Решение по дело №812/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от Ф. Х. Х., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: Харманли, ж.к. Дружба №23, към ДАБ при МС, срещу Решение №8553/13.08.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочила причините, поради които напуснала страната, но изложените изводи на административния орган относно преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ и наличие на реална опасност за нея били изцяло незаконосъобразни. Игнорирани били изцяло изложените от нея факти, които били свързани с наличие на заплаха за живота ѝ. Била преследвана от недържавни субекти по смисъла на чл.8, ал.3, т.3 от ЗУБ. Правосъдните и правоохранителните органи не можели да защитят гражданските ѝ права. Административният орган отказал правото да се търси безопасност за живата, като се позовал само на изходящи от самия него справки-анализи. Постановеното решение било в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК – допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ. В тежест на административният орган било да докаже, че изобщо не съществува реален риск от тежки посегателства и търсещият закрила може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила в страната си на произход. Молбата не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Не била изяснена ситуацията в Ирак. Било прието, че изложеното било извън предмета на закона както предвижда чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В тази насока било Решение от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С 465/07 за тълкуване на разпоредбата на чл.15 /С/ от Директива 2004/83/ЕО. Постановеното решение било в нарушение на нормата на чл.15, б.В от Директивата. Не можела да се върне в Ирак, защото сега ситуацията там била крайно несигурна и се предпоставяла реална опасност за живота ѝ поради конфликт, който държавните органи не могат и не желаят да противодействат предвид корупцията и беззаконието, които били в големи размери. Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с указания да се предостави закрила.

Ответникът Председател на ДАБ иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №4070 ПАМ-31/03.09.2022г. на Директор РДГП Елхово спрямо чужденеца Ф. Х. Х. е определено принудително настаняване в звено за краткосрочно настаняване при СДВНЧ към Дирекция Миграция.

С молба №105450-8477/20.09.2022г. по описа на ДАБ жалбоподателката, [държава], е поискала закрила в Република България.

Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС на основание чл.58, ал.10 от ЗУБ е поискано становище по подадената молба за закрила – писмо УП 23601/04.10.2022г. и №УП-23601 от 17.05.2024г., като видно от отговора рег.№23919/29.11.2022г. и №11094/25.07.2024г. няма възражения да бъде предоставена закрила.

Приложена е и в копие издадената Регистрационна карта от ДАБ, Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 30.09.2022г., както и покана от 27.09.2022г. за провеждане на интервю, настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

Съгласно Констативен протокол от 08.11.22г. Ф.Х. не се е явила за провеждане на насроченото за същия ден интервю.

С Решение №3119 от 13.02.2023г. на Зам.Председател на ДАБ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила.

На 08.05.2024г. е съставен предупредителен протокол за преместване в друг център на ДАБ №137, тъй като Ф.Х. е осъществила нарушение на чл.30, ал.1, т.11 от ЗУБ, като е напуснала разрешената зона на движение.

С молба от 08.05.2024г. жалбоподателката е заявила, че иска да се бъде възобновено производството по подадената молба за международна закрила съгласно чл.77, ал.3 от ЗУБ.

С покана от 08.05.2024г. е определена дата за провеждане на интервю, като същата е връчена на жалбоподателката на 08.05.2024г.

На 09.05.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол – жалбоподателката заявила, че е родена в Иракски кюрдистан, [населено място]. В България дошла с тримата си братя, като от тях А. бил с нея. Другите двама вече били в Германия, а там имали още двама братя. Останала в Турция около един месец и влязла в България през септември 2022г. нелегално с тримата си братя. Подала молба за закрила в Германия, дори посещавала училище там. Отишла в Германия нелегално, после казали, че има отпечатъци в България и я върнали тук. Един от братята ѝ го приели в Германия, защото бил със съпругата си и тя била болна. Не била арестувана в родината си, както и не била осъждана. През август 2021г. брат ѝ З. отвлякъл едно момиче, като го гонили родителите на момичета. Нападнали и тях, а тя била ранена с нож в ръката, а друг нейн брат – в тялото. Това било преди година да напусне Захо. Подала жалба в полицията, защото се страхувала. Търсили начин как да напуснат страната си и всеки ден ги притеснявали. Имала четири сестри, които били семейни, но тях не ги притеснявали. З. напуснал преди тях . Мислели, че в Европа до тях нямало да могат да достигнат хората от семейството на момичето. З. и това момиче се обичали, но родителите на момичето не давали да са заедно. Не била имала проблеми заради етническата си принадлежност или религиозното си изповедание. Не членувала в политически партии или групировки. Оказано ѝ било насилие, когато семейството нападнало нейното семейство. Не била чувала за други подобни проблеми в други семейства. Семейството казало да отиде в Германия и защото била задържана в България, затова подала молба за закрила тук.

В преписката е приложен протокол от проведено интервю с брат на жалбоподателката – А. Х. Х., който сочи, че влезнал незаконно в България. Подал молба за международна закрила в Германия, но като установили, че имал отпечатъци в България, то тогава го върнали. Напуснали държавата заради притеснения от братята на момиче, което било отвлечено от неговия брат. Нападателите счупили главата на брат му Х., били го с оръжие. И него били по тялото. В същия месец напуснали страната. Нямали документи за медицинския престой в болницата. Фаиза и друг негов брат също били там и тях ги били, но никой не бил наръган с нож, защото нападателите дошли с пушки. Оплакали се в полицията, но не им помогнали. Нямал проблеми, че е кюрд, не членувал в партия, въоръжена групировка. Имало отправена заплаха от семейството на отвлеченото момиче и му било оказано от тях насилие. Подал молба в България, защото тук бил задържан, а не искал да се върне в Ирак, защото щели да убият някой от тях.

С Решение №8553/13.08.2024г. на Директор ДАБ на основание чл.75, ал.1, т.2 във вр. чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 и чл.9 от ЗУБ е отказано на Ф. Х. Х. предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателката на 22.08.2024г. и тя била запозната със съдържанието му на език, разбираем за нея.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 26.08.2024г.

Представена е №ЦУ-1625/12.07.24г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в Република Ирак.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката, а жалбата е подадена в деловодството на административния орган, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.3 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, и в установената писмена форма.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Ф.Х. като чужденец по подадената от нея молба за международна закрила и след искането за възобновяване на производството. Изискано е становище от Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл.58, ал.10 от ЗУБ, както при образуване на производството, така и след възобновяването му. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като е предоставена и възможност да бъдат дадени подробни обяснения за изясняване на бежанската история.

От интервюиращия орган е изготвено становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, както и разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут. Неспазването на сроковете по чл.74 и чл.75, ал.1 от ЗУБ, които по своя характер са само инструктивни, е процесуално нарушение, но то не е категорията на съществените, тъй като не се ограничава право на защита на лицето и не се опорочава волята на административния орган. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Обследвани са заявените от търсещия закрила факти от личната бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

Съгласно чл.75, ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. В твърденията на молителката са установени противоречия, непоследователност и неяснота на фактите и обстоятелствата, които Ф.Х. излага пред интервюиращия орган. Констатирано е разминаване относно фактите и обстоятелствата, които сочи молителката и са от значение за случая, а именно – колко време са останали в града след нападението, как е било осъществено нападението – с нож или пушка, как са пострадали братята на Ф. Х., подадена ли е жалба в полицията. Административният орган е установил, че в действителност се касае за инцидент, представляващ по-скоро проява на противоправно, престъпно поведение, а не е действие на преследване по смисъла на ЗУБ. Извършено е съпоставяне на разказите от двете интервюта на Ф.Х. и на брат ѝ А., като се поставя под съмнение достоверността на представената от молителя бежанска история. В настоящия случай изнесените факти от бежанската история не сочат данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. Като е обсъдена детайлно от органа представената бежанска история, то може да се направи защитен извод за липса на актуална и лична действителна бежанска история – реален риск от преследване не е имало по отношение на кандидата. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за напускане на Ирак следва да се има предвид установеното незаконно влизане на територията на Република България, както и неправомерното напускане на зоната за движение и придвижването до Германия. В настоящото производство не се установява причините за напускане на Ирак да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл се явява правилен изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни и настоящи репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на органа за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с властите, полиция и армия или други организации.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателката. Посочената разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представената справка относно Ирак е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.

По делото липсват данни ситуацията в Ирак да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Ирак, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането административният орган правилно е отчел, че в представената справка данните са за значително подобрена позиция на предоставяне на основни услуги и защита на населението, включително разселените и завърналите се лица. На територията на страната не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от събраната информация не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход – Ирак, жалбоподателката би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на иракския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.

Не се установява да са налице и основания, посочени в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв статут.

Административният орган изпълнява задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по произход - Ирак, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението. Изводът, че по отношение на жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената против решението жалба се явява неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, чл.85, ал.4 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗУБ съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ф. Х. Х., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: Харманли, ж.к. Дружба №23, към ДАБ при МС, срещу Решение №8553/13.08.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението.