Р Е Ш
Е Н И Е № 29
гр. Сливен, 20.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Соня Василева,
като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 423 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано
по въззивна жалба на П.Г.У., ЕГН ********** *** – ответник по ревандикационния
иск в първоинстанционното производство, против Решение № 388/18.04.2018 г. по
гр.д.№ 1345/2015 г. на Сливенски районен
съд, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен от Н.С.Ж.
и В.С.Ж., на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, против Т.Г.Т. (К.) и А.П.К., да
бъде прогласен за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран в НА ***
*** **на нотариус Е.Ш.;
УВАЖАВА иска предявен от Н.С.Ж.
и В.С.Ж., на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД против Т.Г.Т. (К.) и А.П.К. и
УНИЩОЖАВА договора за покупко-продажба, обективиран в НА *** *** **на нотариус Е.Ш.,
с който е прехвърлена собствеността на следния недвижим имот : апартамент с
идентификатор *** ***, който попада в сграда № 1, намираща се в поземлен имот №
*** *** и е с административен адрес: гр. Сливен , *** *** при съседи на същия
етаж - *** ***, *** ***, външен зид, над
обекта *** ***, под обекта *** *** и ***
***, със застроена площ от 60,48 кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ
от 2 кв.м., заедно с припадащите се 1,15% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането на Н.С.Ж. и В.С.Ж. да бъде обезсилен нотариален акт № 158;
ПРИЗНАВА, на основание чл.
108 ЗС, Н.С.Ж. и В.С.Ж. за собственици, по отношение на П.Г.У., на гореописания
апартамент с идентификатор *** ***, който попада в сграда № 1, намираща се в
поземлен имот № *** *** и е с административен адрес: гр. Сливен , *** *** при
съседи на същия етаж -*** ***, *** ***,
външен зид, над обекта *** ***, под обекта
*** *** и *** ***, със застроена площ от 60,48 кв.м., заедно с избено
помещение № 5, с площ от 2 кв.м., заедно с припадащите се 1,15% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху терена и
ОСЪЖДА У. да им предаде
владението върху него;
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж. против Т.Г. К. и А.П.К. и Н.Г.Б.
и Г.Ц.Б.с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 1во ЗЗД, да бъде прогласен за
нищожен договорът за продажба на недвижим имот, извършен в нотариален акт ***
*** ** на нотариус Е.Ш.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж. против Т.Г. К. и А.П.К. и Н.Г.Б.
и Г.Ц.Б.с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, да бъде унищожен договорът за
продажба на недвижим имот, извършен в нотариален акт *** *** ** на нотариус Е.Ш..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането да бъде обезсилен НА *** *** **
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж. против Н.Г.Б., Г.Ц.Б.и Б. С.
К. и И.Ф.К. с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 1во ЗЗД, да бъде прогласен
за нищожен договорът за продажба на недвижим имот, извършен в нотариален акт ***
*** **по описа на Служба Вписвания - Сливен
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането да бъде обезсилен нотариален акт *** *** **по описа на Служба
Вписвания – Сливен
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по иска предявен от Н.С.Ж. и В.С.Ж. против Б. С. К., И.Ф.К. и П.Г.У.,
с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 1во ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен
договорът за продажба на недвижим имот, извършен в нотариален акт *** *** ** по
описа на Служба Вписвания - Сливен
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането да бъде обезсилен нотариален акт *** *** ** по описа на Служба
Вписвания – Сливен
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането на Н.С.Ж. и В.С.Ж. да им бъдат присъдени разноски.
ОСЪЖДА Н.С.Ж. и В.С.Ж. да
заплатят на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Б. С. К., И.Ф.К., направените от
последните двама разноски в пълен размер - 150 лв.
ОСЪЖДА Н.С.Ж. и В.С.Ж. да
заплатят на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на П.Г.У., направените от последната
разноски за насочения срещу нея иск, който съда е прекратил като недопустим, в
размер на 150 лв.,
ОСЪЖДА Т.Г. К. и А.П.К. да
заплатят на държавата, в полза на СлРС, на основание чл. 78, ал. 6, вр. с 83,
ал.1 т.2 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, за държавна такса за предявения против тях и уважен от
съда иск с правно основание чл. 29 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 217,26 лв., както и
такса от 5 лв., ако за принудителното събиране на това вземане бъде издаден от
съда изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Г.У. да заплати на
държавата, в полза на СлРС, на основание чл. 78, ал. 6, вр. с 83, ал.1 т.2 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, за държавна такса за предявения против нея и уважен от съда иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, сумата от 217,26 лв., както и такса от 5 лв.,
ако за принудителното събиране на това вземане бъде издаден от съда
изпълнителен лист.
Решението се обжалва
частично от П.Г.У. в частта с която съдът: ПРИЗНАВА на основание чл. 108 ЗС Н.С.Ж.
и В.С.Ж. за собственици по отношение на П.Г.У. на гореописания апартамент с
идентификатор *** ***, който попада в сграда № 1, намираща се в поземлен имот №
*** *** и е с административен адрес: гр. Сливен , *** *** при съседи на същия
етаж -*** ***, *** ***, външен зид, над
обекта *** ***, под обекта *** *** и ***
***, със застроена площ от 60,48 кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ
от 2 кв.м., заедно с припадащите се 1,15% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена и ОСЪЖДА У. да им предаде владението върху него,
като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при неспазване
на съдопроизводствените правила. В останалата част, а именно против уважения
конститутивен иск за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот,
въззивната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено с
Определение № 477/02.10.2018 г. на СлОС, влязло в сила на 28.12.2018 г.
В жалбата си П.Г.У. излага
доводи за недопустимост на съдебното решение поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва се, че има нередовно
призоваване на Т.Г. К., което процесуално нарушение е лишило страната от
участие в процеса и възможността да упражни правото си на защита. На второ място се изтъква, че съдът не се е
произнесъл по всички направени възражения на страните в отговора на исковата
молба, които са относими към спора и това влече порок на атакувания съдебен
акт. Като довод за порочност на решението е наведено и ненадлежното призоваване
на А.П.К. и отнетата му възможност за участие в процеса.
На следващо място,
въззивницата акцентира, че по първоначалната искова молба страните са били
обикновени другари, участвали са в процеса като надлежна страна и са направили
възражения, необсъдени от съда в решението му, което води до липса на мотиви на
постановения съдебен акт.
В допълнение към въззивната
жалба се посочва, че в първоинстанционното решение е останало необсъдено
направеното от П.У. правопогасяващо възражение по чл. 131 ГПК.
Не са направени
доказателствени искания и се претендира присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
В законоустановения срок от въззиваемата страна е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищците по ревандикационния иск
оспорват изложените доводите и молят за постановяване на решение, с което да се
отхвърли въззивната жалба като неоснователна.
В с.з., въззивницата У.,
редовно призована не се явява лично, а се представлява от процесуален
представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и моли за
уважаването й, поради аргументите изложени във въззивната жалба.
Въззиваемите Н.С.Ж., ЕГН**********,
с адрес *** и В.С.Ж., ЕГН **********,***, редовно
призовани се явяват лично и с особен представител, назначен с разпореждане № 4907/18.03.2016 г. в
изпълнение на Определение 4045/09.03.2016 г., с което на основание чл. 94 от ГПК вр. с чл. 23, ал. 4 от ЗПрПом е предоставена правна помощ на ищците по
делото – адв. В. Д.. Тя намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли
съда да го потвърди в обжалваната част.
Пред настоящата инстанция не
се събраха допълнителни доказателства.
Въззивният
съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че в обжалваната част решението е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.
Доказателствата са правилно
анализирани и оценени и въззивният съдът не е нужно да преповтаря техния
анализ.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: В
първоинстанционното производство са предявени 7 обективно и субективно
съединени иска от ищците Н.С.Ж. и В.С.Ж.. По всички искове освен
ревандикационния решението е влязло в сила и настоящият съдебен състав няма
компетентност да преразглежда решението в тези му части, като единственият
способ за защита се явява извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения
по реда на чл. 303 от ГПК.
Въззивницата атакува
решението в частта му, с която е уважен искът по чл. 108 от ЗС, тъй като същата
е страна по него и има правен интерес от преразглеждане на решението.
Успешното провеждане на
иска по чл. 108 ЗС е обусловено от положителното установяване на три
предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на ревандикация, тази
вещ да е във фактическа власт на ответника и да се държи от него без основание.
Видно от материалите по досъдебното производство, приобщено като доказателство,
на л. 95-96 от том 1, а именно: Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 ЗТСУ от 02.08.1982 г. и Удостоверение за наследници на Стоян
С.Ж., се установява, че към 2010 г. В.С.Ж. и Н.С.Ж., са собственици по
наследство на апартамент с идентификатор *** ***, който попада в сграда № 1,
намираща се в поземлен имот № *** *** и е с административен адрес: гр. Сливен ,
*** *** при съседи на същия етаж - ***
***, *** ***, външен зид, над обекта *** ***, под обекта *** *** и *** ***, със застроена площ от
60,48 кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ от 2 кв.м., заедно с
припадащите се 1,15% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху терена.
Тъй като решението по
конститутивния иск за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижимия
имот обективиран в НА № 158, том. 1 рег. № 2200, д. 45 от 05.03.2010 г. по
описа на нот. Е.Ш., е влязло в сила, то
настоящия състав на съда е обвързан да приеме, че последиците му са отпаднали с
обратна сила и собствеността върху имота не е преминала върху контрахентите по
договора Т.Г. К. и А.П.К., а е останала у ищците. Същите при проследяване на
поредицата от сделки се явяват мними праводатели на Б., К. и респ. П.Г.У..
Порокът на правоотношенията, а именно липсата на вещнотранслативен ефект засяга
всяка една от сделките, поради което се налага извод, че правата на П.Г.У. са
отпаднали с обратна сила. От така направените съждения следва да се счита
доказано, че спрямо У.Н.С.Ж. и В.С.Ж. са собственици на недвижимимя имот, поради което
първата част от ревандикационната претенция следва да се уважи.
Не се спори по
обстоятелството, а и от справка от агенция по вписвания (л. 25 от
първоинстанционното производство) е видно, че на 17.01.2014 г. Б. К. и И.К.,
сключват с П.У. договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот,
обективиран в НА акт 105, т. 1 от 2014 г. по описа на СВписвания гр. Сливен.
Към този момент страните по сделката не знаят за липсата на вещнотранслативен
ефект на първата сделка и при сключване на сделката са прехвърлили и владението
на имота като последица от сключената сделка. Тъй като с влизането в сила на
решението за унищожаване на договора за покупко-продажба отпадат и правните му
поледици, отпада и с обратна сила основанието, на което У. владее имота и
същата следва да го върне.
Поради съвпадение на
изводите на първата и въззивната инстанция, решението в обжалваната част следва
да се потвърди.
Наведените от възивницата
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения касаят
решението в необжалваната му част и не могат да бъдат обсъждани в настоящото
производство. Касае се за нередовното призоваване на ответник по друг иск, по
което въззивницата не е страна.
По отношение на релевираното
възражение за изтекъл давностен срок за предявяване на иск за унищожаване на
договор, същото също касае решението в част, която е влязла в сила и въпреки че
тя е обуславяща за изхода по иска с основание чл. 108от ЗС, съдът не може да я
обсъжда.
Същото се отнася и за
наведения довод за липса на материално правните аспекти на измамата, като
основание за унищожаване на първата от поредицата сделки.
Претенция за разноски е
направила въззивницата, но с оглед неоснователността на жалбата, такива не се
дължат.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 388/18.04.2018 г. по гр.д.№
1345/2015 г. на Районен съд Сливен в
обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.