№ 12401
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110109387 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на [фирма] срещу О. В. Н. и М. А. М., с която са
предявени обективно и субективни съединени установителни искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество
следните суми: по отношение на О. В. Н. - сумата 1 588, 05 лв. – главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ** за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /18.03.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 193, 66 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г.; сумата 10, 15 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /18.03.2021 г. / до изплащане на вземането, както и сумата 1, 69 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 09.03.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15703/2021 г. по
описа на СРС, 88 състав, a по отношение на М. А. М. - сумата 1 905, 66 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен
номер ** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /18.03.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата
232, 40 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
1
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г.; сумата 12, 18
лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /18.03.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 2, 03 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 09.03.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15703/2021 г. по
описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че двамата ответници са съсобственици на процесния имот – апартамент
75, находящ се в г****, като О. В. Н. е съсобственик на 5/16 ид. ч., а М. А. М. е
съсобственик на 6/16 ид. ч. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния
период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в посочения срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и
обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата О. В. Н. чрез
назначения й от съда особен представител адв. В. Д., в който исковете се оспорват по
основание и по размер. Оспорва се да е налице валидно облигационно отношение между
топлопреносното предприятие и ответницата, както и че не се доказва реално имотът да е
топлоснабден. Счита, че липсват доказателства общите условия, на които се позовава
ищецът да са публикувани. Оспорва претендираното за доставено количество топлинна
енергия, годността и техническата изправност на средствата за отчитане, както и че през
периода е доставяна и ползвана топлинна енергия. Прави възражение, че всички
претендирани от ищеца вземания преди 18.03.2018 г. са погасени по давност. Оспорва
претенцията за дялово разпределение, както и основателността на вземанията за мораторна
лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от другия ответник М. А. М.,
подаден чрез назначения му от съда особен представител адв. В. Х., в който исковете се
оспорват по основание и размер. Поддържа, че ответникът не е клиент н топлинна енергия,
както и че липсват доказателства същият да е собственик или ползвател на процесния имот.
Оспорва претенциите за мораторна лихва. Прави възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания.
С определение от 17.01.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
[фирма]. Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените
претенции.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 02.04.2021 г.
Длъжниците О. В. Н. и М. А. М. са уведомени за заповедта по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания за предявяване на
установителни искове. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – Нотариален акт за продажба на недвижим имот от
30.01.1996 г., Справка от НБД за И.нка И.нова К. и Удостоверение за наследници на С. А.а
М.а, се установява, че ответниците са титуляри на правото на собственост по отношение на
3
процесния имот, респективно имат качеството потребители на топлинна енергия. От
писмените доказателства се установява, че на 30.01.1996 г. И.нка И.нова К. и С. А.а М.а
придобИ.т недвижим имот в гр. София, представляващ апартамент № 75, на 8 етаж в ***,
при следните квоти ¾ ид.ч. за И.нка И.нова К. и ¼ ид.ч. за С. А.а М.а. И.нка И.нова К. е
починала на 21.02.2017 г. и е оставила законни наследници низходящите си - дъщеря си С.
А.а М.а и сина си М. А. М., които съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, наследяват
по равни части от наследството на починалата, т.е. всеки от тях е придобил по 3/8 ид.ч. /=3/4
: 2/ от процесния апартамент, находящ се в ***. С. А.а М.а се е легитимирала като
собственик на ¼ ид.ч. въз основа на договора за покупко-продажба и на 3/8 ид.ч. въз основа
на наследствено правоприемство, т.е. на 5/8 ид.ч. /=1/4 + 3/8/ от имота. На 15.04.2020 г. е
починала С. А.а М.а, същата е имала две дъщери О. В. Н. и А. В. Н., като втората е
починала преди наследодателката си е заместена от своя низходящ сина си Б. П. И.нов
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН О. В. Н. и Б. П. И.нов са наследили
наследодателката си при равни квоти,следователно всеки от тях е наследил по 5/16 ид.ч. от
процесния апартамент, находящ се в ***. По изложените съображения съдът намира, че
ответниците са съсобственици на процесния имот при следните квоти: О. В. Н. е собственик
на 5/16 ид.ч., а М. А. М. е собственик на 3/8 ид.ч. или 6/16 ид.ч.
С оглед на изложеното, съдът приема, че О. В. Н. и М. А. М. се явяват страни по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от
ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с
него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между
тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
4
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото е представен е
Протокол от 15.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесният имот /****/, на което е взето решение
за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложен
договор № 4791 от 23.10.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение - така и в ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от
03.06.2020 г. между [фирма] и [фирма] относно обстоятелството, че ищецът и това лице са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост,
като обстоятелството, че за процесния период именно [фирма] е извършвало услугата
дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от
приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид
изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на
процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е посочило,
че за входа, на жилищната сграда, в която се намира процесният имот е налице абонатна
станция. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на
всеки месец. В процесния апартамент отоплителните тела са били демонтирани, като за
целия период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Топлинна енергия
за сградна инсталация е изчислена по формулата, приложима според Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база кубатурата на имота. Не е
5
начислявана топлинна енергия за общите части, тъй като радиаторите са демонтирани. От
изследваните документи вещото лице е установило, че в банята е имало един брой водомер
за топла вода, но по данни от топлинния счетоводител считано от 2014 г. водомерът е бил
без пломба с изтекъл срок на годност и няма данни да е монтиран нов водомер. Поради това
и за процесния период е изчислявана топлинна енергия за битова гореща вода на база 3 лица
при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител, като за периода
2019 г./2020 г. количеството е коригирано на база показанията на общия водомер по
отношение на потребителите без водомери. Вещото лице е посочило още, че за процесния
период изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с
действащите нормативни актове - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. За периода от м. май 2017 г. –м. април 2020 г. начислените суми за топлинна
енергия са по прогнозно изчисление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово
разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила
изравняване между начислената и дължимата сума. Вещото лице е констатирало, че
топломерите през процесния период са преминали метрологични проверки и са годни.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 4 994,
67 лв., представляваща сбора между начислените суми по фактури (3 887, 59 лв.) и сумите за
доплащане по изравнителните сметки (1 107, 08 лв.) Ето защо, съдът приема, че въз основа
на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по
категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в определено количество
и неините стоиности за исковия период. Заключението на експерта е обосновано и изготвено
въз основа на професионалните му знания и компетентност, същото не е оспорено от
страните, поради което съдът го кредитира с доверие и го поставя в основата на правните си
изводи.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от нея
ответниците дължат да заплатят, като бъде разгледано своевременно релевирано от тях
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
6
ТР No 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено в съда на 18.03.2021 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и деиствията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила не
след и на 18.03.2018 г., а след и на 11.01.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи
условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за които се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията
за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това
за м. октомври 2018 г. е станало изискуемо на 15.12.2017 г., т. е. преди 01.01.2018 г., поради
което то, както и предхождащите го такИ., включени в рамките на исковия период – м.
05.2017 г., м. 06.2017 г., м. 07.2017 г., м. 08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г., са обхванати
от изтекла погасителна давност. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията
на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост
от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат по общата фактура и датата на издаването им не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стоиността на деиствително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стоиността на деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в които месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от които започва да тече погасителната давност за тях.
В случая, с оглед липсата на изложени твърдения, а и на ангажирани доказателства за
извършени от страна на ответника плащания на процесните суми, следва да се приеме, че
главното задължение за цена на топлинна енергия за исковия период се равнява на
посочената по-горе сума от 4 994, 67 лв., отразяваща реално доставената и потребена такава.
7
От нея следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от
01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., които предвид данните по таблицата от заключението по
съдебно-техническата експертиза, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия
за процесния период и годишното изравнение след края на отчетния такъв, настоящият
състав изчислява в размерна 584, 29 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл.
162 ГПК, размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., които не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза
на 4 410, 38 лв. (4 994, 67 лв. – 584, 29 лв.).
Доколкото съдът установи, че ответникът О. В. Н. е собственик на 5/16 ид.ч., а М. А.
М. е собственик на 6/16 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, то и отговорността им за
заплащане на дължимите думи за топлинна енергия следва да бъде сведена до квотите им в
съсобствеността. При това положение О. В. Н. дължи на ищеца сумата от 1 378, 24 лв.,
незаплатена цена на доставената топлинна енергия за периода от м. ноември 2017 г. до м.
април 2020 г., а М. А. М. дължи на ищеца сумата от 1653, 88 лв., незаплатена цена на
доставената топлинна енергия за периода от м. ноември 2017 г. до м. април 2020 г., до които
размери размер предявените главни искове са основателни и следва да бъде уважени, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер по отношение на всеки от ответниците.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, доколкото по
делото се установи, че такава услуга е била извършвана от дружеството за дялово
разпределение и по силата на сключените договори и законови разпоредби, посочени по-
горе му се дължи възнаграждение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение
се претендира от ищеца едва от 01.02.2018 г., т. е. след 11.01.2018 г., поради което то не е
обхванато от изтекла погасителна давност. Не се спори по размера на претендираните суми
за дялово разпределение, поради което и претенциите следва да бъдат уважени в пълен
размер, като О. В. Н. дължи на ищеца сумата от 10,15 лв., незаплатена цена на услугата
дялово разпределение за периода от м. февруари 2018 г. до м. април 2020 г., а М. А. М.
дължи на ищеца сумата от 12,18 лв., незаплатена цена на доставената топлинна енергия за
периода от м. февруари 2018 г. до м. април 2020 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.03.2021 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
8
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162
ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на
топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г., попадащ в обхвата на общите
условия от 2016 г., се равнява на сумата от 526, 72 лв., начислена за претендирания период
от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г. при съобразяване на периодите за забава по всяка обща
фактура и частичното погасяване по давност на главните вземания. При това положение и с
оглед квотите в съсобствеността, съдът намира, че О. В. Н. дължи на ищеца сумата от 164,
60 лв. – лихва за забава върху приетата за дължима главницата за периода от 15.09.2018 г. до
09.03.2021 г., а М. А. М. дължи на ищеца сумата от 197, 52 лв. - лихва за забава върху
приетата за дължима главницата за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г., до които
размери размери предявените акцесорни искове са основателни и следва да бъде уважени,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер по отношение на всеки от
ответниците.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.03.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което предявените акцесорни искове за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до
09.03.2021 г. са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има
всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Ответницата О. В. Н.
следва да бъде задължена да заплати на ищеца 44,28 лв. – съразмерно на строените разноски
в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса и сумата
от 639, 46 лв. – разноски в исковото производство за платена държавна такса, депозит за
СТЕ и особен представител и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. А. М. следва
да бъде задължена да заплати на ищеца 53, 50 лв. – съразмерно на строените разноски в
заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса и сумата от
9
639, 46 лв. – разноски в исковото производство за платена държавна такса, депозит за СТЕ и
особен представител и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание.
Ответниците са били защитавани от особен представител, поради което и не им се
дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че О. В. Н., ЕГН **********, с адрес в *** дължи
на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1
378, 24 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер
** за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 164, 60 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 09.03.2021 г., сумата от 10,15 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
18.03.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми, представляващи 5/16 ид.ч. от общо
заявената претенция, спрямо О. В. Н., ЕГН *** е издадена заповед за изпълнение от
02.04.2021 г. по ч. гр. д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на цена за доставена топлинна енергия над уважения размер от 1 378, 24 лв. до
пълния предявен размер от 1 588, 05 лв. и за периода от м. май 2017 г. до м. октомври 2017 г.
като погасен по давност, иска за мораторна лихва над уважения размер от 164, 60 лв. до
пълния предявен размер от 193, 66 лв. и иска за сумата от 1, 69 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до
09.03.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. А. М., ЕГН **********, с адрес в *** дължи
на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1
653, 88 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер
** за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 197, 52 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 09.03.2021 г., сумата от 12, 18 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
18.03.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми, представляващи 6/16 ид.ч. от общо
заявената претенция, спрямо М. А. М., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение
10
от 02.04.2021 г. по ч. гр. д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на цена за доставена топлинна енергия над уважения размер от 1 653, 88
лв. до пълния предявен размер от 1 905, 66 лв. и за периода от м. май 2017 г. до м. октомври
2017 г. като погасен по давност, иска за мораторна лихва над уважения размер от 197, 52 лв.
до пълния предявен размер от 232.39 лв. и иска за сумата от 2, 03 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до
09.03.2021 г.
ОСЪЖДА О. В. Н., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 639, 46 лв.
разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 44, 28 лв. – разноски
в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 639, 46
лв. разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 53,50 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11