Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 47

    

гр.София, 02.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 29^-ти март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №93 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са искове по чл.415, вр. с чл.422 ГПК.

Ищецът „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, е предявил иск по чл.422, ал.1 ГПК срещу Ц.М.И., ЕГН **********,*** за установяване съществуването на вземане за следните суми:

56 421,80 лева (петдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и един лева и осемдесет стотинки), явяваща се непогасена главница по договор за кредит от 29.06.2007г. и допълнително споразумение от 01.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018г. до окончателното погасяване на задължението;

54 502,80 лева (петдесет и четири хиляди петстотин и два лева и осемдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 18.03.2010г. до 04.01.2018г.;

3 008,78 лева (три хиляди и осем лева и седемдесет и осем стотинки) санкционираща лихва за периода от 18.11.2009г.  до 04.01.2018г. и сумата от

1 928,07 лева (хиляда деветстотин двадесет и осем лева и седем стотинки) – заемни такси.

Претендира присъждането и на разноски – 2 317,23 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за кредит от 29.06.2007г. банката предоставила на Ц.М.И. такъв в размер на 57 700 лева, със срок за погасяване 300 месеца, считано от датата на разрешаването му – 29.06.2007г., с определени съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК УЮТ лихвени проценти. За обезпечаване на кредита била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1425/6695 ид. ч. от парцел III, кв. 213 по плана на гр. Ботевград, с площ 6695 кв. м., кв. 79 А ведно с обособена част от сграда Спомагателен корпус СК-2 от ос 1 до ос 4-гараж.

На 01.06.2010г. било подписано допълнително споразумение между страните, с което остатъчният дълг бил преструктуриран и лихвеният процент бил общо 10,99 %. Дължимите редовна и наказателна лихви били капитализирани към дълга и се запазил крайният срок за издължаване, а в случай, че кредитът станел предсрочно изискуем капитализацията отпадала, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считали отново за дължима лихва.

Твърди се, че съгласно т.20.2. от Общите условия към договора при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. Поради невнасяне в срок на месечните погасителни вноски от страна на ответника и съгласно сключения между страните договор банката е обявила вземането си за предсрочно изискуемо на 18.12.2017г., тъй като длъжникът не бил погасил към тази дата 85 броя погасителни вноски, за което с писмо изх. №01-20-07970/08.12.2017г. уведомила кредитополучателя, получено от последния на 13.12.2017г.

Съгласно т.20.2. от договора при допусната забава, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Допълнително, след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молба за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент в т. 6 от договора, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Твърди се, че на 05.01.2018г. банката подала заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника-ответник Ц.М.И., по което било образувано ч. гр. д. №91/2018г. по описа на РС – гр.Ботевград, по което били издадени такива на 08.01.2018г. за заплащане на сумите, както следва: 56 421,80 лева – главница, 54 502,80 лева – договорна лихва за периода  от 18.03.2010г. до 04.01.2018г.; 3 008,78 лева – санкционираща лихва за периода от 18.11.2009г. до 04.01.2018г.; 1 928,07 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 05.01.2018г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски – 2 317,23 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На 12.02.2018г. било образувано изпълнително производство №20189280400117 по описа на ЧСИ Магдалена С.,*** действие СОС, а на 11.04.2018г. банката-заявител получила съобщение за подадено от длъжника-ответник възражение, във връзка с което и в срока по чл.415, ал.1 ГПК, подала настоящия иск за установяване съществуване на вземането си към 05.01.2018г. Исковата молба е подадена на 10.05.2018г.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника Ц.М.И., получен от него на 25.06.2018г.

С писмо с клеймо от 09.07.2018г. Ц.М.И. е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като прави възражение за погасяването на вземанията по давност и моли иска да бъде отхвърлен.

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

            С договор за ипотечен кредит от 29.06.2007г. „Б.Д.” ЕАД е отпуснала на Ц.М.И. кредит в размер на размер на 57 700 лева, със срок за погасяване 300 месеца, считано от датата на разрешаването му – 29.06.2007г., с определени съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК УЮТ лихвени проценти. За обезпечаване на кредита била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1425/6695 ид. ч. от парцел III, кв. 213 по плана на гр. Б., с площ 6695 кв. м., кв. 79 А ведно с обособена част от сграда Спомагателен корпус СК-2 от ос 1 до ос 4-гараж

На 01.06.2010г. страните подписали допълнително споразумение между страните, с което остатъчният дълг бил преструктуриран и лихвеният процент бил общо 10,99 %. Дължимите редовна и наказателна лихви са капитализирани към дълга и се запазил крайният срок за издължаване.

С уведомление от 08.12.2017г. „Б.Д.” ЕАД обявява договор за ипотечен кредит от 29.06.2007г. за предсрочно изискуем, поради забава в погасяванията на задълженията от страна на кредитополучателя Ц.М.И.. Уведомлението е получено от Ц.М.И. на 13.12.2017г.

Видно от извлечение справка за дължимите суми по договора към 05.01.2018г. задълженията на Ц.М.И. възлизат на  56 421,80 лева, явяваща се непогасена главница, 54 502,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.03.2010г. до 04.01.2018г.; 3 008,78 лева-санкционираща лихва за периода от 18.11.2009г.  до 04.01.2018г. и сумата от 1 928,07 лева заемни такси.

На 05.01.2018г. „Б.Д.” ЕАД подала заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника-ответник Ц.М.И., по което било образувано ч. гр. д. №91/2018г. по описа на РС гр.Ботевград, по което били издадени такива на 08.01.2018г. за заплащане на сумите, както следва: 56 421,80 лева – главница, 54 502,80 лева – договорна лихва за периода  от 18.03.2010г. до 04.01.2018г.; 3 008,78 лева – санкционираща лихва за периода от 18.11.2009г. до 04.01.2018г.; 1 928,07 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 05.01.2018г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски – 2 317,23 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На 12.02.2018г. било образувано изпълнително производство №20189280400117 по описа на ЧСИ Магдалена С.,*** действие СОС. РС с разпореждане от 26.03.2018г., съобщено на ищеца на 11.04.2018г. е дал указания за предявяване на иска по чл.422 ГПК в едномесечен срок, който е предявен на 10.05.2018г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема за компетентно изчерпателно и задълбочено е видно, че по договор за ипотечен кредит от 29.06.2007г. сумата от 57 700лв. е усвоена на 29.06.2007г. След м. юли 2009г. четири поредни вноски от 15.08.2009г.-15.11.2009г. не са обслужвани. След сключване на споразумение от 01.06.2010г. вноските са погасявани отново със закъснение, като последното плащане е на 17.02.2011г. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем има забавяне от 226 дни  на 5 месечни падежирали вноски.

Към датата на 05.01.2018г. не са погасени общо 85 бр. анюитетни вноски за периода 15.12.2010г.-15.12.2017г. Размерът на дължимата главница към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно плащане е в размер на 56 421,80 лева. Обезщетението за забава  по т.20.1 и т.20.2 от ОУ е в размер на 3 008,78 лева за периода от 18.11.2009г.  до 04.01.2018г. Размерът на дължимите заемни такси е 1 928,07 лева. Вещото лице е отговорило на поставените задачи ясно, компетентно и изчерпателно, поради което съдът изцяло кредитира заключението му.

По делото се назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза видно от заключението на която падежиралите главници за периода 05.01.2013г.-05.01.2018г. за сумата 3821,49лв. за 60 вноски, за които не са представени доказателства за плащане.

Размерът на договорните падежирали лихви за остатъчната главница  за периода 05.01.2015г.-05.01.2018г. е 35251,71лв.

Размерът на дължимите договорни лихви при условията на чл.20.1 от ОУ за периода 05.01.2015г.-05.01.2018г. е 476,90лв.

Размерът на дължимите договорни лихви при условията на чл.20.2 от ОУ за периода 05.01.2015г.-05.01.2018г. е 266,39лв.

Размерът на дължимите заемни такси за периода 05.01.2013г.-05.01.2018г. е 1304,87лв.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск по чл.422 ГПК за установяване на задълженията на ответника като кредитополучател към банката ищец по договор за ипотечен кредит. Искът е допустим, предявен в срока по чл.415 ал.4 ГПК. С определение от 26.03.2018г. на РС гр.Ботевград е указано на ищеца в едномесечен срок да предяви иска и да представи доказателства. съобщението е получено на 11.04.2018г. Искът е предявен на 10.05.2018г.

Спорът е разгледан по реда на разглеждане на търговските спорове, чл.365 и сл ГПК, тъй като от обективна страна и съгласно чл.1 ал.1 т.7 ТЗ и чл.287 ТЗ банковите сделки са търговски.

Разгледан по същество искът е частично основателен.

От представения договор за ипотечен кредит и допълнителното споразумение ищецът „Б.Д.” ЕАД е предоставил на ответника Ц.М.И. кредит в размер на 57700лв. Сумата е усвоена от ответника на 29.06.2007г.

В срока за отговор на 09.07.2018г. ответникът Ц.М.И. е направил възражение за давност. Същото е направено своевременно по чл.370 ГПК и съгласно т.4 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Възражението за погасителна давност е основателно по отношение на главницата за сумите до 05.01.2013г. и за лихвите и таксите до 05.01.2015г. като след тези дати дължимите главници и лихви не са погасени от съответно пет и три годишна давност до датата на подаването на заявлението 05.01.2018г. Видно от допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която падежиралите главници за периода 05.01.2013г.-05.01.2018г. за сумата 3821,49лв. за 60 вноски, за които не са представени доказателства за плащане.

Размерът на договорните падежирали лихви за остатъчната главница  за периода 05.01.2015г.-05.01.2018г. е 35251,71лв. Съдът не приема за достоверно заключението в тази част, тъй като върху непогасената главница 3821,49лв. при 10,99% договорна лихва за срок от три години договорната лихва възлиза на 1259,95лв. Очевидно вещото лице я е определило върху размер на главница, която е погасена по давност.

Размерът на дължимите договорни лихви при условията на чл.20.1 от ОУ за периода 05.01.2015г.-05.01.2018г. е 476,90лв. Размерът на дължимите договорни лихви при условията на чл.20.2 от ОУ за периода 05.01.2015г.-05.01.2018г. е 266,39лв. или общо 743,29лева.

Съгласно ДССЕ размерът на дължимите заемни такси за периода 05.01.2013г.-05.01.2018г. е 1304,87лв. Заемните такси са периодично плащане и се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл.111 б.“в“ ЗЗД и ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, поради което за периода 05.01.2015г.-05.01.2018г. съобразно ДССЕ възлизат на 947,92лв.

В тези размери исковете са основателни, като за остатъка до пълните предявени размери исковете претенции са погасени по давност. Падежиралите вноски за главница лихви и разноски са изискуеми без покана и могат да бъдат обект на принудително събиране от страна на кредитора. След изтичането на погасителната давност и направеното в срок възражение, поради бездействието на кредитора същите са естествено задължение и не подлежат на принудително събиране, поради което исковете са неоснователни.

Съдът не приема за основателно възражението на ответника за начисляване на лихви върху лихви, тъй като това е станало със съгласието на двете страни за изменение на договора с допълнително споразумение за капитализиране на изискуемите задължение и приемане на нов погасителен план, което съответства на чл.20а ал.2 ЗЗД. Това не се е случило едностранно от страна на банката.

Съгласно т.9 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответникът Ц.М.И., следва да понесе направените в настоящото производство разноски на ищеца: за държавна такса – 2317,23лв.; юрисконсултско възнаграждение –300,-лв.; съдебно-счетоводна експертиза – 1000,-лв. или общо 3617,23лв., като съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят 211,45лв.

Следва да се присъдят с оглед изхода на делото и направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №91/2018г. по описа на РС – гр.Ботевград като съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят 141,30лв., т.12 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК по отношение на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, Ц.М.И., ЕГН **********,***, че дължи на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** по договор за кредит от 29.06.2007г., следните суми:

3821,49 лева (три хиляди осемстотин двадесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), явяваща се непогасена главница по договор за кредит от 29.06.2007г. и допълнително споразумение от 01.06.2010г., за периода 05.01.2013г.-05.01.2018г.;

1259,95 лева (хиляда двеста петдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2015г. до 05.01.2018г.;

743,29лева (седемстотин четиридесет и три лева и двадесет и девет стотинки) санкционираща лихва за периода 05.01.2015г.-05.01.2018г.

947,92лева (деветстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) – заемни такси, както и законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – гр.Ботевград,

            за които е издадена заповед №224/08.01.2018г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от документ и изпълнителен лист от 08.01.2018г. по ч. гр. д. №91/2018г. по описа на РС – гр.Ботевград.,

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за остатъка до пълния предявен размер.

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК Ц.М.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски в общ размер 211,45,лв. (двеста и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК Ц.М.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** в общ размер 141,30лв. (сто четиридесет и един лева и тридесет стотинки), представляващи разноски по ч.гр.д.№91/2018г. по описа на РС гр.Ботевград. 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.София.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: