РЕШЕНИЕ
№ 02.07.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 12.06. 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 3259 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „А.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Е.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***. Ищецът твърди, че в производството по образуваното ч.гр.д. № ***
г. Районен съд-К. издал заповед за изпълнение, като осъдил Е.К.Б., ЕГН **********
да заплати на ** следните суми: 1025,04 лева - главница; 107,01 лева - законна
лихва за забава, изчислена върху сумата от 396,16 лева за периода от 02.11.2015
г. до 17.10.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от
дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 17.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 25,50 лева - съдебни разноски,
изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и 0,50 лв. - банкова
комисионна. В преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника Е.К.Б.
било подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. Предвид горното, ищцовото дружество, в качеството си на заявител,
разполагало с правен интерес и основание да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си. Твърди, че между „А.Б.“ ЕАД и Е.К.Б. бил
сключен договор № *** за електронни съобщителни услуги за индивидуален абонатен
№ ***, по силата на който ищцовото дружество предоставяло на абоната услуги,
съгласно Общите условия за взаимоотношенията между ** и абонатите и избрания от
абоната тарифен план, посочен в Приложение № 1 към същия, които услуги той
следвало да заплаща по начин и в срокове, уредени в Общите условия на оператора
и договорите. Общата стойност на незаплатените задължения по този договор за
периода от 12.10.2015 г. до 10.12.2015 г. е в размер на 240,16 лв. Сочи, че договорът представлявал
цялото споразумение, което уреждало правоотношенията, възникнали във връзка с
ползваните от абоната услуги. Всички предишни договори, ставали неразделна част
от договора и се идентифицирали с неговия уникален номер („Клиентски номер“).
Условията, посочени в предишните договори, запазвали силата си, доколкото в
последващия договор не било уговорено друго и доколкото не се изменяли от
последващ договор или приложения към него - чл. 5.1. от Договора, подписан
между „А.Б.“ ЕАД и Е.К.Б. на ***г. Горепосоченото
задължение било формирано като сбор от сумите по следните фактури, издадени въз
основа на цитирания договор за електронни съобщителни услуги: фактура № *** г.,
на стойност 201,95 лв. и падеж 01.11.2015 г.; фактура № *** г., на стойност
35,35 лв. и падеж 30.11.2015 г.; фактура № *** г., на стойност 2,86 лв. и падеж
30.12.2015 година. Поради неплащане в срок на задълженията по горепосочените
фактури и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Е.К.Б. дължала и законна лихва за
забава, считано от първия ден след настъпване на падежа по всяка една фактура
до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 17.10.2018 год. При
неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане, договорът се
считал за едностранно прекратен по вина на абоната - чл. 6.3.1. от Приложение №
1 Договора, подписан между „А.Б.“ ЕАД и Е.К.Б. на ***г. Съгласно разпоредбите
на договора и приложенията към същия, в резултат на предсрочното му
прекратяване били начислени и неустойки в общ размер на 319,88 лева. Твърди, че неустойките били изчислени
при спазване на съдебната спогодба, подписана от КЗП и „М.“ ЕАД по гр.д. №
12268/2014 г. по описа на С. градски съд, документирана в протокол от
21.04.2016 г. В т. 1 от същата, страните се споразумели, че ако достъпът до
мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен
за този абонамент, абонатът дължал на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратявал, по
техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на
абонамента. Когато абонатът бил физическо лице - потребител по смисъла на ЗЗП,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не можел да
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в
допълнение към неустойката за предсрочно прекратяване абонатът дължал на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупен или предоставени на
лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Сочи, че между „А.Б.“ ЕАД и Е.К.Б. бил налице и сключен договор № ***
за електронни съобщителни услуги за индивидуален абонатен № ***, към който
номер бил сключен и договор за продажба на изплащане от 29.06.2015 г. По силата
на договора за изплащане, продавачът - „А.Б.“ ЕАД, прехвърлял на купувача -Е.К.Б.,
правото на собственост върху една( или няколко вещи),
а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски при
разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Предмет на
договора за продажба в настоящия случай бил Апарат *** m. По този договор били
налице незаплатени задължения за периода от 01.06.2016 г. до 04.07.2016 г.,
възлизащи на 156,00 лв. Видно от приложените към исковата молба заверени копия
на фактури към момента на депозиране на същата дължимите към ищцовото дружество
суми не били заплатени в пълен размер, както следва: фактура № *** г., на
стойност 12,00 лв. и падеж 26.06.2016 г.; фактура № *** г., на стойност 144,00
лв. и падеж 29.07.2016 год. Заверено копие на всяка от посочените фактури било
приложено към исковата молба като доказателство. Твърди, че поради неплащане в
срок на задълженията по горепосочените фактури и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Е.К.Б. дължала и законна лихва за забава, считано от първия ден след
настъпване на падежа по всяка една фактура до датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 17.10.2018 г. Договорът за продажба на
изплащане, сключен между ищцовото дружество и Е.К.Б. се прекратявал при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на
купувача. В този случай всички суми, дължими до края на срока на договора
ставали изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следвало да
бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл.
12.3. от договора за продажба на изплащане от 29.06.2015 г. Договорът се считал
за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало
задължението на купувача за плащане на дължимите суми. Сочи, че съгласно
разпоредбите на чл. 92 от Закон за задълженията и договорите и подписаните
договори с абоната, в резултат на предсрочно прекратяване били начислени и
неустойки в общ размер на 309,00 лв. Твърди,
че видно от описаните в по-горе факти и обстоятелства, между „А.Б.“ ЕАД и Е.К.Б.
били налице неуредени договорни отношения. По отношение на договорите за
електронни съобщителни услуги, сключени с абоната, за ищцовото дружество, в
качеството му на мобилен оператор, възникнало задължение за предоставяне на
съответните услуги по тарифен план, описан в Приложение № 1 към всеки договор, а
Е.К.Б., в качеството си на потребител, следвало да заплаща същите по цени,
формирани на основание тарифите на дружеството, най-късно в 15-дневен срок след
издаване на фактурата (р. IV, т. 26.5 от Общите условия за процесния период). Към
настоящия момент абонатът не бил изпълнил задължението си да заплати сумите по
посочените договори, поради което била начислена лихва за забава. Сочи, че
горепосочените задължения по издадените фактури станали изискуеми, тъй като
съгласно т. 26.5 от Общите условия за процесния период, мобилният оператор
предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането
на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за
принудително изпълнение по реда на ГПК. При сключен договор за продажба на
изплащане, за „А.Б.“ ЕАД възникнали задължения да предаде вещта. Изпълнението
на това задължение било удостоверено чрез подписване на Приемо-предавателен
протокол към съответния договор. Същият бил сключен за 23 месеца, като била
определена първоначална месечна вноска от 12,00 лв., а всяка следваща била
описана в погасителния план към договора. Ответникът следвало в 15-дневен срок
от издаването на фактурите да заплати стойността на всяка вноска, което обаче
не било изпълнено и договорът бил прекратен едностранно, съгласно уговорените в
него условия. На следващо място, издадените от ищцовото дружество фактури,
относно задълженията на потребителя за периода от 12.10.2015 г. до 04.07.2016
г., не били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според
който месечните сметки на Потребителя можели да бъдат оспорени пред мобилния
оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото
оспорване в случая не било налице. Гореизложеното водело до извода, че ищцовото
дружество изпълнило задължението си по горепосочените договори, поради което
възниквало и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на
получените услуги, както и за заплащане на уговорената цена за придобиване на
вещта по договора за продажба на изплащане. Твърди, че предвид изложеното до
тук, към датата на депозиране на настоящата искова молба ищцовото дружество
имало изискуемо и непогасено вземане към Е.К.Б. по гореописаните фактури. Претендираната
от ищцовото дружество, с подаденото на 17.10.2018г. заявление по чл. 410 от ГПК, главница се формирала като сбор от всички суми по гореописаните фактури.
При неизпълнение в срок на задължението си, потребителят дължал на „А.Б.“ ЕАД
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на „А.Б.“ ЕАД. Това давало право
на ищцовото дружество да иска обезщетение за забава под формата на законна
лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа
на всяка от горепосочените фактури до датата на предявяване на настоящата (дата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва
за този период възлизала на сума в общ размер на 107,01 лева. С оглед
гореизложените обстоятелства, моли да бъдат призовани страните на съд и след
като съдът се убеди в основателността и доказаността на иска, да признае за
установено, че ответникът Е.К.Б., ЕГН **********, дължи на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** присъдените със Заповед за
изпълнение на парично задължение суми: сумата от 1025,04 лева (хиляда и двадесет
и пет лева и 4 ст.), включваща 396,16 лв. главница и 628, 88 лв. неустойка;
сумата от 107,01 лева (сто и седем лева и 1 ст.) - законна лихва за забава
върху сумата от 396,16 лева за периода от 02.11.2015 г. до 17.10.2018 г.;
законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение - 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за присъждане на сторените по делото и в заповедното производство
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано,
не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа
изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, се явява
лично, и с процесуален представител адв. Г. и заяви, че действително имала сключен договор
с М. ЕАД (с ново наименование А.Б. ЕАД ), по силата на който ползвала
електронни съобщителни услуги, които предоставял оператора. През м. август 2015
г. ѝ откраднали апарата, който на 29.06.2015 г. била закупила на лизинг
от М. ЕАД. Веднага съобщила в офис на М. ЕАД в гр. К. за кражбата. Искала
картата да бъде спряна, за да не ѝ се трупат задължения. След кражбата не
била ползвала услугите на този мобилен оператор. Сумите, натрупани след
кражбата, за периода септември, октомври и ноември 2015 г. не били от нейно
потребление. На следващо място счита, че претенцията за неустойки по прекратени
договори за електронни съобщителни услуги е напълно неоснователна. Процесните
договори били сключени при предварително определени условия от едната страна -
ищецът. Представените от ищеца бланкови договори не е били предмет на
предварително договаряне между двете страни. Ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му и според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП тези неравноправни
клаузи в договорите били нищожни.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен
съд - К., съдът е издал в полза на „А.Б.“ ЕАД срещу Е.К.Б., ЕГН **********,*** заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1025,04 лв. /хиляда двадесет и пет лева и 04 ст./ главница, 107,01
лв. законна лихва за забава от 02.11.2015 г. до 17.10.2018 г. върху сумата 396,16
лв., незаплатени ползвани услуги по договор № *** г. и договор № *** г. за
електронни съобщителни услуги и закупени продукти и законна лихва върху главницата
от 17.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и 25,50 лв. разноски от
които: 25,00 лв. държавна такса и 0,50 лв. - банкова комисионна.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, която в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирала възражение срещу сумите по заповедта. С
разпореждане от 31.10.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „А.Б.“ ЕАД е
предявил против Е.К.Б. установителен иск по издадената заповед за изпълнение.
Твърди, че между „А.Б.“ ЕАД и Е.К.Б. бил сключен договор № ***
за електронни съобщителни услуги за индивидуален абонатен № ***, към който е подписан и Анекс от 11.01.2014г.
Видно от Приложение № 1 и Приложение № 3 към Договор № ***/***г. страните са уговорили
абонаментен план и условия за ползване на мобилен номер ***, като са уговорили
ценови условия по програма *** с месечна абонаментна такса – 34,90 лв., със
срок на действие до 07.03.2017 година. Съгласно чл. 4.9 за
услугите по Приложение № 1 се прилагат съответно
Общите условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“
ЕАД по стандарта GSM, UMTS и LTE, които са представени по делото. Абонатът се задължавал да
заплаща услугите по начин и в срокове, уредени в Общите условия на оператора и
договорите. Съгласно чл. 5.1 от Договора той представлявал цялото споразумение,
което уреждало правоотношенията, възникнали във връзка с ползваните от абоната
услуги. Всички предишни договори, ставали неразделна част от договора и се
идентифицирали с неговия уникален номер („Клиентски номер“). Условията,
посочени в предишните договори, запазвали силата си, доколкото в последващия
договор не било уговорено друго и доколкото не се изменяли от последващ договор
или приложения към него.
Съгласно чл. 6.3.1. от Приложение № 1 към Договор № ***, подписан между „А.Б.“ ЕАД и Е.К.Б.
на ***г. В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
Приложение, Договора или Общите условия,
в това число, ако по негово искане или
вина Договорът по отношение на услугите в това приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване, операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или всички
услуги и/или да получи неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване. Неустойки
за предсрочно прекратяване не се дължат в случаите, когато договорът се прекратява по отношение на услугите в това приложение по
причини, за които операторът отговаря.
Въз основа на цитирания договор за електронни съобщителни
услуги операторът издал следните фактури: фактура № *** г., на стойност 201,95
лв. и падеж 01.11.2015 г.; фактура № *** г., на стойност 35,35 лв. и падеж
30.11.2015 г.; фактура № *** г., на стойност 2,86 лв. и падеж 30.12.2015
година. Общата стойност на незаплатените задължения по този договор за периода
от 12.10.2015 г. до 10.12.2015 г. е в размер на 240,16 лв.
На 12.11.2013г. „А.Б.“ ЕАД и Е.К.Б. сключили договор № *** за електронни съобщителни услуги
за индивидуален абонатен № ***, и телефонен номер ***. Към индивидуален
абонатен № *** бил сключен и договор за продажба на изплащане от 29.06.2015 г.
По силата на договора за изплащане, продавачът - „А.Б.“ ЕАД, прехвърлял на
купувача -Е.К.Б., правото на собственост върху една( или няколко вещи), а последният се задължавал да му заплати уговорената цена
на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора.
Предмет на договора за продажба в настоящия случай бил Апарат *** m. За
вноските за изплащане на стоката ищцовото дружество издало следните фактури: фактура
№ *** г., на стойност 12,00 лв. и падеж 26.06.2016 г.; фактура № *** г., на
стойност 144,00 лв. и падеж 29.07.2016 год. В приложение №1 към договора е
уговорена отговорност на абоната, който като наруши задълженията си операторът има право да прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване.
Въз основа на цитирания договор за електронни съобщителни
услуги операторът издал следните фактури: фактура № *** г., на стойност 12,00
лв. и падеж 26.06.2016 г.; фактура № *** г., на стойност 144,00 лв. и падеж
29.07.2016 год.
По делото е изготвено съдебно - счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Вещото лице е
констатирало, че за периода от 12.10.2015 г. до 04.07.2016 г. на ответника са
издадени фактури с номера: № *** г. на стойност 201,95 лв., № *** г. на
стойност 35,35 лв.; № *** г. на стойност 2,86 лв.; № *** г. на стойност 144,00
лв.; № *** г. на стойност 319,88 лв.; № *** г. на стойност 99,96 лв. и № *** г.
на стойност 209,04 лв. По
договори с № *** г. и № ***/03.06.2011 г., двата за индивидуален абонатен № ***,
ответникът е заплатил дължими суми по двата договора в размер на 1242,36 лв.
Останалите неплатени суми за периода
от 12.10.2015 г. до 04.07.2016 г. възлизали общо на 1025,04 лева, от които:
240,16 лв. – ползвани услуги; 156,00 лв. – стоки на лизинг и 628,88 лв. –
неустойки.
Тези суми били осчетоводени и от мобилния оператор. По информация от ищцовото
дружество нямало данни за спиране на услугата поради кражба. Услугите са
ползвани след месец август 2015 г., което е видно и от издадените фактури, но
нямало заплатени задължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест в
процеса ищцовото дружество следва да докаже, че между него и ответника е налице
валидно облигационно правоотношение, основанието от което черпи правата си,
размера на претенциите си за посочените периоди на потребление. В конкретния
случай ищецът твърди, че облигационните правоотношения между него и ответника са възникнали по
силата на сключен с ищеца договор ***,
с който на длъжника е предоставяна далекосъобщителна услуга за индивидуален
абонатен номер ***. Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се
предоставят множество услуги. В
исковото производство са представени Анекс от 11.01.2014г. към договор ***, Приложение
№ 1 и Приложение № 3 към Договор № ***/***г.,
подписани от страните, видно от които са
договорили абонаментен план и условия за ползване на мобилен номер ***, с
ценови условия по програма *** с месечна абонаментна такса – 34,90 лв., със
срок на действие до 07.03.2017 година. От съдържанието на писмените
доказателства настоящият съдебен състав установява валидно облигационно
правоотношение релевантно към претенциите на ищеца за посочените периоди,
услуги и цени и кореспондиращо с изложеното основание в заповедното
производство и в исковата молба. Съдът приема за доказан факта на възникнало
облигационно правоотношение между страните по предоставяне на далекосъобщителни
услуги, от което ищецът черпи права. Договорът
съставлява частен диспозитивен документ, поради което и тъй като е подписан от
страните по делото, то съгласно чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Съгласно чл.
20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което и предвид гореизложеното съдът приема, че с подписването им в
правната сфера на всяка от страните по тях са възникнали договорените права и
задължения. Съгласно чл. 4.9 от
Приложение №1 за услугите по това Приложение се прилагат съответно
Общите условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарта GSM,
UMTS и LTE, които са
представени по делото. Ответникът не е направил възражение за неотносимостта
им. В чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор е предвидено, че заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване
на договора М. уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от М. след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Това
последно изречение на чл. 26.4 от Общите условия визира не задължението на оператора
– да състави и изпрати до потребителя фактура, а хипотезата на „неполучаване”
на фактурата от потребителя. Т.е., че продавачът няма задължение да доказва
връчването й на потребителя. При отношенията, възникнали във връзка с договори
за ползване на мобилни услуги, не може изискуемостта на основното задължение на
потребителя - да заплати съответната сума, за съответния период, да се постави
в зависимост от поведението на потребителя / т.е. на задълженото лице/ по
получаване на фактурата. В достатъчна степен защитата на правата на
потребителите се гарантира от условието на чл.26 от ОУ, че при сключване на
договора операторът уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му
бъде издавана фактура.
От писмените доказателства е видно, че на ответника е
фактурирана стойност за ползвани услуги в периода от 12.10.2015 г. до 10.12.2015
г., които не се установява да са заплатени от потребителя, нито да са били
оспорени. Падежът за плащане на сумата по фактурите е изтекъл, съответно
01.11.2015г., 30.11.2015г. и 30.12.2015г.
Поради това съдът приема, че
ответницата не е заплатила дължимата към доставчика на услуги стойност за
предоставените й мобилни услуги по договора за цитирания период и дължи
заплащането на същите, тъй като е настъпил падежа за плащане. С оглед на
изложеното за сумата от 240,16лв. за предоставени услуги по договора за периода
от 12.10.2015 г. до 10.12.2015г. претенцията на ищеца е основателна и ще следва
да се уважи в цялост.
На 12.11.2013г. „А.Б.“ ЕАД и Е.К.Б. сключили договор № *** за електронни съобщителни услуги
за индивидуален абонатен № *** и телефонен номер ***. Към индивидуален абонатен
№ *** бил сключен и договор за продажба на изплащане от 29.06.2015 г., по
силата на който продавачът - „А.Б.“ ЕАД, прехвърлял на купувача -Е.К.Б.,
правото на собственост върху Апарат *** m, а ответницата се задължавала да му
заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и
сроковете по договора. Договорът бил сключен за
23 месеца, като е определена първоначална вноска от 12.00 лв., а всяка следваща е
описана в погасителен план към
договора. В договора е инкорпорирано и Приложение № 1 – Приемо – предавателен
протокол, съгласно който вещта е предадена от продавача на купувача на
29.06.2015 г., което страните са удостоверили с подписите си. Ответницата
е следвало в 15- дневен срок от издаването на фактурите да заплати стойността на всяка вноска, за което не е представила
доказателства да е изпълнила и договорът
е прекратен едностранно от оператора.
Сумата от 156 лв. е формирана от
оставащите за плащане след прекратяване
на договора вноски за изплащане на вещта. В чл. 12, ал. 3 от договора е
уговорено, че при неплащане в срок на най – малко две последователни месечни
вноски от страна на купувача, договорът се прекратява и всички суми, дължими до
края на срока на договора, стават незабавно изискуеми. След допуснатата от
ответника забава за посочения по – горе период всички непадежирали вноски са
станали предсрочно изискуеми и са дължими на оператора. Касае се месечни вноски
за периода от 01.06.2016 г. до 04.07.2016г.
на обща стойност 156 лв..
Ответницата не ангажира доказателства, че телефонният й апарат
*** m е бил откраднат. Не ангажира
доказателства, че при евентуална кражба е уведомила устно служители на ищцовото
дружество, нито пък да е сезирала с писмена жалба органите на реда. Ако
ответницата е считала, че не дължи сумите по двете фактури е следвало да оспори
тези фактури в 6-месечен срок от получаването им, съобразно ОУ на оператора. В
случая няма данни за такова оспорване, въпреки, че това не би я освободило от
отговорност за плащане на задълженията, но подробно биха се разгледали
възраженията й от оператора. С оглед на изложеното претенцията на ищеца за
сумата от 156 лв. за предоставени услуги по договора за периода от 01.06.2016
г. до 04.07.2016 г. е основателна и ще
следва да се уважи в цялост.
Общо дължимите суми като главница по процесните договори е в
размер на 396,16 лв., която сума следва
да бъде присъдена, ведно със законната лихва
от 17.10.2018г. до изплащане на
вземането. С оглед на гореизложеното основателна е и акцесорната
претенцията за лихва за забава, съгласно
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия
ден след настъпване на падежа на всяка
една от порцесните фактури до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или в размер на 107, 01 лв.
за периода 02.11.2015г. до 17.10.2018г..
Следва да бъде отхвърлен искът за неустойката. Константна е
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според
която националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са
транспонирани в националното ни право като в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е
уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно.
Така при служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в
сключения между страните договор съдът констатира, че такива клаузи са налице.
Неравноправна е клаузата, съдържаща се в т. 6.3.1 от Приложение № 1 към договор
***, която предвижда следното: "В случай, че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число,
ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това
приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът
има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване". Неравноправна е и клаузата, съдържаща се в т. 5.3.1 от приложение
№ 1 към договор № ***, в която е уговорено, че в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в
това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване,
операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички
услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок за ползване.
В случая договорите между страните са предсрочно прекратени
не от потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за това станало
обстоятелството, че потребителят забавил плащането на определени суми. Съдът
намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на парично задължение от
страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава
върху тази главница, или пък неустойка за забава, стига последната да не е
уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Неравноправна се явява клаузата, която позволява, както е в случая, на
оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на
неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е
предоставил на абоната – чл. 143, т. 6, пр. 2 от ЗЗП. След като самият оператор
е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото
действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка
за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на
неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на
потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да
предлага изпълнение. Следователно клаузата, съдържаща се в т. 6.3.1 от Приложение
№ 1 към договор *** и клаузата, съдържаща се в т. 5.3.1 от приложение № 1 към
договор № *** са неравноправни на осн. чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 от ЗЗП и
поради това са нищожни. Те не пораждат какъвто и да било правен ефект и
следователно основаният на тях иск за неустойка в размер на 628,88 лева се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските съдът намира следното:
Частична основателност на исковете поставя въпроса за
размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да бъдат
редуцирани съобразно уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Съобразно отправеното искане на ищеца следва да бъдат определи разноски в
размер на 25 лв. - заплатена държавна такса, като за разликата от дължимата
държавна такса до внесените 75 лв. сумата е надвнесена и е недължима, и
76, 10 лв. депозит за
вещо лице. Така, съобразно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 44,94 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на исковата претенция. Уважените там разноски
са в общ размер на 25,50 лв.. Съобразно уважената част на исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 11,33 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 208,32 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на „А.Б.” ЕАД/с предишно наименование „М.” ЕАД/, вписано в търговския регистър
с ЕИК *********, с адрес на управление ***, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1и чл. 410,
ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД следните суми, а именно: сумата от
общо от 396,16 лева – главница, представляваща
сбор от стойността на незаплатени услуги, дължими по договор № *** за
електронни съобщителни услуги за индивидуален абонатен № ***, към който е подписан и Анекс от 11.01.2014г., по който са издадени фактура
№ *** г., на стойност 201,95 лв. и падеж 01.11.2015 г.; фактура № *** г., на
стойност 35,35 лв. и падеж 30.11.2015 г.; фактура № *** г., на стойност 2,86
лв. и падеж 30.12.2015 година и по договори № ***/12.11.2013г. за електронни съобщителни услуги за
индивидуален абонатен № ***, и договор за продажба на изплащане от 29.06.2015
г., по които са издадени фактура № *** г., на стойност 12,00 лв. и падеж
26.06.2016 г.; фактура № *** г., на стойност 144,00 лв. и падеж 29.07.2016
год.; сумата от 107,01 лева лихва за забава върху главницата от 396,16 лева за
периода от 02.11.2015 г. до 17.10.2018 г.; законна лихва върху главницата от
дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 17.10.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 1532/19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 2645 по
описа за 2018 г. на Районен съд - К., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД за
сумата от 628, 88 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
№ *** за електронни съобщителни услуги, към който е подписан и Анекс от 11.01.2014г. и договори № ***/12.11.2013г.
за електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане от
29.06.2015 г.,
ОСЪЖДА
, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Е.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „А.Б.” ЕАД/с предишно наименование „М.” ЕАД/, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление *** сумата от 44,94 лева
разноски по настоящото производство и разноски по заповедното производство,
сторени по ч. гр. д. № ***г. по описа на
РС- К. в размер на 11,33 лева съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
78, ал.3 от ГПК, „А.Б.” ЕАД/с предишно наименование „М.”
ЕАД/, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в размер на 208,32
лв. съразмерна с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З.в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: