Р
Е Ш Е Н И Е №260026/27.8.2020г.
гр.
Ямбол, 27.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично заседание на осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА
при секретаря М. П., като разгледа докладваното
от съдия ПАНАЙОТОВА АНД № 458 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Д.В.В. от гр. Б., подадена чрез редовно
упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 20-0814-000075/27.02.2020г.,
издадено от Началника на РУ – Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, с
което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от същия закон.
Жалбата е бланкетна
и съдържа искане за отмяна на НП. В подкрепа на искането са изложени общи
доводи за незаконосъобразност на НП, без да се навеждат конкретни оплаквания.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за
отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски. Защитникът
излага, че жалбоподателят закупил процесния автомобил през 2016г. и не оспорва
обстоятелството, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в изискуемия
от закона срок. Въпреки това, позовавайки се на разпоредбите на чл.14, ал.1 и
ал.3 от Закона за нормативните актове, регламентиращи обратната сила на
законовите норми, счита, че с оглед датата на закупуване на автомобила, в
случая разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП е неприложима, доколкото същата е
приета през 2017г. и няма обратно действие. Поради това намира, че
жалбоподателят неправилно е санкциониран
за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Развива и доводи за субективна
несъставомерност на деянието, като счита, че не е извършено виновно.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита,
че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното
от жалбоподателя нарушение и при издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Пледира НП да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
В депозирано писмено становище по спора
представителят на въззиваемата страна застъпва тезата, че за жалбоподателя е
съществувало нормативно установено задължение за регистрация и към момента на
придобиване на собствеността върху автомобила през 2016г. В последователност счита,
че незнанието на приетата в последствие разпоредба на чл.143, ал.15 от ЗДвП не
е извинително и не води до отпадане на отговорността му. Претендира присъждане
и на юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС на 03.10.2016г.
жалбоподателят закупил лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № ***. След закупуването
му не преприел действия по неговата регистрация, поради което на 03.01.2020г.
регистрацията на автомобила била служебно прекратена, на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП
След служебното прекратяване на регистрацията - на 09.01.2020г. около 14:10
часа, при управление на горепосочения автомобил по път ***, около км.*** на
територията на Община С., обл. Я., жалбоподателят бил спрян за проверка от екип
на РУ – С., в състав свидетелите С. и С.. При извършената проверка и след
справка с работната станция за отдалечен достъп свидетелите установили, че
автомобилът е с прекратена регистрация и съставили на водача АУАН серия ***, № ***.
за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
С постановление от
07.02.2020г. ЯРП отказала да образува наказателно производство, като с оглед
неголямата продължителност на периода, през който управлявания от жалбоподателя
автомобил е бил с прекратена регистрация, е приела, че деянието е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Със същото постановление
материалите по преписката са изпратени на Началника на РУ – С., с указания за
санкциониране на дееца по административен ред.
В последователност
- на 27.02.2020г., при идентично на отразеното в акта фактическо и юридическо
описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите С. и С.,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо
право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.
По същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Страните не спорят,
а и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
извършеното от жалбоподателя покрива обективните признаци на вмененото му
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото към момента на проверката –
09.01.2020г., управлявания от него автомобил е бил със служебно прекратена
регистрация от 03.01.2020г.
Спорен е въпросът
дали деянието покрива и субективнитие признаци на нарушението, т.е., дали е
извършено виновно. Според чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно разпоредбите на чл.11, ал.2 и
ал.3 от НК, приложими по въпроса за вината по силата на чл.11 от ЗАНН, деянието
е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на
тези последици, и е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или
когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Доколкото от доказателствата по делото е безспорно установено, че
към момента на проверката жалбоподателят не бил уведомен по какъвто и да било
начин за служебно прекратената регистрация, че управлявания автомобил е бил с
регистрационни табели и СРМПС не е било отнето, се налага извод, че липсва
т.нар. интелектуален момент, характерен за умишлените форми на вината и за
престъпната самонадеяност, тъй като жалбоподателят нито е съзнавал, нито е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, защото не е знаел, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Въпросът е дали незнанието
на това обстоятелство е извинително по смисъла на чл.14, ал.2 от НК. Настоящият
състав счита, че на този въпрос следва да се отговори положително, като намира,
че в случая не е имало законово основание за служебно прекратяване на
регистрацията.
Не е спорно, че
жалбоподателят е закупил автомобила на 03.10.2016г. и към момента на
закупуването му също е имало нормативно установено задължение за регистрация,
което той не е изпълнил. Освен административнонаказателната отговорност обаче, към
момента на придобиване на собствеността законът не е предвиждал допълнителни
санкции, неблагоприятни последици или мерки, произтичащи от неизпълнението на това
задължение. Такава последица е предвидена за пръв път с разпоредбата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП (обн. ДВ бр. 77/26.09.2017г., в сила от 27.12.2017г.), която
гласи, че: „Служебно, с отбелязване н автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.“. По правило, а и в конткретния случай, нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП няма обратно действие. Това е така защото, както с основание отбелязва
защитата, по силата на чл.14, ал.3 от ЗНА, обратна сила на разпоредби,
прадвиждащи санкции, не може да се дава. Съгласно чл.14, ал.1 от с.з. това може
да стане само по изключение, и то с изрична разпоредба. Поради това и доколкото
в ПЗР на ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ бр.77/26.09.2017г., липсва изрична разпоредба,
придаваща обратна сила на чл.143, ал.15 от ЗДвП, следва да се приеме, че
текстът има действие само занапред, или единствено по отношение на
автомобилите, придобити и нерегистрирани в срок след влизането й в сила. Именно
затова жалбоподателят нито е бил длъжен, нито би могъл да предвиди служебното
прекратяване на регистрацията, и то точно на 03.01.2020г., две години след
приемане разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Т.е., не може да се приеме, че
е налице и престъпна небрежност. Поради това, след като деянието, за което
жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, не е извършено виновно, то не
представлява административно нарушение по смисъла на закона. Като е приел
противното, АНО е издал несъобразен с материалния закон акт, който подлежи на
отмяна на това основание.
При този изход на
делото, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ
бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно
горепосочената норма, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски
чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в
случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва
да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.
Водим от изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0814-000075/27.02.2020г.,
издадено от Началника на РУ – Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Д.В. ***, ЕГН **********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР -
Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.В. от гр. Б., с посочени по-горе данни,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: