РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 19.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 533 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ….., със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез пълномощника си адв. Ц.
– САК против Г.А.Г. с ЕГН **********
***.
В обстоятелствената част на иска
се излагат доводи, че същият е предявен във връзка с разпореждане по ч.гр.д. №
316/2019 г. на РдРС и дадени на ищеца указания от съда. Сочи, че бил подал
заявление с искане за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, въз основа на което
било образувано ч.гр.д. № ../2019 г. на РдРС, по което в полза на ищцовото
дружество била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била
връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди, че между ответника и „Т.Б.“
ЕАД (с предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД, били сключени следните договор за
предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 08.02.2016 г., като съгласно сключения по
между им договор за мобилни услуги на ответника бил предоставен мобилен
телефонен номер № …. и мобилен телефонен апарат Lenovo A6010 Black, като за предоставеното на ответника устройство за
лизинг бил сключен отделен договор за лизинг, съгласно който стойността на
лизинговата вещ била от 312.57 лева, с включен ДДС. Сочи, че за ползването на
лизинговата вещ, ответника се задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 13.59 лева, с включен ДДС, като било предвидено те да се
фактурират за едно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера:
Сочи, че към периодите на
издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и
устройство на лизинг се прилагали следните условия:
За мобилен номер …. – условията,
договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 08.02.2016 г. и
За мобилно устройство Lenovo A6010 Black – условията договорени в договор
за лизинг от 08.02.2016 г.
Твърди, че ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 броя фактури, издадени в
периода от м.04.2017 г. до м.07.2017 г., както следва:
Фактура № …../15.12.2016 г.,
издадена за отчетен период от 15.11.2016 г. до 14.12.2016 г., включваща
задължения за мобилен номер **********, както и лизингова вноса за мобилно
устройство Lenovo A6010 Black, с обща стойност на фактурата от
35.51 лева.
Фактура № …../15.01.2017 г.,
издадена за отчетен период от 15.12.2016 г. до 14.01.2017 г., включваща
задължения за мобилен номер **********, както и лизингова вноса за мобилно
устройство Lenovo A6010 Black, с обща стойност на фактурата от
29.48 лева.
Фактура № …./15.02.2017 г.,
издадена за отчетен период от 15.01.2017 г. до 14.02.2017 г., включваща
задължения за мобилен номер **********, както и лизингова вноса за мобилно
устройство Lenovo A6010 Black, с обща стойност на фактурата от
28.58 лева и
Фактура № **********/15.03.2017
г., издадена за отчетен период от 15.02.2017 г. до 14.03.2017 г., включваща
задължения за мобилен номер **********, както и лизингова вноса за мобилно
устройство Lenovo A6010 Black, с обща стойност от минус 13.59
лева.
Сочи, че след предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на ответника, поради
изпадането му в забава, от страна на ищцовото дружество била издадена фактура №
…../15.04.2017 г., в която били начислени неустойки за предсрочно прекратяване
на договорите в общ размер на 375.39 лева, както и предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo A6010 Black в размер на 135.90 лева, с вкл. ДДС, като претендираната
сума по фактурата е от 235.89 лева.
Излага доводи, че изискуемостта
на вземанията на ищеца по всяка една от фактурите настъпвала петнадесет дни
след издаването и, като ответника не е изпълнил задълженията по процесните фактури.
Искането към съда е да постанови
решение, с което да признае за установено наличие на вземане на ищеца по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 316/2019 г.
на РдРС против ответника, както следва:
Сумата в размер на 48.52 лева,
представляваща дължима сума за такси за ползвани услуги за периода от
15.11.2016 г. до 14.03.2017 г. на основание договор за мобилни услуги № …… от
08.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;
Сумата в размер на 99.99 лева,
представляваща частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги № …… от 08.02.2016 г. за периода от 07.03.2017 г. до
08.02.2018 г.;
Сумата в размер на 190.26 лева –
дължима сума на основание договор за лизинг от 08.02.2016 г., от които сумата в
размер на 54.36 лева – лизингови вноски, начислени заедно с месечните сметки за
номер …… за периода от 15.11.2016 г. до 14.03.2017 г. и сумата от 135.90 лева –
предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от 08.04.2017 г. до
08.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, като
им се присъдят и направените по заповедното и исковото производство разноски.
В срока за отговор, ответника Г.А.Г. чрез назначения му особен
представител – адв. Д. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище
по иска.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото
писмена молба поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се
присъдят направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника се представлява от назначения му особен
представител – адв. Д., която оспорва предявените искове и моли съда да
отхвърли същите в частта на претендираните неустойки по процесните договори.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца
пред Районен съд Радомир е образувано ч.гр.д. № ../2019 г., по което в полза на
„Т.Б.“ ЕАД е издадена заповед № 256 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 15.04.2019 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца сумата от общо 338.77 лева, представляваща неизплатени пари(ни задължения
по издадени фактури към сключените договори за предоставяне на услуги, както
следва: договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 08.02.2016
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 15.0432019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 25.00 лева – държавна такса и 360.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Не е
спорно между страните, че по между им са сключен Договор за мобилни услуги № ….. от 08.02.2016 г.,
съгласно който ищецът, като оператор се е задължил да предоставя на
абоната (ответника) електронни съобщителни услуги, при условията на договора и
ОУ- неразделна част от него, като му бил предоставен мобилен телефонен номер № …...
От приложения по делото договор
за лизинг от 08.02.2016 г., се установява, че на ответника бил предоставен
мобилен телефонен апарат Lenovo
A6010 Black, за
което ответникът се съгласил да заплати стойността на лизинговата вещ от 312.57
лева, с включен ДДС, на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 13.59
лева, с включен ДДС.
От
приложените и неоспорени от страните фактури се установява, че ищцовото
дружество е издало 5 броя фактури в периода от м.12.2016 г. до м.04.2017 г., които са както
следва:
Фактура № ./15.12.2016 г.,
издадена за отчетен период от 15.11.2016 г. до 14.12.2016 г., включваща:
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 5.03 лева, месечни и
еднократни такси – 34.07 лева, отстъпки – 20.83 лева, с данъчна основа от 18.27
лева, начислено ДДС от 3.65 лева, и вноска лизинг от 13.59 лева на обща
стойност от 35.51 лева.
Фактура № …./15.01.2017 г.,
издадена за отчетен период от 15.12.2016 г. до 14.01.2017 г., включваща:
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 34.07 лева, отстъпки –
20.83 лева, с данъчна основа от 13.24 лева, начислено ДДС от 2.65 лева, и
вноска лизинг от 13.59 лева, задължения от предходен период с ДДС от 35.51 лева
на обща стойност от 64.99 лева.
Фактура № ../15.02.2017 г.,
издадена за отчетен период от 15.01.2017 г. до 14.02.2017 г., включваща:
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 33.32 лева, отстъпки –
20.83 лева, с данъчна основа от 12.49 лева, начислено ДДС от 2.50 лева, и
вноска лизинг от 13.59 лева, задължения от предходен период с ДДС от 64.99 лева
на обща стойност от 93.57 лева.
Фактура № …./15.03.2017 г.,
издадена за отчетен период от 15.02.2017 г. до 14.03.2017 г., включваща:
месечни и еднократни такси – -9.52 лева, отстъпки – 5.95 лева, с данъчна основа
от –3.57 лева, начислено ДДС от 0.71 лева, сума с ДДС от – 4.28 лева, вноска
лизинг от 13.59 лева, задължения от предходен период с ДДС от 93.57 лева на
обща стойност от 102.88 лева и
Фактура № …../15.04.2017 г., в която
са начислени неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер
на 375.39 лева, както и вноски лизинг от 135.90 лева, задължения от предходен
период с ДДС от 102.88 лева на обща стойност от 614.17 лева.
По делото е изслушана, приета и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице Б.П., от която се установява, че процесните фактури са осчетоводени на
името на ответника, като задължението по първите четири фактури е на стойност
от 102.88 лева, в това число за дължими мобилни услуги за 48.52 лева и 54.36
лева – лизингови вноски за 4 месеца към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 15.04.2019 г. Вещото лице сочи, че общо дължимите лизингови
вноски са в размер на 190.26 лева за периода от 15.11.2016 г. до 08.01.2018 г.,
като е изчислило и дълга по процесните фактури, който е както следва: 48.92
лева – дължими суми за мобилни такси и слуги за периода от 15.11.2016 г. до
14.03.2017 г.; 99.99 лева – частично претендирана неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за периода от 07.03.2017 г. до 08.02.2018 г.; сумата
от 190.26 лева представляваща лизингови вноски, в т.ч. сумата от 54.36 лева,
представляваща 4 броя лизингови вноски за периода от 15.11.2016 г. до
14.03.2017 г. и сумата от 135.90 лева, представляваща предсрочно изискуеми
вноски за периода от 08.04.2017 г. до 08.01.2018 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства, приетата съдебно-икономическа експертиза, както и
ч.гр.д. № 316/2019 г.
Районен
съд Радомир, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявени
са по реда на чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, както и осъдителен иск по
чл.92, ал.1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница и неустойка, дължими
на основание договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
По иска
с правно основание чл.422 от ГПК:
Налице
са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, която е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
За
основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по
който той е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на
ответника, а по иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между
страните клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и
настъпването на основанието за начисляването й, както и че договорът е
прекратен предсрочно.
Относно
дължимостта на главното вземане:
Доколкото
ответника чрез назначения му особен представител не оспорва наличието на
сключен между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, а и от
събраните по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях,
носещи подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления,
насочени към сключване на договора и настъпване на правните им последици, се
установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги между страните и
договор за лизинг, чиято доказателствена стойност не беше оспорена от
ответника.
Това
обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените
услуги. От тях се установява също така, че през процесния период ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените мобилни
услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги. Доказателство за това са
приложените към всяка една от фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи
данни за стойността на месечната такса и информация за използваните пакети,
броя и минутите на проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой
съобщения и други. Ответникът не оспорва, че е закупил от ищеца и устройство на
лизинг, които задължения също са отразени в приетите по делото фактури.
Представените по делото фактури кореспондират и с приетата и неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло при
постановяване на настоящето решение, от която по безспорен начин се установява,
че през процесния период ищецът е издал сочените в исковата молба фактури, по
които няма плащане от страна на ответника. Не се спори, че е настъпил и срокът
за плащане на потребените мобилни услуги, посочен във всяка от процесните
фактури, както и срокът за плащане на месечните лизингови вноски.
Ответникът
чрез особения си представител нито твърди, нито ангажира доказателства да е
заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за
устройство на лизинг през процесния период, поради което съдът намира за
основателна заявената от ищеца претенция за признаване за установено, че
ответникът дължи: сумата
в размер на 48.52 лева, представляваща дължима сума за такси за ползвани услуги
за периода от 15.11.2016 г. до 14.03.2017 г. на основание договор за мобилни
услуги № ********* от 08.02.2016 г., както и сумата в размер на 190.26 лева по договор за лизинг от 08.02.2016 г., от
които сумата в размер на 54.36 лева – лизингови вноски, начислени заедно с
месечните сметки за номер …. за периода от 15.11.2016 г. до 14.03.2017 г. и
сумата от 135.90 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за
периода от 08.04.2017 г. до 08.01.2018 г. Върху тази сума следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 15.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Относно
дължимостта на вземането за неустойка:
Разпоредбата
на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава възможност на страните да уговорят неустойка, която
да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В
тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната
клауза, за което с оглед указанията в т.1 и т.3 на Тълкувателно решение №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите,
регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при
неустоечните клаузи, съдът следи и служебно, а в тази връзка и ответникът е
релевирал възражения чрез назначения му особен представител.
За да
прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло
неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.
Искът
за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в
процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в
срок, налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия,
имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца. Самото му
волеизявление за прекратяване е обективирано и във фактурата, в която е начислена
неустойката.
Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
осн. чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята на която и да е
от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от
страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор
за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор
и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС,
обективирана в решение №110/21.07.2016 г. по дело №1226/2015 г. на ВКС, ТК, I
т.о., решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и
решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Следва да се
посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В
този смисъл са решение № 178 от 26.02.2015 г., по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II
т. о. и решение № 229 от 21.01.2013 г., по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС,
т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Независимо от това и ответната страна е противопоставила такова възражение
в депозирания по делото отговор на исковата молба.
От
друга страна нормата на чл.143 от ЗЗП третира като неравноправна всяка клауза в
договор, сключен с потребител, уговорена в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално – чл.146,
ал.1 от ЗЗП. Не са индивидуално уговорени според чл.146, ал.3 от ЗЗП клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия, а обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не
изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора – чл.146,
ал.3 от ЗЗП.
Процесната
клауза за неустойка вменява в тежест единствено на потребителя-ответник
задължение да обезщети доставчика-ищец в случай на предсрочно прекратяване на
договора, независимо от причината за това – дали се дължи на виновното
поведение на потребителя, или прекратяването на договора е по негово искане.
Реципрочно задължение за заплащане на неустойка от оператора при неизпълнение
на задълженията му по договора не е предвидено нито в договора, нито в общите
условия, а операторът изрично се е освободил от задължението за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по причини, за които той
отговаря.
Съобразявайки
изложеното съдът намира, че процесната неустоечна клауза е уговорена във вреда
на потребителя-ответник, нарушава основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, поставя в неблагоприятно положение една
от страните по договора и не защитава интересите на потребителя-ответник,
поради което е неравноправна и тъй като е вписана от ищеца предварително в
съдържанието на договора, а не е уговорена индивидуално с ответника (в каквато
насока липсват каквито и да е било доказателства, ангажирани от ищеца) и
потребителят-ответник не е имал възможност предварително (преди сключване на
договора) да влияе върху съдържанието й, поради което е и нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от ЗЗП. С оглед изложеното, искът за неустойка – за сумата в размер на 99.99 лева,
представляваща частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги № ********* от 08.02.2016 г. за периода от 07.03.2017
г. до 08.02.2018 г. е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен
По
разноските:
Предвид
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното
и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК. Съобразно изхода на
делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски
в размер на 930.39 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.Г. с ЕГН
********** *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ……, със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер на 48.52 лева,
представляваща дължима сума за такси за ползвани услуги за периода от
15.11.2016 г. до 14.03.2017 г. по договор за мобилни услуги № .. от 08.02.2016
г.; сумата в размер на 190.26 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 08.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед № 256 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.04.2019 г., по ч.гр.д. № 316/2019 г. на РдРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 99.99 лева,
представляваща частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги № .. от 08.02.2016 г. за периода от 07.03.2017 г. до
08.02.2018 г.
ОСЪЖДА Г.А.Г. с ЕГН **********
*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер
на 930.39 (деветстотин и
тридесет лева и тридесет и девет стотинки) лева, представляваща разноски по
заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./