Р Е Ш Е Н И Е
№692/12.4.2023г.
гр. Пловдив, 12, 04, 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 20, 03, 2023 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Станка Журналова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2539 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят
– М.И.Л. с ЕГН **********,***, чрез адв. С.П. оспорва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 45 от 17.09.2022 г., издадена от С.Г.П., на длъжност младши инспектор в РУ – Раковски
към ОДМВР – Пловдив, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС
(СУМПС) за срок от една година.
В жалбата , както и в приложените
писмени защити / л. 41,49/ са изложени съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на издадената заповед и се иска нейната отмяна. Твърди се,
че изложеното в обстоятелствената част на обжалвания акт не отговаря на
истината, липсва конкретика какъв е бил точно резултатът от техническото
средство, вписано е само „с над 0.8 на хиляда“, а точно отчетеният резултат е
от съществено значение като факт, имащ значение за налагане на ПАМ. Оспорва се
и компетентността на органа, издал оспорената заповед.
Ответникът
- С.Г.П., на длъжност младши инспектор в РУ – Раковски
към ОДМВР – Пловдив в становище / л. 98/ моли за отхвърляне на жалбата , като
неоснователна.
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото
доказателства , че връчването / л. 18/ на
ЗППАМ е било осъществено на 17,09,2022г.,
а жалбата срещу процесната ПАМ , видно
от щемпела на АС е подадена на 03, 10, 2022г. , от лице, което има правен
интерес да направи това, поради което
същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
Съдът установи, че административният
орган е изпратил цялата административна преписка приложена по делото, като спор
по пълнотата й няма.
Установено е , че на 17.09.2022 г.
около 01,31ч. , в гр. Раковски , на ул.
Христо Смирненски № 10 жалбоподателят е
управлявал лек автомобил Шкода Фабия с рег. № ***, с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,8 промила, като водача е изпробван с техн. Средство-Дрегер Алкотест
7510 ,с фабр. Номер 0724 , поради което му е бил съставен АУАН с бл. № 695284,
а впоследствие издадена и оспорената / л. 18/ ПАМ.
На жалбоподателя е издаден /л.20/ талон за изследване с № 274973 за ФСМП-гр. Раковски.
В съдебната фаза по искане на жалбоподателя
са представени методически указания/ л.
57-97/ за работа с техническо средство- дрегер и протокол за последваща
проверка за измерване на анализатора на алкохол в дъха с рег. №
3286р-43190/24.08.2022 г., както и е приложена инструкция за работа с
техническо средство дрегер „Алкотест 7510 „ с фабричен номер ARPM – 0724 и
копие на талона за изследване с бл. № 074973.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с
които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.
Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван
предметния им обхват и приложно поле.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а от с.з. се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото са приложени заповеди / л. 21-28/ от които е видно че ответника Свилен Попов е упълномощен да издава такава ПАМ, поради което съдът приема че ПАМ
е издадена от компетентен орган.
С посочената като правно основание за
прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 1, буква б ЗДП е
предвидено , че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат ПАМ – временно
отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му за не повече от 18 месеца.
В съдебното производство Л. не ангажира каквито и да са доказателства,
които да оборят законосъобразността на процесната ПАМ.
Неоснователно се твърди и липса на
изчерпателно фактическо описание на нарушението, тъй като заповедта съдържа
препратка към АУАН, в който е отразен резултата от проверката с техническото
средство – 0,95 промила в издишания въздух.
В АУАН е отразено, че водачът силно е
лъхал на алкохол , трудно е произнасял
думите и е споделил , че е изпил около 200 грама уиски.
В случая Л. не е оспорил показанието
на техническото средство, чрез медицинско и химическо изследване и това не се
оспорва от страните.
В хода на делото беше доказано
/чл.170 ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ,
както и че същата е издадена от материално и териториално компетентен орган,
съобразно приложените заповеди.
Съдът намира, че ответникът доказа по
несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна
административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на
пълното насрещно доказване твърдението на ответника.
Предвид всичко изложено по-горе,
съдът намира, че оспорената ПАМ като законосъобразна следва да се остави в сила , а жалбата се
отхвърли, поради което и на основание
чл. 172 , ал. 5 от ЗДП Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.И.Л. с ЕГН **********,*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 45 от
17.09.2022 г., издадена от С.Г.П., на
длъжност младши инспектор в РУ – Раковски към ОДМВР – Пловдив, с която временно
му е отнето свидетелството за управление
на МПС (СУМПС) за срок от една година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :