№ 1304
гр. Пловдив , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330203374 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-003149 от
07.04.2021г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, с което на Х.Н.Ч., ЕГН:**********, са наложени административни
наказания, както следва: за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,
ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител - адв. А. в съдебно заседание, атакува
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание. До съда е депозирано писмено становище от Началника на сектора,
с което пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за
1
намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в
наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.03.2021г. в гр. Пловдив служители на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Пловдив, сред които и свидетелят П.Л.К. извършвали
специализирана полицейска акция на кръстовището на ул.„Кукленско шосе“ и
път II-86, като провели проверка и на събрали се множество водачи на
мотоциклети на бензиностанция „Газпром“, намираща се в непосредствена
близост до посоченото кръстовище. Около 15:00 часа те забелязали, че до
техните мотори паркирал мотоциклет „Априлия РСВ 1000“ с рег.№***, който
бил управляван от жалбоподателя Х.Н.Ч.. На свидетеля К. било разпоредено
да провери и цитирания водач, както и неговия мотоциклет, като в хода на
проверката той установил, че регистрационната табела на мотора била
прегъната под седалката и калника и по този начин тя не се виждала. Наред с
това приел, че шумозаглушителното устройство на мотоциклета било
неизправно, защото се чувал много силен шум от него. По този повод на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №915835 от 27.03.2021г., в който актосъставителят посочил, че с
описаните деяния са били нарушени разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП и
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя, като в него
той вписал, че има възражения, но в тридневния срок по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН не посочил какви са те. Въз основа на така съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля П.Л.К., защото са логични, последователни и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелят К.
е очевидец на деянието и категорично сочи, че на процесната дата и място
именно жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно
2
средство. Свидетелят обяснява еднопосочно, че регистрационната табела на
мотоциклет „Априлия РСВ 1000“ с рег.№ *** не е била поставена на
определеното за това място по начина предвиден от производителя, а именно
на стойка отзад над гумата, а тя е била прегъната отдолу, под калника и
изобщо не се виждала. Свидетеля К. допълва и че от гърнето на мотора се
чувал силен шум, тъй като шумозаглушителното устройство липсвало, но
самият интензитет на звука не е бил измерен от него, като свидетелят сочи и
че не знае какви са допустимите техническите и шумови характеристики на
конкретния мотоциклет. Коментираните гласни доказателства кореспондират
напълно и с приетите писмени доказателства.
При преценка на събраните гласни доказателства, настоящият състав
счита, че показанията на свид. Б.Д.К. не установяват различна от посочената
в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията на този свидетел, се
установява, че на процесната дата и място действително е имало голямо
събиране на мотоциклетисти, имало е проверка от полицейски служители,
като самият свидетел сочи, че повечето мотористи са били с нарушения, че
тъй като моторът на жалобоподателя е бил шумен полицаите са решили да
проверят и него, но не са измерили с уред децибелите на шума. Показанията в
тази му част изцяло кореспондират и с показанията на актосъставителя, затова
и съдът ги кредитира. Настоящата инстанция не дава вяра на показанията на
разпитания по искане на жалбоподателя свидетел К. единствено в частта, в
която твърди че регистрационната табела на мотоциклет „Априлия РСВ 1000“
с рег.№ *** е била видима и не е била скрита под калника на мотора, тъй като
в тази му част те се явяват изолирани и не се подкрепят от нито едно друго
доказателство. Те се опровергават и от показанията на свидетелите К., който
не се познава с жалбоподателя и в този смисъл по делото не се установява
мотив същият да дава недостоверни показания с цел да утежни положението
му. Свид. К. от своя страна е познат на жалбоподателя и имащ интерес да
излага аргументи, подкрепящи защитната позиция на последния.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП /пункт 1 от НП/:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП „по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
3
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“ От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в наказателното постановление мотоциклет и
че регистрационната табела на същия не е била поставена на определеното за
това място. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.10, ал.5 от
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
/Наредбата/, съгласно която табелите с регистрационен номер се закрепват
отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно
сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част,
така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При
закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на
графиката и символите на номера. Съгласно чл.10, ал.7 от същата наредба „на
мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табелата с регистрационен номер
се поставя само отзад“. Мястото, определено за поставяне на регистрационния
номер е определено от завода - производител за всяко едно превозно средство
и именно това е мястото, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и
описано в чл.10, ал.5 от Наредбата и не съществува законова възможност
водачът сам да избере местоположението, на което да постави същата. От
разпита в съдебно заседание на свидетеля К. се установява по безспорен
начин, че регистрационната табела на управлявания от жалбоподателя
мотоциклет „Априлия РСВ 1000“ с рег.№ *** е била прегъната под калника
на мотора, а не на определеното за целта място, а именно закрепена върху
стойка, поставена отзад над гумата на мотоциклета. П.К. лично е видял как е
била поставена регистрационната табела на мотоциклета, като няма данни по
делото, които да създават съмнения относно неговата обективност и
безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набеди
санкционираният в нарушение, което не е извършил, каквито възражения се
навеждат от страна на жалбоподателя. Следва да се посочи, че от страна на
Х.Ч. не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне
4
да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени
доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на
това процесно административно нарушение. За тази цел не спомогна и
разпита на ангажирания от жалбоподателя свидетел К., чийто показания бяха
дискредитирани в тази им част по посочените по-горе съображения. Нещо
повече при съставянето на АУАН жалбоподателят Ч. декларативно е вписал в
графа възражения, че има такива, но не е изложил какви са те нито в акта,
нито в срока по чл.44 от ЗАНН, а презумптивната доказателствена сила на
акта, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, не бе опровергана.
Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира,
че по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП,
която предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева за
водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В
същото време съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието в унисон с разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН и е наложил санкция в размер на минимума, предвиден в закона, а
именно „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец. При определяне размера на
наказанията наказаващият орган е съобразил и обстоятелството, че двете
кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си,
доколкото са наложени за едно и също административно нарушение.
Относно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП /пункт 2 от НП/:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Ч. е
наложено административно наказание и на основание чл.179, ал.6, т.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП визиращ, че движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В акта за
установяване на нарушението и в наказателното постановление деянието е
описано от фактическа страна като: „управлява МПС с технически
неизправно шумозаглушително устройство“. С наказателното постановление
е наложено и административно наказание, приложимо при незначителна
5
техническа неизправност, но видно от приложение №5 към чл.31, ал.1 от
Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства и по-точно т.8.1.1 от
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, неизправностите в
системата за намаляване на шума в зависимост от вида си (конкретният
дефект на шумозаглушителното устройство) се квалифицират като
значителни или опасни. С обжалваното наказателно постановление, обаче на
жалбоподателя е наложено наказание за това, че при управлението на
процесния мотоциклет се е движил с незначителна техническа неизправност,
като по този начин остават неясни както видът на неизправността на
шумозаглушителното устройство, така и защо тя е оценена от АНО като
незначителна. За да е изпълнено изискването за посочване на ясни и
конкретни факти, срещу които жалбоподателят да може да се защитава
адекватно, то е следвало в АУАН и в НП да се опише в какво се изразява
твърдяната неизправност на шумозаглушителното устройство - например, че
нивото на шума превишава допустимото според нормативните изисквания
или че системата за намаляване на шума е неправилно монтирана, хлабава, че
част от нея липсва, изменена е по неправомерен начин или съществува
сериозен риск от падане. Така допуснатият изначален порок при описанието
на нарушението не може да бъде саниран на настоящия етап от
административнонаказателния процес, а следва да се посочи, че
установяването на действителната фактическа обстановка има значение за
правилното приложение на материалния закон, за преценката за относимата
санкционна разпоредба и за размера на наказанието, който с разпоредбата на
чл. 179, ал. 6 от ЗДвП е диференциран в зависимост от вида на
неизправността.
Отделно от горното от същата тази Методика, заложена в Наредба № Н-
32/16.12.2011г. се установява, че неизправностите с шумозаглушителното
устройство са винаги свързани с конкретните нива на шум, които
изпускателната система на конкретния вид МПС създава, но те следва да
бъдат установени от технически специалист, притежаващ съответната
квалификация и чрез използване на калибрирано от Българския институт по
метрология шумоизмервателно устройство, чрез което да бъде отчетено
точното ниво на шум, генерирано от МПС. Едва при наличието на точна
6
стойност на нивото на шум, генерирано от МПС,
административнонаказващият орган, а в последствие и съдът би могъл да
извърши преценка дали е налице технически изправен в случая мотоциклет
или не. По делото не се установява да са извършвани описаните като
необходими действия по измерване, като в тази насока самият актосъставител
признава, че нито е измервал нивото на шум с уред, нито е разбрал какви са
техническите параметри за шум на конкретния мотоциклет, поради което
АНО не доказа тезата си, а и не се установи каквато и да е друга
неизправност, която да квалифицира поведението на жалбоподателя като
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и да е основание за реализиране на
административнонаказателната му отговорност.
По гореизложените съображения съдът приема, че в тази част
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-003149 от
07.04.2021г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, В ЧАСТТА, с която на Х.Н.Ч., ЕГН: ********** за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-003149 от
07.04.2021г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, В ЧАСТТА, с която на Х.Н.Ч., ЕГН:********** за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7