№ 592
гр. Пазарджик, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500662 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение №
369/05.10.2022 г., постановено по гр.д. № 20225230100166 Панагюрският
районен съд е прекратил производството по гр.д. № 166/2022 г. по описа на
Районен съд - П., образувано по иска на Л. И. Х., ЕГН: **********, против М.
А. Х. ЕГН: ********** и „Обединена българска банка“ АД ЕИК: *********, с
който се иска да се приеме за установено, че 1/8 ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор 55302.501.3947.1 по КККР на КККР на гр. П., с адрес на
имота: гр. П., ул. „Я.“, № 14 представляващ жилищна сграда на три етажа, не
е собственост на длъжника по изпълнително дело № 20178880400444 по
описа на ЧСИ Г.З. -М. Х., поради недопустимост на предявения иск с правно
основание чл. 440, ал. 1 ГПК.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Л.
И. Х. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Н.Р.“ № 18 да заплати на
„Обединена българска банка“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Т., бул. „В.“ № 89Б, сума в размер на 100 лева -
разноски направени пред настоящата инстанция.
Против така постановеното определение в законния срок е постъпила
частна жалба от Л. И. Х. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба се поддържа, че
неправилно районният съд бил приел, че за ищеца липсва правен интерес от
1
предявяването на иск с правно основание чл.440 от ГПК, тъй като това бил
единственият способ за Л. Х. да се защити срещу незаконосъобразността на
изпълнителния процес. Искането е прекратителното определение да бъде
отменено.
В законния срок е постъпил писмен отговор от на „Обединена
българска банка“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Т., бул. „В.“ № 89Б,, представлявана от Т.В.М. и Светла А. Г.а
чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Р. И.а М. – Т. – управител, чрез юркВ.О., с искане частната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени в
частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и
допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност
или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
РС-П. е бил сезиран с искова молба от Л. И. Х., ЕГН: **********,
против М. А. Х. ЕГН: ********** и „Обединена българска банка“ АД ЕИК:
*********, с който се иска да се приеме за установено, че 1/8 ид.ч. от първи и
втори етаж от недвижим имот с идентификатор 55302.501.3947.1 по КККР на
КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П., ул. „Я.“, № 14 представляващ
жилищна сграда на три етажа, не е собственост на длъжника по изпълнително
дело № 20178880400444 по описа на ЧСИ Г.З. -М. Х., поради недопустимост
на предявения иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК.
Ищецът е твърдял, че А. И. Х. е сключил с „ОББ“ АД договор за кредит,
който е обезпечен с ипотека - с недвижим имот представляващ първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. Я. № 14, складови помещения
на 30,5 кв.м. и гаражи с площ от 46,11 кв.м.- собственост на И.Т. Х. и С.А. Х..
Срещу А. Х. и М. Х. - кредитополучатели бил издаден изпълнителен лист от
27.06.2017 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело№
2017888040444 по описа на ЧСИ Г.З. рег. № 888. По посоченото
изпълнително дело бил извършен опис на процесния недвижим имот,
собственост на ипотекарните длъжници - И. Х. и С. Х.. Длъжникът И.Т. Х. е
2
починал на 12.10.2019 г. - след образуване на изпълнителното дело, като за
свои наследници е оставил ищеца Л. Х., наред с другите наследници по закон
- С. Х., А. Х. и А. Х.. По силата на наследяването ищецът е твърдял, че е
собственик на 1/8 ид.ч. от първия и втория етаж на жилищната сграда, срещу
която е предприето принудително изпълнение и тъй като не бил длъжник по
договора за кредит, било застрашено личното му право на собственост, без да
бил длъжен да отговаря за чужд дълг. Това обосновавало правния му интерес
от предявяването на иск по чл.440 от ГПК срещу страните по изпълнителното
дело.
Установява се от доказателствата по делото, че А. И. Х. е сключил с
„ОББ“ АД договор за кредит, който е обезпечен с ипотека върху недвижим
имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се
на ул. Я. № 14, складови помещения на 30,5 кв.м. и гаражи с площ от 46,11
кв.м. - собственост на И.Т. Х. и С.А. Х.. Договорът за ипотека е обективиран
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 185, том II, рег. №
3433, нот. дело № 308 от 2006 г. на Нотариус П.К.. От представения по делото
протокол за опис и оценка на недвижим имот от 18.10.2017 г. на ЧСИ
Захариев се установява, че срещу А. Х. и М. Х. - кредитополучатели е издаден
изпълнителен лист от 27.06.2017 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2017888040444 по описа на ЧСИ Г.З. рег. № 888. След
подадено възражение от страна на длъжника А. Х. и въз основа на
Определение № 437/24.08.2018 г. на Районен съд - П. /същото влязло в сила
през 2018 г./, издадената заповед за изпълнение е обезсилена единствено и
само по отношение на този длъжник. По посоченото изпълнително дело е
извършен опис на процесния недвижим имот, собственост на ипотекарните
длъжници И. Х., С. Х.. Длъжникът И.Т. Х. е починал на 12.10.2019 г. - след
образуване на изпълнителното дело, като за свои наследници е оставил ищеца
Л. Х. и останалите наследници по закон - С. Х., А. Х. и А. Х..
При тези данни следва да се приеме, че ищецът Л. Х. се легитимира като
собственик по силата на наследствено правоприемство, считано от 12.10.2019
г., на 1/8 ид.части от собствеността върху процесния недвижим имот,
подробно описан в исковата му молба. Правата на ищеца са придобити след
вписване на ипотеката през 2006 г. и след образуване на изпълнителното
производство.
3
Спорният въпрос в случая е дали ищецът е трето лице по отношение на
изпълнителното производство, за да разполага с иска по чл.440 от ГПК. Този
въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 год. на ВКС по
тълк. д. № 4/2017 год., ОСГТК, в мотивите към т. 2 на което е посочено че
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по смисъла на чл. 440
ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително
изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият
изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели. Страни в
процеса са засегнатите от способа, а не „страните по делото“ - с право на
жалба срещу проведеното принудително изпълнение разполагат само тези
трети за изпълнителния процес лица, които упражняват фактическа власт
върху вещите към момента на насочване на принудително изпълнение върху
тях, защото посягането върху тяхно имущество за чужд дълг, извън случаите
на чл. 429, ал. 3 ГПК, е незаконно. Залогодателят и ипотекарният длъжник
обаче, са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника
изпълнителен лист и по тази причина те имат идентични на длъжника в
изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и
задължения, като е без значение дали процесът е воден срещу тях, нито дали
заповедта за изпълнение е издадена и срещу тях. Ако се приеме, че този,
който е дал обезпечение за чужд дълг се счита за трето лице, той би получил
от закона неадекватна и недостатъчна правна защита за разлика от
положението, при което той се признава за страна в изпълнителния процес.
В настоящия случай, имотът е ипотекиран от неговите собственици И.Т.
Х. и С.А. Х. за обезпечаване на дълга на длъжника по изпълнителното дело
които са и ипотекарни длъжници по същото изпълнително дело. След
смъртта на единия собственик /И. Х./, действието на ипотеката не отпада, а се
разпростира върху правата на наследниците по отношение на ипотекирания
имот, в резултат на което те на свой ред стават ипотекарни длъжници в
изпълнителното производство на основание настъпилото наследствено
правоприемство. Това означава, че Л. Х. в качеството си на наследник на
ипотекарен длъжник не е трето лице по смисъла на чл. 440 ГПК и съответно
не разполага с правото да се брани с този иск.
В частната жалба не са изложени никакви доводи, обосноваващи
неправилност на обжалваното определение и тъй като въззивният съд действа
4
при условията на ограничен въззив, при липса на други оплаквания следва да
се приеме, че определението на РС-П. е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 369/05.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 20225230100166 по описа на Панагюрския районен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5