№ 274
гр. Кюстендил, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500381 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото има за предмет разглеждане на подадена въззивна жалба с вх.
№5799/30.05.2024г. от К. Д. К., с ЕГН **********, с адрес в с.Самораново, общ.Дупница,
ул.***, чрез пълномощника му адв.В. Я., от АК-София, с адрес за връчване на съобщения и
призовки: гр.София, ул.„Алабин“ №50, вх.А, ет.4, насочена срещу решение №177 от
18.04.2024г., постановено от Районен съд - Дупница по гр.д.№2306/2023г. по описа на същия
съд.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за
установено по отношение на К. Д. К., ЕГН **********, че съществува вземане на
„Tоплофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* спрямо него, за следните суми: 213.06 лева -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. - м.11.2021г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до изплащане на
вземането, 40.21 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.09.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 19.20 лева - главница за периода от м.08.2020г. до м.11.2021г.,
ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.65
лева - лихва за периода от 16.10.2020г. до 05.09.2023г., като е отхвърлил иска за признаване
за установено съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за лихва за забава за
плащането на главницата за топлинна енергия за разликата над 40.21 лева до претендираните
41.08 лева. Със същото решение, съдът е осъдил К. Д. К., ЕГН **********, да заплати
разноски по делото на „Tоплофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, в размер на 775 лева,
както и разноски по ч.гр.д.№2006/2023г. по описа на ДнРС в размер на 75 лева. Решението е
било постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице - помагач „ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД.
Въззивникът обжалва решението в частта, в която исковете са уважени, с оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита, че първоинстанционният
съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като след като с определение от
15.02.2024г. е назначил експертизи и е допуснал вещите лица да отговорят на поставени от
1
ответника въпроси, за което същият е заплатил и възложените му депозити, е приел
заключенията на вещите лица, несъдържащи отговори на въпросите на ответника.
Въззивникът изтъква, че своевременно, с молба, постъпила в съда преди часа на съдебното
заседание, е поискал на вещите лица да се възложи да отговорят на поставените въпроси, на
които не са дали отговори, но съдът не се е произнесъл по молбата, приел е заключенията и е
постановил обжалваното решение. Счита, че при липса на събрани допуснати доказателства,
ДнРС е постановил решението си, без да е изяснил делото и фактическа и правна страна.
Изразява и аргументира несъгласие с извода на районния съд в посока, че претендираните за
периода до 19.09.2020г. суми не са погасени по давност.
Моли се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна „Tоплофикация София“ ЕАД, в който се излага
становище за неоснователност на депозираната жалба и се възразява срещу наведените в нея
оплаквания. Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира се присъждане на разноските по делото – възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Третото лице – помагач не е подало отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста
на заявените с въззивната жалба оплаквания /във въззивното производство нови
доказателства не са събирани/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа страна:
С нотариален акт за дарение №58 т.І дело №46/2020г. на 25.02.2020г. по описа на
нотариус с рег.№074 ответникът К. Д. К., с ЕГН ********** е придобил правото на
собственост върху апартамент №61, находящ се в гр.София, общ.Сердика, ж.к.***. На
29.11.2021г. ответникът е прехвърлил собствеността върху този имот на трето за спора лице,
като сделката е сключена във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот с №110 т.ІV дело №544/2021г. по описа на нотариус с рег.№504.
Видно от протокол от проведеното на 07.08.2002г. Общо събрание на етажните
собственици на сградата, в която се е намирал притежавания от К. апартамент, на същото е
било взето решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „ПМУ
София 98“ ООД. Според отразеното в този протокол, в апартамент №61 не е имало
отоплителни тела.
В заключение с вх.№2689/07.03.2024г. по назначена от ДнРС съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж.Б.Т. е констатирано, че и през процесния период в
жилищния имот не е имало отоплителни тела, присъединени към отоплителната инсталация
на сградата, нито водомер за топла вода. От същото заключение е видно, че в периода от
месец май 2020г. до месец ноември 2021г. в притежавания от К. апартамент не е била
начислявана топлинна енергия за подгряване на вода, а е била начислявана само топлинна
енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и от щранг-лира в банята, която –
както вещото лице е пояснило – не би могла да бъде премахната, тъй като това би довело до
прекъсване на отоплението на всички бани в сградата. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че през целия исков период не е бил осигуряван достъп до жилището за отчитане
на потребената топлоенергия. Ежемесечно са отчитани показанията на общия водомер,
фирмата за дялово разпределение е извършила разпределенията в съответствие с
методиката, нормативната уредба и данните от уредите в сградата. Разходът на топлинна
енергия за сградната инсталация е определен по изчислителен път. Остойностяването на
потребената топлинна енергия за имота на ответника с абонатен номер 289234, според
вещото лице, е в съответствие с нормативните изисквания и цени на топлинната енергия,
2
действащи през процесния период.
От приетото от ДнРС заключение с вх.№3692/02.04.2024г. на вещото лице В.К. по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че счетоводството на ищеца е
водено редовно. За процесния период от месец май 2020г. до месец ноември 2021г. са били
фактурирани като дължими от ответника към ищцовото дружество суми в общ размер на
277.35 лева, от които: за отопление – 213.06 лева, в това число - за сградна инсталация –
101.52 лева и за щранг-лира – 111.54 лева; за дялово разпределение – 19.20 лева; за
обезщетение за забава – общо 44.93 лева /40.21 лева за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 09.05.2023г. и 4.72 лева за забава на
плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 05.09.2023г.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че сумите за топлинна енергия се отнасят за
периода след началото на отоплителния сезон – от месец 10.2020г. до месец 04.2021г.,
поради което независимо, че в исковата молба като начало на периода, за който се твърди, че
се дължи плащане, е посочен месец май 2020г., до 19.09.2020г. не са били начислявани суми
за дължима топлинна енергия. Според вещото лице, първата по време фактура за сума за
дялово разпределение е с дата на издаване 31.08.2020г. и срокът за доброволно изпълнение
по тази фактура тече от 01.09.2020г. до 15.10.2020г. Вещото лице е констатирало, че
ответникът не е извършвал плащания нито по фактурите за авансови плащания, нито по
общите фактури по реален отчет, включително и за дялово разпределение, нито са платени
суми по изравнителните сметки (които са общо на стойност 8.91 лева за периода).
Ищецът е представил копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” АД на клиенти в гр.София, одобрени с Решение
№ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и
действали през процесния период.
Видно от приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д.№2006/2023г. по описа
на РС-Дупница, на 19.09.2023г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (първоначално пред СРС) срещу К. К.
за сумите: 213.06 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2020г. - м.11.2021г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до
изплащане на вземането, 42.08 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
05.09.2023г., както и суми за дялово разпределение: 19.20 лева - главница за периода от
м.08.2020г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4.65 лева - лихва за периода от 16.10.2020г. до 05.09.2023г. Срещу
издадената заповед за изпълнение по така посоченото дело ответникът е депозирал
възражение в предвидения от закона срок.
При така установените по делото факти, РС-Дупница е приел от правна страна, че
исковете са основателно, изключая една от претенциите за установяване на размер на лихва
за забава, която е уважил частично. Районният съд е намерил за установено, че през исковия
период ответникът е бил собственик на процесния апартамент, както и, че сградата - етажна
собственост, в която се намирал същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа,
при което съгласно чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката ответникът е клиент на топлинна
енергия и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение в имота си и да заплаща
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба №16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването, респ. - Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Счел е, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се е осъществявало в
периода при публично известните общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР, за които по делото са представени доказателства, че са
публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и са били одобрени с Решение №ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР.
3
Изхождайки от констатацията, че между страните по делото за исковия период са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди,
включващи права и задължения съгласно ЗЕ и Общите условия и от правилото на чл.142
ал.2 от ЗЕ, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, районният съд е приел, че
независимо от установеното по делото обстоятелство, че отоплителните тела в процесния
имот са били демонтирани и не е била начислявана топлинна енергия за отопление и битова
гореща вода, за ответника, като клиент на ищцовото дружество, е съществувало
задълженито да заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата - чл.153 ал.6 от ЗЕ. ДнРС е посочил, че в
случаите, когато жилището не е обитавано и топлинна енергия не е ползвана (няма
индивидуално потребление), такава не следва да се заплаща, извън сумите за сградна
инсталация и отопление на общи части, които се разпределят между всички собственици на
топлоснабдени имоти. Поради това от обстоятелството, че ответникът не е ползвал
топлоподаване към отоплителни тела в процесния имот, е приел, че не следва извод за
неоснователност на предявената претенция за дължими суми за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от свързаното с нея отоплително тяло /щранг-лира/.
Доколкото, според чл.145 ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, а в
случая етажните собственици на процесната сграда след взето решение на проведено общо
събрание са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
дружество, предлагащо услугата „топлинно счетоводство“ /в процесния период - третото
лице - помагач „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД/, ДнРС е намерил за безспорно извършването
на услугите по дялово разпределение от третото лице – помагач, поради което е приел за
дължими и претендираните от ищеца суми за дялово разпределение.
Възприемайки за обективни констатациите и изводите на вещите лица по назначените
експертизи - съдебно-техническа и съдебно-счетоводна, съдът е посочил, че през процесния
период сумите за топлинна енергия и дялово разпределение в имота на ответника са били
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Изтъквайки безспорния по делото факт, че ответникът не е извършил плащане, ДнРС е
приел, че К. е изпаднал в забава и дължи съгласно чл.33 ал.4 от ОУ обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД.
ДнРС е разгледал възражението на ответника за неравноправност на Общите условия,
като ограничаващи възможността на потребителите да възразяват по отношение на сметките
за потребената топлинна енергия – съгласно чл.33 ал.3 от ОУ клиентите имат право да
правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията; след изтичане на този срок
възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. Приел
е, че тази клауза не е във вреда на потребителя, отговаря на изискването за добросъвестност
и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП. Изтъкнал е, че уредената в
чл.30 и сл. от ОУ процедура за заплащане на топлинната енергия и услугата дялово
разпределение е в съответствие с разпоредбите на чл.155 от ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването, респ. - Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Месечните вноски са определени по прогнозна консумация за сградата,
а изравнителната вноска е съобразена с реално ползваната енергия, поради което е приел за
неоснователно направеното възражение за неравноправност на посочените клаузи на
Общите условия, като е посочил, че начинът на разпределение на потребената топлинна
4
енергия, отдадена от сградната инсталация, е уреден не в Общите условия, а в Наредба №Е-
РД-04-1 от 12.03.2020г.
Районният съд е намерил за неоснователно и възражението на ответника за изтекла
погасителна давност за сумата за топлинна енергия. Според съда, част от исковия период
надхвърля тригодишния срок по чл.111 б.„в“ от ЗЗД, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /от 19.09.2023г. до 19.09.2020г./, но от представените
документи и от заключенията на вещите лица по назначените по делото експертизи, е приел,
че се установява, че суми за топлинна енергия за 2020г. са начислявани, считано от
м.10.2020г., т.е. намерил е, че липсват суми, дължими за период, надхвърлящ тригодишния
срок по чл.111 б.„в“ от ЗЗД.
Неоснователно, според съда е и възражението за изтекла погасителна давност за сума
за дялово разпределение в размер на 1.20 лева по първата издадена за процесния период
фактура от 01.08.2020г., тъй като съгласно чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а 45-дневният срок за доброволно изпълнение е
изтекъл на 15.10.2020г. Останалите фактури за суми за дялово разпределение са издадени
след 19.09.2020г., поради което е счетено, че липсват суми, дължими за период, надхвърлящ
тригодишния давностен срок.
Позовавайки се на изводите в заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
районният съд е счел за основателни и доказани предявените искове за главница за топлинна
енергия и за дялово разпределение, както и за обезщетение за забава за плащането на сумите
за дялово разпределение, а доколкото в заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
изчислено, че обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия
възлиза на сумата от 40.21 лева, за тази сума е уважена въпросната претенция и е отхвърлена
за разликата над нея до претендираните 41.08 лева.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо в обжалваната
част.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е правилно и следва да се потвърди, като въззивният съд
напълно се солидаризира с всички изключително подробни правни доводи, изложени от
районния съд относно съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди за жилищния имот, естеството
на източниците на права и задължения по това правоотношение, характера и съдържанието
му, доказаността изпълнението на задълженията от страна на ищцовото дружество и
съществуването на оспорените вземания в конкретните размери, поради което, на основание
чл.272 от ГПК, препраща към мотивите на ДнРС, като не намира за потребно да бъдат
преповтаряни и следва да се считат като правни изводи и на настоящата инстанция.
В случая обосновано и в съответствие със събраните доказателства ДнРС е приел, че
страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия – чл.153 във вр. С
чл.149 от ЗЕ по реда на чл.150 ал.1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемането им от
страна на потребителите, въпреки че е уредена възможност те да искат прилагане на
специални условия спрямо себе си, като внесат в топлопреносното предприятие писмено
заявление. Тъй като ответникът не е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ следва, че
страните са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за
5
битови нужди в процесния период и за процесния жилищен обект.
Сградата, в която последният е разположен, е в режим на етажна собственост и в
исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Съгласно действащото законодателство – чл.139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери, топлинната
енергия се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е било възложено на „ПМУ Инженеринг“ ООД.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, отдадена от сградната
инсталация (тъй като няма спор относно това, че в имота не е имало отоплителни уреди,
нито е била доставяна топла вода), както и стойността на топлинната енергия, а също и
дължимите суми за дялово разпределение, се установяват от заключенията на неоспорените
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, приети от ДнРС, като и
двете заключения са били допълнени с отговори по поставените от ответника въпроси,
дадени в съдебните заседания, в които са изслушани вещите лица. Именно поради
последното, въззивният съд отказа да уважи доказателственото искане на жалбоподателя за
повторно поставяне на въпроси, както следва: към СТЕ, която да установи дали начислените
като дължими суми за консумирана доставена и потребена топлинна енергия през процесния
период са на база реален отчет на показанията на топломерите в процесния имот или същите
са дадени на база приложената формула при неосигурен достъп за отчитане, и към ССчЕ - да
посочи размера на претендираните суми след изтичане на 3-годишния давностен срок по
чл.111 б.„в“ от ЗЗД, а именно – дължимите суми за периода след 19.09.2020г. Както е
посочено в определение с №542/20.08.2024г., независимо, че формално вещите лица не са
дали изрични отговори в своите заключения по въпросите, поставени от ответника в
отговора на исковата молба и допуснати от ДнРС с определението му по чл.140 от ГПК, тези
пропуски са отстранени под формата на допълнителни уточнения в съдебните заседания, в
които са изслушани експертите, като по този ред е изяснено от вещото лице по СТЕ, че
начислените като дължими суми за консумирана, доставена и потребена топлинна енергия
не са изчислени на база реален отчет на топломери в имота и в самото заключение е
посочено детайлно при каква хипотеза са извършвани начисленията, а в съдебното
заседание, проведено на 10.04.2024г., вещото лице К. по ССчЕ е дало отговор на въпроса на
ответника.
Въззивникът счита, че решението е неправилно в частта, в която районният съд е
приел, че вземанията на топлофикационното дружество не са погасени по давност.
Въззивникът счита, че вземанията на ищеца за период преди 19.09.2020г. са се погасили и
намира за противоречив извода на ДнРС, че от една страна сумите за топлинна енергия за
2020г. се отнасят за периода след началото на отоплителния сезон – м.10.2020г., затова до
19.09.2020г. няма начислени суми за топлинна енергия, а от друга страна сочи, че първата по
време фактура за сума за дялово разпределение е с дата на издаване 31.08.2020г. и срокът за
доброволно изпълнение тече от 01.09.2020г. до 15.10.2020г. Според въззивния съд, изводът
на ДнРС е съвсем ясен, правилен и обоснован, в съответствие с доказателствата по делото и
при правилно приложение на материалния закон, а противоречие всъщност няма.
Както е посочил и ДнРС в обжалваното решение, по силата на чл.111 б.„в“ от ЗЗД, и
при съобразяване на разрешението, дадено от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение
№3/18.05.2012г. по тълк.д.№3/2011г., вземанията на топлофикационните дружества спрямо
абонатите за заплащане на цената за доставена топлинна енергия представляват вземания за
6
периодични платежи и относно задълженията за заплащане на доставена топлоенергия е
приложима кратката 3-годишна погасителна давност.
Съгласно чл.116 б.„б“ пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК, давността се счита за
прекъсната от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 19.09.2023г.
Съгласно нормата на чл.114 ал.1 от ЗЗД, давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
В чл.33 ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
ищцовото дружество на клиенти в гр.София от 2016г., одобрени с решение №ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР, е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, съгласно приложимите ОУ
изпадането в забава не е обусловено от изпращане на покана до длъжника, а има конкретен
срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на периода, за които се отнасят съответните
месечни задължения. Така, изискуемостта настъпва автоматично след изтичането на
посочения по-горе период. От настъпването на изискуемостта, както се посочи, тече и
тригодишната погасителна давност.
Предвид посоченото, съвсем коректен и правилен е изводът на районния съд, че в
случая погасени по давност ще бъдат онези вземания за съответния отчетен период, които са
станали изискуеми преди 19.09.2020г., а такива вземания в случая няма – стойности за
потребени количества топлинна енергия преди месец октомври 2020г. не са били
начислявани въобще, както става ясно от заключението на вещото лице по ССчЕ и както е
приел и районния съд, а най-ранното задължение за заплащане на сума за дялово
разпределение е за отчетен период – месец август 2020г. по фактура от 31.08.2020г. и това
вземане е станало изискуемо на 15.10.2020г., от който момент започва да тече тригодишната
погасителна давност, която към 19.09.2023г. не е изтекла.
По изложените съображения, решението на ДнРС в обжалваната му част следва да се
потвърди.
3. Относно разноските:
С оглед изхода от въззивното обжалване, сторените от жалбоподателя разноски
остават за негова сметка. На въззиваемия се следва присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №177 от 18.04.2024г., постановено от Районен съд -
Дупница по гр.д.№2306/2023г. по описа на същия съд, в частите, в които е признато за
установено по отношение на К. Д. К., ЕГН **********, че съществува вземане на
„Tоплофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* спрямо него, за следните суми: 213.06 лева -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. - м.11.2021г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до изплащане на
вземането, 40.21 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.09.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 19.20 лева - главница за периода от м.08.2020г. до м.11.2021г.,
ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.65
7
лева - лихва за периода от 16.10.2020г. до 05.09.2023г.; осъден е К. Д. К., ЕГН **********, да
заплати разноски по делото на „Tоплофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, в размер на
775 лева, както и разноски по ч.гр.д.№2006/2023г. по описа на ДнРС в размер на 75 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, с адрес в с.Самораново, общ.Дупница да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Ястребец“ №23Б сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща
разноски за възнаграждение на юрисконсулт в производството пред ОС-Кюстендил.
Решението се постановява при участието на трето лице – помагач „ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК *********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8