РЕШЕНИЕ№88
гр.Варна,22.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, гражданско отделение в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№
399/19г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.А.Д. *** срещу решение № 536/25.04.2019г., постановено по в. гр. д. № 376/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение жалбата му против разпределение от 19.09.18г. по изп.д. № 20177180400253 на ЧСИ Ст. К-Д, рег. № 718 на КЧСИ, район на действие – ОС-Варна. Счита се, че решението е неправилно, тъй като с решение от 21.09.18г., постановено по гр.д. № 1742/17г. на ВОС е открито производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнението, което решение е вписано в ТР на същата дата – 21.09.18г. На осн. чл. 638, ал. 1 от ТЗ всички индивидуални изпълнителни средства, насочени срещу имущество от масата по несъстоятелността, е следвало да бъдат спрени. Въпреки това ЧСИ е извършил разпределение на постъпилата по изпълнителното дело парична сума, което правомощие принадлежи единствено на синдика в рамките на универсалното изпълнение. Счита се, че в настоящия случай не е налице хипотезата на изключението по чл. 43 от ЗОЗ, тъй като изпълнителното производство по ГПК е предприето от взискателя „Инвестбанк“ АД, който не е заложният кредитор. Поради това действията на ЧСИ по извършване на разпределението на постъпили суми по изпълнителното дело противоречат на цитираната норма на чл. 638, ал. 1 от ТЗ. Отделно от това с обжалваното решение е потвърдено разпределение, в което не е бил уточнен размера на всеки от взискателите поотделно; изключен е бил взискателя „Банка ДСК“ ЕАД и другите взискатели с вписани особени залози само поради съображението, че те са удовлетворени по предходно разпределение от 19.09.18г., което не е влязло в сила. Отделно от това при извършване на разпределението на сума в полза на взискателя „Агростандарт 2004“ ЕООД, ЧСИ не е изследвал дали вписаният от това дружество особен залог е именно върху предмета на постъпилата от ДФ „Земеделие“ сума. Поддържа се, че учреденият в полза на това дружество залог е с предмет вземания върху субсидии, заявени от длъжника със заявления за подпомагане от 15.05.15г. и от 20.04.16г., а по делото липсват доказателства, че плащанията от ДФ „Земеделие“ са именно такива субсидии. Претендира се отмяна на обжалваното решение.
В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от „Агростандарт 2004“ ЕООД, гр. Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че при конкуренция на изпълнителните производства, провеждани съответно по реда на ТЗ /в рамките на производство по несъстоятелност на длъжника/ и по реда на ЗОЗ /спрямо имущество на длъжника, върху което е учреден особен залог и е вписано пристъпване към изпълнение преди откриване на производството по несъстоятелността/, приоритет има второто по арг. от чл. 43, ал. 1 и ал. 4 от ЗОЗ. Счита се, че е неоснователно възражението за неправилното изключване на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД от разпределението поради липсата на влязло в сила първо разпределение от 19.09.18г., тъй като именно това е понастоящем обжалваното разпределение – това от 19.09.18г. Последвалото го второ разпределение от 17.10.18г. междувременно е влязло в сила с потвърждаването му с окончателното решение по ч.гр.д. № 311/19г. на ВАпС. На последно място се сочи, че от извършената от ЧСИ преди извършване на разпределението справка по партидата на дружеството-длъжник и вписванията в оптичния регистър на всички особени залози, е установено, че вписани особени залози са налице върху следните вземания на длъжника: „Субсидия по схемата за единно плащане на площ и национално доплащане /СЕПП и НД/“ и „Агроекологични плащания“ по мярка 214 /АЕП/, мярка 10, зелени площи, преразпределителни плащания, протеинови култури и други, и в следната поредност:
1. „Банка ДСК“ – 205 359 лв. – вписване от 22.02.16г. в 16:00 ч. и вписано пристъпване към изпълнение от 27.12.16г.;
2. „Агростандарт-2004“ ЕООД – 634 000 лв. от 29.06.16г. в 11:56 ч. и вписано пристъпване към изпълнение на 07.09.16г.;
3. Д. Ат. Д. – 1 200 000 лв. от 30.06.16 г. в 16:52 ч. и вписано пристъпване към изпълнение от 09.12.16г.
Поради това е налице разпределение на постъпилата парична сума именно като субсидия по посочените заявени от дружеството мерки за 2015/16г. и в полза на вписалите и пристъпилите към изпълнение заложни кредитори по поредността на вписването. Претендира се отхвърляне на жалбата.
Постъпил е отговор на жалбата и от „Каргил България“ ЕООД, гр. София чрез адв. Ал. Я.. В същия се излага, че жалбата е основателна, тъй като финансовата помощ от ЕС и от държавата на земеделските производители са публични средства /по аргументи, извлечени от разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1306/2013/ и на чл. 17а от ЗПЗП/. Единствен овластен да получи тези публични плащания е бенефициера – земеделския производител и поради това същите са несеквестируеми. В тази връзка се счита, че тези плащания не могат да бъдат обект и на договор за залог. Сключените такива договори между дружеството-длъжник и заложните кредитори са недействителни. Изобщо насочването на принудителното изпълнение върху субсидията, изплатена от ДФ „Земеделие“ е недопустимо, имайки предвид характера му на публично вземане. „Агростандарт-2004“ ЕООД не разполага с вписан залог върху банковата сметка на длъжника по изпълнението. Поради това след като ДФ „Земеделие“ е платил по банковата сметка на длъжника, то и заложеното вземане /на длъжника към фонда/ е погасено, а върху възникналото ново такова /на длъжника към банката, в която е открита банковата му сметка/ учреден залог няма. Поради това е извършено незаконосъобразно разпределение и потвърждаващото го решение на ВОС следва да бъде отменено.
Няма постъпили отговори от останалите насрещни страни от въззивното производство – длъжникът „Агробулс“ ООД /в несъстоятелност/, и взискателите „Инвестбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и ТД на НАП-Варна.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от
страна с правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Производството
по изп.д. № 20177180400253 по описа на ЧСИ Ст. К. Д. е
образувано на 03.05.2017г. въз основа на молба от „Инвестбанк“ АД за събиране
на парично вземане по изпълнителен лист от длъжниците „Агробулс“ ООД, с. Аврен,
обл. Варна, „Полигрейн” ЕООД, с. Аврен, З. Д. Ж. от гр. Варна и И. В. Т. от с. Припек, общ. Аксаково, които солидарно са
осъдени да заплатят въз основа на договор за кредитна линия № 8164-62/02.03.2016г.
/т. І, л. 4/. Присъединен по право взискател на осн. чл. 458 от ГПК е държавата
за публичните задължения на длъжниците, посочени в удостоверения по чл. 191,
ал. 4 от ДОПК. Присъединен по реда на чл. 456 от ГПК взискател е и „Каргил
България”ЕООД като кредитор на „Агробулс” ООД за вземане по изпълнителен лист,
приложен по изп.д. 201785604011690 по описа на ЧСИ Б. Богданова, рег. № 856 –
СГС /т. І, л. 165-166/. Присъединени по право по реда на чл. 459, ал. 2 от ГПК
са ипотекарни и заложни кредитори след насочване на принудителното изпълнение
към съответните вещи и вземания.
От
приложените материали от ЧСИ Ст. Д.
се установява, че са налице и образувани изпълнителни дела с №№ 20167180400315,
20167180400493, 20167180400494 и 20167180400496 по описа на този ЧСИ, въз
основа на молби от Д.А.Д. срещу „Агробулс“ ООД. Същите първоначално са били
образувани пред ЧСИ Д. П.-Я.,
рег. № 711, а впоследствие продължени от ЧСИ С. К.-Д.. и придобили посочените по-горе номера. Същите
имат за предмет събирането на парични вземания в полза на взискателя. По всяко
от тях е наложен запор върху вземанията на длъжника от ДФ „Земеделие“, както
следва: по изп.д. № 496 на 26.05.2016г.; по изп.д. № 494 на 13.06.2016г.; по
изп.д. № 493 на 01.07.2016г.; по изп.д. № 315 на 01.07.2016г. и по изп.д. № 253
на 21.08.2017г.
Със
запорни съобщения, получени в ДФ „Земеделие”, гр. София съответно на
22.08.2017г. и 28.08.2017г., ЧСИ по изп.д. № 20177180400253 е наложил запор
върху всички вземания за субсидии на длъжниците „Агробулс” ООД и „Полигрейн” ЕООД
до размера на общото задължение.
Съгласно
Удостоверение изх. № 1202185/22.08.2018г. от ЦРОЗ по партидата на „Агробулс“
ООД са налице учредени залози, както следва:
-
„Банка
ДСК“ ЕАД, вписал особен залог с № 2016022402722 върху бъдещо вземане – очаквана
субсидия от РА към ДФ „Земеделие“ за периода 2016-2021г. вкл. Първоначално вписване
на договора за залог на 24.02.2016г.
Вписано е в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение на 27.12.2016г., на 11.04.2017г. и
на 27.06. 2017г. Претендирано
вземане съгласно нотариално заверена декларация - 89 420.93 лв. /т. ІІІ,
л. 1084/.
-
„Агростандарт-2004“
ЕООД, вписал особен залог с № 2016062901039 върху вземания за получаване на
субсидия от РА към ДФ „Земеделие“ за кампания 2015г. и 2016г., съгласно
подадени заявления вх. № 18032330/15.05.2015г. и вх. № 18244034/20.04.2016г. -
за получаване на субсидии по схемата за единно плащане на площ и национално
доплащане/СЕПП и НД/ и „Агроекологични плащания” по мярка 214/АЕП/, мярка 10,
зелени площи, преразпределителни плащания, протеинови култури и други. Първоначално
вписване на договора за залог на 29.06.2016г.
Вписано е в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение на 07.09.2016г. и на
07.08.2017г. Претендирано вземане
съгласно нотариално заверена декларация - 391 485.89 лв. /т. ІІІ, л. 1112/.
-
Д.А.Д.,
вписал особен залог с № 2016063002831 върху бъдещо вземане - очаквана субсидия
от РА към ДФ „Земеделие“ за периода 2016-2021г. вкл. Първоначално вписване на
договора за залог на 30.06.2016г. и без вписано пристъпване към изпълнение.
Д.Д.
е представил и удостоверение по чл. 456 от ГПК от 23.01.2018г., издадено по
изп. д. № 20167180400496, за
присъединяване по изп.д. № 20177180400253.
В
изпълнение на наложените запори, от ДФ „Земеделие“ на 14.08.2018г. по
изпълнителното дело е постъпила сумата 211 024.65 лв. представляваща
според платежното нареждане „зелени 2016г.” /т. ІІІ, л. 972/, а съгласно
уточнение от 24.08.2018г. плащането е по Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда /зелени директни
плащания/ за кампания 2016г. На 07.09.2018г. от ДФ „Земеделие“ по
изпълнителното дело е постъпила сумата от 45 778, 82лв., представляваща
според платежното нареждане плащане по „СЕПП 2016” /т. ІІІ, л. 1078/, или общо
сумата от 256 803.47 лв., представляваща плащане за стопанската 2016г.
На
19.09.2018г. е изготвено обжалваното пред ВОС разпределение, при което са
удовлетворени вземания само на лицата, вписали особен залог по реда на ЗОЗ
върху вземането на „Агробулс” ООД от ДФ „Земеделие”, по поредността на вписване
на залозите и до изчерпване на постъпилата сума, а именно: на осн. чл. 136, т.
1 от ЗЗД – вземането за разноски по принудителното изпълнение, сторени авансово
за конкретния изпълнителен способ – 400 лв. за удостоверение от ЦРОЗ; на осн.
чл. 136, т. 3 от ЗЗД - „Банка ДСК” ЕАД – сумата от 89 420.93 лв. с такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 5756.21 лв. с ДДС и банкова сметка ***.; на
осн. чл. 136, т. 3 от ЗЗД - „Агростандарт-2004” ЕООД - сумата от
155 759.73 лв. с такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 5275.60 лв. с
ДДС и банкова сметка ***. Поради липсата на остатък от сумата за разпределение,
суми не са разпределени на останалите кредитори. Така изготвеното разпределение
е предявено на 21.09.2018г.
С
решение № 665/21.09.2018г. по т.д. № 1742/17г. по описа на ВОС, т.о., вписано в
ТР на същата дата, е открито производство по несъстоятелност на „Агробулс”ООД
на осн. чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Със същото решение на осн. чл. 630, ал. 2 от ТЗ
дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му, както и
правомощията на органите на управление, постановени са обща възбрана и запор
върху имуществото му.
Още
на това място следва да се посочи, че наведените правни аргументи в отговора на
частната жалба на „Каргил България“ ЕООД, с които се подкрепя подадената от Д.
частна жалба, но които се различават от оплакванията на жалбоподателя /относно
публичния характер на вземанията за субсидии на земеделските стопани,
недействителност на договорите за особен залог и др./, не следва да се
разглеждат, тъй като това дружество не е жалбоподател в производството.
Освен това следва да се отбележи, че оплакванията в жалбата на Д., че неправилно е бил изключен от обжалваното понастоящем разпределение от 19.09.18г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД и другите взискатели с вписани особени залози само поради съображението, че те са удовлетворени по предходно разпределение от 19.09.18г., което не е влязло в сила, очевидно не кореспондират с предмета на настоящото дело и вероятно са част от по-ранната му жалба, която е била насочена против второто разпределение по изпълнителното дело от 17.10.18г. Поради това и те са очевидно неоснователни.
Първото
относимо възражение на жалбоподателя е свързано с обстоятелството, че
разпределението е извършено след като е открито производството по
несъстоятелност за длъжника „Агробулс” ООД и същият е обявен в несъстоятелност,
извеждайки аргументи от предвидената правна последица на такова решение,
уредена с нормата на чл. 638 от ТЗ – че с откриване на производството по несъстоятелност
се спират ex lege изпълнителните
производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с
изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. Действително цитираната норма има
за цел да обезпечи осребряването на масата на несъстоятелността и
разпределението на получените суми да се извърши в рамките и по правилата на
търговската несъстоятелност /производство по универсално принудително
изпълнение/, в която участват всички кредитори на длъжника, които ще се
удовлетворят съобразно привилегиите им по чл. 722 от ТЗ. Налице са обаче няколко
изключения от горецитираното общо правило на чл. 638 от ТЗ - например чл. 637,
ал. 5 и ал. 6, т. 3 от ТЗ. Налице са и други норми, уреждащи конкуренцията с
производството по несъстоятелност. Съобразно нормата на чл. 43 от ЗОЗ, ако
заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение в съответния регистър
преди откриване на производството по несъстоятелност, изпълнението му по ЗОЗ не
се спира, като синдикът е длъжен да предаде заложеното имущество на заложния
кредитор. И обратно, ако за залогодателя е открито производство по
несъстоятелност преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният
кредитор се удовлетворява в рамите на производството по несъстоятелност така,
както се удовлетворяват всички останали обезпечени кредитори /с реален залог
или ипотека/.
В
настоящия случай, както се посочи и по-горе, „Банка ДСК” ЕАД и
„Агростандарт-2004” ЕООД са вписали в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение върху
заложеното имущество преди откриване на производството по несъстоятелност,
поради което имат право да се удовлетворят от заложеното имущество независимо
от постановеното впоследствие решение от 21.09.2018г. по т.д. № 1742/17г. по
описа на ВОС, т.о. Съобразно нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗОЗ откриването на
производство по несъстоятелност за залогодателя не спира започналото изпълнение
по чл. 32 от ЗОЗ. Тази норма урежда общо вписването на пристъпване към
изпълнение върху заложеното имущество, а не конкретно продажбата на заложеното
имущество от заложния кредитор по реда на чл. 37 и сл. от ЗОЗ, поради което
неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не се спира само
изпълнението, което заложният кредитор извършва по реда на ЗОЗ, но не и тогава,
когато той получава удовлетворяване от заложеното имущество по ГПК. Следва да
се има предвид и, че по силата на чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ /в сегашната му
редакция, действаща от 30.12.2016г./ заложният кредитор се явява присъединен по
право кредитор в изпълнителното производство по ГПК, в което изпълнението е
насочено върху заложеното имущество. Тези кредитори упражняват правата си въз
основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална
заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. От установеното
по-горе, „Банка ДСК” ЕАД и „Агростандарт-2004” ЕООД са представили необходимото
удостоверение и декларация. Декларация Д. Д. не е представил.
Същевременно
и доколкото ЧСИ по искане на Д. Д. чрез запори е насочил принудителното
изпълнение по ГПК към получаваните субсидии от „Агробулс”ООД, преди „Банка
ДСК”ЕАД и „Агростандарт-2004”ЕООД да впишат пристъпване към изпълнение с оглед
нормата на чл. 17, ал. 5 от ЗОЗ, те е трябвало да се удовлетворят чрез
присъединяване по изпълнителните дела, по които са наложени запори. Така е
уредена конкуренцията и в чл. 32а от ЗОЗ. С оглед обаче на настъпилото
впоследствие откриване на производство по несъстоятелност за залогодателя и поради
това, че Д. няма вписано до 21.09.2018г. пристъпване към изпълнение за особен
залог с вписване № 2016063002831, същият не може да се удовлетворява за
обезпеченото с него вземане извън производството по несъстоятелност, за разлика
от „Банка ДСК” ЕАД и „Агростандарт-2004” ЕООД с вписано пристъпване към
изпълнение преди 21.09.2018г., които могат да удовлетворяват обезпечените с
тези особени залози техни вземания извън производство по универсално
принудително изпълнение чрез изпълнение върху заложеното имущество.
Второто
основно възражение на жалбоподателя Д., че „Агростандарт-2004” ЕООД няма вписан
особен залог върху вземането на залогодателя, което се разпределя, също е
неоснователно. Това дружество има вписан особен залог върху вземанията на
„Агробулс” ООД от ДФ „Земеделие”, представляващо вземания за получаване на
субсидии по схемата за единно плащане на площ и национално доплащане/СЕПП и НД/
и „Агроекологични плащания” по мярка 214/АЕП/, мярка 10, зелени площи,
преразпределителни плащания, протеинови култури и други, за 2016г. Именно с
такова предназначение са направените от ДФ „Земеделие“ плащания, които са разпределени
с обжалвания от ЧСИ понастоящем акт.
Извършеното
на 19.09.18г. разпределение по изпълнителното дело е законосъобразно и след
като окръжният съд го е потвърдил, решението му следва също да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 536/25.04.2019г., постановено по в. гр. д. № 376/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: