено по гр. дело № 99/2024г., като се уважат предявените искове на
тримата ищци в пълен или алтернативно, в значително по-голям размер. С
въззивната жалба на ищците няма направени доказателствени искания по реда
на чл.266 от ГПК
5
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ищците от
насрещната по спора страна Община П. чрез кмета П.К. , с вх.№31799 от
17.12.2024г., в който същата се квалифицира като неоснователна, поради това,
че 1.във въззивната жалба не се излагат подробни мотиви в подкрепа на
искането за увеличаване размера на обезщетенията за всеки един от ищците -
цитира се чл. 52 от ЗЗД, както и Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС; 2.че жалбата не е съобразена с факта, че през изтеклия период от 5
години от инцидента болките и страданията са отзвучали и ищците са се
възстановили; няма причинени осакатявания, загрозявания и други подобни;
че след като ищците са се възстановили и няма влошаване на здравословното
състояние - няма основание за увеличаване размера на обезщетението. 3.Че
твърденията във въззивната жалба на тримата ищци не съответстват на
заключението и отговорите на в.л. д-р П. от СМЕ.
Общината поддържа довод за неоснователност на искането за
увеличаване размера на обезщетението. Допълва, че определянето на размера
на обезщетението не е свързано с икономическата конюнктура, нито с
инфлацията, нито с работната заплата в страната; че е неоснователно
сравнението на размера на обезщетението за неимуществени вреди, платимо
от Общината и обезщетението, присъждано за заплащане при ПТП от
застрахователно дружество /от друга страна/;че Общината като бюджетно
учреждение ще плаща обезщетението с публични средства, със средства от
общинския бюджет, докато обезщетенията, присъждани за изплащане от
застрахователни дружества, се изплащат от събраните от тези дружества
средства за тази цел от внесените застрахователни вноски; че При определяне
на справедливия размер на обезщетението не следва да се отчитат
икономически фактори. В противен случай обезщетението ще бъде източник
на неоснователно обогатяване.; че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост, но справедливостта
изисква да се съчетае размера на обезщетението с принципа за забрана на
неоснователното обогатяване на пострадалия. Моли да не уважава въззивната
жалба, подадена от адв. Кр. К.- пълномощник на Н. П. М., И. Р. Ч. и Л. И. Ц.
срещу решението по гр. д. № 99/2024 г. на РС-П.. Моли, да уважи въззивната
жалба подадена от Община П. срещу същото решение.Няма направени
доказателствени искания с отговора на въззивната жалба на ищците, от страна
на ответника Община П. по реда на чл.266 от ГПК.
6
Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от ответника по предявените искове Община П. , с въззивна жалба с
вх. №26817 от 30.10.2024г. като се иска на първо място да се обезсили
същото изцяло като недопустимо; а ако се приеме, че решението е допустимо,
да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон,
необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, и да се постанови друго, като се отхвърлят исковете за обезщетение и
акцесорните искове за лихви; ако приемете, че исковете са доказани, да се
определи по всеки един от тях справедлив размер на обезщетението, с
присъждане на разноските. Излагат се следните доводи от жалбоподателя
ответник: 1.Решението е недопустимо тъй като е постановено срещу ответник,
който не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове, а именно
Община П., като съдът прие, че отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, но че
Община П. не е отговорна за причинените увреждания, тъй като не е
собственик на ж.п. надлеза, част от който е падналия парапет, наранил
ищците; нито Община П. е лице под чийто надзор се намира ж.п. надлезът.
Счита за безспорно, че парапетът е елемент от съоръжението; т.е. от надлеза,
както е установило в.л. Бл. С. в т. 6 /на последната страница/, прието в с.з. на
20.05.2024 г., че парапетът на пътния надлез е елемент от конструкцията на
съоръжението; че Надлезът е обект на железопътната инфраструктура
съгласно /§ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за железопътния
транспорт/ , а чл. 5 на Закона за собствеността в редакцията към 1983г.
прогласява, че железопътните съобщения, са изключителна държавна
собственост. Навежда се извода, че надлезът е държавна собственост, не е
общинска собственост; поради което Община П. не е пасивно легитимирана да
отговаря по исковете.
На следващо място, в случай, че се приеме, че решението е допустимо,
се иска да бъде отмените като постановено в противоречие с материалния
закон, необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, и да постановите друго, като се отхвърлят изцяло исковете за
обезщетение и акцесорните искове за лихви. Оспорват се мотивите на съда, че
Общината следва да носи отговорност, тъй като е собственик на пътя PAZ
1129, но че спорът не е за пътя, а е за вредите причинени от парапета, който е
елемент на надлеза, а същият е обект на железопътната инфраструктура. И че
дори да се приеме, че пътят е общинска собственост вредите не са нанесени
от пътя.
На следващо място Общината поддържа, че решението противоречи на
материалния закон и е необосновано, че в случая, приложимият нормативен
акт е Законът за железопътния транспорт, който е специален нормативен акт и
изключва приложението на Закона за пътищата, на който се позовават съдът в
решението си. Акцентира се, че в Допълнителните разпоредби на Закона за
железопътния транспорт в § 1, т. 1 са изброени обектите на железопътната
инфраструктура, в които са включени и надлезите, като се навежда довод за
незаконосъобразност и необоснованост на изводът на съда, че е приложим
Закона за пътищата. Допълва, че съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за
пътищата този закон не се прилага за улиците в населените места и селищните
образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци
от републикански или общински пътища, като се акцентира, че в случая не
7
става въпрос за пътя.
На следващо място се поддържа, че решението е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът изобщо
не е обсъдил представените с отговора на исковата молба и приети по делото
писмени доказателства, а именно заповеди за отчуждаване на недвижими
имоти- собственост на физически лица и протокол за достъп за монтиране на
панелите на надлеза, които са приети по делото за отчуждаване; че
отчуждаването е за осъществяване на мероприятие на държавата, като
изрично е посочено в заповедите за отчуждаване, че имотите се отчуждават за
изграждане на надлеза; че поради отчуждаването собствеността е придобита
от държавата по силата на тогава действащите нормативни актове, а именно
Конституция на Република Б. /Обн., ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г., отм., бр. 56 от
13.07.1991 г./ - чл. 16, ал. 1 в редакцията от 1971г., и в редакцията от 1990 г.,
където изрично е посочено, че железопътния транспорт е държавна
собственост, а надлезът е обект на железопътната инфраструктура; че
горепосочените документи обосновават извода, че по силата на отчуждаването
тези имоти са станали държавна собственост и е безспорно, че върху тях е
изграден надлеза. Допълва, че съдът в с.з. на 13.09.2024 г. отказал да допусне
тройна съдебно-техническа експертиза, въпреки мотивираното оспорване от
Общината на заключението на вещото лице и искането да не се приема
същото поради факта, че същото е изключително общо и теоретично, съдържа
данни за състоянието на парапета към настоящият момент, които не са
относими към поставените от нас въпроси и в това заключение вещото лице е
в пълно противоречие със заключението изготвено от друго вещо лице в хода
на досъдебното производство; че това вещо лице, което е работило в хода на
приобщеното към настоящото дело досъдебно производство ДП №710/2019г.
по описа на РУ на МВР- П., прокурорска преписка №2201/2019r. по описа на
Районна Прокуратура -П., е дало противоположни отговори на тези дадени от
в.л. С., което поставяло обосновани съмнения кое от двете заключения
обективира действителното положение по отношение поставените въпроси;
че няма доказателства от преки свидетели на инцидента и че по делото са
налице само твърденията на ищците в досъдебното производство, но те не
следва да бъдат кредитирани поради очевидната им заинтересованост, както и
показанията по настоящото дело на техните родители.
На следващо място, Общината твърди, че решението противоречи с
материалния закон и е необосновано, предвид на факта, че инцидентът е
станал поради естественото износване на материала, както сме заявили с
отговора на исковата молба и че собственикът на вещта и лицето, под чийто
надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените от
нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила - е
налице случайно събитие, което изключва вината като елемент на
деликтната отговорност. Допълва, че случайното събитие е непредвидимо,
затова не може да се очаква и изисква дължима грижа за предотвратяването
му. Оттук следвало, че случайното събитие изключва вината във формата на
небрежност, която е неполагането на дължима грижа. Затова счита, че когато
вината е елемент от фактическия състав за възникване на гражданска
отговорност, настъпилото случайно събитие изключва вината и оттам
отговорността; че непредвидимостта и непредотвратимостта са
8
характеристики на случайното събитие /непреодолимата сила/ Допълва, че
съдът изрично сочи в решението си, че цитира/стр. 13 от решението — абзац
първи, последно изречение/ : „От допълнителната техническа експертиза
става ясно, че металното съоръжение - парапет е възможно да е паднало по
естествен път, без упражняване на физическа сила върху него, в резултат от
действието на корозионни процеси и силата на гравитацията /тежестта/.”
Съдът приемал също, че е възможно саморазрушаване на парапета породено
от климатични или други въздействия, които да предизвикат промяна на
естеството на съставните му елементи /най-вече корозия/ и като следствие -
загуба на якост и устойчивост, отделяне на основата и прочие, като заключава,
че в случая е налице случайно събитие, а наличието на случайно събитие
изключва вината като елемент на деликтната отговорност.
На следващо място общината твърди, че решението противоречи на
материалния закон и е необосновано, тъй като размерът на определеното от
съда обезщетение на всеки от ищците противоречи на изискването за
справедливост /чл. 52 от ЗЗД/, защото съдът не взел предвид факта, че ищците
претендират вреди почти 5 години след инцидента и през този период са
отзвучали болките и страданията; че съдът не взел предвид отговорът в
заключението на д-р П., даден на стр. 9 на въпрос 2, че всеки от ищците е
търпял най-силната болка по време на самия инцидент, при оказването на
първа помощ, по време на транспорта до болницата и при медицинската
обработка при приемането им в болницата, като след това болките
постепенно са се редуцирали; тоест са намалявали; че ищците са се
възстановили изцяло, както заявява д-р П. на стр. 10, последно изречение,
изписано преди отговор на въпрос 4 в писменото си заключение..
На следващо място , жалбоподателят -ответник твърди, че решението
противоречи на материалния закон, тъй като съдът присъдил на всеки от
ищците лихвите от датата на инцидента до окончателното изплащане, което е
в противоречие с разпоредбата на чл. 111 , б. „в” от ЗЗД. — три години.
Моли Община П. да се обезсили решение №1216 от 15.10.2024 г.,
постановено по гр. д. №20245220100099 по описа за 2024 година на Районен
съд П. като недопустимо; а ако се приеме, че същото е допустимо, се иска да
се отмени като постановено в противоречие с материалния закон,
необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, и да се постанови друго, като се отхвърлят исковете за обезщетение и
акцесорните искове за лихви; а при условията на евентуалност ако се приеме,
че исковете са доказани, да се определи по всеки един от тях справедлив
размер на обезщетението, с присъждане на разноските.
Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба от
жалбоподателя ответник Община П. по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната
инстанция.
9
Няма постъпил отговор на въззивната жалба подадена от Община П. от
насрещната по спора страна.
Адв.К.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Оспорвам въззивната жалба на ответната страна въззивник. Нямам други
доказателствени искания.
Гл.юрк.В.: - Представям списък на разноски. Нямам възражение по
доклада. Оспорвам жалбата на ищците сега въззивници. Поддържам нашата
въззивна жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.К.: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба на
доверителите ми и оставите без уважение въззивната жалба на ответната
страна по съображения, които ще изложа в писмени бележки в определен от
вас срок.
Гл.юрк.В.: - Ув. Окр. Съдии, считам решението за процесуално
недопустимо според мен и моля да го обезсилите и прекратите
производството, ако приемете, че ние не сме пасивно легитимирани да
отговаряме по иска, а алтернативно да уважите нашата жалба, като отхвърлите
подадената от ищците-жалбоподатели въззивна жалба по съображения, които
ще изложа в писмени бележки. Правя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА срок на адв.К. до 03.02.2025г. и до 05.02.2025г. на гл.юрк.В. за
представяне на писмени бележки с препис за ответната страна.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 28.02.2025г.
10
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11