ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11180
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330114635 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против Т. И. Т., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи главни и
акцесорни вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 4671/25.06.2022 г. по ч.гр.д. № 8560/2022 г. на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е
изискано заповедното производство.
При проверка редовността и допустимостта на исковата молба, съдът констатира, че
не са налице предпоставките за предявяване на установителните искове.
Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има
постоянен и настоящ адрес: в гр. П. ****.
Видно от документите по ч.гр.д. съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.
47 ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения адрес. Преди залепването на
уведомление на адреса, са направени посещения на адреса, вкл. и в почивен ден, но няма
отразени конкретни сведения, че длъжникът не живее на адреса. Връчителят е отразил в
съобщението че „търсеното лице не открито на адреса. Съседи също са му казвали, че го
търсят от районния съд. Залепено е уведомление на адреса на длъжника, като връчителят в
съобщението е отразил, „че по сведения на съседи и Панайот Тяков, длъжникът живее на
адреса“. Дадени са указания за предявяване на установителни искове, при което е
образувано настоящото производство.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че не са били налице предпоставките
за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100
от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на
източника на тези данни в съобщението.
В конкретния случай, при тези записвания в съобщенията не може да се направи
категоричен извод, че са събрани данни, че ответникът не живее на адреса. Напротив, от
1
същите, по-скоро следва да се направи изводът, че лицето живее на адреса.
На следващо място, се констатира, че в настоящия случай не е спазено и изискването
на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК – за извършване на служебна проверка за местоработата
на ответника и при наличие за такова – за връчване по местоработата.
Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
С оглед изложеното, предявените установителни искове са недопустими.
В случая, исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни
актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред
него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно
необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл -
Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422,
във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството по
делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизирането на
настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 80384/11.10.2022 г. от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против Т. И. Т., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 14635 по описа за 2022 г. на
Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
След стабилизиране на определението, ч.гр.д. № 8560/2022 г. на ПРС да се върне на ІІ
бр.с., заедно с препис от определението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
2