Разпореждане по дело №211/2023 на Административен съд - Силистра

С Определение №151/13.02.2024г., постановено в закрито заседание по настоящото дело, е спряно производството до приключване, с влязло в сила решение, на административно-наказателно дело №20233420200806/ 2023г. по описа на Районен съд гр.Силистра, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, във връзка с чл.144 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност в настоящия съдебен процес е изричен отказ на Ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване на инвестициите по стълб I „Иновативна България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на РБ, към министъра на образованието и науката, който е и изпълнителен директор на ИА“Програма за образование“, за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като оспорващата община [населено място] не отговаря на критериите за такъв (краен получател), защото попада в хипотезите на чл.6 ал.1 т.1 от МПС № 114/22г., във вр. с чл.54 ал.1 т.6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Постъпила е молба от оспорващата Община [населено място], подадена чрез упълномощен адвокат М.Д. от АК-Силистра, за възобновяване на спряното съдебно производство по причини, извън посочените в определението за спиране,а именно- приключило с влязъл в сила съдебен акт АНД №806/23г. на СРС. Счита се, че с изтичане на тригодишния срок по чл.57 ал.3 т.2 б.“б“ ЗОП от влизането в сила на Наказателно постановление №19-001336/15.09.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], послужило като фактическо основание за оспорения в настоящото съдебно производство административен отказ за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост,е станало ирелевантно за правилното разрешаване на административния спор. Това било така, защото вече не съществувало основанието по чл.54 ал.1 т.6 ЗОП за отстраняване от участие в процедура по възлагане на обществена поръчка,към която нормативна регламентация изрично препраща чл.6 ал.1 т.1 от ПМС №114/2022г. Молителят поддържа, че преюдициалността на производството по АНД №806/2023г. на РС-Силистра по отношение на настоящото дело, била отпаднала в хода на процеса, а съгласно чл.142 ал.2 АПК, административният съд следвало да съобрази новонастъпилия факт до приключване на устните състезания, който е от значение за делото. Ето защо настоява, на основание чл.253 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, съдът да отмени определението, с което е спряно производството по настоящото дело и да насрочи съдебно заседание за неговото продължаване.

Молбата е изпратена на ответната страна за становище, каквото с вх.№1387/23.10.2024г. на АС-Силистра е постъпило. Процесуалният представител на ответния орган категорично възразява срещу искането, с което е сезиран съдът, като намира същото за противоречиво и не съвсем адекватно. Поддържа, че не е настъпило основанието от чл.230 ал.1 във връзка с чл.229 ал.1 т.4 ГПК за възобновяване на спряното производство по делото, защото прецененото за преюдициално по отношение на настоящото дело, АНД №806/2023г. на СРС, не е приключило. А щом не е налице нормативно основание за възобновяване на настоящото производ-ство, то съдът не разполага с правомощие за извършване на исканото от молителя процесуално действие. Изложени са и аргументи по съществото на главния спор, свързани с относимостта на новонастъпилото обстоятел-ство,представляващо изтекъл период от време,който законът посредством нормата на чл.57 ал.3 т.2 б.“б“ ЗОП е свързал с определени правни последици, към законосъобразността на оспорения пред настоящия съд административен акт, в контекста на чл.142 ал.1 АПК. Настоява се за оставяне без уважение искането на оспорващата община за отмяна на определението, спиращо хода на делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на АНД №806/2023г. на РС [населено място].

Производството е по реда на Раздел I „Спиране, възобновяване и прекратяване на производството“ на глава седемнадесета от ГПК, в сегмента на спирането и възобновяването на съдебния процес, доколкото такава изрична уредба в АПК няма, но с препращането от чл.144 АПК, горепосочената по ГПК, е приложима в настоящия случай.

Изтичането на предвиден в закона срок, след което се ирелевират правните последици на главни за издаването на определен административен акт факти, няма и не може да има ретроактивно действие, в какъвто смисъл основателно възразява процесуалният представител на ответния орган. Преюдициалността на производството по АНД №806/2023г. на СРС по отношение на настоящото, не може да отпадне в контекста на развитите в молбата на Община Силистра доводи. Освен това, настоящият състав счита, че Определение №151/13.02.2024г. постановено по адм.дело №211/23г. на АС-Силистра, не е от кръга на визираните в чл.253 ГПК, независимо, че не слага край на делото. Същото е преминало инстанционен контрол и е от категорията на обжалваемите определения, а не на оттегляемите от същия правораздавателен орган, който ги е постановил. Макар и временно, определение от вида на процесното (за спиране на производството), прегражда по-нататъшния ход на делото, което го изключва от приложението на чл.253 ГПК, въпреки, че не го приключва. Самото то е с тежки последици за започналия съдебен процес и засяга правната сфера на страните по него, за неизвестно време, понякога непредвидимо продължително. По правило оттегляемите определения на съда са от вида на тези, които подготвят постановяването на решението; свързани са с производствените правила по събирането и проверката на доказателства, но не и препятстващи развитието на съдебния процес.

Исканото възобновяване на настоящото производство е допустимо само по посочения по-горе ред (чл.230 ал.1 ГПК,вр. с чл.144 АПК), т.е. по реда на възобновяване на делото, поради отпадане на пречката за неговото движение, доказателства за което не са представени от молителя. Предвид изложеното, настоящият състав намира за необходимо да укаже на община [населено място], че следва да представи влязъл в сила акт на РС [населено място] по АНД №806/2023г., без значение дали същият е произнесен по съществото на делото или е с друг резултат. Веднъж преценено като обуславящо, производството пред СРС не може да бъде дерогирано поради обективното изтичане на определено време, дори последното да е свързано от нормотвореца със заличаване на правните последици на акт, легнал в основата на обжалвания административен отказ в рамките на настоящото производство.Това е така защото, при евентуално приемане от компетентният съд по ЗАНН, че релевираното пред него НП на директора на ДИТ-Силистра, санкциониращо жалбоподателя за нарушение на чл.62 ал.1 КТ, е засегнато от тежък процедурен порок (напр. издадено от некомпетентен административно-наказващ орган; липса на форма или друго), същото ще заличи последиците на юрисдикционния акт с обратна сила и настоящият съд ще дължи съобразяването му по адм.дело №211/2023г. по описа на АС-Силистра.

Воден от горните съображения, на основание чл.230 ал.1 във връзка с чл.229 ал.1 т.4 ГПК и с чл.144 АПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ без движение искането на община [населено място] за отмяна по реда на чл.253 ГПК на Определение №151/13.02.2024г., постановено по адм.дело №211/2023г. по описа на Административен съд гр.Силистра, като

УКАЗВА на Община [населено място], че следва да представи доказателства за окончателното приключване на производството по АНД №806/2023г. по описа на РС [населено място], в 7-дневен срок от получаване на настоящото разпореждане.

Препис от определението да се връчи на община [населено място] по реда на чл.137 АПК.