М О Т
И В И
Към присъда по НОХД № 204/2011год.на
КРС.
Районна прокуратура–К. е повдигнала
обвинение против подсъдимия Я.Я.Г. за това, че : През периода месец май 2010 г. - месец септември 2010 г. в гр.Б. , П., при
условията на продължавано престъпление, се е съвкупявал с лице , ненавършило 14
годишна възраст – Г.Я.Ф. ЕГН: ********** ***, като извършеното не представлява
престъпление по чл.152 от НК - престъпление по чл.151 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК
.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на
съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимия и предлага за
извършеното престъпление да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55
от НК , а именно лишаване от свобода в размер на 1 година при “общ” режим на реално изтърпяване.
Подсъдимият Г. се признава за виновен
, съжалява за извършеното и прави самопризнания ,като при условията на чл. 371
т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и лично и чрез защитника си адв. Д. моли за по-леко наказание от предложеното от
прокурора, определено в рамките на
законовия минимум.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Я.Я.Г. е роден на *** ***, жител и живущ ********, ЕГН-**********.
Подсъдимият Я.Я.Г. е осъждан многократно, като предишните
му присъди не влияят на квалификацията по настоящия обвинителен акт. Ф.А.А. и
децата й Я. – на 12 г.
, А. – на 8 г.
и Г. – на 13 г. живеели в къщата на семейството на мъжа й А. Я.Г.
от няколко години. В къщата освен тяхното семейство живеели още братът на А. –
Г. Г. със семейството си и другия им
брат – подсъдимият Я.Г. с жена си С. и децата им. Всяко семейство живеело в
самостоятелна стая в обща къща. В началото на 2010 г. Г.Ф. започнала все
повече да харесва подсъдимиян Я.Г. и веднъж , възползвайки се от отсъствието на
родителите си и другите родственици в къщата отишла в неговата стая и му признала
за чувствата си. Първоначално подсъдимият Г. се притеснил и се опитал да я
отблъсне , защото добре знаел, че е малолетна – познавал я от дете и бил
наясно, че още не е навършила 14 годишна възраст. Опитал се да я разубеди и
отблъсне , но тя оставала непреклонна – постоянно го преследвала и търсела
вниманието му. Постепенно и подсъдимият се привързал към Ф.. През месец май
2010г. една ранна сутрин, когато всички
останали били заминали на розобер, Ф. отишла в стаята на подсъдимия, който още
спял. Легнала до него и започнала да го прегръща и целува. Подсъдимият се
опитал отново да я спре, но тя настоявала да осъществят полов акт, като му
обяснила, че не е девствена. Подсъдимият изрично я попитал дали съзнава какво
точно иска, а Ф. казала, че настоява и че много го желае. Тогава двамата осъществили
полов контакт по взаимно съгладие.
Впоследствие продължили да се срещат, като през цялото лято до месец септември
2010г. продължавали да се срещат и да осъществяват полови контакти, всички със съгласието на Ф..
Решили да се оженят след като Ф. навърши 14 години. Още през месец юли тя
разбрала , че е бременна и съобщила на подсъдимия, а впоследствие –през месец
септември - този факт станал известен и на майка й –Ф.А..
Към момента на изготвяне на заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява , че Г.Ф. е била бременна в 16 гестационна седмица, което е сигурен
признак, че същата е имала полов контакт. Няма данни половия контакт да е
съпроводен с насилие. Впоследствие пострадалата Г.Ф. ,която понастоящем е на 14 години родила
дете от подсъдимия Г. ,като детето към момента на приключване на съдебното
следствие е на шест месечна възраст. Подсъдимия Г. признава ,че именно той е
баща на детето и понастоящем го отглежда заедно с непълнолетната пострадала Г.Ф..
Горната фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установена на базата
на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК , което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4
от НПК , както и на доказателствата
събрани в досъдебната фаза, които ги подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва, а това са именно показанията на
свидетелите Г.Я.Ф. и Ф.А.А., а също и от приложените по делото писмени доказателства и заключението
на изготвената СМЕ-за. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, логични, и съответстващи на събрания
по делото доказателствен материал и кореспондиращи със самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият Я.Я.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.
151 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. От субективна страна престъплението е извършено умишлено,
с целени и настъпили
общественоопасни последици.
При индивидуализиране на наказанието Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания, които в значителна
степен спомогнаха за изясняване на
обективната истина по делото и изразеното
съжаление за извършеното.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието
с оглед факта , че пострадалата сама е желаела и инициирала извършваването на
съвъкупления с подсъдимия, както и е настоявала да живее с него и в крайна сметка
се е стигнало до раждането на дете, което макар и заченато в резултат на
престъпление е с баща именно подсъдимия Г.. Съдът прецени, че подсъдимият Г. е личност с не висока степен на обществена опасност , с оглед данните
за трудовата му заетост и факта ,че полага грижи за детето си . Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени факта на предишните осъждания на
подсъдимия. С оглед диференцираната процедура по която протече
съдебното производство при определянето
на наказанието съдът се съобрази със
препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила при определяне на
наказанието, според която норма при постановяване на осъдителна присъда
наказанието се определя при условията на чл. 58А от НК. Заедно с това съдът
намери ,че по отношение на подсъдимия Г. са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства , при което и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради
което съдът зае становище ,че наказанието следва да се определи при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК .Съгласно разборедбата на чл. 58А ал.4
от НПК в случаите ,когато са налице условията по ал.1 – 3 на същия член и
условията на чл. 55 от НК се прилага само чл. 55 от НК , ако той е
по-благоприятен за дееца, какъвто е и конкретния случай. В случая за горното престъпление е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” от 2 до 6 години, т.е. със специален минимум . Ето защо съдът наложи
на подсъдимия наказание при условията на
чл. 55 ал.1 т.1 от НК, под предвиденият специален минимум в нормата
от особената част , който е две години лишаване от свобода , като оразмери
наказанието на девет месеца лишаване от свобода. Поради факта,че подсъдимия
Г. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер чл. 66 ал.1
от НК е неприложим в случая и така определеното наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно. На осн. чл. 61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален „СТРОГ” режим за
изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Г. наказание
лишаване от свобода, като на основание
чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС определи същото да
бъде изтърпяно в затворническо заведение - затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най
–добре би изпълнило целите на
наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане от страна
на подсъдимия на установения и утвърден
в страната правов ред и в частност
незачитане на установените правила и норми отнасящи се до половия морал и нормалните
предбрачни, брачни и семейни отношения.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 70 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: