Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………../………………., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на шести юли през 2020год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря София Маринова, като разгледа докладваното от
съдията НДАХ № 2302 по описа за
2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба от „Арт – 93“ ООД ЕИК *********, подадена чрез представляващата М.К.Д.,
против НП № 03-010874 от 06.03.2019год. на Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1700лв. на основание
чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.153, ал.3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното
постановление е постановено при допуснати съществени нарушения на процес.
правила (АУАН не бил издаден в присъствието на упълномощен представител на
дружеството, не бил предявен и не бил връчен, НП не било връчено) и моли съдът
да го отмени.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно
призовано, представител не се явява. По делото е постъпило писмено становище
изходящо от неговия управител в което по същество се оспорва извършването на
нарушението за което наложена санкция, преповтарят се възраженията за допуснати
съществени нарушения на процес. правила изложени в жалбата и се отправя искане
за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно като се иска присъждане и
направените по делото разноски.
Процес. представителна въззиваемата страна оспорва жалбата,
а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище за
безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение,
както такова за липса на допуснати в хода на адм.
наказателното производство съществени нарушения на процес. правила. Претендира
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
През
месец февруари 2019год. св. Д.Д. – началник отдел
БТКД в Д „ИТ“ Варна, извършила проверка досежно спазване на трудовото
законодателство от страна на въззивното дружество като работодател, като
проверката била осъществена както по работни места в обект – магазин за кожени
изделия находящ се в МОЛ Варна ЕАД, гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 186, така и по документи. В хода на
документалната проверка, по представените от въззивното дружество документи –
месечни графици за работното време за месеците ноември и декември 2018год. и
допълнителни писмени обяснения от негов служител и правилника за вътрешния
трудов ред в предприятието, св. Д. установила, че в предприятието на въззивника
било установено сумарно изчисляване на работното време с период на отчитане 1
месец, както и че лицето Е.С.И. ЕГН ********** на длъжност продавач консултант
в магазин за кожени изделия, находящ се в МОЛ Врана - гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 186 е полагало труд в продължение на осем
последователни дни в периода от 28.11.2018год. до 05.12.2018год. вкл. при
редуване на смените с различен начален и краен час като не му е била осигурена
непрекъсната седмична почивка в размер на не по-малко от 24 часа.
На
27.02.2019год. св. Д. съставила срещу въззивното дружество АУАН № 03-010874, в
който посочила, че същото като работодател е нарушило разпоредбите на чл.153,
ал.3 от КТ. Посочила, че нарушението било извършено на 04.12.2018год. в обекта
на контрол в гр.Варна – магазин за кожени изделия в МОЛ Варна.
Актът
бил предявен и връчен на Л.С.М. - надлежно упълномощено от страна на
представляващата дружеството М.Д..
В
срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.
На
06.03.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП № 03-010874 като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл.153, ал.3 от КТ и на основание чл.414, ал.1 от КТ му
наложил адм. наказание имуществена санкция в размер
на 1700лв.
Като
свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана Д.Д.
– актосъставител, която в показанията си
възпроизвежда възприятията си от извършената на въззивното дружество проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика.
Като
писмени доказателства към АНП освен АУАН са призовка по чл. 45, ал.1 от АПК,
протокол за извършена проверка № ПР1903412/27.02.2019год. писмо изходящо от Д.Д. – началник отдел БТКД в Д „ИТ“ Врана адресирано до
управителите на въззивното дружество, разпечатка от търговския регистър, идентификационна
карта, обяснения от Н.С. – длъжностно лице във въззивното дружество, месечни
графици за работното време в обект МОЛ Варна за месеците ноември и декември
2018год., правилник за вътрешния трудов ред, пълномощно изходящо от М.К.Д. –
управител на „А.“ ООД към Л.С.М., както и заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД
на ИА „ГИТ“.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства както писмени така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и
се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок (с оглед липсата на доказателства НП изобщо да е било връчено
на въззивника), от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При
извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконични, в обстоятелствените части на АУАН и НП
се съдържа всички онези обстоятелства и факти необходими за описание на
нарушението от обективна страна. Посочено е конкретното лице на което не е била
осигурена почивка и длъжността на която е било назначена в предприятието,
посочено е, че това лице е работело на смени които се редували и били с
различна продължителност, както и че в предприятието е било въведено сумарно
отчитане на работното време, налице са дата и място на извършване на
нарушението, както и посочване на нарушената законова норма като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на
процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в
жалбата възражения в тази насока. Действително АУАН не е бил съставен и връчен
на управител на въззивното дружество, съответно не е бил подписан от такъв.
Горното обаче е сторено от лице което единият от управителите на дружеството –
М.К.Д. изрично е бил упълномощил да го представлява пред ГД „ИТ“ в това число
да подписва и получава АУАН. Пълномощното е безсрочно и е с нотариална заверка
на подписа на упълномощителя, което не поставя под
каквото и да било съмнение волята на издателя му. И след като управителят на
въззивното дружество сам е делегирал подобни правомощия за каквото и да било
нарушение на процес. правила водещо до нарушаване правото на защита на
въззивното дружество и дума не може да става. Същото е становището на съда и по
отношението на възражението, че на дружеството не били връчени документите по
АНП. Отделен е въпроса, че за АНО не съществува задължение да връчва преписи от
книжа (доказателства) на когото и да било, както и да предявява материалите по
АНП на наказаното лице. Действително НП не е било връчено на наказаното лице,
като в преписката не съдържат данни дори изобщо същото да е било изпращано за
връчване и очевидно направо е било изпратено на НАП за събиране на сумата по
наложената санкция. Невръчването на НП обаче само по себе си в конкретния
случай не представлява нарушение на процес. правила, тъй като при невръчено по
реда предвиден в ЗАНН на наказателното постановление не започва изобщо да тече
срок за обжалване и жалбата винаги е допустима и подлежи на разглеждане от съд,
което е гаранция за реализиране на правото на защита на наказаното лице в пълен
обем.
С НП на въззивното дружество е наложена санкция за
нарушаване нормата на чл. 153, ал.3 от ТК.
Съгласно посочената разпоредбата
при сумирано изчисляване на работното време при промяна на смените
непрекъснатата седмична почивка следва да бъде в размер не по-малък от 24 часа.
Лексикалното тълкуване на
понятието „междуседмична почивка” при сумарно
отчитане на работното време сочи, че работодателят е длъжен да организира и
разположи допустимите 56 работни часа (чл.142, ал.3 от КТ) и задължителната
почивка от 36, респ. 24 часа в рамките на седем последователни дни, независимо
дали те съвпадат с работните и почивните дни при обичайната работна седмица.
В конкретния случай по делото
няма спор, че въззивното дружество е имало качеството на работодател по
отношение на Е.С.И. – ЕГН********** – продавач консултант в обекта на дружество
находящ се в МОЛ Врана. Не е спорно и това, че в предприятието на въззивника в
което е работела И. е било въведено сумарно изчисляване на работното време,
както и че се е работело на смени. В тази насока са приложените към АНП месечни
графици за работното време за месеците ноември и декември 2018год. и правилник
за вътрешния трудов ред.
От приложените към преписката
графици за месеците посочени по-горе и писмените обяснения във връзка с тях
дадени от служител на въззивното дружество в хода на проверката, че графиците
на работниците отговарят на тяхното явяване на работа в търговския обект в МОЛ
Варна се установява, че действително в периода от 28.11.2018год. до
05.12.2018год. Е.С.И. е полагала труд както следва – на 28.11.2018год. – 8 часа
в смяна от 13:00ч. до 21:00ч.; на 29.11.2018год. – 8 часа в смяна от 10:00ч. до
18:00ч.; на 30.11.2018год. – 8 часа в смяна от 11:00ч. до 9:00ч.; на
01.12.2018год. – 8часа в смяна от 13:00ч. до 21:00ч.; на 02.12.2018год. – 8часа
в смяна от 10:00ч. до 18:00ч.; на 03.12.2018год. – 8часа в смяна от 11:30ч. до
19:30ч.; на 04.12.2018год. – 8часа в смяна от 10:00ч. до 18:00. и на
05.12.2018год. – 8часа в смяна от 13:00ч. до 21:00ч.
И като съобрази данните отразени
в графиците за редуване на смените, които графици според писмените обяснения от
служител на въззивника отразяват реалното явяване на работниците на работа
съдът констатира, че в случая действително нарушение на нормата на чл.153, ал.3
от КТ е било допуснато, тъй като в рамките на седем последователни дни (в
рамките на работната седмица от 28.11.2018год. до 04.12.2018год.) на И. не била
осигурена непрекъсната почивка от 24 часа. Най-дългата почивка през този период
е била 18 часа между дните 30.11.2018год. и 01.12.2018год. Същата е работила 8
часа на 30.11.2018год. съответно от 11:00ч. до 19:00ч., а смяната й
01.12.2018год. е започнала в 13:00часа.
Доколкото нарушението е типично
и не се отличава по никакъв начин от всички останали нарушения от същия вид от
една страна и от друга предвид на това, че необходимостта
от непрекъсната седмична почивка на работника, не по-малко от 24 часа е
приета от законодателя на базата на влиянието на трудовия процес върху човешкия
организъм и тази почивка е необходима на всеки работник, за да може да бъде
възстановена работоспособността му, съдът както очевидно и АНО намира, че
нарушението не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН - не е маловажно.
АНО е дал правилна квалификация
на извършеното нарушение е законосъобразно приложил санкционната норма на чл.
414, ал.1 от КТ, тъй тази норма предвижда санкция за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Досежно размера на наложеното с НП наказание
обаче – имуществена санкция в размер на 1700лв. (над минималния) съдът счете,
че същият е завишен с оглед на първо място липсата на каквито и да било данни
за извършвани други нарушения на трудовото законодателство от страна на
въззивника (данни за влезли в сила НП преди датата на нарушението липсват) и на
следващо място с оглед липсата на каквито и да било изложени от АНО мотиви
досежно размера на наложеното наказание. Счете, че в случая дори наказание
наложено в минимален размер ще постигне в пълнота целите както на
индивидуалната така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на
наложеното наказание на 1500лв.
Предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 1700лв. на 1500лв.
По разноските.
В представените по делото
писмени бележки въззивното дружество е формулирало искане за присъждане на
разноски, каквито принципно биха му се дължали с оглед на това, че жалбата
частично се уважава – НП се отменя в частта на санкцията за горницата над
1500лв. Доколкото обаче по делото не са представени каквито и да било доказателства,
че разноски от страна на въззивника са били направени в хода на съдебното
производство, то искането му се явява неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
По искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника следва
да бъде осъден да заплати такива на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО в с.з от една страна съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва
да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази
размера на отхвърлената част на иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е
потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско в размер на 70.59лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Арт – 93“ ООД
в полза на Д „ИТ“ Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
03-010874 от 06.03.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „Арт – 93“ ООД ЕИК *********, на основание
чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1700лв. като намалява размера
на наказанието на 1500лв..
ОСЪЖДА „Арт – 93“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”
Варна сума в размер на 70.59лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: