Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 242
гр.Кюстендил, 14.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 122 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.284 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК.
К.Д.И. с ЕГН **********,
понастоящем в затвора-гр.Враца, VІІІ гр.,
е предявил при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване, искови претенции с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, както следва: за
заплащане на обезщетение в размер на 29 666,00лв. за неимуществени
вреди – негативни чувства на отхвърленост от обществото, страх, безсилие и
безпомощност, претърпени в периода от 06.08.2015г., когато е постъпил в затвора
– гр. Бобов дол, до 19.12.2019г., когато му е издадено Експертно решение № 5165/19.12.2019г. от
ТЕЛК към МБАЛ – Пазарджик, в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в
затвора гр. Бобов дол във връзка със задължението по чл.18 от Наредба № 2/
2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода,
за осигуряване на достъп до ТЕЛК за установяване работоспособността на ищеца във връзка с
психическото му заболяване „параноидна шизофрения“, установено с амбулаторен
лист № 480/05.08.2015г. на психиатър в затвора – гр. София; за заплащане на
обезщетение в размер на 1303,00лв. за имуществени вреди от неполучена финансова
подкрепа на основание Закона за хората с увреждания за периода от 06.08.2015г. до 19.12.2019г., през който
неоснователно му е отказан достъп до ТЕЛК от администрацията в затвора – гр.
Бобов дол. Ищецът иска присъждане на обезщетенията ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.
Във връзка с исковите претенции, ищецът сочи, че е изпратен на ТЕЛК от администрацията на затвора – гр. Пазарджик и експертното решение на ТЕЛК е издадено въз основа на медицинските документи, налични и по време на престоя му в затвора –гр. Бобов дол, с което обосновава доводите си за неправомерното бездействие на ответника през исковия период.
В хода на съдебните прения и в представени писмени бележки, ищецът прави искане за уважаване на предявените искове изцяло, като ги счита за доказани, включително размера на претендираните вреди. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, оспорвайки като неверни данните в приложените от ГДИН документи.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Е. Г., в писмено становище и устно в съдебно заседание, заявява оспорване на исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени и имуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че на лишения от свобода са осигурени условия за опазване и поддържане на физическото и психическо здраве, както и за медицинско обслужване, а преценката във връзка с необходимостта от медицинската експертиза на работоспособността на лишените от свобода принадлежи на ЛКК според правилото на чл.18, ал.1 от Наредба № 2/2010г. и по естеството си не е административна дейност по изпълнение на наказанията по смисъла на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поддържа се, че задължението на администрацията на затвора е само за транспортиране и конвоиране на лишените от свобода до съответната ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 2/2010г., а дейностите във връзка с медицинската експертиза на работоспособността са част от диагностично-лечебната и профилактична дейност на лечебните заведения и се основават на медицински стандарти и добрата медицинска практика. Извън горното, в писмения отговор по делото пълномощникът на ответника прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за част от исковия период от 06.08.2015г. до 21.04.2018г. Предявено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Заключението на прокурора е, че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът К.Д.И. изтърпява общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 16 години и 9 месеца по присъда № 44 от 06.02.2009г. по НОХД № 112/2009г. на СГС за престъпление по чл.116, ал., т.6, пр.2 и 3 и т.12, пр.1 вр. с чл.115 от НК и определение от 08.04.201г. по ЧНД №1270/2010г. на СГС. Първоначално определеният режим на изтърпяване на наказанието е „строг“, а считано от 19.10.2015г. – е заменен със “специален“. В затвора – гр. Бобов дол ищецът постъпва на 09.10.2015г., като е преведен от затвора – гр. София въз основа на заповед на главния директор на ГДИН, издадена по повод извършено нападение от И. срещу служител на надзорно-охранителния състав в затвора – София, а на 26.06.2019г. е преведен в затвора – гр. Пазарджик, където пребивава до 07.05.2021г., след което е преведен в Затвора – гр. Враца и понастоящем се намира там /виж. справки от ИФЗ Инспектори РД в затвора – гр. Бобов дол и в затвора гр. Враца/.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявените искове, страните са представили писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
Според медицинска справки на началника на МЦ на затвора – гр. Бобов дол, при постъпването му през 2015г., И. е диспансеризиран към МЦ с диагноза „Социопатна личностова структура. Зависимост към кокаин и амфетамини.Асоциално поведение“, като състоянието му е уточнено след хоспитализация в ПО на СБАЛЛС-Ловеч през 2009г. През исковия период на ищеца се провеждани медицински прегледи, вкл. от психиатър на 25.06.2018г., и са му предоставяни лекарствени средства, сред които и за лечение на тревожност и депресия, а състоянието му се контролира чрез ежеседмични консултации с психиатър д-р И. от ДКЦ-Дупница, които обстоятелства се доказват от приложените по делото много на брой амбулаторни листове за извършени медицински прегледи, сред които и такива, издадени в рамките на исковия период от д-р К. - психиатър невролог в СИМП – Дупница, а именно на 06.08.2015г., 06.11.2017г., 14.12.2017г.,08.03.2018г. и др. Последната е издала и етапни епикризи от прегледите на ищеца на 14.03.2019г. и 09.05.2019г. с назначена медикаментозна терапия.
Посоченият в исковата молба амбулаторен лист № 480/05.08.2015г., с който
ищецът свързва диагностицирането на заболяването си, е издаден от д-р Валентина
Маринова с адрес на практиката в гр. София, въз основа на проведена консултация
и амбулаторен преглед на К.Д.И., като се сочи основна диагноза „параноидна
шизофрения“ и е предписано медикаментозно лечение /л.205 от делото/.
Видно от данните в медицинската справка на началника на МЦ в затвора
–гр. Враца, при постъпване в затвора в гр.Бобов дол, на ищеца е извършен първоначален медицински
преглед, при който не са констатирани съществени отклонения в соматичния
статус, а от придружаващата го медицинска документация се установява, че е консултиран
многократно с психиатри и е лекуван в СБАЛЛС – Ловеч, психиатрично отделение в
периода 08.05.2018г.-21.05.2018г. и 29.03.2019г.-05.04.2019г.
с окончателна диагноза „личностно разстройство, параноидна шизофрения“, като му е назначена и лекарствена терапия.
Във връзка с процедурата по проверка на
работоспособността на ищеца от ТЕЛК, по делото са приложени: медицинска справка от 24.04.2018г. на директора
на МЦ в затвора –Бобов дол, в която се
сочи, че л.св. И. няма хронични заболявания, които да мотивират представянето
му на ТЕЛК за освидетелстване, като същият е планиран за хоспитализация в
СБАЛЛС – Ловеч, психиатрично отделение за диагностично и терапевтично
прецизиране, с оглед резултатите от
което и издаване на епикриза от
болничното заведение, ще се представи на
ТЕЛК при евентуално диагностицирано заболяване; епикриза за лечение на И. в
СБАЛЛС – Ловеч, психиатрично отделение в периода 08.05.2018г.-21.05.2018г., с
диагноза „разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите;
тревожно-депресивно състояние“, в която епикриза няма констатации за
необходимост, лицето да бъде
освидетелствано от ТЕЛК, а се препоръчва продължаване на лечението в
амбулаторни условия; жалба вх. №
240/20.03.2019г. на ищеца до началника на затвора –Бобов дол, в която се
съдържат оплаквания за лишаване от лекарства за психичното му заболяване и за
това, че не се изпраща „епикризата“ му в ТЕЛК, върху която има резолюция на
началника за извършване на проверка, а по повод молба вх. № 354/30.04.2019г. на ищеца,
началникът на затвора – Бобов дол го уведомява, че документите му за ТЕЛК – гр.
София са изпратени с писмо изх. № 129/22.05.2019г.
Въз основа на медицинско направление № 000018/17.05.2019г. на личен лекар
д-р К. Г.с адрес на практиката в гр. Бобов дол, за изпращане на ищеца на
ТЕЛК за освидетелстване във връзка с психичното му заболяване, с писмо изх. №
129/26.06.2019г. на началника на затвора –Бобов дол до ТЕЛК – Кюстендил е
направено искане да бъде планиран за освидетелстване К.Д.И., като се сочи, че
последният междувременно е преведен в затвора –гр. Пазарджик с оглед на което
следва да се уведоми началника на затвора –Пазарджик. С последващо писмо изх. № 688/09.07.2019г.
началника на затвора – Бобов дол уведомява началника на затвора – Пазарджик, че
ТЕЛК – Кюстендил е върнала документите на К.И. за освидетелстване поради липса
на подадена от него молба.
Освидетелстването /проверката на работоспособността/ на К.И. е проведено въз основа на подадено от него заявление –декларация рег. № Пз-ВХ-5408/04.09.2019г. в РКМЕ-Пазарджик, към което са приложени: епикриза от ПО на СБАЛЛС – Ловеч с данни за хоспитализация на лицето в периода 29.03.2019г.-05.04.2019г. с диагноза „параноидна шизофрения“; амбулаторен лист за преглед от 16.12.2019г., етапна епикриза от 16.12.2019г. на д-р Р. П.от ДКЦ-Пазарджик и диференциално психологическо заключение от 17.12.2019г. на психолога на затвора –гр. Пазарджик. Във връзка с горните документи, на 19.12.2019г. ищецът е представен на ТЕЛК и с Експертно решение № 5165 от 19.12.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД, му е призната 50% трайно намалена работоспособност за срок от три години с водеща диагноза „разстройство вследствие употреба на алкохол“ и общо заболяване – персистиращи зрителни халюцинации. По жалба на К.И., НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, издава Експертно решение № 0545/18.02.2020г., с което потвърждава оценката на работоспособността по ЕР на ТЕЛК, но променя водещата диагноза на „специфични разстройства на личността“ и общото заболяване на личностно разстройство от емоционално неустойчивия кръг с персистиращи невротични и тревожно-хиподепресивни оплаквания.
От изисканата по желание на ищеца кореспонденция, относими за спора по делото, данни се съдържат: в жалба от 18.03.2019г. на И. до Българския хелзински комитет, в която се сочи, че администрацията на затвора – Бобов дол отказва да го изпрати на ТЕЛК; в жалба вх. № Ж-250/20.03.2019г. до началник отдел „медицински“ в ГДИН, в която И. твърди, че от МЦ в затвора –Бобов дол не го лекуват и отказват да изпратят документите му на ТЕЛК – София, където е адресът му; в писмо с изх. № 11-20/25.07.2023г. на омбудсмана на РБ, в което се сочи, че по повод жалба вх.№ 2626/25.03.2019г. на К.И. с оплаквания срещу медицинското обслужване от лекаря и директора на затвора – Бобов дол, му е указано, че за представяне на ТЕЛК е необходимо да заяви желание за освидетелстване пред лекаря на затвора, след което от администрацията да започнат процедурата.
По делото е приложено Експертно решение № 90697/13.02.2023г. на обща ТЕЛК при МБАЛ - Враца, с което на ищеца е призната 50% трайно намалена работоспособност със срок от две години. Освидетелстването на И. е извършено въз основа на подадена от него молба вх. № 1357/25.10.20022г. в РЗИ – Пазарджик и след установяване на състоянието му, във връзка с което същият е хоспитализиран в ПО на СБАЛЛС – Ловеч в периода 01.02.-07.02.2023г. Издаденото ЕР е обжалвано от К.И. и е потвърдено с ЕР № 91017/26.04.2023г. на НЕЛК.
От приетата по делото преписка на Агенцията за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, се установява, че К.И. е подал заявление-декларация на 08.03.2023г. до директора на ДСП-Красно село с искане за отпускане на социална помощ, към която е приложено Експертно решение № 90697/13.02.2023г. на обща ТЕЛК при МБАЛ - Враца. Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-С-КС/782/ФП от 30.03.2023г. на директора на ДСП – Красно село, на ищеца е отпусната финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ в размер на 7 на сто от линията на бедност, т.е. в размер на 35,28лв. месечно, считано от 01.01.2023г. до 28.02.2023г. и в същия размер, считано от 01.03.2023г. до 28.02.2025г. Решението на директора на ДСП е обжалвано от ищеца, но жалбата му е отхвърлена с решение № 22-РД06-0054/12.05.2023г. на директора на РДСП-София град.
По искане на ищеца, от АССГ са изпратени копия от решение № 5808/14.10.2021г. по адм. дело № 6929/2020г., решение № 3362/18.05.2022г. по адм. дело № 993/2022г. и решение № 5901/17.10.2022г. по адм. дело № 10119/2021г., всички дело по описа на АССГ, с които съдът се е произнасял по предявени от К.Д.И. искови претенции срещу ГДИН с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Посочените съдебни актове са неотносими към предмета по делото и съдът не следва да ги обсъжда.
Съдът е разпитал като свидетел по делото, посоченото от ищеца лице Ж.И.. Същият е пребивавал в една килия с И. за неуточнен конкретно период около една година в затвора –Бобов дол и с показанията си твърди, че на ищеца са отказвани медицински прегледи, лечение, срещи с психиатър и достъп до ТЕЛК, като изпращаните документи в тази връзка са оставали без отговор, а вследствие на горното, И. не се е чувствал добре и не е можел да спи.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
След приключване на съдебните прения, на 29.11.2023г. ищецът е подал молба с искане за отвод на съдията-докладчик и на съдиите от Административен съд – Кюстендил, което е мотивирано с образувани граждански дела с № 20221400100493/2022г. пред Окръжен съд – Враца и с № 20211110127447/2021г. пред Софийски районен съд, по предявени от него искове за обезщетения, ответник по които е Административен съд – Кюстендил. Молбата е неоснователна. Във връзка с искането на ищеца и след извършена служебна справка за предмета и страните по посочените дела, съдията - докладчик не намира основания за отвод. Министерство на правосъдието, а не Административен съд – Кюстендил, е ответник по посочените граждански дела, а претенцията за обезщетение макар и свързана с решение на Административен съд – Кюстендил, не е основание за предубеденост и липса на обективност на съда при решаването на настоящия правен спор. Не са налице и останалите основания по чл.22 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявените искове за допустими, а разгледан по същество - за неоснователни, поради следното:
Исковите претенции са с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са допустими. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви искове за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, който пък е териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради следното:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, както и обща формулировка за други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника във връзка със задължението по чл.18 от Наредба № 2/ 2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредбата/, за осигуряване на достъп до ТЕЛК за установяване работоспособността на ищеца във връзка с психическото му заболяване „параноидна шизофрения“, т.е. за неоснователно отказан достъп на ищеца до ТЕЛК от администрацията в затвора – гр. Бобов дол. Исковият период е 06.08.2015г. – 19.12.2019г.
Заявените и поддържани от К.И. фактически основания на исковите претенции следва да се квалифицират като „други подобни действия, бездействия или обстоятелства“ по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, с които се твърди, че се нарушава забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъдените лица.
Предвид горното и след преценка на доказателствата по делото, както и в съответствие с цитираните нормативни разпоредби, съдът счита, че ищецът не е подложен на неблагоприятно третиране и не е засегнато човешкото му достойнството, поради което исканията за заплащане на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, са неоснователни. Същият не доказа незаконосъобразни фактически действия и бездействия на затворническата администрация, респ. не доказа нарушение на забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Съобразно разпоредбата на чл.17 от Наредба № 2/ 2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода , медицинската експертиза за установяване на работоспособността на лишените от свобода се извършва при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването. В съответствие с нормативната регламентация на чл.17 от Наредбата, условията и редът за провеждане на медицинската експертиза за установяване на работоспособността на лишените от свобода се съдържат в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, както и в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Посочените подзаконови нормативни актове, в чл.5 предвиждат изрично приложимост на установените в тях правила спрямо медицинската експертиза в лечебните заведения към Министерството на правосъдието, вкл. спрямо устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на правосъдието, каквито са безспорно МЦ в затвора – Бобов дол и СБАЛЛС – Ловеч / арг. чл.2, ал.1 от Наредба № 2/2010г. и чл.2, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието/.
Според чл.18, ал.1 от Наредба № 2/2010г, в случаите по чл. 17, т.е. за установяване на работоспособността, лишените от свобода се насочват към лекарска консултативна комисия (ЛКК) на специализираните болници за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) в София или Ловеч с талон за ЛКК, а ал.2 предвижда, че началникът на съответното място за лишаване от свобода е длъжен да осигури транспортирането и конвоирането на лицето до съответната ЛКК, както и до ТЕЛК и НЕЛК. От горното следва, че първият етап от процедурата за установяване работоспособността на лишения от свобода ищец, включва издаване на талон за ЛКК в СБАЛЛС – гр. Ловеч, което е задължение на директора на медицинския център в затвора – Бобов дол, съгласно чл.9, т.6 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието и във връзка с горното задължение, съдът преценява наличието на неправомерно бездействие на затворническата администрация като фактическо основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
В случая, събраните писмени доказателства установяват изпълнение на горното задължение от страна на директора на МЦ в затвора –Бобов дол. От приложената медицинска справка от 24.04.2018г. е видно, че независимо от констатациите за липса на хронични заболявания, които да мотивират представянето му на ТЕЛК за освидетелстване, директорът на МЦ в затвора –Бобов дол, е планирал л.св. И. за хоспитализация в СБАЛЛС – Ловеч, психиатрично отделение за диагностично и терапевтично прецизиране, с оглед резултатите от което и издаване на епикриза от болничното заведение, да се представи на ТЕЛК при евентуално диагностицирано заболяване. Доказва се, че в съответствие с изискванията на чл.18, ал.1 от Наредбата, ищецът е изпратен за лечение и е лекуван в СБАЛЛС – Ловеч, ПО в периода 08.05.2018г. - 21.05.2018г. с диагноза „разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите; тревожно-депресивно състояние“, т.е. непосредствено след съставената медицинска справка и съобразно обстоятелствата, отразени в нея. Фактът на осъществената хоспитализация на л.св. И. доказва също, че началникът на затвора е осигурил транспортирането и конвоирането му до съответната ЛКК в изпълнение на задълженията по чл.18, ал.2 от Наредба № 2/2010г. Според чл.129, ал.3 от ЗИНЗС, предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода и в случая същите са надлежно изпълнени от началника на затвора – Бобов дол.
В следващия етап на процедурата по освидетелстване на ищеца, по аргумент от чл.18, ал.2 от Наредба № 2/2010г., преценката за наличие на предпоставки за проверка на работоспособността чрез медицинска експертиза, принадлежи на ЛКК към СБАЛЛС – Ловеч, а не на директора на МЦ в затвора –Бобов дол, който в случая е действал правомерно и в съответствие с нормативните му задължения. Също и началника на затвора, който е осъществил транспортирането на лицето. В издадената от болницата епикриза няма констатации за необходимост, И. да бъде освидетелстван от ТЕЛК, а се препоръчва продължаване на лечението в амбулаторни условия, с оглед на което процедура за експертизата на работоспособността му не е проведена. Достъпът до ТЕЛК на К.И. не е осъществен в резултат от действията на ЛКК в СБАЛЛС - Ловеч, а не от поведението на администрацията в затвора – Бобов дол, но пък поведението на ЛКК в СБАЛЛС не е посочено от ищеца като фактическо основание на предявените искове, видно от съдържанието на исковата молба. Тук е мястото да се посочи също, че правилността на преценката на здравните органи, в случая на ЛКК, е свързана с прилагането на добрите медицински практики за качествено здравеопазване и е извън обхвата на административната дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл.128, ал.1 от ЗИНЗС за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Изводите от горното са за доказано изпълнение на задълженията по чл.18 от Наредба № 2/2010г. от органите по изпълнение на наказанията. Не са налице релевираните от ищеца действия и бездействия, които да нарушават забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Липсва елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
В подкрепа на изложените констатации за правомерно поведение на администрацията на затвора –Бобов дол във връзка с медицинското освидетелстване на здравословното състояние и работоспособността на ищеца са и доказателствата за повторна хоспитализация на К.И. в СБАЛЛС – Ловеч в периода 29.03.2019г. - 05.04.2019г., непосредствено след като същият е подал жалба вх. № 240/20.03.2019г. до началника на затвора –Бобов дол, в която прави оплаквания за лишаване от лекарства за психичното му заболяване и за това, че не се изпраща „епикризата“ му в ТЕЛК. Според данните в епикризата, издадена след лечението на ищеца в болничното заведение, същият се нуждае от продължаващо медикаментозно лечение, но отново няма препоръки за изпращане на ТЕЛК, с оглед на което бездействието на длъжностните лица в затвора – Бобов дол не нарушава законовите им задължения, респ. не е съставомерно обстоятелство за отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Изводите за липса на неправомерни действия и бездействия на администрацията в затвора – Бобов дол, съдът обосновава и с доказателствата по делото, от които е видно, че действията по освидетелстването на лишения от свобода И. са извършени въз основа на медицинско направление № 000018/17.05.2019г. на личен лекар д-р К. Г., за изпращане на ищеца на ТЕЛК във връзка с психичното му заболяване. В изпълнение на издаденото предписание, което е задължително за началника на затвора – Бобов дол съгласно чл.129, ал.3 от ЗИНЗС, същият отправя искане до ТЕЛК – Кюстендил да бъде планиран за освидетелстване К.Д.И. /вж. писмо изх. № 129/26.06.2019г. на началника на затвора –Бобов дол/. Процедурата не е проведена и документите са върнати от ТЕЛК – Кюстендил поради липса подадена от ищеца молба /вж. писмо изх. № 688/09.07.2019г. началника на затвора – Бобов дол/, като И. междувременно е преведен в затвора –гр. Пазарджик. Или в случая, експертизата на работоспособността на ищеца е възпрепятствана вследствие бездействието му във връзка с изискването по чл. 56, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ да подаде заявление – декларация по образец с искане за освидетелстване. Достъпът до ТЕЛК не е отказан от затворническата администрация, както неоснователно се поддържа в исковата молба. Видно е, че процедурата не е проведена поради неподаване от ищеца на документа, необходим за сезиране на ТЕЛК.
В потвърждение на изложеното са материалите, събрани в процедурата по освидетелстването на К.И., приключила с Експертно решение № 5165 от 19.12.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ - Пазарджик. От документите към преписката, изпратена от РЗИ – Враца, се установява, че експертизата на работоспособността на ищеца е проведена въз основа на подадено от него заявление –декларация рег. № Пз-ВХ-5408/04.09.2019г. в РКМЕ-Пазарджик, т.е. след надлежното сезиране на органа на медицинската експертиза, което се явява необходима процесуална предпоставка за провеждане на процедурата с последващо съдействие от страна на администрацията на затвора – гр. Пазарджик по реда на чл.18, ал.2 от Наредба № 2/2010г.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите на ищеца, следва да се посочи, че тезата му за това, че медицинските документи, въз връзка с които е изпратен на ТЕЛК от администрацията на затвора – гр. Пазарджик и въз основа на които е издадено експертното решение на ТЕЛК за 50 % ТНР, са съществували по време на престоя му в затвора – гр. Бобов дол, но администрацията там неправомерно е бездействала и му е отказвала освидетелстване на работоспособността, се опровергава от доказателствата по делото. Видно е, че към преписката за освидетелстването на К.И. с издаденото ЕР, са приложени освен епикризата от ПО на СБАЛЛС – Ловеч за хоспитализацията му в периода 29.03.2019г.-05.04.2019г., но и амбулаторен лист за преглед от 16.12.2019г., етапна епикриза от 16.12.2019г. на д-р Р. П.от ДКЦ-Пазарджик и диференциално психологическо заключение от 17.12.2019г. на психолога на затвора –гр. Пазарджик. Последните три документа са издадени след преместването му в затвора – гр. Пазарджик на 26.06.2019г. и са проверени от ТЕЛК в процедурата по освидетелстването на лицето.
Крайният извод от съвкупния анализ на писмените доказателства е, че не са налице релевираните от ищеца действия и бездействия, които да нарушават забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и да са основание за ангажиране отговорността на ответника. Отсъствието на елемент от фактическия състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС води до неоснователност на предявените от ищеца искове, а дължимото решение на съда е за отхвърляне на същите. Допълнителен аргумент за неоснователност на исковите претенции е изтеклата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за част от исковия период от 06.08.2015г. до 21.04.2018г., когато е постъпила исковата молба в съда.
Извън горното, във връзка с иска за неимуществени вреди, констатациите на съда са за недоказаност на същите. Медицинската документация по делото сочи на съществуващо психическо заболяване на ищеца, възникнало далеч преди исковия период, а симптоматиката на същото е свързана с негативни чувства, вкл. на страх, безсилие, безпомощност, тревожност и депресивни изживявания. Последното изключва наличието на причинна връзка между сочените незаконосъобразни действия и бездействия и настъпилите вреди, като такава не се доказа и с показанията на разпитания свидетел.
Във връзка с
предявения иск за имуществени вреди, следва да се посочи, че претърпяната
загуба от неполучена
финансова подкрепа на основание чл.70, т.1 от
Закона за хората с увреждания, не е резултат от неоснователно
отказан достъп до ТЕЛК от администрацията в затвора – гр. Бобов дол, доколкото
доказателствата сочат на правомерно и законосъобразно поведение на длъжностните
лица. Не е доказан и размерът на претендираните вреди, тъй като през исковия
период са действали два нормативни акта, съотв. Закона за интеграция на хората
с увреждания до 31.12.2018г. и Закона за хората с увреждания от 01.01.2019г.,
които уреждат по различен начин базата за формиране на финансовото
подпомагане.
Предвид изложеното, предявените искове са неоснователни и съдът ги отхвърля. Независимо от изхода по делото, на ответника не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, която е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Д.И. с ЕГН **********,
понастоящем в затвора-гр.Враца, VІІІ гр., искови претенции с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София, както следва: за заплащане на
обезщетение в размер на 29 666,00лв.
за неимуществени вреди – негативни чувства на
отхвърленост от обществото, страх, безсилие и безпомощност, претърпени в
периода от 06.08.2015г., когато е постъпил в затвора – гр. Бобов дол, до
19.12.2019г., когато му е издадено Експертно решение № 5165/19.12.2019г. от
ТЕЛК към МБАЛ – Пазарджик, в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в
затвора гр. Бобов дол във връзка със задължението по чл.18 от Наредба №
2/2010г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, за осигуряване на
достъп до ТЕЛК за установяване
работоспособността на ищеца във връзка с психическото му заболяване
„параноидна шизофрения“; за заплащане на обезщетение в размер на 1303,00лв. за
имуществени вреди от неполучена финансова подкрепа на основание Закона за
хората с увреждания за периода от
06.08.2015г. до 19.12.2019г., през който неоснователно му е отказан достъп до
ТЕЛК от администрацията в затвора – гр. Бобов дол, ведно със законната лихва,
считано от 21.04.2023г.
Решението може
да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд- Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
