Решение по дело №228/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№          /02.03.2022 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 228 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 8, ал. 3, вр. чл. 56, ал. 1, т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН).

Образувано е по жалбата на С.Т. ***, гражданин на Федерална република Германия, постоянно пребиваващ в Република България, срещу Задължително предписание, обективирано в Констативен протокол № ГМ-3/18.01.2022 година на Комисия от служители в Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна, с което жалбоподателят, в качеството му на изпълнителен директор на „Девня цимент“ АД – Девня, е задължен в срок до 18.02.2022 година да предприеме необходимите действия за създаване на територията на страната на запаси за извънредни ситуации от 3 903,029 тона гориво за дизелови двигатели.

Жалбоподателят твърди, че с Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 година на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, „Девня цимент“ АД – Девня е задължено да съхранява 7 806,058 тона котелни горива за периода 01.07.2021 – 30.06.2022 година, на основание чл. 12 от ЗЗНН. Твърди, че разпореждането е обжалвано и е образувано адм.д. № 1181/2021 година по описа на Административен съд – Варна, VІІ състав, като с Определение № 1455/11.06.2021 година, постановено по адм.д. № 1181/2021 година по описа на Административен съд – Варна е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането. Твърди, че с Разпореждане № РЗ-12-72/14.06.2021 година Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София е допуснал замяна на вида на горивото за съхранение. Твърди, че с Констативен протокол № ГМ-59/30.11.2021 година „Девня цимент“ АД – Девня е задължено в срок до 30.12.2021 година да изпълни задължението си по предходните разпореждания и да създаде на територията на страната запаси за извънредни ситуации от 3 903,029 тона гориво за дизелови двигатели. С разпореждането С.Т., изпълнителен директор на дружеството е задължен писмено да уведоми Директора на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна за изпълнение на предписанието. Твърди, че протоколът е обжалван пред Административен съд – Варна и е образувано адм.д. № 2721/2021 година. Твърди, че предписанието е нищожно, като издадено от некомпетентен орган. Твърди, че оспореното предписание се явява лишено от предмет, тъй като административните актове, въз основа на които е дадено оспореното не подлежат на изпълнение. Отделно от това твърди, че двете предписания имат един и същ предмет, поради което оспореното предписание е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на обжалваното предписание. В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното предписание. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът – Комисия от служители в Териториална дирекция Държавен резерв – Варна, чрез процесуални представители, оспорва жалбата. Твърди, че оспорения констативен протокол е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на изплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

С Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 година Заместник-председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София е задължил „Девня цимент“ АД – Девня да съхранява 7 806,058 тона котелни горива за периода 01.07.2021 – 30.06.2022 година, на основание чл. 12 от ЗЗНН. Разпореждането е обжалвано и е образувано адм.д. № 1181/2021 година по описа на Административен съд – Варна, VІІ състав. С Определение № 1455/11.06.2021 година, постановено по адм.д. № 1181/2021 година по описа на Административен съд – Варна, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането е спряно. За да постанови този резултат съдът е приел, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни вреди от стопански характер. Определението не е влязло в сила.

С Разпореждане № РЗ-12-72/14.06.2021 година Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София е допуснал замяна на вида на горивото за съхранение. Разпореждането е оспорено пред Административен съд – Варна и е образувано адм.д. № 1459/2021 година, което е спряно до приключване на производството по адм.д. № 1181/2021 година по описа на Административен съд – Варна.

В Констативен протокол № ГМ-59/30.11.2021 година Комисия от служители в Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна е обективирано задължително предписание, по силата на което „Девня цимент“ АД – Девня е задължено, в срок до 30.12.2021 година, да създаде на територията на страната запаси за извънредни ситуации от 3 903,029 тона гориво за дизелови двигатели, които представляват 50% от определените с Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 година на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София и Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 година. С предписанието С.Т., изпълнителен директор на дружеството е задължен писмено да уведоми Директора на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна за изпълнението му. Отделно от това в предписанието е посочено, че С.Т. е отговорник за изпълнение на предписанието. Актът е обжалван пред Административен съд – Варна и е образувано адм.д. № 2721/2021 година. Производството по делото е приключило с постановено на 23.02.2022 година решение, с което предписанието е отменено. Решението не е влязло в сила.

Със Заповед РД-10-155/17.06.2021 година Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София е делегирал правомощията си по чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 57 и чл. 58 от ЗЗНН на Н.П.А., Н С Н  и Г Ж Ж .

Със Заповед № ГМ-3/18.01.2022 година Директорът на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна е разпоредил извършването на проверка за изпълнение на даденото с Констативен протокол № ГМ-59/30.11.2021 година задължително предписание от комисия от служители в териториалната дирекция.

Жалбоподателят е уведомен за разпоредената проверка на 18.01.2022 година.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № ГМ-3/18.01.2022 година на Комисията от служители в Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна. В протокола се съдържа задължително предписание, с което С.Т., изпълнителен директор на „Девня цимент“ АД – Девня, е задължен, в срок до 18.02.2022 година, да предприеме необходимите действия за създаване на територията на страната запаси за извънредни ситуации от 3 903,029 тона гориво за дизелови двигатели, съобразно Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 година на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София и Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 година на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София.

Разпореждането е връчено на С.Т. на 18.01.2022 година, поради което подадената на 02.02.2022 година жалба е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е адресат на акта, поради което жалбата е подадена от активнолегитимирана страна.

Съдът намира, че оспореното задължително предписание е издадено от компетентен орган.

Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и 4 от ЗЗНН (ДВ бр. 65, в сила от 21.07.2020 година) председателят на агенцията осъществява контрол върху задължените лица относно изпълнението на задълженията им по създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите по този закон, като при осъществяване на контролните си функции председателят на агенцията се подпомага от служители на агенцията, определени с негова заповед.

При изпълнението на контролните си функции на територията на страната служителите по чл. 55, ал. 4 имат право да издават задължителни предписания и да следят за изпълнението им, арг. чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН.

Със Заповед № РД-10-155/17.06.2021 година Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София е оправомощил Н.П.А., Н С Н  и Г Ж Ж  да извършват проверки по ЗЗНН, респективно с правата по чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН. Оспореният акт е издаден именно от тези три лица, на които са делегирани правомощията по извършване на проверки и издаване на предписания.

Съдът намира, че Наредба № 1/28.07.2014 година за проверките, извършвани от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, издадена на основание чл. 56, ал. 5 от ЗЗНН от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (Обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 година, в сила от 19.08.2014 година), с която се определят условията и редът за възлагане, извършване и документиране на проверки по ЗЗНН от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, при осъществяване на контролните й функции по създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти и която в чл. 9, дава възможност на Директора на Териториална дирекция „Държавен резерв“ със заповед да възложи извършване на проверка на всяко задължено лице относно задължението да създаде запаси за извънредни ситуации в съответствие с определените му с разпореждане на председателя на агенцията нива, като противоречаща на ЗЗНН, не намира приложение, арг. чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Със Заповед № ГМ-3/18.01.2022 година Директорът на Териториална дирекция „Държавен резерв“ е делегирал правомощия, с които не разполага, поради което издателите на акта не черпят компетентността си от нея.

Обективираното в протокола от 18.01.2022 година предписание е с адресат изпълнителният директор на „Девня цимент“ АД – Девня, който не е адресат на Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 година на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 година на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, поради което и няма качеството на задължено лице.

Проверката по чл. 55, ал. 1 от ЗЗНН може да се извърши само на задължени за създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти, поради което правомощията на контролните органи по чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН могат да са с адресат единствено тези лица.

Разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 1/28.07.2014 година за проверките, извършвани от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, издадена на основание чл. 56, ал. 5 от ЗЗНН от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (Обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 година, в сила от 19.08.2014 година), която предвижда извършването на проверки на физически лица, които по силата на закон или на изрично упълномощаване представляват задължено лице или съхранител, с регистрирани складове по чл. 38 от ЗЗНН и при предходни проверки са им били издадени задължителни предписания по чл. 56, ал. 1, т. 9 ЗЗНН, противоречи на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗНН, поради което не може да бъде приложена, арг. чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Подзаконовият нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, арг. чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, поради което с него е недопустимо да се създават нови правомощия, т.е. да се разширява обхвата на проверката.

Предвид горното обжалваният акт е издаден срещу лице, което няма качеството задължено лице по смисъла на ЗЗНН и не може да бъде адресат на задължително предписание.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че актовете, от които произтичат задълженията за дружеството не подлежат на изпълнение. Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021 година на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021 година на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ подлежат на изпълнение, арг. чл. 8, ал. 3 от ЗЗНН. Определението, с което е спряно изпълнението не е влязло в сила, поради което акта, от който произтича задължението за „Девня цимент“ АД – Девня подлежи на изпълнение.

Съдът намира, че оспореното предписание и предписанието, дадено с Констативен протокол № ГМ-59/30.11.2021 година не са с идентичен предмет, тъй като с оспореното предписание задължено лице е С.Т., а с предписанието от 30.11.2021 година задълженото лице е „Девня цимент“ АД – Девня. Дори и задължен да беше един и същи субект, с оглед срока на задължението, предметът е различен.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е активнолегитимиран носител на материалноправното задължение за осигуряване изпълнението на вмененените на дружеството задължения с подлежащи на изпълнение индивидуални административни актове, поради което оспореното предписание, като материалнонезаконосъобразно следва да се отмени.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 510 лева, от които адвокатско възнаграждение в размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че възражението за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, тъй като оспореното предписание не е акт с фактическа и правна сложност, няма определен материален интерес и е проведено едно съдебно заседание.

Предвид горното и на основание чл. 172, , ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Задължително предписание, обективирано в Констативен протокол № ГМ-3/18.01.2022 година на Комисия от служители в Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна, с което С.Т. ***, гражданин на Федерална република Германия, постоянно пребиваващ в Република България, в качеството му на изпълнителен директор на „Девня цимент“ АД – Девня, е задължен в срок до 18.02.2022 година да предприеме необходимите действия за създаване на територията на страната на запаси за извънредни ситуации от 3 903,029 тона гориво за дизелови двигатели, по жалбата на С.Т. ***, гражданин на Федерална република Германия, постоянно пребиваващ в Република България.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София ДА ЗАПЛАТИ на С.Т. ***, гражданин на Федерална република Германия, постоянно пребиваващ в Република България, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ :