РЕШЕНИЕ
№ 4817
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20231110208308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Йори Трейд” ЕООД срещу наказателно постановление (НП) №
23-2300178 от 15.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Софийска област, с което, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.
415, ал. 1 вр. чл. 403a, ал. 1 КТ.
В подадената жалба се твърди, че дружеството е представило при последваща документална
проверка правилник за вътрешния трудов ред. Сочи, че при проверката на място не е имало
лице, което съгласно чл. 403а, ал. 2 КТ е било определено да представлява работодателя и
такова лице не е отказало представяне на графици. Сочи се и, че графикът е бил наличен в
електронен вид. Изтъква и, че график на работа на аниматорите не може да има, защото те
са на граждански договори и ангажиментът им изниква инцидентно. Счита, че нарушение не
е извършено. Алтернативно моли случаят да бъде приет за малозначителен. Моли за отмяна
на НП или намаляване на санкцията.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. В писмен вид
излага доводите от жалбата. Също така, счита, че са налице съществени процесуални
нарушения, тъй като няма мотиви за размера на санкцията и не са обсъдени смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Акцентира, че не е посочено в чл. 403а, ал. 1 КТ, че
графиците следва да са само в хартиен вид. Моли за отмяна на НП. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител оспорва
1
жалбата. Излага доводи, че нарушението се доказва и НП е законосъобразно. Моли съда да
потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След извършена проверка на 17.01.2023 г., в детски център, намиращ се в гр. София,
Околовръстен път № – Търговски център „Ринг Мол“, стопанисван от „Йори Трейд” ЕООД
и след последваща документална проверка, на 31.01.12.2023г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда” – Софийска област издали на „Йори Трейд” ЕООД ЕООД протокол с
предписания, сред които в т. 2 – да държи в обекта на разположение на контролните органи
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението
на работното време и организацията на работа, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ. Срокът за
изпълнение бил до 10.02.2023г. Протоколът с предписанията бил връчен на управителя на
дружеството на 31.01.2023 г. Протоколът с дадените предписания не бил оспорен - няма
данни за това по делото, нито изпълнението му било спряно.
На 25.02.2023 г. св. Е. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска
област, извършила последваща проверка в обекта, при която поискала да й бъдат
представени екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа. Управителят не
присъствала в обекта. Исканите документи не били представени от намиращите се в центъра
служители. Свидетелят провела разговор с управителя, която заявила, че документите не са
в обекта, а са в счетоводството. Предвид това, св. Е. преценила, че даденото в т. 2 от
протокола от 31.01.2023 г. не било изпълнено и дружеството е извършило нарушение на чл.
415, ал.1 КТ и съставила срещу него АУАН № 23–2300178 от 14.03.2023 г., който предявила
на управителя.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява след анализ на показанията
на свидетелите Е. и П и на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Е., които намира за правдиви и, че
кореспондират с писмените материали по делото. От тях се установяват обстоятелствата във
2
връзка с двете извършени проверки и констатациите при тях и конкретно, че при проверката
от 25.02.2023 г. не са били представени екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. Те се
подкрепят от отразеното в протоколите за същите. Видно от самия протокол от 31.01.2023 г.,
с който е било дадено предписанието за изпълнение със срок до 10.02.2023 г., същият е бил
връчен лично на управителя на дружеството. Поради това, на нея много добре й е било
известно какво се предписва на дружеството да извърши.
Показанията на св. Пинтева потвърждават казаното от св. Еленика относно проверката.
Съдът не кредитира обаче, тези нейни твърдения, че не е представила исканите документи,
тъй като не е имала право на това. На първо място, дори да не е била оправомощена от
управителя за това, то логично е, че щом те е говорила с управителя по телефон и й е
съобщила за проверката, ако документите са били налични, то управителят е щяла да й даде
разрешение да ги представи с оглед да удостовери изпълнение на предписанието. Щом не е
сторила това, то резонно е да се заключи, че тези документи не са били в обекта. Наред с
това, твърдението на Пинтева е в противоречие с казаното от нея, че правилникът и
графикът са били в електронен вид и не знае дали са били налични на хартия. Тогава се
поставя въпросът как не е представила поради липса на разрешение нещо, което не е знаела
дали съществува. Освен това, противоречиво е твърдението й, че не е имала право да
представи графика и правилника, а същевременно е предложила да ги покаже в електронен
вид на проверяващите. Поради това и съдът не се довери и на казаното от нея, че те са били
налични в електронен, но св. Е. не е искала да ги види, а даде вяра на показанията на
последната, че такова нещо не е било твърдяно пред нея.
Ето защо, съдът прие, е правилникът и графикът не са били налични в обекта при
проверката нито в хартиен вид, нито в електронен.
Не се представиха граждански договори между дружеството и аниматорите в него,
включително св. Пинтева, поради което съдът не кредитира твърдението в жалбата, че
такива са били сключени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че
АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е
съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
НП е издадено от компетентния за това административен орган - със заповед № 3-
0864/17.10.2022 г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е упълномощил директорите на
Дирекции „Инспекция по труда” да издават НП. АУАН е съставен от лице с нужната
3
материална компетентност, видно от представените заповеди
В НП са описани ясно и точно всички съставомерни обстоятелства по нарушението –
включително време и място на извършване, извършена е правна квалификация, съответна на
описанието.
Липсата на мотиви за размера на санкцията и смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, не
съставлява съществен процесуален порок. Освен това, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства се отнасят към отговорността, а не към вината. А и доколкото
се касае за отговорност на юридическо лице, то абсурдно е да се говори за вина.
По същество:
Нормата на чл. 415, ал. 1 КТ въздига като административно нарушение неизпълнение на
предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство: Който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 10 000 лева.
В случая, извършването на административното нарушение се осъществява чрез бездействие
– неизпълнение на дължимото законово поведение.
В процесния казус, от събраните доказателства, безспорно се установи, че е било отправено
предписание със срок за изпълнение до – 10.02.2023 г. С това предписание жалбоподателят е
бил запознат, тъй като то му е било връчено. Това предписание е влязло в сила, доколкото
по делото няма данни същото да е било обжалвано и, съответно отменено от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”. Поради това,
безпредметно е да се обсъжда предписанието по същество.
В рамките на този срок , не е било изпълнено предписанието, визирано в съставения
протокол за проверка. Следователно дружеството, в качеството на работодател не е
изпълнило задължително предписание, дадено от орган на Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда”. В този смисъл, с бездействието си, жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, доколкото не е осъществил предписанието в посочения
срок. Предвид това съдът прие, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност
- това по чл. 415, ал. 1 КТ.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице и, доколкото
се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна на деянието.
Възраженията с жалбата, че график на работа на аниматорите не може да има, защото те са
на граждански договори и ангажиментът им изниква инцидентно управителят е следвало да
изтъкне пред изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по
труда” като оспори протокола с предписанията, които са били дадени.
4
Но и съдът не приема възражението, че график на работата на аниматорите не може да се
води, предвиди инцидентния характер на дейността им, тъй като от показанията на св.
Пинтева се установи, че всъщност такъв се изготвял ден за ден.
Наистина, няма изрично визиране в чл. 403а, ал. 1 КТ, че тези документи следва да са само в
хартиен вид, но редакцията на разпоредбата сочи именно на такъв извод. Наистина, няма
пречка представянето им и в електронен вид, но те не са били налични и по този начин –
съдът обясни в доказателствения анализ защо приема това.
Не се приема и възражението, че няма нарушение, тъй като в обекта при проверката не е
имало лице, което да представлява работодателя и съответно което да е могло да представи
исканите документи. На първо място, работодателят е бил длъжен да определи такова лице
/впрочем такова предписание има и в протокола от 31.01.2023 г./ и ако такова не е имало в
обекта – работодателят сам се е поставил в невъзможност да бъде представляван пред
контролните органи. Но не е имало и нужда от такова , за да бъдат представени исканите
документи – касае за не за правно действие, а за фактическото представяне на същите. А
установи се, че управителят е провела телефонен разговор със св. Пинтева и в случай, че в
обекта са били налични исканите документи, то е могла да й каже да ги представи с оглед
удостоверяване изпълнение на предписанието.
Не са налице и предпоставките за намаляване на наказанието и за подвеждане на случая под
хипотезата на чл. 415в КТ - а именно за квалифициране на деянието като маловажно
нарушение по смисъла на чл. 415в КТ. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията към
датата на нарушението „За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до
100 лева”. В настоящия случай не се установява нарушението да е отстранено веднага след
установяването. А и в жалбата се поддържа, че при документална проверка на 14.03.2023 г. е
бил представен само правилник, но не и графиците.
Искането за приемане на случая за малозначителен по реда на чл. 9, ал. 2 НК съдът приема
като искане за третирането му като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съдът, обаче,
намира, че случаят не е маловажен, тъй като не разкрива отклонение от типичните от този
вид и не са установени някакви обективни пречки за изпълнение на предписанието, нито
пък да са положени усилия за изпълнението му.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ предвижда за юридическо лица имуществена санкция от
1 500 до 10 000 лева. На жалбоподателя е наложена санкция малко над минимума, което
съдът намира за адекватно на тежестта на нарушението, предвид това, че дружеството не е
изпълнило предписанието относно правилник за вътрешния ред и относно графиците на
5
работа.
По изложените по – горе съображения, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на Дирекция „Инспекция по труда”
– Софийска област, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален
размер. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от
фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-2300178 от 15.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Софийска област.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН „Йори Трейд” ЕООД да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – Софийска област сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение по делото, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението
за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати
по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6