Определение по дело №4910/2008 на Софийски градски съд

Номер на акта: 20058
Дата: 27 август 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20081100104910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2008 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. София,  27.08.2019 г.

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I - 7 състав, в закрито заседание, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Коюмджиева

 

 

като разгледа гр.д. №  4910 /2008 г., намери следното:

 

По обстоятелствата  изложените в искова молба и в уточнителна молба вх.№74298 /21.06.2013г. /след многократни указания по чл.129, ал.2 ГПК/  ищците Н.С.Б. и М.С.Д., като наследници на А.Г.Л., са предявили срещу дванадесет  физически лица наследници на Д. И.В., установителен иск с правно основвание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, да постановено  решение, с което да се признаете за установено по отношение на ответниците - физически лица, че наследодателят на ищците А.Г.Л./Г./, бивш жител ***, починал през 1959 година към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на недвижим имот: нива, находяща се в землището на гр.София, местност „Могилите” е площ от 3000 кв.м., при съседи: от изток - С.М., от запад - наследниците на В.Г., от север - сестри Г.и от юг - братя К., съгласно приложения към исковата молба нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот чрез съдебна делба № 87, том 13, дело № 1874/08.07.1919 година (т.8 от НА), вписан със записка за вписване № 642, том 20 от 1919 година, а съгласно справка с изх.№ 94-00-332/16.02.2011 година на район Подуяне, СО и скица към нея бившият имот с пл.№ 109954, к.л. 298 е със съседи: от изток: бивш имот с пл.№ 101953, к.л. 298, 275 с бивш собственик С.В.С.; от запад: бивш имот с пл.№ 108966, к.л. 298, 275 с бивш собственик П.В.Г.и бивш имот е пл.№ 101966, к.л. 298, който е  неиндентифициран бивш собственик; от север: бивш имот с пл.№ 101967, к.л. 298, 275 с бивш собственик Ц.В.Т.и от юг: бивш имот е пл.№10195501, к.л. 298. При условията на обективно и субективно съединяване ищците са предявили отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу „ФБХ С.” ЕООД и ревандикационният иск  с правно основание чл.108 от ЗС срещу дружество  „Р.к.” ООД.

 

Ищците са изложили фактически твърдения, че са наследници на А.Г.Л., починал през 1959г., който е бил собственик на описана нива от 3.000 дка в м.”Могилите”, землище на гр.София, който имот не е бил включен в ТКЗС. Твърдят, че по реда на ЗСПЗЗ, част от този имот – с площ от 2.000 дка е бил възстановен на наследниците на Д. И.В., въпреки, че никога не е бил негова собственост. При така изложените фактически твърдения, съдът счита, че се навеждат обстоятелства, обосноваващи искове претенция с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, която има за предмет правото на собственост върху процесния имот към един минал момент. Надлежни ответници по същия иск са лицата, в чиято полза е реституиран имота, а в случая наследниците на Д. В.. Ищците са насочили иска си срещу тях, както и срещу ответник „Ф.С.” ООД. Спорът с търговското дружество обаче не е идентичен с този с физическите лица, с оглед предмета на двата спора – в първия случай правото на собственост върху имота към един минал момент, а във втория - към момента на завеждане на исковата молба. Поради това съдът приема, че се касае за предявен конститутивен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу физическите лица и предявен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК срещу търговското дружество.

          С протоколно определение постановено в о.с.з. на 11.03.2014г. , производството по гр.д. №  4910 /2008 г. по описа на СГС, ГО, I - 7 състав е прекратено по отношение на предявените от  Н.  С.Б. и  М.С.  Д. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността срещу „Р.К.” ООД и иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу  Ф. „С.” ООД, поради недопустимост на тези искови  претенции.    Съдия-докладчикът се е позовал на трайно установена съдебна практика, според която, при предявен иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, същият не може да бъде съединяван с осъдителен иск по чл.108 от ЗС срещу последващия преобритател на имота. Такъв осъдителен иск по чл.108 от ЗС се явява преждевременно предявен. Правен интерес от предявяването му е налице едва след решаване спора за материално право от съда по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и приключване на съответната  административна процедура с издаване на решение на общинска служба „Земеделие”. Поради това съдът счита, че е недопустим предявеният иск по чл.108 от ЗС срещу „Р.К.” ООД и следва да се прекрати производството по отношение на същия. Прието е, че недопустим се явява и предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК  срещу Ф. „С.” ООД, който също е последващ преобритател на имота.

      Определението за  частично прекратяване на производството по делото по исковете по чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 108 от Закона за собствеността е обжалвано пред САС, както и пред ВКС, като жалбите са оставени без разглеждане. Прекратителното определение е влязло в сила на 16.02.2017г.

     

       След влизането в сила протоколно определение от 11.03.2014г. , производството по гр.д. №  4910 /2008 г. по описа на СГС, ГО, I - 7 състав, с което е прекратено делото, в частта по  исковете с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 108 от Закона за собствеността срещу „Р.К.” ООД и Ф. „С.” ООД,  предмет на делото е единствено спора  по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, за материално право относно процесния недвижим имот към един минал момент, между ищците като наследници на А.Г.Л./Г./, бивш жител ***, починал през 1959 година и ответниците като наследници на Д. И.В..

         В  нормата на  чл.14, ал.5 от ЗСПЗЗ, е  определена изключителна компетентност на районния съд за разглеждане на претенцията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.  Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В случая, след частичното прекратяване на делото по иска с пр.основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 108 ЗС,  липсва  иск,  който да попада в обхвата на чл.104, т.1-т.7 от ГПК и да обуславя подсъдност на спора на окръжен съд.

    

         С оглед изложеното, Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав намира, че предявеният иск  с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ,  е родово подсъден на Софийски районен съд. Това налага, производството пред СГС да се прекрати и делото да се изпрати на родово компетентния съд, а именно Софийски районен съд.

          

        Мотивиран от горното, съгл. чл.118, ал.2 ГПК, чл.14, ал.5 от ЗСПЗЗ, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. №4910 /2008 г. по описа на СГС, като ИЗПРАЩА делото по родовата компетентност на Софийски районен съд.

 

          Определението подлежи на обжалване от  страните с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

        

          С оглед прекратяване на производството да се уведомят страните да не се явяват в о.с.з. на 15.10.2019г.

          

           След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Софийски районен съд.

        

                                                                                    СЪДИЯ: