Р Е Ш Е Н И Е
№ 86/10.03.2020г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При
участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря Веселина Сандева разгледа
докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 48/2020 год. по описа на АдмС –
гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на А.И.А. с
ЕГН ********** *** срещу решение № 452/20.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 775/2019
г. по описа на Добричкия районен съд. Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Основните му възражения
се свеждат до неправилна оценка на доказателствата по делото, неизясняване на
фактическата обстановка по спора, липса на доказателства за извършване на
процесните административни нарушения, необсъждане на всички доводи за
незаконосъобразност на НП и необоснованост на мотивите на съда. Иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление, или в условията на евентуалност връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП счита, че решението на ДРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения :
С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП № 19-0851-000825/28.05.2019г.
на началника на сектор “ПП” към ОДМВР - гр. Добрич, с което на касатора за
нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр.
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева за това, че на 03.05.2019 г., в 11, 18 часа, в град Добрич,
на бул. “25-ти септември”, до бензиностанция “Лукойл” управлява лек автомобил –
Хюндай И30 ЦВ с рег. № ****, като, излизайки от паркинга на бензиностанцията,
не съобразява поведението си с пътен знак “Б2 Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство” и отнема предимството на лек автомобил Пежо 206 с рег. № ****,
движещ се в посока гр.Варна, вследствие на което е ударен от него. При
проверката водачът не представя контролен талон към СУМПС или заместващ
документ. Допуска ПТП с материални щети по двата автомобила.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото
на защита на нарушителя, както и че вменените му с НП административни нарушения
са безспорно доказани, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран
за тях. Изводите си за това съдът е изградил въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и най-вече на показанията на актосъставителя Вл.
Георгиев и снимките от ПТП, сочещи разположението на автомобилите след
инцидента. Счел е, че от доказателствата по делото по категоричен начин става
ясно чия е вината за настъпилото ПТП, подчертавайки че жалбоподателят сам е
заявил на служителя на сектор ПП, че при излизането си от паркинга е искал да
направи обратен завой и не е видял идващия по главния път лек автомобил Пежо
206. Преценил е, че показанията на св. Георгиев са достатъчно надеждни,
независимо че актосъставителят не е пряк очевидец на случилото се, тъй като се
потвърждават от приложения снимков материал. Счел е, че правилно административнонаказващият
орган не е изискал видеозаписите от камерите на бензиностанцията, защото от тях
не може да се направи извод относно скоростта на другия автомобил, а и от
доказателствата по делото се установява, че скоростта на автомобилите не е в пряка
връзка с инцидента. Отхвърлил е като неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че не е ясно името на другия водач, участник в ПТП, тъй като от
попълнената декларация се установява както името му, така и евентуалната му
скорост на движение непосредствено преди настъпването на инцидента. Изложил е
мотиви, че разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели Пламен Йотов, Тодор
Тодоров, Стелян Матеев и Борислав Боров не са очевидци на причиненото ПТП и не
дават ценни данни, които биха били от полза за производството. Позовал се е на
презумптивната доказателствена сила на акта, като е счел, че в хода на
производството не са представени нови доказателства, оборващи верността му.
Коментирал е, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, както
и че наложените наказания са определени в нормативноустановените вид и размери.
Въз основа на тези свои изводи съдът е приел, че са установени всички правнорелевантни
за отговорността на нарушителя обстоятелства, поради което НП следва да бъде
потвърдено.
Така постановеното решение е
правилно.
Добричкият районен съд е
установил правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е
направил законосъобразни и обосновани правни изводи, които съответстват на
данните по делото и материалния закон. При извършената служебна проверка от
касационната инстанция не се установяват допуснати процесуални нарушения при
събирането и оценката на доказателствата, които да съставляват касационни
отменителни основания. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията
на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК
всички възможни и необходими доказателства относно релевантните по спора факти.
При правилно очертаване на предмета на обжалване
районният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил всички основни възражения
на касатора и им е дал отговор чрез доказателствата по делото. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на
фактите и доказателствата по делото не съвпадат с преценката на касатора не е
основание да се приеме, че е налице необоснованост или
неправилност на решението.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът
е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и
не е изяснил фактическата обстановка по спора. Право на инстанцията по същество
е да кредитира едни доказателствени източници и да не кредитира други, като
единственото изискване към нея е да мотивира избора си. Касационната инстанция
не проверява този извод, а само дали той е обоснован. В случая районният съд се
е мотивирал подробно защо цени показанията на актосъставителя и не цени показанията
на останалите свидетели, излагайки съображения, че сведенията в тях не
способстват за разкриване на обективната истина.
За да кредитира показанията на полицейския служител,
районният съд е направил сериозен и задълбочен анализ на всички доказателства
по делото съобразно тяхната логична последователност и взаимовръзка, като
правилно и законосъобразно е преценил, че те са обективни и достоверни и се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Действително актосъставителят не
е възприел лично механизма на ПТП, но показанията му се основават на обясненията
на участниците в него, както и на извършения оглед на място непосредствено след
катастрофата. Придобитият професионален опит и знания в разкриване на ПТП и
причините за възникването им са позволили на полицейския орган да направи
обективна и точна преценка на случилото се независимо от това, че не е
присъствал на местопроизшествието, поради което правилно и законосъобразно
районният съд е кредитирал показанията му, позовавайки се и на приложените по
делото снимки от ПТП.
Не може да се сподели касационният довод, че от
доказателствата по делото не става ясно кой е виновен за възникналия инцидент,
защото от показанията на полицейския орган и снимковия материал се установява
по безспорен и категоричен начин механизмът и причините за катастрофата.
Правилно и законосъобразно районният съд се е позовал на презумптивната
доказателствена сила на акта, отчитайки липсата на годни доказателствени
средства, които да я опровергават. Повече от очевидно е, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като не се е
съобразил с пътен знак Б2 и не е пропуснал движещия се по булеварда лек
автомобил, отнемайки предимството му и предизвиквайки ПТП с материални щети по
двата автомобила. В хода на производството, в т.ч. и в протокола за ПТП, А.
веднъж е твърдял, че не е видял другия автомобил, а след това, че автомобилът
се е движил с висока скорост, което предполага, че го е видял, но не е преценил
добре разстоянието, на което се е намирал, и скоростта, с която се е движел. Не
отговаря на обективната истина твърдението на жалбоподателя, че знак Б2 отстои
поне на десет метра от знак Г2 “Движение само надясно” и няма как да го е
нарушил при излизане от бензиностанцията, защото общоизвестен факт е, че двата знака
са поставени един под друг отстрани на платното за движение (Б2 и под него Г2),
а това се потвърждава и от снимките на ПТП, на които ясно се вижда изходът от
бензиностанцията и закрепените на обща метална конструкция пътни знаци, макар и
в гръб. След като жалбоподателят сам неколкократно е посочил както в
административното, така и в съдебното производство, че е видял знак Г2 “Задължително
надясно”, то няма как да не е видял и знак Б2, който го задължава да спре и да
пропусне всички движещи се по пътя с предимство МПС и едва след това да се
включи в движението. А. не само не е сторил това, но е допуснал и друго
нарушение на правилата за движение, като не е спазил задължителното предписание
на знак Г2, предприемайки маневра за обратен завой, което се потвърждава както
от показанията на актосъставителя, така и от механизма на самото ПТП. Ако жалбоподателят
се е бил включил направо в главния път за гр.Варна, а не е бил завил, както се
твърди във въззивната и касационната жалби, автомобилът му щеше да бъде ударен
задно, а не странично. Видимите щети отляво от страната на шофьора говорят
ясно, че автомобилът на А. е бил разположен напречно или диагонално, а не
надлъжно на пътното платно и следователно е правил обратен завой, което е
абсолютно недопустимо на това място. При това положение без правно значение е
скоростта, с която се е движел другият автомобил, след като жалбоподателят е
отнел предимството му, без да го изчака да премине. А. не е спазил знак Б2,
независимо дали е видял или не е видял идващия по булеварда лек автомобил и
дали вторият участник в ПТП е управлявал бързо. Движението на другия автомобил
с висока скорост не е обстоятелство, което да изключва вината или отговорността
на жалбоподателя. И в двата случая той е излязъл на пътя, без да пропусне
движещия се по пътя с предимство автомобил, като не се е съобразил с неговото
положение, скорост и посока на движение. Всички обективни находки и следи на
местопроизшествието (разположението на колите на пътното платно, посоката и
видът на удара, характерът на нанесените щети по двата автомобила) са сочели
еднозначно, че единствената вина за пътния инцидент е носел жалбоподателят, поради
което не е било необходимо преглеждането на видеозаписите от камерите на
бензиностанцията, нито събирането на каквито и да е други допълнителни
доказателства за изясняването на случая, както правилно е преценил и районният
съд.
Ирелевантни са и възраженията, че не е установено по
категоричен начин кое от двете намиращи се в другия автомобил лица го е
управлявало, защото в това производство се разглежда само и единствено въпросът
за отговорността на жалбоподателя. Съдът има задължение да провери дали той е
извършил нарушението, за което е наказан, независимо от личността и поведението
на другия участник в ПТП. Кой е шофьорът на другия автомобил е без значение за
това дали А. ще носи или няма да носи наказателна отговорност, а и от
попълнената по време на проверката декларация от втория участник в ПТП е
установена безспорно неговата самоличност, както правилно е преценил и
районният съд. Декларацията удостоверява неизгодни за своя издател факти и
обстоятелства, поради което се ползва са материална доказателствена сила и
съдът правилно се е съобразил с отразеното в нея.
Не могат да се споделят възраженията на жалбоподателя и
по отношение на второто констатирано нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Твърденията
му за това са твърде объркани и непоследователни и не могат да се
противопоставят на категоричните и непротиворечиви показания на актосъставителя,
че при поискване водачът не е представил контролен талон към СУМПС или друг заместващ
го документ, заявявайки че имал съставен АУАН, но не го носел. Процесният АУАН не
е опроверган и в тази му част, поради което правилно и законосъобразно
районният съд се е съобразил с удостоверените в него факти и обстоятелства.
Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването на
АУАН, защото дори и да са налице такива, то те не са нарушили или ограничили
правото му на защита, нито са опорочили фактическите и правните изводите на
административнонаказващия орган до степен на незаконосъобразност. Ирелевантни
са и възраженията на жалбоподателя относно поведението на полицейските
служители в хода на административнонаказателното производство, защото това може
да е основание за ангажиране на дисциплинарната им отговорност, но не и за
опровергаване на съдържанието на АУАН. А. е имал пълната възможност да направи
същите оплаквания и възражения, каквито би могъл да направи и при съставянето
на акта, което е и сторил. Подал е писмени възражения срещу АУАН в 3-дневния
срок след подписването му, които са разгледани от административнонаказващия
орган след допълнително разследване на спорните обстоятелства по случая. Изложил
е подробни доводи и възражения и в жалбата си до съда, който е уважил всичките
му искания за събиране на доказателства, с оглед на което правото му на защита
е упражнено в пълен обем.
По тези съображения касационната инстанция счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон. Районният съд е проверил и оценил доказателствата в съответствие с тяхното
действително съдържание и правилата на формалната логика, в резултат на което е
стигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно законосъобразността на
процесното НП. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което решението следва да бъде оставено в
сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452/20.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 775/2019г. по описа
на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: