РЕШЕНИЕ
№ 1235
Монтана, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | СОНЯ КАМАРАШКА |
| Членове: | ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ БИСЕРКА БОЙЧЕВА |
При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ канд № 20247140600374 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №133 от 09.07.2024г., постановено по АНД №20241630200704/2024г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №23-0996-000222/18.12.2023г. издадено от Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР Монтана, с което на Р. Л. Й. от [населено място] на основание чл.183, ал.7 е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (трита) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат У., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на закона, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и явно несправедливо. В съдебно заседание, касатора не се явява и не взема становище по жалбата.
Ответника, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата и поддържа, че обжалваното решение е правилно, като претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установени административни нарушения на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна отговорност. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи, че при налагане на административното наказание са съобразени разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Не се установява обжалваното решение да е неправилно поради несъответствие с материалния закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице безспорно установени административни нарушения на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН. Настоящият съдебен състав отбелязва, че свидетелските показания на свидетеля Ц. И. - свидетел по АУАН, установяват фактическата обстановка, която е описана в АУАН и следва да се кредитират, тъй като това лице не е заинтересовано от изхода на делото свидетели, тоест довода на касатора, че нарушенията не са установени по безспорен начин не може да бъде възприет за основателен.
Не се споделят наведените от касатора доводи, че в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както АУАН, така и наказателното постановление съдържат достатъчно точно и ясно описание на нарушението и фактическата обстановка при която е извършено и установено, тоест правото на защита на касатора не е нарушено в степен да не може да организира защитата си по описаното нарушение и наложените административни наказания.
Въззивният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящият съдебен състав, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, тъй като случая не е маловажен, респективно в случая не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Наложените наказания са съобразени с изискванията на чл.27 от ЗАНН, както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ в сила Решение №113 от 09.07.2024г., постановено по АНД №20241630200704/2024г. по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Р. Л. Й. от [населено място], [улица], [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Монтана разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |