Решение по дело №353/2011 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 61
Дата: 22 март 2012 г. (в сила от 22 март 2012 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20117120700353
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2011 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

В името на народа

 

гр. Кърджали, 22.03.2012г.

 

Административен съд - Кърджали, в  публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

 

При секретаря М.Х.                                                      

като разгледа докладваното от съдия   Божкова

административно дело 353/ 2011г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ( ЗУТ).

Образувано е по подадена от “ П***1-2***/” Е**Д, с. Ч***, чрез председателя Л.Х.М., жалба против Заповед № 400/ 17.06.2011г. на началник РДНСК ЮЦР към ДНСК.

  В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административно-производствените правила. Посочва се, че констатациите в нея са неверни. Строежът, предмет на заповедта на началника на РДНСК ЮЦР, представлявал слънцезащитен сенник, а не, както било прието от служители на ДНСК – остъклен навес към ресторант. Слънцезащитният сенник бил изпълнен в ПИ, собственост на “П***-2****” ЕД, въз основа на издадено от гл.архитект на община Черноочене Разрешение за строеж № 67/ 09.09.2009г. Съобразно скица-виза с указан начин на застрояване и становище на инженер-конструктор. Посоченият строеж бил проверяван от служители на РДНСК Кърджали. В Констативен протокол №131/ 01.12.2010г. записали, че строежът е изпълнен съгласно Разрешение за строеж № 67/ 09.09.2009г. За резултатите от тази проверка началникът на РДНСК Кърджали уведомил участниците в строителството, както и началника на РДНСК ЮЦР. Прави се искане да се отмени оспорената заповед на началник-сектор Кърджали към РДНСК ЮЦР. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от редовно упълномощен адвокат, който излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповед, идентични с посочените в жалбата. Претендира деловодни разноски.

Ответникът – началникът на РДНСК ЮЦР, се представлява от юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на издадения административен акт.

Настоящият състав на съда след като прецени събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, за което създава неблагоприятни последици и в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

С Констативен акт № 7/ 21.03.2011г., съставен от служители на РДНСК ЮЦР, сектор Кърджали, е поставено началото на административното производство по чл.225, ал.1 от ЗУТ. Въз основа на установеното в КА е издадена оспорената в настоящото производство Заповед. Съгласно описаното в нея строежът – “Остъклен навес” представлява пристройка към съществуваща сграда- ресторант “А***”. Размерите на строежа са: 17.65м/ 4.45м/ 2.90м и височина: 2.40м/ 3.45м. Строежът представлява дървена конструкция – дървени колони, облицовани с гипсокартон, цокъл от тухлен зид с размери 0.35м/1.10м, облицован с плочи. Покривът е дървена конструкция, покрит с ондулин. Строителството, съгласно декларация на управителя на “П***-2**” Е***, е извършено през септември 2009г. Прието е, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти – в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.137, ал.3 от ЗУТ.

Съгласно НА за покупко-продажба на НИ, №189, т.І, рег.3067, нот.д.№189/ 2004г. жалбоподателят е собственик на масивна двуетажна търговска сграда - “Ресторант, сладкарница и кафе-аперитив”, ведно с прилежащия терен, в който е построена сградата, съставляващ УПИ ІІІ-8, кв.14 по плана на с.Черноочене, целият с площ 1139 кв.м.

От Разрешение за строеж № 67/ 09.09.2009г. на гл.архитект на община Чероочене се установява, че съгласно издадена Скица №241/ 31.08.2011г., на “П*** 2002” Е***Д се разрешава да построи “Слънцезащитен сенник” в УПИ ІІІ-8, кв.14 по плана на с.Черноочене.

От Конструктивна експертиза, изготвена през септември 2009г., от инженер-конструктор се установяват размерите на строежа – 1770см/ 360см и от дървена конструкция 1770см/ 270см, състояща се от столици и колони 12/12 см и ребра 5/10см при подпорно разстояние 262 см. Осовото разстояние между колоните в надлъжно направление 2 262 см, като последните да са взидани н масивен цокъл 0.65 м. натоварването на навеса да бъде от обшивка и бардолин.

От Констативен протокол № 131/ 01.12.2010г. се установява, че служители на РДНСК сектор Кърджали са извършили проверка на “Слънцезащитен сенник” в УПИ ІІІ-8, кв.14 по плана на с.Черноочене. Констатациите са, че строежът е изпълнен съгласно издаденото Разрешение за строеж № 67/ 09.09.2009г., скица-виза с указан начин на застрояване от гл.архитект на общ. Черноочене и конструктивно становище от инженер-конструктор. В същия КП е прието, че от протокол от геодезическо заснемане, извършено от лицензирана фирма, се установявало, че строежът е изпълнен изцяло в имота на “П*** 2***” ЕООД.

От КА №5/ 11.10.2010г., съставен от служители на община Черноочене се установява, че е извършена проверка на строеж: “Слънцезащитен сенник” в УПИ ІІІ-8, кв.14 по плана на с.Чероочене. Прието е, че с монтирането на прозорци на трите стени, навеса се превръща в помещение без строителни книжа за него. Установените нарушения са: Извършени СМР, които не са разрешени по съответния ред – без одобрен проект, засегната е част от тротоар – публична общинска собственост, с което е нарушена регулационната линия на плана на селото. На основание КА е издадена заповед № 463/ 20.10.2011г. на кмета на община Черноочене за спиране строителството и забрана достъпа до строежа.

От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че строежът е с размери: 17.35м/4.40м/3.60м, намира се в УПИ ІІІ-8, кв.14 по плана на с.Черноочене и е разположен (тангира в източния си край) на уличната регулационна линия на УПИ ІІІ-8, кв.14 по плана на с.Черноочене. От извършения оглед на място ВЛ е установило, че “Слънцезащитен сенник” е изпълнен така, както е указано в издаденото разрешение за строеж и технологично обосновано в конструктивна експертиза от месец септември 2009г., с размери, отговарящи на геодезическото заснемане. ВЛ е приело, че строежът е частично идентичен с описания в оспорената заповед. Обосновало е извода си с разликата в размерите на строежа от констативния акт и тези от геодезическото заснемане и вида, показан в КА ( рис.3 – изпълнение на строежа – л.23 д.), който не отговаря на този в заповедта. Категорията на строежа ВЛ посочва, че е шеста. Към момента на експертизата ВЛ констатира, че няма остъкляване по “Слънцезащитен сенник”. На въпроса на пълномощника на ответника дали някога е имало такова остъкляване експертът посочи, че не може да отговори на този въпрос, дали е имало остъкляване. Поясни, че ако е имало, то би следвало да се вижда някъде захват, тъй като остъкляването се хваща на рамки. Рамки в момента на огледа нямало, а имало колони и греди, напречни и вертикални колони. За да е имало, трябвало да има и каси, а каси не се установили по време на експертизата. Обясни, че има изграден цокъл от фигуративни тухли, поставен като външна облицовка, приблизително около 60 см.   

Предвид установената фактическа обстановка съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Съображенията за това са следните:

Строежът представлява постройка на допълващото застрояване към ресторант, т.е. обект за търговия. С тези свои характеристики е сред изключенията от постройки на допълващото застрояване, предвидени в чл.42, ал.2 от ЗУТ, които могат да се разполагат на уличната регулационна линия.

Съгласно описанието на строежа в оспорения административен акт, той представлява “Остъклен навес” към ресторант “Авалон”. В КА, чиито констатации са обективирани в Заповедта, строежът е описан като “Остъклен навес” и “Слънцезащитен сенник”. Този строеж е бил обект на проверка от служители на РДНСК сектор Кърджали. В съставения Констативен протокол служителите са приели, че строежът е изпълнен в съответствие с издаденото разрешение за строеж и скица-виза. В този смисъл е и заключението на ВЛ, като няма основания за съмнение в неговата компетентност и безпристрастност.

По отношение на твърдението на пълномощника на ответника, че постройката, предмет на заповедта, е остъклена, съдът приема следното: Действително в декларация, с дата 12.11.2010г., на управителя на “Пчела 2002” ЕООД, е посочено, че строежът “Слънцезащитен навес с остъкляване” е извършен от дружеството в края на месец септември 2009г. Проверката на служителите в РДНСК сектор Кърджали, приключила с констативен протокол от 01.12.2010г. е установила, както беше посочено по-горе в решението, че строежът съответства на издаденото разрешение за строеж и скица-виза. Тази проверка е извършена след деклариране на обстоятелството на времето на извършване на строежа. Никъде в констативния протокол не се споменава, че строежът е остъклен. В своето заключение ВЛ също констатира, че няма остъкляване на строежа. В КА, съставен от служители на РДНСК сектор Кърджали веднъж строежът е посочен като “Остъклен навес”, а в т.ІІІ – Изпълнение на строежа, е описан като “Слънцезащитен сенник”. Посочени са размерите, материалите от които е направен, без да се споменава, че е остъклен. При нееднозначното описание на строежа в КА не може да се приеме, че и към момента на проверката, същият е представлявал “Остъклен навес”. Поради изложените съображения и предвид заключението на ВЛ, че строежът е в съответствие с издаденото, от главния архитект на община Черноочене, разрешение за строеж и скица-виза, както и, че не е остъклен, констатациите в КА, послужил за издаване на Заповедта, следва да се считат за опровергани. От това следва, че жалбата е основателна, а заповедта като незаконосъобразна следва да се отмени.

При този изход на спора е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 550 лв, от които: държавна такса в размер на 50 лв и възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв и адвокатски хонорар в размер на 350 лв.

Водим от горното и на основание чл.172 , ал.2, предл. 2-ро от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

Отменя Заповед № ДК-02-ЮЦР-400/ 17.06.2011г. на началник на РДНСК ЮЦР Пловдив, с която е наредено да се премахне установения като незаконен строеж “Остъклен навес” към ресторант “А**”, находящ се в УПИ ІІІ-8, кв.14 по плана на с.Черноочене, община Кърджали.

Осъжда ДНСК  София да заплати на “П** 2**” ЕООД със седалище и адрес на управление: с.Черноочене, ул.”Централна” №5, деловодни разноски в размер на 550 лв.

Решението, съгласно чл.215, ал.7 от ЗУТ, е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                Съдия: