№ 6564
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100509434 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Б. Г. Г. срещу
решение № 13336/05.07.2024 г. по гр.д. № 8861/2024 г. по описа на СРС, 170 състав, с
което е отхвърлен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен от Б. Г. Г. срещу
Софийски апелативен съд за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на 1296 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода
01.01.2021 г.- 31.12.2023 г., формирано като разлика между полученото от ищеца
трудово възнаграждение за длъжността, определено съгласно диапазоните в колони 7 и
8 от раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32 на КДАС, и това, което би му се
дължало при определяне на възнаграждението съгласно отразеното в колони 5 и 6 от
раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32 на КДАС.
Жалбоподателят – Б. Г. Г., твърди, че решението е неправилно, доколкото по
делото е установено, че трудовото правоотношение е възникнало с ВКС, поради
което при определяне на същото следа да се приложат колони 5 и 6 от раздел IV,
„Технически длъжности“, т. 32 на КДАС. Счита по подробно изложени аргументи във
въззивната жалба, че при прилагането на посочените критерии има право на вземана за
1
сумата в размер на 1296 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода
01.01.2021 г. - 31.12.2023 г., което не е заплатено от работодателя, поради което моли
обжалваното решение да бъде отменено и предявеният от нея иск за бъде уважен.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Софийски апелативен съд, оспорва въззивната жалба,
като счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Ищцата Б. Г. Г. е предявила срещу Софийски апелативен съд иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на 1296 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода
01.01.2021 г.- 31.12.2023 г., формирано като разлика между полученото от ищеца
трудово възнаграждение за длъжността, определено съгласно диапазоните в колони 7 и
8 от раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32 на КДАС, и това, което би му се
дължало при определяне на възнаграждението съгласно отразеното в колони 5 и 6 от
раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32 на КДАС
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По делото е безспорно, че между ищцата Б. Г. Г. и Върховния касационен съд е
възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор от 01.04.2001 г., като
ищцата е заемала длъжността „чистач“. Съгласно решение на Пленума на Висшия
съдебен съвет по протокол № 10/30.04.2020 г., е отнето стопанисването на недвижим
имот, намиращ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, поземлен имот с пл. № 1, ЦГЧ-
Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – Съдебна
палата, от председателя на Върховния касационен съд, съответно – стопанисването на
посочената сграда е възложено на председателя на Софийски апелативен съд, считано
от 15.07.2020 г.
Съгласно решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 16 от
протокол от 09.06.2020 г., считано от 15.07.2020 г. са съкратени 31 щатни бройки във
ВКС на длъжности, заемани от съдебни служители, от които 15 броя за длъжността
„чистач“, заемана от ищцата, като същите длъжности са разкрити в Апелативен съд –
София. Съгласно т. 16.3 от посоченото решение е прието, че Съдийската колегия на
Висшия съдебен съвет не възразява административните ръководители на Върховния
касационен съд и на Апелативен съд- София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2
2
от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата
за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата
(КДАС).
Съгласно заповед № А-1102/01.12.2020 г. на председателя на Апелативен съд –
София, издадена във връзка с решение на СК на ВСС по протокол от 09.06.2020 г., на
основание чл. 19, ал. 1 ПАС е утвърдена структурата на администрацията на
Апелативен съд – София, като отдел „Стопанисване и управление на съдебното
имущество“ е с 38 щатни бройки, 18 от които са за длъжността „чистач“.
Не се спори между страните, че ищцата е заемала една от съкратените
длъжности във Върховния касационен съд и съответно е преназначена на една от
новоразкритите длъжности в Апелативен съд – София.
Съгласно допълнително споразумение № 176/26.02.2021 г., сключено между
ищцата и председателя на Апелативен съд – София, е определено брутно трудово
възнаграждение на ищцата в размер на 1025,85 лв., считано от 01.01.2021 г. С
допълнително споразумение № 192/15.04.2022 г., сключено между ищцата и
председателя на Апелативен съд – София, е определено брутно трудово
възнаграждение на ищцата в размер на 1270,50 лв., считано от 01.01.2022 г. С
допълнително споразумение № 258/21.08.2023 г., сключено между ищцата и
председателя на Апелативен съд – София, е определено брутно трудово
възнаграждение на ищцата в размер на 1461,60 лв., считано от 01.04.2023 г.
Основният спорен въпрос, включително и във въззивното производство, е дали
при определяне на трудовото възнаграждение на ищцата следа да се приложат колони
5 и 6 от раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32 на КДАС, приложими за служители
във Върховния касационен съд, или размерите по колони 7 и 8 от раздел IV,
„Технически длъжности“, т. 32 на КДАС, приложими за служителите в апелативните
съдилища.
Както беше посочено, ищцата е заемала длъжността „чистач“ във Върховния
касационен съд, но с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от
09.06.2020 г., считано от 15.07.2020 г. заеманата от ищцата длъжност във Върховния
касационен съд е закрита, съответно – същата длъжност е открита в Апелативен съд –
София и ищцата е преназначена по реда на 343, ал. 2 ЗСВ на длъжността „чистач“ в
Апелативен съд – София при запазване на размера на възнагражденията, съгласно § 1
от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата.
На основание чл. 340, ал. 1 ЗСВ, при осъществяване на своите правомощия
Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Националният
институт на правосъдието и органите на съдебната власт се подпомагат от
администрация. Съгласно чл. 340, ал. 3 ЗСВ, служителите в администрацията на
3
Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния
институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители.
Следователно и доколкото ищцата е била служител в администрацията на орган
съдебната власт, същата е имала качеството на съдебен служител, съответно – за
трудовото правоотношение освен общите правила на трудовото законодателство се
прилагат и специалните норми, предвидени в ЗСВ и подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане, отнасящи се към статута на съдебните служители.
Съгласно чл. 343, ал. 2 ЗСВ, при назначаване на съдебен служител на друга
длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет,
Националния институт на правосъдието или същия орган на съдебната власт, както и
при преместването му, конкурс не се провежда. С решението на Съдийската колегия на
Висшия съдебен съвет от 09.06.2020 г. и с последващия административен акт на
председателя на Апелативен съд – София, издаден въз основата на посоченото
решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, ищцата е била преназначена
в Апелативен съд – София именно по реда на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, поради което от
датата на преназначаването работодател на ищцата е посоченият орган на съдебната
власт – Апелативен съд – София,
Ето защо, въззивната инстанция намира, че твърденията във въззивната жалба,
че ищцата в процесния период е била служител на ВКС, са неоснователни, доколкото
заеманият от нея щат в посочения орган на съдебната власт е бил съкратен, като
съдебният служител е бил преназначен в друг орган на съдебната власт по реда на
специалния ред, предвиден в чл. 343, ал. 2 ЗСВ. Следва да се посочи, че нормата на
чл. 123, т. 7 КТ предвижда, че трудовото правоотношение с работника или служителя
не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или
прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на
материални активи. В случая изобщо не е налице посочената обща хипотеза,
предвидена в трудовото законодателство, тъй като заеманата от ищцата длъжност във
Върховния касационен ред е била съкратена и е бил приложен специален ред на ЗСВ
за преназначаване на ищцата в друг орган на съдебната власт, съгласно посоченото по-
горе.
Дори да се приеме, че съкращаването на длъжността на ищцата във ВКС,
съответно разкриването на длъжност в Софийски апелативен съд е било в резултат на
прехвърляне на дейност от един орган на съдебната власт на друг, с оглед решението
на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 10/30.04.2020 г., посоченото
обстоятелство не променя извода, че е налице изменение на трудовото
правоотношение на ищцата чрез замяната на работодателя . От момента на
преназначаването на ищцата в Апелативен съд – София за същата са приложими
условията на труд в посочения орган на съдебната власт, включително и правата във
4
връзка с определяне на трудовото възнаграждение занапред, предвид и нормативно
определеният им характер.
Ето защо, настоящата съдебна инстанция споделя извода, формиран в
обжалваното решение, че възнаграждението за заеманата от ищцата длъжност „чистач“
в администрацията на Апелативен съд – София следва да се определя в рамките на
колони 7 и 8 от КДСА, а не в рамките на колони 5 и 6 от КДСА, тъй като последните са
предвидени за служители на ВКС и ВАС, какъвто ищцата не е, считано от
преназначаването в Апелативен съд – София.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
след преназначаването на ищцата в Апелативен съд – София, считано от 15.07.2020 г.,
трудовото възнаграждение на ищцата в размер на 564 лв. (което е получавала като
служител във Върховния касационен съд) е запазено, въпреки че предвиденото такова
максимално за служител на идентична длъжност в Апелативен съд – София е било в
по-нисък размер. През 2021 г., 2022 г. и 2023 г. на ищцата е определено основно
трудово възнаграждение, което е в максимален размер за служител в Апелативен съд –
София. В периода от 2021 г. до 2023 г. индексирането на възнаграждението на
служителите в Апелативен съд – София, които до 15.07.2020 г. са били служители във
Върховния касационен съд, е извършено съобразно размера, посочен в колона 7 и
колона 8 от КДСА.
Следователно и доколкото за процесния период индексирането на трудовото
възнаграждение на ищцата е извършено законосъобразно, същата няма право на
претендирания размер на незаплатено трудово възнаграждение, тъй като същият би
бил дължим само при индексиране по колона 5 и колона 6 от КДСА, приложими за
служители на ВКС и ВАС, каквато ищцата не е, считано от 15.07.2020 г.
Ето защо, обжалваното решение на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено. Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с
неоснователност на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение, които
настоящата съдебна инстанция споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13336/05.07.2024 г. по гр.д. № 8861/2024 г. по
описа на СРС, 170 състав.
ОСЪЖДА Б. Г. М., ЕГН ********** да заплати в полза на Апелативен съд –
София на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6