Р Е Ш Е Н И Е № 21/22.2.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Велина Митева и с участието на прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 15 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд-
Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изречение последно ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.
Образувано е по жалба на „Селект-Пе-Ем“
ЕООД-гр.Ямбол, представлявано от управителя Г.Ж.Д. за проверка на Решение № 260125/04.12.2020
г. постановено по нахд № 633 по описа на Районен съд-Ямбол
за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
495430-F516623/19.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в
ЦУ на НАП, с което на „Селект Пе
Ем“ ЕООД с ЕИК ***, на основание чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.26, ал.1,
т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС и е
осъдил „Селект Пе Ем“ ЕООД
да заплати на ТД НАП Бургас направените по делото разноски в размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно,
т.к. в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
са основание за отмяна на наказателното постановление, както и че са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН. Претендира се за отмяна на решението както в потвърдителната, така и в осъдителната му част относно
присъденото юрисконсултско възнаграждение, и за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание за касатора
се явява адв.Б., който подържа жалбата с искане за
уважаването й.
За ответника по касацията се явява ст.юрисконсулт Е.,
който оспорва жалбата като неоснователна, като претендира да се постанови
съдебен акт, с който да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените по делото
разноски–възнаграждение за юрисконсулт.
Според участващият в процеса прокурор решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва касационната
жалба да се остави без уважение.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 260125/04.12.2020 г. по нахд № 633/2020 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно
постановление № 495430-F516623/19.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Селект Пе Ем“ ЕООД с ЕИК ***, на основание чл.185, ал.2 във връзка
с ал.1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на
чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС
За да постанови акта си първата съдебна инстанция
приема, че както акта, така и наказателното постановление съдържат описание на
всички съставомерни белези на нарушението, посочено е
време и място на извършването му и в какво се е изразило. Според съда обстоятелство,
че свидетеля М. е присъствал както при установяване на нарушението, така и при
съставяне на акта за административно нарушение, но е вписан в акта като свидетел на съставянето му, без
да е посочено, че същият е и свидетел на установяване на нарушението, по
никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и не
съставлява съществено процесуално нарушение.
Районният съд се е мотивирал, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта
и наказателното постановление дата дружеството е допуснало нарушение на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, т.к. издаденият от него фискален
касов бон не е съдържал един от
задължителните реквизити, а именно наименование на стока/услуга, а само общата
стойност на закупените стоки. Освен това съдът не е споделил доводите, че е
налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН,
защото по делото не са представени каквито и да
било доказателства, че конкретния случай на административно нарушение
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случай на същото административно нарушение.
Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа
на нея правни изводи.
В подкрепа на изводите си въззивната
инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на
задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на
страните.
Правилно и законосъобразно Ямболският районен съд е
приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в
степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната.
Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че касатора е извършил вмененото му
нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от
административно-наказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна
инстанция.
В тази връзка по същество пред касационната инстанция
не се навеждат нови съображения, а се повтарят вече изложените, които съда е
отхвърлил след обстоен коментар, както на процесуалните норми залегнали в ЗАНН
и уреждащи съставянето и връчването на АУАН, така и на наличието на
материално-правните предпоставки за налагане на наказанието, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, като с оглед разпоредбата
на чл.221, ал.2 АПК мотивите не следва да бъдат повтаряни.
В тази насока съдът е обсъдил, че вписването на
свидетеля в АУАН само в едно от качествата му не се е отразило на правото на
защита и не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, посочил е
дължимото поведение на търговеца при повредено фискално устройство, което
поведение не може да се компенсира от издаване на разпечатки, които не са
данъчен документ и се е мотивира защо не намира приложение хипотезата на чл.28 ЗАНН.
В допълнение може да се посочи, че твърдение за
проблем с фискалното устройство не е направено с възражение в АУАН или в срока
по чл.44, ал.1 ЗАНН, нито в жалбата до районния съд, а се появява като защитна
теза във второто съдебно заседание, както и че не се ангажират никакви
доказателства във връзка с твърдението за търсено съдействие от компетентните
сервизни фирми по повод възникналия технически проблем.
Ето защо административно-наказващият орган е доказал
наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното
постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя
и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.
В съответствие с това правилно и законосъобразно
Ямболския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на
наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява,
че касатора е извършил административното нарушение,
за което е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при
постановяване на решението не са допуснати нарушение на процесуалния или
материалния закон.
Предвид посоченото решението на първоинстанционния
съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно в частта
му с която е потвърдено наказателното постановление.
Според настоящата инстанция оспореното решение в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева е незаконосъобразно, т.к. съгласно чл.63д,
ал.4 и ал.5 ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д ЗАНН, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Според чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на
основание чл.37 ЗПП, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
решението в тази му част следва да бъде отменено.
При това с оглед изход на делото и направеното искане
трябва да се осъди касатора да заплати на НАП-гр.Бургас
направените по делото разноски-възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни
инстанции в общ размер на 200 лева или по 100 лева за всяка инстанция.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260125/04.12.2020 г. постановено по нахд № 633 по описа на Районен съд-Ямбол за 2020 г. в частта му, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 495430-F516623/19.02.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП.
ОТМЕНЯ
Решение № 260125/04.12.2020 г. постановено по нахд №
633 по описа на Районен съд-Ямбол за 2020 г. в частта му, с което е
осъдено „Селект Пе Ем“ ЕООД да заплати на ТД НАП Бургас направените по
делото разноски в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „Селект-Пе-Ем“ ЕООД-гр.*****,
ЕИК ***, представлявано от управителя Г.Ж.Д. да заплати на ТД на НАП-гр.Бургас направените по делото
разноски-възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции в общ
размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ не се чете
2./п/ не се чете