Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
31.03.2023
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети март две
хиляди двадесет и трета година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: С.Х.
прокурор: Мирослав Илиев
сложи за
разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 262 по описа за
2023 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на З.Г.Б., ЕГН: **********,***,
чрез адв. Н.А. - БАК против Решение № 114/05.12.2022 г., постановено по НАХД №
452/2022 г. по описа на Районен съд - Царево, с което е потвърдено НП №
22-4635-000269/09.09.2022г. на Началник РУ – Приморско при ОДМВР гр.Бургас, с
което на касатора за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и противоречи на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че не е изтекъл едномесечния срок
за регистрация на електрическия скутер и не е направен анализ на изложените в
жалбата възражения. Сочи се, че не е изяснено как наказващият орган е бил
сезиран да се произнесе по преписката, тъй като в НП не е посочен АУАН, както и
не е установено каква е причината в АУАН актосъставителят да е отбелязал
„неустановена собственост” и „има претърпени имуществени вреди”. Счита се, че
от събраните по делото доказателства не се доказва наличието на виновно
поведение от страна на водача, както и че се касае до превозно средство, което
не е с одобрен тип по реда на чл.138, ал.4 от ЗДвП. Оспорва се извода на съда
за липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се
оспореното съдебно решение да бъде отменено, както и да се отмени издаденото
НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се явява лично и с процесуален представител – адв. Н.А., която
поддържа жалбата по изложените в същата възражения. Претендира присъждане на
разноски. Касаторът сочи, че не счита че е извършил нарушение, поради факта, че
в ежедневието си вижда подобни превозни средства спокойно и свободно да се
движат.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, изразява мнение за оставяне в сила на решението на
първата инстанция.
Административен съд -
Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение
Районен съд - Царево е потвърдил наказателно постановление № 22-4635-000269/09.09.2022г.
на Началник РУ – Приморско при ОДМВР гр.Бургас, с което на касатора за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
За да постанови оспореното съдебно
решение съд е приел, че на 28.07.2022г., около 12:40 часа в гр.Приморско, на
ул. “Трети март“ срещу магазин „Приз“ полицейски наряд е спрял за проверка
движещия се по улица „Трети март“ в посока към ул. “Сирена“ двуколесен мотопед/
електрически скутер без регистрационен номер, управляван от жалбоподателя З.Г.Б..
За установеното и извършено от Б.
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП свид. Н.Илиев – мл. автоконтрольор в
РУ-Приморско съставил Акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 591893/28.07.2022г., препис от който бил връчен на жалбоподателя и
подписан от него без възражение.
По случая била образувана и преписка
№ ЗМ-169/2022г. по описа на РУ - Приморско, прокурорска преписка № 11635/2022г.
по описа на РП-Бургас ТО Царево, като в хода на проверката Б. предоставил на органите писмени доказателства
- сертификат относно превозното средство, видно от който същото е двуколесно
превозно средство с електрически двигател с кубатура от 50 куб.см., и фактура
за придобиването му, от която била видна датата на придобиването -21.07.2022г.
С Постановление от 18.08.2022г. прокурорът при РП-Бургас ТО Царево отказал да
образува досъдебно производство, като приел, че няма извършено престъпление по
чл.345 ал.2 от НК, тъй като деянието е несъставомерно от обективна страна и
изпратил преписката на Началника на РУ – Приморско, който издал обжалваното НП,
с което приел, че Б. управлява на инкриминираната дата и място МПС - мотопед
категория L1E-B марка KUBA 2 модел MYFORSE – 4000E с рама № LJ4TWJZB6LJ100378,
което не е регистрирано по надлежния ред, с което е извършил нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и му наложил административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съдът е намерил, че не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и в
конкретния случай обществената опасност на деянието не е по-ниска от
нарушенията от този вид.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от РС-Царево фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно
убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и
представените писмени доказателства.
Не са налице допуснати съществени
процесуални нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП. В
тази връзка следва да се отбележи, че наказателното постановление е издадено в
хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, доколкото по делото се установява, че съставеният
срещу лицето АУАН, съдържащ констатации за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
законосъобразно е бил прекратен с Мотивирана разолюция на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН,
а материалите са били изпратени на компетентната Районна прокуратура. Едва след
постановения отказ да
се образува досъдебно производство от 18.08.2022г. на РП-Бургас ТО Царево и
изпращане на преписката в РУ – Приморско,
наказващият орган – Началник РУ – Приморско
е издал процесното НП.
Наказателното
постановление съдържа необходимите законови реквизити и в частност дава ясно
описание на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено, без да е
налице породена неяснота за привлеченото към отговорност лице за това какво
нарушение му се приписва, съответно как да организира адекватно своята защита.
В контекста на изложеното, съдът не споделя твърдението на касатора, че НП се
явява порочно, предвид обстоятелството, че в същото не е посочен АУАН въз
основа на който се издава НП, тъй като както вече се посочи по-горе, НП е
издадено в хипотезата на чл.36, ал.2, изр.2 от ЗАНН, по аргумент от който не е
било необходимо съставяне на АУАН, като в тази връзка се явяват неоснователни и
възраженията касаещи съдържанието на първоначално съставения АУАН.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията
на въззивния съд, касаещи материалната законосъобразност на издаденото НП и препраща
към тях на чл.221, ал.2 от АПК, като относно възраженията в касационната
жалба, намира за необходимо да акцентира на следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Според чл.149, ал.1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на
типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински
букви категория L – моторни превозни средства, определени в чл.4 от Регламент
(ЕС) № 168/2013.
чл.4 "Категории превозни средства",
Регламент (ЕС) № 168/2013 на ЕП на Съвета, гласи че към превозните средства от
категория L спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства,
чиито категории са описани в настоящия член и в приложение I, включително
велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните
мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни
средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни
средства с повишена маневреност.
- Пар. 2 от същия чл.4 на цитирания
Регламент гласи, че за целите на настоящия Регламент се прилагат следните
категории и подкатегории, описани в приложение I:
а) превозно средство от категория
L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя на следните подкатегории:
i) L1e-А превозно средство
(велосипед с двигател);
ii) L1е-В превозно средство
(двуколесен мотопед);.
Пар.3 на същия Регламент предвижда, че изброените в Пар.2 превозни средства от категория L се
класифицират според двигателя им, а именно: б. "г"- задвижвани от
електрически двигател.
Съгласно Приложение № І на Регламент
- Категорията "L1e" представлява леко двуколесно моторно превозно
средство, имащо следните параметри: две колела и задвижване с двигател, посочен
в член 4, параграф 3 /в б. "г" на пар. 3 са посочени електрическите
двигатели/; максимална конструктивна скорост на превозното средство ≤ 45
km/h; максимална постоянна номинална или ефективна мощност (1) ≤ 4000 W;
максимална маса = технически допустима маса, посочена от производителя.
При така посочените
характеристики/техническите данни в Регламента, въпросното МПС подлежи на
регистрация.
Параметрите, касаещи обема на
двигателя са от значение само, ако конфигурацията за задвижване на превозното
средство включва двигател с вътрешно горене с принудително запалване, както е
посочено в Регламента или тази характеристика е неотносима към процесното МПС,
което е с електрически двигател.
По отношение на останалите параметри,
това МПС изцяло ги покрива, видно от представения от жалбоподателя сертификат: дължина
≤ 4 000 mm, в случая 1820 mm; широчина: ≤ 1000 mm за L1e превозно
средство, в случая 750 mm; височина ≤ 2 500 mm, в случая 1310 mm.
Следователно, въпросното превозно
средство отговаря на размерите за дължина, височина и ширина, посочени в
Регламента и при така действащата правна уредба, за да може да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, превозно средство следва да е
регистрирано и да има табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. Необходимостта от регистрация следва от закона и не зависи от
волята на касатора, както и от неговата субективна преценка и твърдения, че в ежедневието си вижда подобни превозни
средства спокойно и свободно да се движат, поради което възраженията,
изложени в тази връзка, се явяват неоснователни. Нещо повече, в самия
представен от жалбоподателя сертификат относно превозното средство е посочено,
че същият е категория L1е-В,
поради което не може да се сподели виждането на касатора, че се касае до
превозно средство, което не е с одобрен тип по реда на чл.138, ал.4 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно и
възражението, че не е изтекъл едномесечния срок за регистрация на превозното
средство, тъй като на касатора е наложено
административно наказание за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.175, ал.3,
пр.1 ЗДвП, изразяващо се в самия факт на управляване на моторното превозно
средство по пътищата, без нужната регистрация, а едномесечния срок, визиран в
хипотезата на чл.145, ал.2 от ЗДвП касае процедурата, свързаната
с придобиването и пререгистрацията на вече регистрирано превозно средство.
Настоящата
инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
поради което деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай.
Предвид всичко
изложен по-горе, следва да се заключи, че като е потвърдил
издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
114/05.12.2022 г., постановено по НАХД № 452/2022 г. по
описа на Районен съд - Царево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2