О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 16.09.2019г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №360/2019г. по
описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази следното:
Административното
дело е образувано по жалба на Р.П.М. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес
***, чрез адв. Х. Д. И.-ЛАК с посочен адрес ***, против писмо с Изричен отказ
изх.№РДГ 08-8891/23.07.2019г. на Директора на РДГ Ловеч. С оспореното писмо по
повод искане на жалбоподателя да му се предостави отнета в
административно-наказателно производство дървесина му е отговорено, че
постановление на РП Ловеч заедно с приобщените към досъдебното производство веществени
доказателства е изпратено на РДГ Ловеч за реализиране на
административнонаказателна отговорност на нарушителя, и че исканата дървесина е
отнета в полза на държавата като предмет на нарушение на основание чл.21 от ЗАНН във вр. с чл.273, ал.1 от Закона за горите (ЗГ) с Наказателно
постановление № 573/10.05.2019г. на Директора на РДГ Ловеч.
В
жалбата се излага, че отказът е неправилен, незаконосъобразен, немотивиран,
необоснован и постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Доводите са, че дървата никога не са били приобщавани към досъдебното
производство, не са били изземвани и не са били предавани на РДГ Ловеч от
прокуратурата, а актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, като М.
до момента на отказа не е извършвал никакво административно нарушение на ЗГ и
няма съставен АУАН за това. Излагат се и съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и неправилно прилагане от АНО на чл.33, ал.2 и
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени оспорения отказ и да даде указания
на ответника да върне на жалбоподателя собствените му вещи – 9 пр.м3
дърва за огрев.
Ответникът
в съпроводителното писмо ангажира становище за недопустимост и неоснователност
на жалбата, като излага подробни мотиви в тази връзка. Сочи, че процесното
писмо е уведомително за факта, че дървесината е отнета в
административнонаказателното производство като предмет на извършеното
нарушение, а писмото не носи белезите на индивидуален административен акт по
чл.21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол – с него не се създават права или
задължения за оспорващия.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът
установи следното:
На
24.09.2018г. било образувано досъдебно производство № ЗМ 571/2018г. по описа на
РУ Ловеч за това, че на същата дата около 18:00 часа в гр. Ловеч, бул.
„Освобождение” без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но
извън указаните в него места са отсечени и извозени около 10 пр.куб.метра дърва
за огрев от цер – престъпление по чл.235, ал.1 от НК. По досъдебното
производство били иззети като веществени доказателства товарен автомобил рег.№ ***
ведно с натоварените на него дърва за огрев – около 10 пр.куб.м. От РП Ловеч до
РС Ловеч било депозирано Искане за одобряване на изземване, и протоколът за
оглед на местопроизшествие в частта, с която са иззети товарния автомобил и
дървата за огрев, бил одобрен с
Определение № 742/25.09.2018г. по НЧД № 1024/2018г. на РС Ловеч.
С
постановление изх.№ 2016/2018г. от 21.12.2018г. на прокурор при РП Ловеч,
наказателното производство било прекратено, тъй като се установило, че сечта на
дървесината е извършена в рамките на позволителното за сеч, издадено от инж. Р.М.
на Б. К.. Направен бил извод, че с извършеното деяние К. не е осъществил
състава на престъплението по чл.235, ал.1 от НК, но транспортирането на
дървесината по описания в постановлението начин представлява административно
нарушение по Закона за горите, за което лицето следва да носи
административнонаказателна отговорност. С постановлението наказателното
производство било прекратено и същото заедно с ДП № 571/2018г. и веществените
доказателства било изпратено на РДГ Ловеч за налагане на адимнистративно
наказание по ЗГ на Б. В. К. от ***.
След
получаване на постановлението и ДП, Началникът на РДГ Ловеч издал Наказателно
постановление № 573/10.05.2019г. против Б. В. К. за нарушение на чл.213, ал.1,
предл. трето, т.2 от ЗГ, като му наложил административно наказание Глоба в размер
на 500 лева и отнел в полза на държавата вещите – предмет на нарушението: 9
пр.м3 дърва за огрев от цер на основание чл.21 от ЗАНН във вр. с чл.273, ал.1
от ЗГ.
С
искане до Началника на РДГ Ловеч от 18.07.2019г. настоящият жалбоподател като
собственик на дървесината е поискал тя да му бъде върната, тъй като не е била
предмет на престъпление или административно нарушение. По повод на това искане
е изготвен отговор с оспореното писмо изх.№РДГ 08-8891/23.07.2019г. на
Директора на РДГ Ловеч, в което молителят е уведомен, че постановлението на РП
Ловеч заедно с досъдебното производство и приобщените към него веществени
доказателства е изпратено на РДГ Ловеч за реализиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя. С писмото е указано, че
исканата дървесина е отнета в полза на държавата като предмет на нарушение на
основание чл.21 от ЗАНН във вр. с чл.273, ал.1 от ЗГ с Наказателно
постановление № 573/10.05.2019г. на Директора на РДГ Ловеч, което е обжалвано в
законоустановения срок.
При
така установеното от фактическа страна съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима
по следните съображения:
Дори да
се приеме, че цитираното писмо съдържа отказ за връщане на вещи (а такова
волеизявление в писмото липсва), същото не притежава белезите на индивидуален
административен акт. Писмото само уведомява заявителя, че дървата за огрев са
отнети в полза на държавата като предмет на административно нарушение, а не
разпорежда правна промяна (не създава права или задължения и не засяга непосредствено
права, свободи и законни интереси на адресата – чл.21, ал.1 от АПК), срещу
която да е допустима защита със средствата на съдебното оспорване.
Процесните
вещи са иззети при образуването на досъдебно производство от компетентните за
това органи – противно на твърденията на оспорващия, а изземването е одобрено
от РС Ловеч. В последствие дървата са отнети в полза на държавата като предмет
на нарушението с издаденото от Началника на РДГ Ловеч наказателно
постановление, т.е. в хода на административнонаказателно производство. Правното
основание за отнемането е чл.21 от ЗАНН във вр. с чл.273, ал.1 от Закона за
горите.
В
конкретния случай отнемането от АНО на процесните дърва е правно действие в
изпълнение на правомощието му по чл.273, ал.1 от ЗГ, и е част от фактическия
състав на административнонаказателното правоотношение. Правоотношението,
касаещо отнетите дърва, се развива по реда на ЗАНН и специалните правила в ЗГ и
е извън предмета и обхвата на АПК.
Налице
е неприключено административнонаказателно производство, като в случай, че се
претендират права върху иззетите вещи и се иска връщането им, това става при
произнасянето на административния орган с акт, с който преписката се прекратява
при условията на чл.54 от ЗАНН или с наказателно постановление, което подлежи
на обжалване по посочения в ЗАНН ред. След като е част от процедурата по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършилия
административно нарушение, при издадено наказателно постановление отнемането се
оспорва пред районния съд като част от оспорването на НП (както е в настоящия
случай). Извън тези случаи липсва основание за произнасяне по отношение на искане
за връщане на иззетите с ДП и отнети с НП вещи.
В
хипотезата на чл.59 от АПК е необходимо сезираният с искане орган да е длъжен
да се произнесе, а в конкретния случай се касае за искане за извършване на
фактически действия по връщане на отнети от АНО вещи – предмет на нарушение, по
повод образувано с издаването на НП административнонаказателно производство, за
което, по силата на чл.277 от ЗГ, важат правилата на ЗАНН, а контролът не е по
АПК, а по НПК, съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН. Затова в обсъжданата
хипотеза, административният орган не дължи издаване на индивидуален
административен акт и процесното писмо не е такъв акт с постановен отказ. Правилата
за управление и разпореждане с иззети вещи се съдържат в ЗАНН. При липса на специална
уредба, са приложими правилата на чл.111-113 от НПК, по силата на препращането
с чл.84 ЗАНН (така и приетото с Тълкувателно решение № 17/17.06.1986г. на ОСНК
на ВС по н.д. № 75/1985г.). В тази хипотеза административният орган не дължи
издаване на индивидуален административен акт.
В
същата насока е и константната практика на ВАС по аналогични казуси – така Определение
№ 13289/31.10.2018г. по адм.д. № 13031/2018г., І отд., Определение № 15622/19.12.2014г.
по адм.д. № 14012/2014г., V отд. и др.
Без да
е налице индивидуален административен акт, не съществува и спор, подведомствен
на административния съд (арг. от чл.128, ал.1, т.1 от АПК), поради което
образуваното производство е недопустимо (чл.159, т.1 от АПК) и същото следва да
бъде прекратено с оставяне на жалбата без разглеждане.
Съдът
намира за неотносими в настоящото производство доводите на жалбоподателя по
отношение законосъобразността на издаденото наказателно постановление и
административнонаказателната процедура. Както е посочил и административния
орган в писмото си, НП е обжалвано в законоустановения срок пред районния съд,
и в това съдебно административнонаказателно производство ще се решат
повдигнатите от жалбоподателя въпроси, включително и законосъобразността на
отнемането на дървесината.
По
изложените мотиви съдът намира жалбата на Р.П.М. за недопустима, поради което
същата следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се
прекрати.
Водим
от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя
без разглеждане като недопустима жалбата на Р.П.М. с ЕГН ********** и адрес ***,
против писмо изх.№РДГ 08-8891/23.07.2019г. на Директора на РДГ Ловеч.
Прекратява
производството по адм. дело № 360/2019г. по описа на Административен съд Ловеч.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението чрез Административен
съд Ловеч пред ВАС на РБ.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: