Решение по дело №2440/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.

Производството е образувано по жалба на Я.И.В., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника адвокат А. против експертно решение № 00173/092 от 22.08.2023 г. на НЕЛК – София – специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ. В жалбата се навеждат съображения за неправилност на експертното решение в частта за определения срок на ТНР поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на същото в частта за определения срок на ТНР.

Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат А. с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и излага становище по същество на спора. Претендира разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е молба с изх. № Ю581/28.01.2023 г. от юрисконсулт А. съдържаща становище, с което се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и се твърди, че експертното решение е правилно и законосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Иска се отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

Заинтересованите страни – Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), трети състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД, Банка ДСК АД София, ТП на НОИ – Пловдив, РД „Социално Подпомагане“ – Пловдив, Агенция за хора с увреждания редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по основателността на жалбата.

Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е встъпила в същото.

Административен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - оспорена е в законоустановения 14 дневен срок от съобщаването на експертното решение, подадена е срещу подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установи, че жалбоподателят в детска възраст през 1995 г. бил диагностициран с рядкото наследствено заболяване Болест на Гоше, тип 1, в която връзка и бил освидетелстван с издадено ЕР на РЕЛКК през 2001 г., когато била дадена оценка на инвалидността от 100 процента. Следвали преосвидетелствания през 2003 г., както и през 2006 г., 2009 г., 2012 г., 2013 г., 2015 г., 2018 г., 2019 г. От 2004 г. по повод на заболяването Болест на Гоше тип 1 жалбоподателят започнал заместителна терапия с "Церезим", приеман на всеки две седмици, като бил отчетен добър отговор на терапията с подобрение на хематологичните показатели, хепатоспленомегалията, свързана със заболяването и физическото развитие на заболелия. През 2021 г. жалбоподателят подал заявление - декларация до ТЕЛК за преосвидетелстване поради влошено здравословно състояние. С ЕР на ТЕЛК № 4700 от заседание № 163 от 23.11.2021 г. била извършена оценка на работоспособността, като били определени 10 процента ТНР за срок от три години. Като водеща диагноза била вписана "афакия" с код по МКБ Н 27. 0, като в т. 13. 1 от ЕР на ТЕЛК в графа общо заболяване се вписало Псевдофакия и амблиопия на ляво око, Болест на Гоше 1 тип на заместителна терапия, Лумбосакрална радикулопатия по Л5 - ЕС1 дерматом. Прието било за очното заболяване, че не е представена актуална медицинска документация и не се следва процент ТНР. За двустранната лумбосакрална радикулопатия били определени по част VII, т. 15. 1 - 10% ТНР. По отношение на заболяването Болест на Гоше тип 1, на заместително лечение с добър клиничен ефект, било посочено, че не се обсъждат проценти ТНР. Недоволен от решението на ТЕЛК жалбоподателят го обжалвал пред НЕЛК. С решението на НЕЛК № 0201/031 от 16.02.2022 г. по отношение на очното заболяване НЕЛК – нервни, очни и ССЗ счела, че следва да се отмени и върне ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, предвид липсата на конкретно посочени очни изследвания, както и конкретизиране на приетата диагноза, предвид различното отразяване в разглежданата медицинска документация и ЕР на ТЕЛК. По отношение на описаната шийна и лумбосакрална радикулопатия НЕЛК приела, че следва да се определи по-висок процент ТНР, а именно 30 %, по т. 15. 2. Касателно Болестта на Гоше била обсъдена приложена епикриза от м. 09. 2021 г. с отразено постигане на всички терапевтични цели на провежданата заместителна терапия, липса на хепато и силеномегалия, параклинични и биохимични изследвания в референтни граници, повишени стойности на пикочна киселина с препоръчано наблюдение от нефролог. Като заключение се посочило, че за Болест на Гоше тип 1 на постоянно заместително ензимно лечение с постигнати терапевтични цели от него, без данни за функционален дефицит на прицелните органи не се следва % ТНР. В действителност, въпреки че в резултат от назначената и следвана от жалбоподателя ензим-заместителна терапия се избягвало екстрено увеличение на черен дроб и слезка и свързаните с тях промени в кръвните показатели и костни кризи, в тези органи имало и продължавало да се натрупва в по-малки количества неразграден субстрат /глюкоцереброзид/, което води до хронични промени в черния дроб, слезката и костите на жалбоподателя, които водят до налични функционални нарушения на засегнатите органи и системи.

Жалбоподателят е обжалвал експертното решение на НЕЛК № 0201/031 от 16.02.2022 г. пред Административен съд Пловдив, който се е произнесъл с Решение № 2040 от 14.11.2022 г. В мотивите си съставът на Административен съд Пловдив сочи, като взима предвид изводите на СМЕ, направена в хода на производството, че въпросното генетично заболяване следва да бъде оценено по Раздел XI на Част девета от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, озаглавена "Генетични аномалии", в редакцията след измененията в сила от 16.07.2021 г., където в т. 2 са описани именно наследствени дефекти на метаболизма и други генетични болести, оценявани с 50 % ТНР и с пожизнен срок на инвалидност.

С Решение № 2040 от 14.11.2022 г. съставът на Административен съд Пловдив е установил, че Болест на Гоше, тип 1 категорично се съотнася към генетичните аномалии, като съставлява наследствено вродено заболяване, следователно ЕР на НЕЛК се явява незаконосъобразно и е следвало органа по медицинската експертиза да се съобрази с изискванията на Раздел XI на Част девета от Приложение № 1 към НМЕ при отчитане на конкретното състояние на жалбоподателя, типа на заболяването /тип 1, обуславящ конкретна тежест на симптомите/ и обусловената от него степен на функционален дефицит, установими от медицинската документация, в която връзка е и приетата СМЕ по административно дело № 860/2022 г. и при съобразяване и на данните относно ефективността на провежданото лечение. Изпратена е административната преписката на НЕЛК - София за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението.

С Решение № 0073/27.01.2023 г. НЕЛК – София, при съобразяване със задължителните указания на Административен съд Пловдив, е определил 50% ТНР с пожизнен срок на инвалидност за заболяването Болест на Гоше и е върнал експертното решение на ТЕЛК за произнасяне по очното заболяване на жалбоподателя. С Решение № 0421/24.04.2023 г. III състав на ТЕЛК към „УМБАЛ – Пловдив“ АД се е произнесъл в мотивите си, че за Болест на Гоше тип 1 следват 50% ТНР, така както е определено със СМЕ на вещото лице по административно дело № 860/2022 г. и експертното решение на НЕЛК, за Придобита липса на акомодация е определено, че следват 10% ТНР по МКБ Н27.0 и са определени проценти за други съпътстващи заболявания. С посоченото решение ТЕЛК определя краен процент 60% ТНР за срок от една година.

При така изяснената фактическа обстановка, на база събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност,съдът прие следното от правна страна:

По силата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е приетата Наредба за медицинската експертиза в сила от 27.06.2017 г., приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. по силата на законовата делегация на чл. 109 от Закона за здравето. Следователно обжалваното експертно решение е издадено от компетентен орган, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, които да са основания за нейната нищожност, съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ и чл. 63, ал. 1, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. В състава на НЕЛК са били включени лекари, за които са спазени изискванията по чл. 18 от ПУОРОМЕРКМЕ, видно от приложените в тази насока доказателства от ответника.

Жалбоподателят В. обжалва Решение № 0421/24.04.2023 г. III състав на ТЕЛК към „УМБАЛ – Пловдив“ АД пред НЕЛК – София. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че НЕЛК – София не се е съобразил с посочения за заболяванията срок пожизнен. С обжалваното в настоящото дело експертно решение № 00173/092 от 22.08.2023 г. НЕЛК – София посочва, че за основното заболяване Болест на Гоше тип 1 и Псевдофикия оператива окули синистра потвърждава определения пожизнен срок на инвалидността. За Придобита липса на акомодация изменя срока на инвалидността, определен от ТЕЛК с Решение № 0421/24.04.2023 г., от 1 на 3 години. Съгласно Раздел ІІІ на част пета т. 1 Придобитата липса на акомодация се определя на лица до 40 годишна възраст. След тази възраст на лицето не се следва % ТНР за заболяването, следователно състоянието не може да се определи като дефинитивно и предизвиква невъзможност да бъде определен пожизнен срок на инвалидността. За съпътстващото заболяване шийна и лумбална радикулпатия С5 и С6 вляво и двустранна лумбосакрална радикулопатия срокът на инвалидност е определен 3 години, тъй като заболяването също не е дефинитивно.

Съгласно чл. 69, ал. 5 от НМЕ при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Разпоредбата на чл. 69а, ал. 1 от НМЕ сочи, че изключение от случаите по чл. 69, ал. 5 се допуска при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, но лицето иска да бъде освидетелствано/преосвидетелствано само по отношение на тези от тях, които са дефинитивни състояния. В тези случаи лицето може да представи към заявлението-декларация по чл. 56, ал. 1 от правилника медицински документи, съдържащи резултати от медико-диагностични изследвания и консултации, свързани само с увреждания, които са дефинитивни състояния. В тези случаи се определя пожизнен срок на инвалидност.

Жалбоподателят не е приложил Заявление-декларация, че желае да бъде освидетелствано само по заболяванията, които са дефинитивни, поради което, при наличие на увреждания, които не са дефинитивни НЕЛК – София няма основание да определи с експертното си решение пожизнен срок на инвалидността.

По изложените съображения, съдът намира експертното решение на НЕЛК за законосъобразно, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила, съобразено е с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

По изложените мотиви, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд- Пловдив- ХХVIII състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.И.В., ЕГН **********,*** против Експертно решение № 00173/092 от 22.08.2023 г. на Национална експертна лекарска комисия - София, специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК с касационна жалба пред Върховния административен съд чрез Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: