№ 27
гр. Разград , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200674 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Хима 90” ЕООД гр. Разград против наказателно постановление №
38-0001221 от 08.09.2020г. на Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗДвП и на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено адм. наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява представител. В писмено становище
жалбата се поддържа.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление 38-0001221 от 08.09.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе на обжалващото дружество
за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗДвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП му е
наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
1
нарушение № 276782/24.07.2020г., съставен на жалбоподателя от Старши инспектор към РД
“АА” Русе. В НП е отразено, че на 24.07. 2020г. в РД “АА” гр. Русе, ул. Котовск №1, при
извършване на комплексна проверка на превозвача /транспортно предприятие “Хима 90”
ЕООД/, извършващ международен автомобилен превоз на товари с Лиценз № 21442 се
установило, че превозвачът е допуснал водачът Н. И. И. да извършва превоз на товари на
територията на Р България без водачът да отговаря на изискванията за психологическа
годност, като се сочат случаи във връзка с пътен лист №171410 от 07.01.2020г., пътен лист
№171407 от 02.01.2020г. и пътен лист №171401 от 22.12.2019г. на 31.01.2020г. Сочи се
също, че нарушението се установява и от компютърна разпечатка от картата на водача. Сочи
се, че водачът за периода 23.09.2019г. до 12.01.2020г. е без удостоверение за психологическа
годност. Прието е, че така е нарушен чл.7а, ал.2 пр.3 ЗАвП и обжалващото дружество е
санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитана М. К. /актосъставител/, която в показанията си потвърждава
отразените в акта и НП констатации. По думите й проверяващите установили, че
процесният превоз е извършен от водача въз основа на представените документи –пътните
листи за процесните превози, разпечатка от картата на водача. Не било представено
удостоверение за психологическа годност на водача и след извършване на справка в
съответния регистър се установило, че към момента на процесните превози водачът нямал
издадено такова удостоверение. Приложено е копие от справка от същия регистър /л.6/,
видно от което водачът към момента на превоза действително не е имал удостоверение за
психологическа годност – издадено такова в предходен период е било валидно до
23.08.2019г., а впоследствие е издадено такова на 12.01.2020г. /след превозите/
Извършването на превозите се доказва от разпечатка от картата на водача и приложените
копия от пътни листи. С оглед доказателствата съдът приема, че обстоятелствата по акта и
НП са доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Подсъдността на РС Разград се обосновава от седалището на дружеството «допуснало»
извършване на превоза.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на правилата, установени в
административнонаказателния процес. Не са налице твърдените в жалбата нарушения на
процесуалните правила. Фактически мястото на нарушението е гр. Разград и в това
отношение не е налице неяснота в НП – визира се „допускане“ на превоз, което допускане
се свързва със седалището на санкционираното дружество. Ясен е и моментът на
нарушението – извършването на процесните превози, чиято дата е посочена в акта и НП чрез
визиране на съответните пътни листи. Доказват се и обстоятелствата по акта, както се
посочи по-горе, поради което съдът приема, че обжалващото дружество е допуснало
вмененото му нарушение. Разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП санкционира този, който
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
2
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Посочената като
нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП изисква от превозвачите да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност. Чл. 8 от НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006г. изисква наличието на
удостоверение за психологическа годност за лицата постъпващи на работа като водачи на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари. В случая именно тази годност на
водача не е била надлежно удостоверена към процесния момент, поради което дружеството
превозвач е нарушило посочената разпоредба. При това правилно превозвачът е
санкциониран. Съдът не намира, че случаят е маловажен. Всъщност случаят е типичен – не
разкрива по-малка степен на обществена опасност от типичните нарушения от този тип. Все
пак става дума за един период от повече от четири месеца от изтичане на валидността от
предходното удостоверение на водача, в който период не е инициирано издаване на ново
такова удостоверение, и при тази ситуация са възложени превози на лице, неотговарящо на
законовите изисквания. Наложеното наказание е в абсолютно определения законов размер.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001221 от 08.09.2020г. на Директор
на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗДвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на “Хима 90” ЕООД гр.
Разград е наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3